Р Е Ш Е Н И Е

 

414                                           31.10.2013 г.                      гр.Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори октомври                                         две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                         

         РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1303 по описа за 2012 година.

 

Производството е образувано по въззивната жалба на М.М.Б. против решение № 689 от 31.05.2013г., постановено по гр.д.№ 5203/ 2013г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля като неоснователен предявения от М.М.Б. против К.М.М. иск за допускане и извършване на съдебна делба между тях по отношение на поземлен имот с идентификатор 68850.520.289, с адрес: гр. Стара Загора, ул. …№ …, с площ 510 кв.м,, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: 5033, квартал: 4486, при съседи подробно описани, при квоти: 200,5/510 идеални части за него и 309,5/510 идеални части за нея или алтернативно: 291,5/510 идеални части за него и 218,5/510 идеални части за нея, както и по отношение на сграда с идентификатор 68850.520.289.1, с адрес: гр. Стара Загора, ул….№ …, със застроена площ: 93 кв.м., с брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда -еднофамилна, при квоти: 3/4 идеални части за него и 1/4 идеална част за нея; присъдени са разноски и държавна такса.

 

Въззивникът Б. счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необосновано. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание и моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се допуснат до делба процесните недвижими имоти, при претендираните квоти. Претендира за разноски.

 

Въззиваемата К.М.М., чрез пълномощниците си адвокатите Г.Й. и С.С. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение било съобразено с материалния закон, правните изводи били основани на изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не били допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната му. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание и моли да се остави без уважение жалбата, със законните последици. 

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, като производството е във фаза по допускане на делбата.

 

Не се спори по делото, че на 05.03.1965г. М.Д.Е., роден баща на ответницата, е закупил с н.а. № 113/1965 г. процесното дворно място от 364 кв.м., с неуредени регулационни отношения от 120 кв.м., находящо се в Стара Загора, на ул. …№ …, урегулирано в парцел VII-4081 от кв. 448-Б по плана на града, при граници на същото: ул. …, парцел VІ-4082, 4083, имот пл. № 4078 и парцел VІІІ-4080, 4079. Според действащия към този момент чл. 33 от ЗЛС (отм.), този имот е станал лична собственост на М.Д.Е..

От т. 2 на допълнителното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (ДЗСТЕ), което ведно с първоначалното (ПЗСТЕ), съдът възприема изцяло се установява, че по одобрения със заповед № 1117/27.06.1961 г. кадастрален и регулационен план, процесният имот е отразен с пл. № 4081 и е бил урегулиран в парцел VIІ-4081 на кв. 448Б, с площ от 364 кв.м., от които 226 кв.м. е била площта му, към която с този дворищно-регулационен план са придадени по регулация още 138 кв.м, от следните съседните му имоти - 50 кв.м. от имот 4078, 6 кв.м. от имот 4022, 14 кв.м. от имот 4080, 12 кв.м. от имот 4079 и 56 кв.м. от общинско място, заключено между ул. …и парцели VI-4082,4083 и VІІ-4081 - така, както е отразено на скиците на вещото лице към ДЗСТЕ (л. 98 и 100-101). М.Д.Е. е починал на 23.01.1966г. и за свои наследници по закон е оставил преживялата го съпруга Н.П.Д. и ответницата, тяхна дъщеря. По наследство от същия последните са придобили при равни права правото на собственост върху този имот (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН). Неоснователен е доводът, че  нямало данни ответницата е приела наследството на родния си баща, преди пълното й осиновяване от ищеца, поради което и съгласно чл. 54 от СК 1968 г. (отм.) не била придобила по наследство от същия 1/2 идеална част от процесния имот. Вярно е, че наследството се придобива с приемането му (чл. 48, изр. 1 от ЗН), а към датата на откриването на 23.01.1966 г. на наследството, последната е била малолетна. След навършване на пълнолетие, обаче, ответницата М. е приела наследството с конклудентни действия, които несъмнено предполагат намерението и за приемане на наследството, а такова действие по чл. 49, ал. 2 от ЗН в случая е подаването на заявление, заедно с майка си за издаване на представения по делото н.а. № 24/1978г. по чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ (отм.). Това му приемане произвежда действие от откриване на 23.01.1966 г. на същото, преди тя да бъде осиновена от ищеца (чл. 48, изр. 2 от ЗН). На 01.06.1967 г. майката на ответницата Н.Пе.Д. е сключила граждански брак с ищеца, а на 09.06.1977 г. е допуснато пълното осиновяване по чл. 54 от СК от 1968г. /отм./ на непълнолетната тогава ответница, от   ищеца -   съпруг  на   рождената   й   майка   Н.П.Б.. Това й пълно осиновяване обаче не е прекратило правото й по чл. 5, ал. 1 от ЗН да наследи рождения си баща и придобие по наследство от него 1/2 идеална част от процесния имот, защото той е починал на 23.01.1966 г., преди допускането му на 09.06.1977 г. Ето защо доводите за противното на ищеца са неоснователни.

От представената по делото заповед № 1884/01.12.1978 г. на председателя на ИК на ГОНС Стара Загора по чл. 95 и 98 от ЗТСУ (отм.) е видно, че за мероприятие на държавата/ГНС - озеленяване, останалата част от имот с пл. № 4078 от кв. 4486 -Чадър могила, собственост към този момент на третите лица Р.Д.Г. и М.М.Г., която не е била придадена към процесния имот с плана от 1961 г. е отчуждена. Със заповед № 1431/08.07.1982 г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план, по който процесния имот е отразен с пл. № 5033 и урегулиран в парцел VII-5033 на кв. 448в, който парцел е с площ от 364 кв.м. В този план обаче, а от него - и в одобрената въз основа на същия по-късно със заповед № РД-18-73/19.11.2007 г. от изп.д. на АГКК -кадастрална карта, е налице непълнота, изразяваща се в това, че в същите е пропуснато отразяването на вярната имотна граница между процесния поземлен имот и отчуждената част от съседния му от север - друг имот № 4078, отчужден с посочената заповед № 1884/01.12.1978 г. на органа по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) за парк „Чадър могила Бранителите на Стара Загора” - така, че според сега действащата кадастрална карта процесния имот с идентификатор 68850.520.289 е с площ от 510 кв.м., вместо действителната му площ от 364 кв.м. и включва в себе си не само площта на процесния парцел VІІ-4081, с придадените към него по регулация части от посочените съседни имоти с плана от 1961 г, но и отчуждената за посочения парк -част от съседния от североизток - друг имот № 4078 по плана от 1961 г., която никога не е принадлежала на страните, респективно - праводателите им, а в момента е собственост на държавата/общината, видно от заключението на вещото лице. Тази непълнота в кадастралната карта страните е следвало да  отстранят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, преди приключване на производството по настоящото дело. Не се спори, че образуваното по молба на ищеца от 11.02.2013 г. административно производство пред СГКК Стара Загора, е било прекратено, поради неотстраняване от ищеца на нередовностите на тази му молба за образуването му .

На 04.10.1982 г. ответницата и майка й Н.П.Б., като съсобственици при равни права на процесния имот, са отстъпили безвъзмездно на ищеца, като баща на първата и съпруг на втората, с представеното по делото нотариално заверено заявление по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (отм.) до началника на отдел АБ при ОбНС Стара Загора, вписано на същата дата в нотариалните книги -правото на строеж на жилище върху площ от 120 кв.м. от процесния имот, по утвърден архитектурен план и строително петно от надлежните органи на съвета, който строеж да осъществят заедно с него за сметка и на името на тримата с техни общи средства. С това заявление ищецът е придобил 1/3 идеална част от вещното право на строеж на процесната сграда в процесния имот, а останалите 2/3 идеални части от същото са принадлежали към този момент на ответницата и майка й Н.П.Б., като собственици на този имот. Неоснователни са доводите на пълномощника на ответницата в писмената защита, че с това заявление на ищеца не било отстъпвано и правото на строеж на изградения в процесната сграда гараж, тъй като със същото му било отстъпено право на строеж само на жилище, но не и на гараж. Вярно е, че в това заявление е вписано, че на ищеца се отстъпва с него „право на строеж на жилище” върху площ около 120 кв.м. от процесния имот.  Построяването на жилището, обаче,  с отстъпено право на строеж, следва да бъде извършено по утвърден архитектурен план, а  съгласно утвърдения на 07.07.1983 г. архитектурен  проект за строителството на процесната двуетажна двуфамилна жилищна сграда, както и в издаденото въз основа на него строително разрешение е предвидено и изграждането на гараж в самата сграда, в югозападната й част, на приземния й етаж, със светла площ от 19.60 кв.м., какъвто е и изграден. Ето защо, съдът счита, че с това заявление по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (отм.) на ищеца е било учредено, а той придобил с него - 1/3 идеална част от правото на строеж за построяването на цялата процесна сграда, ведно с всички помещения в нея, включително и изградения в същата на приземния й етаж гараж.

За строителството на тази сграда е било издадено и представеното по делото строително разрешение № 376/07.07.1983 г. на гърба на което е отразено, че с него се разрешава на  ищеца и майката на ответницата    Нейка Баджалова -строителството на първия й етаж, а на ответницата - на втория етаж от тази сграда. Същата е била построена в периода от 1983г. до 1998г., като за строителството й има издадени всички необходими строителни книжа - съгласуван инвестиционен проект и разрешение за строеж, протокол за строителна линия, протокол обр. 16 и разрешение за ползването й № 637/15.04.1998г. на Община Стара Загора, с което е въведена в експлоатация. Същата е със ЗП 87.10 кв.м. и РЗП 174.20 кв.м., на два жилищни етажа, с един приземен етаж и тавански помещения в подпокривното пространство, като таванския й етаж, според вещото лице е по-скоро мансарден. По инвестиционен проект и разрешение за строеж е предвидено тя да бъде двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с приземен етаж и 1 гараж, със ЗП 87 кв.м. и РЗП 174.20 кв.м. В момента тази сграда е въведена в експлоатация и е годна за обитаване, като няма изпълнена външна мазилка, а част от приземния й етаж, стълбището и тавана й са на етап „груб строеж”. Предвиденият в инвестиционния й проект и разрешението за строежа й - гараж в югозападната част на приземния й етаж, със светла площ от 19.60 кв.м., е изграден на предвиденото по проекта място в тази сграда - стени и плоча, но гаражната му врата е заменена с прозорец и е сменено предназначението му след приемането на сградата. Помещенията на приземния й етаж се ползват по предназначение с изключение на гаража и склада № 2, които са преустроени в стая за живеене. От всичките й четири етажа, само вторият и третият отговарят на правилата и нормите за жилищен етаж, според заключението на вещото лице. Според вещото лице тази сграда отговаря на отстъпеното право за строежа й, на предвижданията на действащия към момента на разрешаването и завършването му застроителен план, на инвестиционния проект и разрешението за строежа й, като в същата няма изградени етажи и/или части от такива, които да са преустроени без право на строеж и/или строителни книжа и/или при съществени отклонения от съгласувания инвестиционен проект, като отклоненията от последния - държавната приемателна комисия е преценила като незначителни и съставила протокола за приемането й.

           С представения по делото констативен н.а. № 14/1997 г. ответницата, майка й и ищеца са признати за собственици, както следва: ответницата и майка й при равни права на процесното дворно място, находящо се в Стара Загора, на ул. …№…, цялото от 364 кв.м., представляващо имот планоснимачен номер VІІ-5033, квартал 4486 по плана на Стара Загора, а ответницата, Н.П.Б. и ищеца при равни права на построената в същото дворно място - двуетажна къща с първи етаж над гараж и складови помещения, състоящ се от: две спални, дневна, кухня-столова, баня, клозет, антре - коридор и две тераси, върху площ от 87.10 кв.м.,заедно със складови помещения № 3 с площ от 11.63 кв.м. и № 4 с площ от 19.23 кв.м., с източно и източно и южно изложение, заедно с таванско помещение №2 - източно с площ от 37.08 кв.м., и втори етаж, състоящ се от две спални, дневна, кухня столова, баня, клозет, антре - коридор и две тераси, върху площ от 87.10 кв.м.,
заедно с принадлежащите му складово помещение № 2 със западно изложение с площ от 3.22 кв.м., таванско помещение № 1 със западно изложение и площ от 29.92 кв.м. и гараж с южно изложение с площ от 19.60 кв.м., заедно с по една втора идеална част от стълбището водещо от сутерена до тавана и обслужващо всички етажи, както и от коридорите в сутерена и тавана, както и една втора идеална част от общите части на сградата съгласно чл. 38 от ЗС. При съставянето на този н.а. е бил представен и договор от 07.07.1983 г., описан от нотариуса на страница
втора от същия н.а., който обаче, по делото не беше представен.

На 26.06.2007 г. майката на ответницата е починала и за свои наследници по закон при равни права е оставила преживелият я съпруг - ищецът по делото и ответницата, нейна дъщеря - чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН . По одобрените със заповед РД -18-73/19.11.2007 г. на изп.д. на АГКК - кадастрална карта и регистри, процесната сграда е с идентификатор 68850.520.289.1, с адрес: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. …№ …, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.520.289, със застроена площ 93 кв.м, с брой етажи 4, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, а реално, съгласно заключението на вещото лице, процесната сграда е двуетажна двуфамилна жилищна сграда с два жилищни етажа, един приземен етаж с гараж и тавански етаж, със застроена площ 87.10 кв.м., с РЗП 174.20 кв.м.

 Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки
съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.

По отношение на претенцията за допускане до делба на поземлен имот с идентификатор № 68850.520.289 по кадастралната карта, с адрес: гр.Стара Загора, ул…. № …, с площ от 510 кв.м., въззивната инстанция намира същата за неоснователна, поради липса на годен обект на делба. В този смисъл въззивния съд, изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 от ГПК. 

 

        Установи се по делото от ПЗСТЕ и ДЗСТЕ, че в случая в одобрената със заповед РД-18-73/19.11.2007 г. на изп.д. на АГКК кадастрална карта в частта й, за процесния поземлен имот с идентификатор 68850.520.289, е допусната непълнота (пренесена от кадастралния план одобрен със заповед № 1431/08.07.1982 г.) изразяваща в това, че в същата карта е пропуснато да бъде отразена вярната североизточна граница на този имот, съвпадаща със строителната граница/територията на град Стара Загора, определена със сега действащия регулационен план одобрен със заповед № 1431/08.07.1982 г. Вместо това процесният имот е заснет неправилно в кадастралната карта така, че включва в себе си освен площта от 364 кв.м. на парцел VIІ-4081 от предишния план от 1961г., и отчуждената с посочената заповед за парк „Чадър могила” “Бранителите на Стара Загора” - част от съседния от североизток до отчуждаването му - имот № 4078, който никога не е принадлежал на страните. Посочената непълнота в кадастралната карта страните не отстраниха по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР до приключване на устните състезания, въпреки предоставената им от съда възможност да сторят това в хода на делото, чрез спирането му по тяхно съгласие за отстраняването й. До отстраняването на тази непълнота в кадастралната карта обаче, не съществува годен поземлен имот, на който страните да са съсобственици, респективно не е налице съсобственост между тях по отношение на процесния поземлен имот, поради което и предявения от ищеца иск за допускането му до делба между тях се явява недоказан по  основание по чл. 34, ал. 1 от ЗС. Поради това следва да се отхвърли като неоснователен в тази му част, по отношение на този имот. В този смисъл е и съдебната практика Решение № 1192/2009г. V ГО на ВКС.

         

Искът за допускането до делба между страните на построената в  имота жилищна сграда с идентификатор 68850.520.289.1, с адрес: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. Верешчагин № 55, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.520.289, със застроена площ: 93 кв.м., с брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда -еднофамилна, според скица на сграда № 10479/26.09.2012г. а реално двуетажна двуфамилна жилищна сграда с два жилищни етажа, един приземен етаж с гараж и тавански етаж, със застроена площ 87.10 кв.м., с РЗП 174.20 кв.м въззивната инстанция намира за основателно, поради което следва да бъде уважено. Това е така, защото по делото не са налице данни между страните да е извършвана доброволна делба, нито някоя от страните прави такова възражение. При учредяването на право на строеж върху процесната сграда, с заявление по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./, ищецът е придобил 1/3 идеална част от правото на строеж, а заявителките Н.П. и К.М. са собственици на по 1/3 идеална част за всяка от тях от правото на строеж на сградата. От наследодателя си Н.П.Б. двете страни по делото са придобили по наследство по равна 1/6 идеална част от процесната сграда./ чл.9 от ЗН/. Ето защо, съдът намира, че страните са съсобственици на процесната жилищна сграда при равни права по ½ идеална част за всяка. При тези квоти следва да бъде допусната делбата.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е незаконосъобразно в частта му, в която се отхвърля иска за делба на процесната жилищна сграда, поради което следва да бъде отменено. Вместо това следва да се допусне делба между страните по отношение на жилищната сграда при равни квоти.

 

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 689 от 31.05.2013г., постановено по гр.д.№ 5203/2012г. по описа на  Старозагорския районен съд в частта му, в която се отхвърля иска за делба на сграда с идентификатор № 68850.520.289.1, построена в поземлен имот с идентификатор 68850.520.289, с адрес: гр.Стара Загора, улица … № …, както и в частта за присъдените разноски, като вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

 

         ДОПУСКА съдебна делба между М.М.Б., с ЕГН **********, с адрес *** – къща и К.М.М., с ЕГН **********, с адрес *** - къща по отношение на следния недвижим имот: жилищна сграда с идентификатор 68850.520.289.1, с адрес: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. … № …, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.520.289, със застроена площ: 93 кв.м., с брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда -еднофамилна, според скица на сграда № 10479/26.09.2012г. на АГКК – СГКК гр.Стара Загора, а реално двуетажна двуфамилна жилищна сграда с два жилищни етажа, един приземен етаж с гараж и тавански етаж, със застроена площ 87.10 кв.м. и разгъната застроена площ – 174.20 кв.м., при квоти 1/2 идеална част за М.М.Б. и 1/2 идеална част за  К.М.М..

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: