Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 387                                 24.10.2013 Година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 25  септември…………………………………………………….2013 година

В открито заседание в следния състав:

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: ……………………П.В.…………………………..

Като разгледа докладваното от съдия …………………ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1308  по описа за 2013 г.,за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано след като с решение № 190 от 26.07.2013г., постановено по гр.д. 20/2013г. по описа на ВКС на РБ е отменено решение №206 от 02.10.2012г. по гр.д.№275/12г. на Старозагорския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Съставът на ВКС на РБ е отменил решението на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от Ф.Е.М., Е.Ф.М. и М.Ф.М. искове против “България – К” АД гр.Казанлък по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за Ф.Е.М. в размер на … лв., за Е.Ф.М. и М.Ф.М., за всеки от тях в размер на по …лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 21.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумите, както и в частта, с която България – К” АД гр.Казанлък е осъдено да заплати на Ф.Е.М., Е.Ф.М. и М.Ф.М. сумата …лв. разноски по делото, а по сметка на Окръжен съд, гр.Стара Загора … лв. държавна такса.

                                                                                                              

Обжалвано е решение № 212 от 12.04.2012 г, постановено по гр. дело № 247/2012 г. на Районен съд Казанлък.

Въззивниците Ф.Е.М., Е.Ф.М. и М.Ф.М. са останали недоволни от така постановеното решение, поради което го обжалват в срок. Подробни съображения излагат във въззивната си жалба, докладвани в с.з. Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.45 ЗЗД. Претендират и за направените разноски по делото.

 

Въззиваемият “БЪЛГАРИЯ – К” АД гр. Казанлък молят при новото разглеждане на делото по същество да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а решението бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.

 

Третото лице – помагач ЗАД”ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД гр. София редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по въззивната жалба.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

При новото разглеждане на делото въззивният съд намира, че следва да се произнесе съобразно решението на ВКС, в частите, в които е отменил предходното решение , постановено от въззивният съд.

Безспорно е установено по делото, че наследодателката на тримата ищци Ш.Ю.М. е работила по трудово правоотношение в“БЪЛГАРИЯ – К” АД гр. Казанлък, като е заемал длъжността “машинен оператор, пресукване на конци и прежди” в цех “Пресуквачен”. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 24.03.2009г. около 13.40 часа след приключване на работната смяна, пострадалата е тръгнала да се прибира и се насочила в посока автогара гр.Казанлък, при което е била блъсната от товарен влак вследствие на това е починала.

Видно от удостоверение за наследници №… от 26.03.2009г. издадено от кметство с. Кънчево общ. Казанлък Ш.Ю.М. ЕГН ********** починала на 21.03.2009г. и оставила за наследници Ф.Е.М. ЕГН ********** -съпруг, Е.Ф.М. ЕГН ********** - дъщеря и М.Ф.М. ЕГН **********-син. Следователно същите са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленум на Върховния съд на РБ.

Видно от Разпореждане №59 от 01.04.2009г. на НОИ РУ “Социално осигуряване” гр. Стара Загора декларираната злополука вх.№59 от 25.03.3009г. от осигурителя „България К" АД станала с Ш.Ю.М. на 21.03.2009г. се приема за трудова злополука по чл.55 ал.2 от КСО. Злополуката е станала по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене.

От събраните пред първоинстанционният съд  писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че на 21.03.2009г., връщайки се от работа - първа смяна, по обичайния път за вкъщи около 13,30 часа, работещата при ответника Ш.Ю.М. преминава през железопътната линия София-Бургас, удря я товарен влак, вследствие на удара получава множество рани, които причиняват смъртта й. Видно от представената от Железопътна секция Пловдив схема на коловозното развитие на гара Казанлък, след района на постройките, обслужващи централната част на гарата в посока запад има три регламентирани железопътни прелеза за преминаване на пешеходци, представляващи пешеходни пътеки през железопътното трасе в района на гарата - един на км.205 и два на км.204, км.204+415 и км.204+806. Злополуката е станала на  железопътното трасе на км.204+409 западно от ж.п. гара Казанлък. Не е установено от представените по делото доказателства пешеходна пътека пресичаща ж.п. линията на километър 204 +409 да съставлява регламентирано пресичане на железопътната линия. Установено е по делото, че пострадалата Ш.Ю. спряла пред железопътната линия София-Бургас на км.204+409, след като преминаването на товарен влак било оповестено със звуков сигнал и влакът се намирал в зоната на визуален контакт, след това тръгнала към релсите, спряла между двете релси на линията и стояла неподвижно до съприкосновението с движещия се с разрешена скорост товарен влак.

От Постановление за прекратяване на наказателно производство по пр. № 872/09 по описа на РП-гр. Казанлък, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, е видно, че в хода на разследването не са събрани доказателства за подпомагане или склоняване на пострадалата към самоубийство. Установено, че на 21.03.2009 г. Ш.Ю.М. е била на работа първа смяна от 5.00 ч. до 13.30 ч., след което е тръгнала към автогарата в гр. Казанлък, за да се прибере в с. Кънчево, където е било постоянното й местоживеене. Това е бил "обичайният път" на осигуреното лице от местоработата до основното му място на живеене. По пътя за автогарата, докато е пресичала железопътния прелез за пешеходци, пострадалата М. е била блъсната от товарен влак, което е причинило смъртта й. Злополуката е настъпила около 10 минути след приключване на работното време и е била наблюдавана от други работници, които също са се прибирали към домовете си в близки населени места. По данни от постановлението от 12.05.2009 г. за прекратяване на наказателното производство по пр. № 872/09 г. на Районна прокуратура – Казанлък, на машинистите на влакове е известно, че работниците от близките предприятия преминават през железопътните линии в района на индустриалната зона.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани свидетели. От събраните гласни доказателства се установява, че от деня на смъртта на пострадалата ищците живеят с незатихваща мъка и дълбока душевна болка. Нямат вече опора, каквато имали в нейно лице, нито пък надежда за спокойни дни. Със загубата на тяхната съпруга и майка животът им се променил коренно и се превърнал в неизлечима рана и досега не могат да приемат загубата й, нито пък дълбоката душевна болка, която изпитват изчезвала, още повече, че тя била млад човек, обичаща живота и винаги изразявала готовността си да им помага.

Не е спорно между страните и, че по силата на сключен договор за застраховка за трудова злополука, на всеки един от ищците е било заплатено обезщетение в размер на по … лева или общо …лева на тримата.

С оглед горните обстоятелства, въззивният съд намира, че  правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.200 ал.1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, работодателят носи имуществена отговорност за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Тази отговорност е обективна и безвиновна. Дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определени в съответствие с чл.52 от ЗЗД по справедливост.

Безспорно установено в настоящия случай е претърпяна трудова злополука в резултат, на което наследодателката на ищците по делото е починала. Увреждането е причинено около 10 минути след края на работното време по пътя за прибиране у дома. Налице е и причинната връзка между увреждането и настъпилият краен резултат. Пострадалата се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество. Поради това настоящата инстанция намира, че е налице фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 200 ал.1 от КТ.

Съдът намира за безспорно установено, че в резултат на злополуката ищците, като лица от най-тесния семеен кръг - съпруг и деца на пострадалата са претърпели страдания, породени от загубата на близък, с който са се намирали в топли и хармонични взаимоотношения. Безспорно връзката им е била силна и преживяната психическа травма тежка, която продължава и към момента.

В конкретния случай, предвид тежестта на преживените от ищците неблагоприятни емоции следва да се приеме, че предявените искове са основателни изцяло в размерите, в които са предявени, а именно по …лв. за  всяко от децата и в размер на …лв. за съпруга или общо в размер на … лв. При така установените взаимоотношения между ищците и починалия техен близък, безспорно е, че те търпят вреди, изразяващи се за съпруга - ищец в самата липса на съпругата, преустановяване на обичта и вниманието, което е имал от нея, а за децата - ищци - в загубата на единия родител, помощта, която са получавали от него.

 

Относно възражението за съпричиняване, въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност се характеризира с това, че работникът не е положил дължимата грижа, която и най-небрежният би положил. Тази грижа се преценява с оглед на абстрактен модел, който служи като мярка относно поведението на пострадалото лице, с оглед конкретните обстоятелства. Съзнателното извършване на действия, застрашаващи собственото ти здраве или това на околните, следва да бъде преценявано като грубо небрежно, в случаите когато, според обстоятелствата, пострадалото лице е било в състояние да оцени риска и предвиди настъпването на неблагоприятните последици.

Въззивният съд намира, че наследодателката на ищците е допринесла за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, поради което и възражението на ответната страна в този смисъл се явява основателно. Налице са обстоятелствата, визирани в разпоредбата на  чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя, тъй като безспорно е установено, че пострадалата е допринесла за настъпване на трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност. Груба небрежност е налице, когато работникът или служителят е съзнавал, настъпването на вредоносния резултат, но самонадеяно се е надявал да го предотврати.  

В конкретния случай това е така, защото с оглед възрастта и житейския си опит пострадалата е имала представа за това, че пресичайки жп линията на място, което не е пешеходна пътека, знаейки, че там регулярно минават влакове, има риск да стане злополука и въпреки това не е положила дължимата грижа  да се огледа преди да предприеме пресичане и да премине бързо през жп линията, а не да остане между релсите. Същата е следвало да предвиди, че евентуален сблъсък с влака би довел до неизбежния резултат – смърт. Пострадалата не е пресичала за първи път релсите и е знаела, че по тях се движат влакове. От доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че пострадалата е допринесла за злополуката и с това, че е пресякла на неразрешено място, което в още по-голяма степен определя поведението й като безразсъдно.

Според писмените и гласните доказателства може да се направи извод, че пострадалата е пренебрегнала тези неща и е допринесла за настъпване на злополуката. Предвид това следва да се приеме, че поведението на пострадалата, е съпричинило настъпването на вредите.

 Поради това настоящата съдебна инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че след като  пострадалият е допринесъл съществено за настъпване на злополуката, то отговорността на работодателя следва да бъде намалена. Въззивният съд счита, че съпричиняването на пострадалата във вредоносния резултат следва да се определи в размер на 50%, като взе предвид събраните доказателства по делото, а не както е приел първоинстанционният съд – 70%. При това съотношение следва да се намали отговорността на работодателя съгласно чл.201 ал.2 от КТ.

Имуществената отговорност на работодателя се определя от съда съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост и е в зависимост от степента на претърпените болки и страдания.

Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди представлява паричен еквивалент, който следва да компенсира в най – пълна степен болките и страданията на наследниците на пострадалия. Както бе посочено по-горе въззивният съд навира, че размерът на обезщетението следва да се определи по …лева за всеки от ищците- децата и в размер на …лв. за съпруга – така както са предявени, но поради проявената от наследодателката на ищците груба небрежност, обезщетението следва да бъде намалено  с 50% или по …лв. за всеки от ищците – децата и в размер на …лв. за съпруга –ищец или общо в размер на … лв.

Съобразно чл. 200 ал.4 КТ от тази сума следва да се приспаднат плащанията, получени от ищците по силата на договора за застраховка -общо …лева или по …лв. лева на всеки.

 

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, тъй като след отчитане на приноса на пострадалата и приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение исковите претенции са по-ниски от получените суми.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като краен резултат, като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

 

Предвид изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба не следва да се присъждат на въззивниците разноски за настоящата инстанция.

 

         Въззиваемите не са направили искане, нито са представили доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция, поради което също не следва да им бъдат присъждани такива.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 212 от 12.04.2012г., постановено по гр.д.№247/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: