Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 386                                 24.10.2013 година                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 25 септември                                                                                        2013 година

В открито заседание в следния състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                  

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА          

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1305 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от адв.Д.Д. като пълномощник на С.Х.А. против решение № 522 от 24.04.2013 г. и против решение №768 от 18.06.2013г. и двете постановени по гражданско дело № 4205/ 2011 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Въззивникът е останал недоволен от постановените решения,  поради   което ги обжалва в законния срок изцяло. Счита, че същите са незаконосъобразни - постановени в нарушение на материалния закон. Моли съдът да постановите решение, с което да отмени решенията на Старозагорския районен съд като уважи предявените от него искове. Подробни съображения излага във въззивните си жалби, докладвани в с.з. Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемите С.Г.Д. и Р.П.Д. чрез пълномощника си адв. М. молят да бъдат отхвърлени жалбите, а решенията на СРС да бъдат потвърдени като правилни, постановени в съответствие с материалния закон и обосновани с оглед на събраните по делото доказателства. Подробни съображения излагат в писмените си отговори, докладвани в с.з. Молят да им бъдат присъдени и направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.108 от ЗС.

Ищецът С.Х.А. твърди в исковата си молба, че първият ответник се е снабдил с констативен нотариален акт през 1995г. за признаването му на собственик върху следният недвижим имот: мазе № …, находящо се в гр.Ст.Загора ул.”…” № …със застроена площ от 9.80 кв.м. в съседство до избата на Г.С.. По силата на тогава действащия чл.19 ал.1 от СК /отм./ втората ответница е придобила при равни права с първия ответник като негова съпруга ½ ид.ч. от процесното мазе.

На 07.07.2011г. било свикано Общо събрание на собствениците в етажната собственост на вход  Б, на което било взето решение ответниците в 7-дневен срок да освободят процесното помещение, тъй като всички считали, че било незаконно заето от ответниците. Ищеца твърди, че процесното помещение било преди това пералня. В случай, че ответниците не сторели това, събранието  решило да се предприемат законови действия по уреждане на възникналия спор по съдебен ред. Ищецът твърди, че протокола от 26.06.1977г., на който се позовават ответниците бил фалшив и замяната била незаконна. От друга страна счита, че в случая не важели и правилата на придобиваната давност. Твърди също така, че процесната вещ не може да бъде обект на прехвърлителна сделка – затова счита, че е налице сделка с невъзможен предмет - чл.26 ал.2 от ЗЗД и същата не била сключена в предписаната от закона форма – чл.18 от ЗЗД.

С оглед на това ищеца е претендирал да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху процесния недвижим имот.  Претендирал е също така да бъде обявен за недействителен договора за замяна, обективиран в протокол от 26.06.1977г. на Общото събрание на Домсъвета от жилищния блок на горепосочения адрес, с който е заменено общото помещение /пералня/ с мазето, собственост на родителите на първия ответник.

Ответниците са оспорили предявените искове като молят съда да ги отхвърли като неоснователни с възражения и доводи, изложени подробно в отговора им по чл.131 ГПК.

Първоинстанционният съд е отхвърли всички искове. Приел е, че към датата на подаване на исковата молба в полза на Д. е изтекла предвидената в чл.79 ал.1 ЗС придобивна давност и той е станала собственик на вещта. Въз основа на това и право на първия ответник и втората ответница като негова съпруга има основание да осъществява фактическата власт върху имота. Приел е, че при това положение не е налице първата от предпоставките на чл.108 от ЗС, поради което предявеният иск по чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен. Районният съд е отхвърлил и  иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД като е приел, че протокола от 26.06.1977г. не представлява договор както твърди ищеца, поради което не може да се коментира неговата валидност с оглед изискванията на чл.26 от ЗЗД, поради което не следва да се обсъждат доводите за нищожност на същия, изложени от ищеца.

 

По делото не е спорно, че както ищецът така и ответниците са собственици на индивидуални обекти /апартаменти/ в сграда в етажна собственост, находяща се на адрес гр. Стара Загора, ул. …№ …вх. Б. Ищецът А. е собственик на апартамент под номер 24 в сградата на посочения по-горе адрес, а ответниците Д. на апартамент №….

Ответникът С.Д. е наследник по закон / син / на Г.Д.Д., починал на 10.10.1982г. и Т.С.Д. починала на 26.04.2009г. Ответницата Р.Д. е негова съпруга, с която са сключили брак на 21.11.1976г. По силата на договор за покупко-продажба на жилище построено върху парцел отчужден за групово жилищно строителство наследодателите на С.Д. са придобили апартамент от 93 кв.м. находящ се на втори етаж във вход „Б" в жилищната сграда на ул. … №…, гр. Стара Загора, ведно със таванско помещение №…и избено помещение №…при граници от север коридор, от изток -преддверие, от юг - ул. Васил Левски, от запад - мазе на Н. и Б.М., заедно с 4,59% ид. ч. от общите части на сградата съгласно чл.38 ЗС и същите идеални части от правото на строеж върху дворното място. След смъртта на Г.Д., на 02.10.1989г. майката на ответника Т.С.Д. му дарила собствената си една втора идеална част от описания по-горе апартамент ведно с прилежащите му избено и таванско помещение.

От представения протокол от 26.07.1977г.е видно, че на тази дата е било проведено общо събрание на собствениците в жилищната сграда находяща на ул."…" №… в гр. Стара Загора. В протокола е посочено, че са присъствували всички собственици, като по точка трета от дневния ред е било гласувано единодушно решение да се извърши замяна, като Г. и Т.Д. започнат да ползуват свободното избено помещение във вх. Б на сградата, намиращо се до избата на Г.С., а освободеното от тях избено помещение да се ползува от всички за оставяне на детските колички. Решението е мотивирано с това, че поради наличието на голяма шахта в мазето на Делеви и честите запушвания и замърсявания при почистването на шахтата, избеното помещение не може да се ползува. Никъде не се сочи, че се касае за перално помещение. 

През 1995г. ответникът С.Д. се е снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост върху процесното избено помещение, като при съставянето му, представил на нотариуса посочения по-горе протокол на общо събрание на етажната собственост.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани свидетели. От техните показания се установява, че в сградата, където се намират жилищата на ищеца и ответника е имало общо помещение с изградено циментово корито с два крана, течаща вода и канализация. Помещението се намирало в десния избен коридор, на изток от входа на сградата и било първото по ред в коридора. До него се намирало избеното помещение на Станчо Г.. Това помещение било обозначавано като перално, като се ползувало от живущите за пране на пътеки или измиване на съдове, употребявани за приготовление на зимнина / в този смисъл -показанията на свидетеля Б.С. и Д.В./. Избеното помещение принадлежащо на апартамента на наследодателите на ответника – Г.и Т.Д. се намирало в левия избен коридор, считано от входната врата, като било първо по ред, а до него се намирало мазето на свидетеля С.. През мазето на Д. минавала канализацията на входа, като в него се намирала канализационната шахта. Тъй като през 1982г. се наложило да бъде направен ремонт на канализацията чрез подмяната на тръбите, трябвало да бъде разкопано и мазето на Д. Поради това, според свидетелите, било взето решение Д. да ползуват временно пералното помещение. Свидетелите твърдят, че това е станало по устна договорка, без да е вземано решение от общото събрание на етажната собственост. След приключването на ремонта, в коридора пред мазето на Д. била направена нова шахта, но те и техният наследник продължили да ползуват пералното помещение, а не заеманото по-рано мазе, което останало свободно. По-късно ответникът С.Д. преустроил владяното от него мазе на офис. През 2011г. се било провело общо събрание на живеещите във входа, като на него се бил повдигнал въпросът, че процесното мазе е общо, а се ползува без основание от ответника и съпругата му. Тогава дъщерята на ответника била показала документ за извършена замяна и нотариален акт.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото е видно, че вещото лице е заявило, че не може да даде отговор на поставените въпроси относно местонахождението на мазето на сем.Г. и Т.Д. по строителни книжа /архитектурен проект/ на жилищния блок и относно наличието на общо помещение и неговото предназначение по одобрен архитектурен проект, тъй като не са намерени строителни книжа, вкл. и одобрения архитектурен проект на блока. Вещото лице дава заключение въз основа на свидетелските показания, което в случая е недопустимо. С оглед на това въззивният съд намира, че не е установено по делото твърдението на ищеца, че процесното помещение е обща по предназначението част по смисъла на чл.38 от ЗС, тъй като било “перално помещение” предназначено по проект за измиване и пране, тъй като характерът и функционалното предназначение на помещенията в жилищната сграда се установяват от строителните книжа по одобрения архитектурен проект.

 

При така установените факти, въззивният съд намира, че правилно районният съд е приел, че иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Този извод същия е мотивирал с това, че съгласно чл.222 ЗЗД с договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права. За да е налице сключен договор за замяна, следва да са налице обективирани насрещни волеизявления, чието съдържание да е свързано с пораждане на визираните в посочения по-горе законов текст последици - прехвърляне на собственост или друго право върху една вещ, срещу насрещно прехвърляне на собственост или друго право. Характерно за договорите, като двустранни сделки е това, че при тях, независимо от броя на страните, е необходимо постигане на съгласие посредством насрещни волеизявления. За разлика от тях, при многостранните сделки е налице съгласуване на волята на две или повече лица, с оглед пораждане на определени правни последици.

Правилно е приел, че представеният по делото протокол от общо събрание на етажната собственост по съществото си не представлява договор. Видно е, че той е издаден във връзка с упражняване на правата на собствениците относно управлението на общите части, по реда на чл.42 /отм./ от ЗС, който е действувал към момента на вземане на решението. От съдържанието на представения документ недвусмислено може да се заключи, че обективираният в него акт представлява многостранна сделка, а не договор. Независимо от употребения в протокола израз „да се извърши замяна" вложеният в акта на общото събрание смисъл следва да се тълкува с оглед правомощията на Общото събрание произтичащи от закона и правата на съсобствениците, свързани с управлението на общите части. При подобно тълкуване с оглед установяване действителната воля на лицата взели решението, съдът намира, че тя е била насочена към постигане на съгласие за промяна на предназначението на пералното помещение. В този смисъл изразът „замяна" следва да се разглежда не като посочващ определен правен способ за прехвърляне на собственост, а контекста на цялото решение, обективиращ съгласие Г.и Т.Д., поради затрудненията си да ползуват собственото си мазе, предвид наличието на шахта в него, да започнат да използуват процесното помещение, а тяхното мазе да се използува като общо от всички съсобственици. Тоест в случая не е налице изобщо сключен договор, поради което и не може да става дума за нищожност на двустранна сделка. Липсата на съгласие насочено към сключване на договор за замяна, води до невъзможност да се коментира неговата валидност с оглед изискванията на чл.26 ЗЗД, поради което и останалите изтъкнати от ищеца основания за нищожност не следва да се разглеждат.

Що се отнася до решението на общото събрание, съдът правилно е приел, че преценено с оглед инвокираните в исковата молба основания, то не е нищожно, тъй като има предмет - съгласуване на волите на етажните собственици по повод на общи части, като е сключено в предвидената от закона форма - съставен е протокол за проведеното общо събрание, установяващ наличието на кворум, съдържанието на взетите решения и резултатите от проведените гласувания. Следва да се има предвид и това, че законът не е предвидил изрична форма относно съгласието за промяна на предназначението на общите части по предназначение. Това решение може да бъде взето писмено или устно, изрично или да следва от друг акт, какъвто е например решението за отдаване под наем на портиерско жилище или пък сделка с която всички съсобственици прехвърлят общо по предназначение помещение на трето лице /в този смисъл - ТР №39/23.06.1986г., гр.д. №8 /86г., ОСГК/.

Предвид изложеното правилно районният съд е приел, че първият от предявените искове е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

По иска с правно осн. чл.108 ЗС въззивният съд намира изводите на първоинстанционният съд също за правилни и законосъобразни.

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде основателен искът за ревандикация следва да са налице три предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на ответника и той да не владее или държи вещта на правно основание.

По делото не е спорно, че е ищецът е собственик на апартамент в етажната собственост, като съгласно чл.38, ал.1 и чл.40, ал.1 от ЗС той е собственик и на съответните идеални части от общите части на сградата. Общите части, по арг. от чл.38, ал.1 ЗС, биват два вида: такива по естеството си - външни зидове, покрив, сградни инсталации и др. под. и такива по предназначение. Първата категория служи за осигуряване целостта на сградата и надлежното функциониране на отделните обекти в нея, поради което тези общи части не могат да бъдат отчуждавани, делени и принадлежат общо на всички етажни собственици. Относно втората категория е налице възможност, по общо решение на всички собственици, да бъде извършена промяна на предназначението /в този смисъл цитираното -ТР №39/23.06.1986г., гр.д. №8 /86г., ОСГК, решение №1733 от 10.10.2003г. по гр.д. №1502/2002г. ВКС, IV г.о. /. По силата на взетото решение на общото събрание, с което предназначението на пералното помещение е било променено, наследодателите на ответника са започнали да упражняват фактическа власт върху него изцяло, държейки го като свое, макар че следва да се отбележи и това, че в протокола от 1977г. не се говори за перално помещение, а за избено помещение. Няма спор, че решението на всички съсобственици, обективирано в протокола от 26.06.1977г. няма вещнотраслативен ефект. То обаче е послужило като основание процесното помещение да се счита като предназначено за индивидуално ползване от собствениците на един от апартаментите в етажната собственост. Въз основа на него наследодателите на ответника са установили фактическа власт. Тази власт е била продължена от ответника Д., като с факта на снабдяването си с констативен нотариален акт, той недвусмислено е манифестирал намерението си, да държи вещта като своя. Владението е било осъществявано, спокойно и необезпокоявано както от родителите на ответника, така и от самия него от м. юли на 1977г. до 2011г., когато е взето решението на общото събрание от 07.07.2011г. с което се оспорва правото на ответника да владее процесното мазе, тоест повече  от тридесет години.  Съгласно  чл.  79,  ал.1   от ЗС правото  на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Този срок в случая е изтекъл, както от момента в който фактическа власт върху помещението са установили родителите на ищеца, така и от момента в който, той недвусмислено е заявил собственото си намерение да свои имота, чрез снабдяването си с констативен нотариален акт - 07.09.1995г. Не съществува забрана да се придобие по давност избено помещение , щом в сградата владелецът има и друг имот – апартамент/ в този смисъл Р394-2010-ІІГО; Р160-2008-ІІІ ГО; Р1368-2008-ІV ГО; Р1266-1995- ІІГО; на ВКС/. Ответниците са придобили имота по давностно владение, тъй като десегодишния срок е изтекъл преди събранието, проведено през 2011г.

От горепосоченото следва, че към датата на подаване на исковата молба, в полза на Д. е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 ЗС придобивка давност и той е станал собственик на вещта. Въз основа на правото на първия ответник, втората ответница - Р.Д., като негова съпруга има основание да осъществява фактическа власт върху имота.

Предвид това, следва да се приеме, че не е налице първата от предпоставките на чл. 108 ЗС и предявения от А. иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

 

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност и на двете въззивни жалби, следва въззивникът да бъде осъден да запати на въззиваемите  направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на …лв.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 522 от 24.04.2013 г. и решение №768 от 18.06.2013г. и двете постановени по гражданско дело № 4205/ 2011 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

          ОСЪЖДА С.Х.А. ЕГН ********** с адрес: гр.Стара Загора, бул. ул. … №…, вх…., ет…., ап….да заплати на С.Г.Д. ЕГН ********** и Р.П.Д. ЕГН **********, двамата с адрес Стара Загора, ул. …№…, вх…., ет…., ап….сумата от …лв./ …лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 


           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: