Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 399 /29.10.2013 г.                  Година 2013                Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                ­­ІІ   Граждански състав

На трети октомври                                                                                      Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

прокурор  

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1304 по описа за 2013 година.

 

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 6608/03.06.2013г. на адв. К.Г., като пълномощник на ответниците Х.С.К. и П.И.К., против Решение под № 234/17.05.2013 г., по гр.дело № 3248/2012г., по описа на К.районен съд

 

          Въззивниците Х.С.К. и П.И.К., чрез пълномощника си адв. Г. във въззивната си жалба излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Молят да бъде отменено обжалваното Решение изцяло и спорът да бъде разгледан по съществото  и да се постанови решение, с което да бъдат изцяло отхвърлени исковете на ищеца, като неоснователни и недоказани.

 

Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателите. Правят нови доказателствени искания с въззивната си жалба, а именно: поддържат искането си направено пред РС-К. за събиране на доказателства по реда на чл. 192 ГПК, за което са представили и съответната молба.

 

          В законоустановеният срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Л.К.П., чрез който да изрази становището си по тази въззивна жалба.

 

          Но по делото е постъпила и втора въззивна жалба с вх. № 6805/06.06.2013г. от  ищеца Л.К.П. против Решение под № 234/17.05.2013 г., по гр.дело № 3248/2012г., по описа на К.районен съд в частта му, в която е отхвърлен иска за присъждане на равностойността на процесния недвижим имот. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение в тази му част, поради нарушение на материалния закон.

 

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение постановено от РС-К. в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно в тази му част и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло жалбата му на посочените в нея основания. В случай, че съдът уважи жалбата му моли, да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото.

 

          В законоустановеният двуседмичен срок жалбоподателите К. не са подали писмен отговор по въззивната жалба на Л.П..

         

          Въззивникът Л.К.П., редовно и своевременно призован, явява се лично по делото и заема становище по съществото на делото, че казаното пред районния съд не е вярно и минали три-четири дела, като него въобще не са го викали в съда и не са го запознали с данните.  

 

          Въззиваемите и въззивници Х.С.К. и П.И.К., редовно и своевременно призовани, не изпращат упълномощен представител по делото и не вземат становище по въззивната жалба на жалбоподателя П..

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ГПК, обективно съединен с иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС и с иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД

         

Видно от приложеният нот. акт под № 58, том ІІ, нот. дело № 459/1982г. по описа на Нотариуса при КРС на 19.04.1982г. между въззивника П. и първата въззиваема и въззивница К. е бил сключен договор за продажба на недвижим имот – процесното дворно място, заедно с постройките, подобренията и трайните насаждения в същото находящи се в с. С. и съставляващи парцел .., кв.., собственост на въззивника, срещу задължението на въззиваемата К. да полага грижи за прехвърлителя лично или чрез трети лица до края на живота му, изразяващи се в отдаване на квартира, храна, облекло, отопление, осветление, лекуване при болест и др. грижи. Безспорно установено е също така, че двамата въззиваеми и въззивници К. към датата на сключване на договора са били в брак и по силата на разп. на СК от 1968 год. /отм./ придобитият имот е в режим на СИО. След прехвърлянето на имота жалбоподателя П. е продължил да живее в прехвърления от него имот, като въззиваемите трайно са заживели в него през 1992г. В конкретният случай въззивният съд следва да отбележи обстоятелството, че старата къща е била изцяло съборена и на нейно място е била построена нова сграда, в която въззиваемите К. са осигурили стая на въззивника на приземния етаж. Новата къща същите са построили за себе си и за ищеца със собствени средства. Следва също така да се отбележи, че най-напред са довършили стаята предназначена за живеене от въззивника П., като са му били отделили стая и на горния етаж, но той не я ползвал. Когато въззиваемите К. са завършили изцяло къщата и те са се преместили да живеят в същата. От данните по делото пред първостепенния съд също се установява по категоричен начин, че страните са се хранили заедно, въззиваемата К. е перяла дрехите и завивките на въззивника, палела му е печката, въззиваемите са му режели дървата, като са се грижили за него във всяко едно отношение. През първите години грижите полагани за въззивника са били много добри, но в последствие и особено след 2000г. грижите за него от страна на въззиваемите са намалели. От показанията на свидетелите разпитани пред районния съд Н., И. и П. става ясно, че те са го посещавали често и твърдят, че живеел при незадоволителни условия, като кабелите на бойлера отрязани, а хладилникът бил изключен и протекъл. Стигнало се до там, че от около три години въззивникът П. е напуснал имота в с. С. и се преместил да живее в гр. Казанлък, като въззиваемите не го посещавали повече, не полагали необходимите грижи за дрехи, храна и издръжка, като грижите за него вече се полагали от свидетелите М.С. Н. и С. Н. И., факти по които също не се спори по делото.

 

Въззивният съд намира, че въззиваемите К.  са придобили процесния имот на годно правно основание, и върху имота не е имало вещно-правни ограничения, те са го прехвърлихме чрез продажба на дъщеря си Д. П. К., която е отразена в н.а. под № 61, том XXV, дело № 6051/20.12.1993г. Към тази дата те са придобили имота дори и по давностно владение. В тази връзка към настоящия момент във връзка с предявеният иск заявяват, че се позовават на придобивна давност върху имота-земя,сгради, трайни насаждения и трайни подобрения в имота. От друга страна съдът намира, че не е възможно връщане на имота в собственост на ищеца, тъй като неговата стара къща е съборена като негодна за живеене, съборена е и стопанската сграда като негодна за живеене, като върху земята са построени съвсем нови сгради и постройки, които са съвсем различни от тези, предмет на нотариалния акт под № 58, том ІІ, нот. дело № 459/1982г. по описа на Нотариуса при КРС от 19.04.1982г. Изцяло в подкрепа на това се явява заключението на съдебно-техническата експертиза, заедно с приложения към него снимков материал, приета като доказателство по делото от първостепенния съд.

 

Освен това съдът намира, че въззивникът П. е напуснал дома на въззиваемите К. и същевременно с това и негов дом в с. С., и се установил да живее трайно в друг свой имот – негов апартамент гарсониера, в гр.К.. Въззиваемите са го потърсили след първите седмици, но той категорично е отказал да разговаря с тях. Също е заявил, че не иска да го гледат те и отказал да се върне обратно в къщата в с. С.. Също така, въззивниците К. нямат достъп до имота му в гр. Казанлък, а и той не желаел техните грижи. По този начин на практика въззивникът П. препятства и пречи на въззиваемите К. да изпълняват задълженията си по договора за издръжка и гледане. Следва извода, че същите са поставени от него в ситуация да не могат да изпълняват задълженията си по договора. В този смисъл съобразно специалната разпоредба на чл. 95, ал. 1 от ЗЗД разглеждаща хипотезата на забава на кредитора, същият е в забава когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение, или не даде необходимото съдействие без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Налага се категоричния извод, че въззивникът П. е изпаднал в забава и с поведението си неоправдано не приема предложеното му от въззиваемите изпълнение, и по никакъв начин не дава необходимото съдействие, без което те не биха могли  да изпълнят задължението си по договора.

 

В тази насока въззивникът П. не може да черпи права от собствената си недобросъвестност, да иска разваляне на договора и плащане пазарната цена на имота, предмет на алеаторния договор. Във връзка с това същият е поставил изцяло в невъзможност въззиваемите К. да изпълняват задълженията си по алеаторния договор за издръжка и гледане като по този начин същите не могат да му осигурят необходимите грижи и издръжка по същия договор.

Отделно от това съдът намира, че независимо от положението в което сам въззивникът П. е поставил въззиваемите К. на практика е налице незначително неизпълнение на задълженията, по негова вина, спрямо изминалия период от време от около 30 години, когато въззиваемите ежедневно са полагали грижите си  и осигурявали необходимата издръжка.

 

Първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове, като е развалил процесния договор на основание чл. 87, ал. 3 от ГПК и е осъдил въззиваемите К. да върнат собствеността и да предадат владението върху процесния имот в с. С., община К., на въззивника П., като е отхвърлил предявеният евентуално обективно-съединен иск, с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД – за присъждането на заместващата облага – обезщетението в размер на действителната пазарна цена на прехвърления срещу грижи и издръжка недвижим имот.

 

По делото също така е установено безспорно, че въззиваемите К. са продали на трето лице имота в с.С., предмет на иска по чл.108 ЗС, която продажба е отразена в представения от тях н.а. под №. 61, том ., дело №../1993г. на нотариуса при РС-К.. Следователно съдът неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл. 88, ал.2 от ЗЗД, и на трайната съдебна практика установена от ВКС, е уважил иска по чл.108 ЗС. Законът дава защита на третото лице, щом добросъвестно е придобило имота преди вписване на исковата молба по настоящото дело. Видно е, че преди 20 години този имот е придобит от дъщерята на въззиваемите – Д. П. К. и че продажбата предхожда не с дни, а с години вписването на исковата молба. Последната е вписана в Службата по вписванията в гр. Казанлък на 02.01.2013г., а горепосочената продажба е извършена на 20.12.1993г. Развалянето на договора не може да се противопостави на третите лица, придобили права преди вписване на исковата молба. С нотариалният акт, вписан преди исковата молба, се ограничава обратното действие на развалянето на договора, само между страните, без да се засяга придобитото право на собственост на последващия преобретател на имота. Следва заключението, че решението, с което първостепенният съд е уважил иска по чл.108 от ЗС е неправилно, противоречи на закона и следва да бъде отменено в тази му част.

 

Също така,  съдът не е приложил правилно и разпоредбата на чл.88 ал.1 от ЗЗД, тъй като развалянето няма обратно действие при договорите за продължително или периодично изпълнение.Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е договор с продължително и периодично /ежедневно/ изпълнение и затова съдът не е следвало да постановява разваляне на договора с обратна сила. През изминалите 30 години въззиваемите са полагали необходимите грижи и са осигурявали средства за гледането и издържането на въззивника П..

 

С оглед на изложеното въззивният съд приема, че въззиваемите К. не са създали пречки през последните две години в резултат , въз основа на които да не са изпълнили задълженията си по договора за издръжка и гледане с ищеца и въззивник, като това е направил последния и не е оказал необходимото съдействие по смисъла на чл. 95, ал. 1 от ЗЗД, поради което същият изпаднал и в забава. По делото са налице данни, че и към настоящия момент въззиваемите изразяват готовността си въззивникът да се върне в имота в с.С., където да продължат да полагат грижи за него и да му осигуряват необходимата издръжка. Също така, не следва въззивникът П. да черпи права от своята недобросъвестност, като страна по договора за издръжка и гледане.

 

Съдът счита, че с оглед цялостната обсъдена фактическа обстановка по делото, и трите обективно-съединени иска на въззивника П. се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, ведно със всички законни последици от това.

 

         Настоящата инстанция намира, че Районният съд неправилно е уважил първите два обективно-съединени иска, в която му част обжалвано решение следва да бъде отменено, а правилно и обосновано е отхвърлил третият обективно-съединен иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, в която част решението следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

 

В коткретния случай съдът следва да се позове и на разпоредбата на чл.87, ал.5 от ЗЗД, тъй като е изтекъл срок по-дълъг от 5 години, поради което правото на иск за разваляне на договора е погасено по давност. В тази насока въззивният съд следва да отхвърли предявените обективно съединени искове, не само като неоснователни, но и като погасени по давност.

 

          На основание чл. 273, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът Л.К.П. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите и въззивници К. – направените от тях разноски пред всички съдебни инстанции общо в размер на 825 лева, от които сумата от 700 лева – разноски по гр. дело № 3248/2012г. по описа на РС-К., представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Г., по договор за правна защита и съдействие № 7419/13.02.2013г. /л. 30 от делото/, както и сумата от 125 лева направени разноски по в.гр.дело № 1304/2013г. по описа на ОС-Стара Загора, представляващи – дължимата държавна такса за въззивно обжалване от същите.

 

Водим от горното, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ отчасти решение № 234/17.05.2013г., постановено по гр.д. № 3248/2012г. по описа на Районен съд - гр. К. в частта му, в която РС-К. е РАЗВАЛИЛ сключения на 19.04.1982г., между Л.К.П. ЕГН ********** *** баня като продавач и Х.С.К. ЕГН ********** като купувач по време на брака й с П.И.К. ЕГН **********, двамата от с. С., Община К. договор за продажба на недвижим имот- дворно място от 1050 кв.м. заедно с постройките, подобрения и трайни насаждения, находящ се в с. С., община К., за което е отреден парцел № ., в кв. ., по нотариален акт от 1982г., а по сега действащия план УПИ 470, в кв. 72 по плана на с. С. при съседи: от три страни улици и Кольо Славов П. като вместо плащане купувачката се задължава да полага грижи и гледане лично или чрез трети лица на продавача до края на живота му, изразяващи се в даване квартира, храна, облекло, отопление, осветление, лекуване при болест и други, обективиран в нотариален акт № ., том ., н.д.№ ….., по описа на Нотариуса при К.районен съд, поради виновно неизпълнение от страна на ответниците, както и в частта му, с която РС-К. е  осъдил Х.С.К. и П.И.К. да върнат собствеността и предадат владението на имота- дворно място от 1050 кв.м., заедно с постройките,подобренията и трайните насаждени е, находящ се в с. С., община К., съставляващо по плана на селото УПИ ., в кв. .., на Л.К.П., както и в частта му за присъдените разноски, като неправилно и незаконосъобразно в тези му части и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

          ОТХВЪРЛЯ исковете на Л.К.П., с ЕГН **********,*** баня, против Х.С.К. ЕГН ********** като купувач по време на брака й с П.И.К. ЕГН **********, двамата от с. С., община К., с които се иска разваляне на сключения между него и ответниците договор за издръжка и гледане, оформен в нот. акт № .., том .., нот. дело № ../1982г. на РС-К., с който им е прехвърлил следният недвижим имот: дворно място от 1050 кв.м. заедно с постройките, подобрения и трайни насаждения, находящ се в с. С., община К., за което е отреден парцел № …, в кв. .., по нотариален акт от 1982г., а по сега действащия план УПИ .., в кв. .., по плана на с. С., при съседи: от три страни улици и К.С. П., поради пълно неизпълнение от страна на ответниците, както и иска, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да му върнат собствеността и владението върху същия недвижим имот, а именно:  дворно място от 1050 кв.м. заедно с постройките, подобрения и трайни насаждения, находящ се в с. С., община К., за което е отреден парцел № .., в кв. 72, по нотариален акт от 1982г., а по сега действащия план УПИ ., в кв. ., по плана на с. С., при съседи: от три страни улици и К. С. П., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 234/17.05.2013г., постановено по гр.д. № 3248/2012г. по описа на Районен съд - гр. К. в останалата му част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част.

 

ОСЪЖДА Л.К.П., с ЕГН **********,*** баня, да заплати на Х.С.К., с ЕГН ********** и П.И.К., с ЕГН **********, двамата от с. С., община К., сумата от 825 лева /осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща направените от последните разноски пред всички съдебни инстанции.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, чрез ОС-Стара Загора, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                 2.