Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер № 408/31.10.2013г.             Година 2013               Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                              Граждански състав

На 08.10.                                                                                      Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

 

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                                   Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                                   2. ТРИФОН М.

 

Секретар  С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1311 по описа за 2013 година.

 

 

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

 

           Постъпила е писмена жалба от адв. В.К. като пълномощник на жалбоподателя Х.Д.К. и Г.Х.К., против опис и оценка на недвижим имот с идентификационен № ….. находящ се в гр.С., кв.Ж., ул.”М.” №., вх.., ет.., ап.. по изп.д.№ ..по описа на ЧСИ И.Б. с рег. № 869 и район на действие ОС-С., с която жалба обжалват именно този опис и оценка, като твърдят че същият имот се явява несеквестеруем по смисъла на чл.444, ал.1,т.7 от ГПК, тъй като се явявал единствено семейно жилище на съпрузите, като считат същите действия на ЧСИ за незаконосъобразни, поради което молят да бъде отменени.

 

Твърдят в жалбата, че на 20.05.2013г. получили покана за доброволно изпълнение  по горното изп. дело въз основа на издаден изпълнителен лист, издаден по гр. № 1004/2012г. по описа на РС С., с който солидарно били осъдени да заплатят на П.Д. Т., сумата от 34387 лева, обезщетение по чл.57, ал.2, изр.2, пред.2 от ЗЗД ведно със законната лихва. Твърдят, че била наложена и съответната възбрана върху това жилище, което представлявало СИО и същевременно с това било единственото им жилище. Твърдят , че жилището било придобито по време на брака им и попадало на хипотезата на несеквестируемостта  по чл.444, ал.1, т.7 от ГПК.

 

Също твърдят, че жалбоподателя Г.Х.К. притежавал по наследство ¼ идеална част от Дворно място с площ от 640 кв.м., находящо се в с.А., общ.С., заедно с находящите се в имота постройки, както и заедно с всички подобрения и преращения в имота, съгласно нот.акт № ., том . дело № 2210/1989г. на Ц. Х. – нотариус при С.РС.  Твърдя, че този имот бил недостатъчен за задоволяване на жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, с които живее заедно, като твърдя, че общата квадратура на построената в него едноетажна жилищна сграда е 42 кв.м., от която той притежавал ¼ идеална част.

 

Молят въззивният съд да постанови решение, с което да отмени на основание чл.435, ал.2 от ГПК, действията на ЧСИ И. Б. по изп. дело № 20138690400187, по описа на същия ЧСИ с рег. № 869 и район на действие ОС-С., изразяващи се в опис и оценка на недвижим имот с идентификационен  № . находящ се в гр.С., кв.Ж., ул.”М.” №., вх.., ет.., ап.., ведно със законните последици от това.

 

В законоустановения срок по ГПК по делото е постъпил писмен отговор от адв. Д.М., като пълномощник на взискателя по същото изпълнително дело, с който твърди, че жалбата на жалбоподателите се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставен без уважение, а обжалваните действия на ЧСИ следва да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни. По направените със жалбата доказателствени искания, считат същите за неоснователни, необосновани и немотивирани и като такива молят да бъда оставени без уважение по съображенията подробно изложени в писмения отговор на взискателя и въззиваем.

 

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ЧСИ Ивелина Любенова Биволова, като моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени в  същите мотиви.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

 

Въззивният съд намира, че в кантората на ЧСИ И. Б. е образувано процесното изп.дело № .. със страни жалбоподателите Г.Х.К. и Х.Д.К., в качеството на длъжници и П. Д. Т., в качеството си на взискател, въз основа на издадения изп. лист от 26.04.2013 год. по гр. д. № 1004/2011 год. на ОС-С.и в съответствие с Решение под № 157/04.04.2012 год. по гр.д. № 169/2012 год. на ПАС и Решение № 136/12.04.2013 год. по гр. д. № 947/2012 год. на ВКС на РБ.

 

Видно от доказателствата по делото на датата 20.05.2013 год. жалбоподателите са получили покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20138690400187 по описа на Частен съдебен изпълнител И.Б., с рег. № 869 и район на действие-ОС, гр. С. ., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 1004/2011 год. по описа на ОС-гр. С., с който са осъдени да заплатят солидарно на П. Д. Т., с ЕГН ********** ***, парично обезщетение в размер на 34 387 лв. /тридесет и четири хиляди триста осемдесет и седем лева/ на осн. чл. 57, ал. II, изречение второ, предложение второ от ЗЗД, ведно със законната лихва върху него от завеждане на иска в съда на 23.12.2010 год., до окончателно изплащане на сумите.

 

Със същата покана са били уведомени, че е наложена и възбраната върху единственото им жилище, в режим на СИО /видно от данните и доказателствата по делото/, а именно: жилището № Д —27, находящо се в жилищна сграда-блок № ., вх. ".", на трети етаж, построена върху държавна земя, в кв. "Ж.", на ул. "." № . в гр. С., състоящо се от: две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, доп. пом., антре и два балкона, на 83.02 кв.м. застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение № 6 и 2.058 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: за жилището: от север-ап. Е-Ш, от изток-двор, от юг-стълбище и ап. Г-Ш, от запад улица, за избено помещение: от север-мазе от др. вход, от изток-мазе ., от юг-коридор, от запад-улица, а по Схема от 14.03.2013 год., издадена от СГКК-С.: Самостоятелен обект с номер по кадастрална карта 68850.501.529.2.27, с предназначение-жилище, апартамент, с административен адрес: гр. С., п.к. 6000, ул. "М." № ., бл. ., вх. ., ет. . ап. ., находящ се в сграда № ., разположена в поземлен имот с номер по кадастрална карта ., който апартамент е със застроена площ 83.00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- .., под обекта-., над обекта-.. Имотът е подробно описан в Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 20.11.1988 год. /лист 16 и 17 от настоящото дело/.

     За отмяна на наложената възбрана е подадена жалба, която е депозирана при ЧСИ И. Б., с рег. № 869 и район на действие ОС-гр. Стара Загора на 27.05.2013 год.

 

На датата 17.06.2013 год. жалбоподателите Г.Х.К. и Х.Д.К. получават призовка, с която са уведомени, че на 02.07.2013 год., от 10.00 часа се пристъпва към принудително изпълнение чрез опис и оценка на горепосоченото жилище.

На 02.07.2013 год. е извършен опис и оценка на имота.

 

Въззивният съд намира, че процесното жилището е придобито по време на брака им и попада в хипотезата на несеквестируемостта по чл. 444, ал. I, т. 7 от ГПК, като няма данни по делото, събрани от ЧСИ. да е налице хипотезата на чл. 444, ал. I, т. 7, предл. II от ГПК, при която несеквестируемостта за горницата над определените жилищни нужди отпада.

 

От друга страна жалбоподателят Г.Х.К. притежава по наследство ¼ /една четвърт/ идеална част от следния недвижим имот: Дворно място, с площ от 640 кв.м. /шестстотин и четиридесет кв.м./, находящо се в с. А., Община С., Област С.съставляващо съгласно утвърдения на Кмета на Община-С. план Урегулиран поземлен имот, /парцел/ УП-364 /седми за имот планоснимачен номер триста шестдесет и четвърти/, от квартал 62 /шестдесет и втори/ по плана на с. А., при граници на у.п.и.: у.п.и. /парцел/ УП-365, у.п.и. /парцел/ VIII-363 и от двете страни улици, заедно с находящите се в имота постройки, както и заедно с всички подобрения и приращения в имота, съгласно Нотариален акт № 67, том V, дело № 2210/89 год., на Ц. Х.-нотариус при С. районен съд .

 

От заключението, изготвено по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, прието като доказателство по делото и неоспорено от страните, става ясно, че общата жилищна площ в горепосочения имот, находящ се в с. А., съгласно действащата към момента Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 год., не е достатъчна да задоволи жилищните нужди на длъжника Г.Х.К. и членовете на неговото семейство, с които живее заедно. Констатираната в заключението обща жилищна площ, полагаща се на жалбоподателя Г.К., а именно 7.10 кв.м. не е достатъчна да задоволи само неговите жилищни нужди съгласно чл. 2, ал.1,  т. 1 от Наредбата.

 

Поради което Окръжният съд намира, че се явяват незаконосъобразни описа и оценката на несеквестируем недвижим имот, какъвто е горепосоченият, като единствено на жалбоподателите жилище, което се установява и от представените и приети като доказателства по делото декларации от 09.07.2013 год.-2 броя и Справките по лице от 20.06.2013 год., изд. от Служба по вписванията-С.- също 2 броя. Насочването на принудително изпълнение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е осъществено в противоречие на разпоредбата на чл. 444, ал.1,  т. 7 от ГПК, поради което същото следва да се отмени.

С оглед на съвкупната преценка на доказателствата и материалите по делото съдът следва да постанови решение, с което да отмените на осн. чл. 435, ал.2 от ГПК действията на Частен съдебен изпълнител И.Б., с рег. № 869 и район на действие-ОС, гр. С. .по изпълнително дело № ., изразяващи се в опис и оценка на следния недвижим имот, а именно; апартамент с идентификатор 68850.501.529.2.27, находящ се на адрес: гр. Стара Загора, кв. "Ж.", ул. "М." № . вх. ". ет. ., ап. ., представляващ единствено жилище по см. на чл. 444, ал. I, т. 7 от ГПК, като незаконосъобразни.

 

С оглед на гореизложените съображения и доводи въззивният съд счита, че  жалбата на жалбоподателите се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена, ведно с всички законни последици от това.

          На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 273 и чл. 435, ал.2 от ГПК, въззиваемата Тасева следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените от последните разноски по делото, общо в размер на 227 лева, представляващи дължимата ДТ, заедно с комисионната за превода в размер на 26 лева, както и възнаграждението за вещото лице заедно с таксата за превода, заплатени от жалбоподателите в размер на 201 лева.

 

На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.

        Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.в настоящият си състав и на основание чл. 435, ал.2 от ГПК

 

   Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ действията на Частен съдебен изпълнител И.Б., с рег. № 869 и район на действие - ОС гр. С.по изпълнително дело № ., изразяващи се в опис и оценка на следния недвижим имот, а именно; апартамент с идентификатор ., находящ се на адрес: гр. С., кв. "Ж.", ул. "М.№ .вх. ".", ет. . ап. ., представляващ единствено жилище на жалбоподателите по смисъла на чл. 444, ал.1, т. 7 от ГПК, като НЕПРАВИЛНИ и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

 

ВРЪЩА изпълнително дело № .. на Частен съдебен изпълнител И.Б., с рег. № 869 и район на действие - ОС гр. С., за продължаване на изпълнителните действия по делото.

 

ОСЪЖДА П. Д. Т., с ЕГН ********** ***, да заплати на Х.Д.К. ЕГН ********** и Г.Х.К. ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С., кв. "Ж.", ул. "М." № ., вх. ".", ет. ., ап.., сумата 227 /двеста двадесет и седем/ лева, представляваща направените от жалбоподателите разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.             

 

 

                                                                               2.