Р Е Ш Е Н И Е

 

391                                  24.10.2013 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети октомври                                           две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА                                        

         РУМЯНА ТИХОЛОВА

       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                      МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор……………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1323 по описа за 2013 година.

         

                Производството е образувано по въззивната жалба на В.И.Д., действащ чрез адв. Д.Г. против решение № 180 от 16.04.2013г., постановено по гр.д.№ 3355/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърлят предявените от В.И.Д. против „Промак ООД – гр. Казанлък искове за отмяна на извършеното от „Промак ООД със Заповед 1/22.10.2012 година уволнение на В.И.Д., за възстановяването на В.И.Д. на длъжността „монтажник електрически машини, за осъждането на Промак ООД да заплати   на   В.   И.   Д.   сумата   лв.,   представляваща обезщетение от 6 брутни заплати за оставане без работа поради уволнението считано от 22.10.2012год. и до 01.04.2013 година като неоснователни; отхвърля се искането за присъждане на разноски на ответника в размер на …лв., като са присъдени разноски в размер на … лв.  Постъпила е и частна жалба от “Промак ООД гр.Казанлък, срещу определение № 1199 от 31.05.2013г., постановено по делото по реда на чл.248 от ГПК, с което се оставя без уважение искането на ПромакООД за изменение на определението в частта за разноските.

 

Въззивникът е останал недоволен от постановеното решение, с което се отхвърлят предявените обективно съединени искове. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено изцяло, като се уважи претенцията му. Излага съображения, които са докладвани в съдебно заседание.

 

Въззиваемият “Промак” ООД, гр.Казанлък, представляван от процесуалния си представител адв. Л.Г. оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли да се постанови решение с което да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната част. Претендира за разноски по делото в двете инстанции.

 

В частната жалбата срещу определение № 1199 от 31.05.2013г., постановено по делото по реда на чл.248 от ГПК се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на адвокатското дружество в размер на лв. и евентуално искане за заплащане на същите в полза на ответното дружество.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е образувано по предявени искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

         

Ищецът В.И.Д. твърди, че извършеното от ответника със Заповед № 1/22.10.2012год. връчена му на 29.11.2012год. уволнение било незаконно, като извършено в противоречие на разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 КТ, тъй като ответникът не отговорил писмено на  предложението му в законния срок. Моли съда да отмени уволнението и да го възстанови на длъжността „монтажник електрически машини. Моли съда да осъди ответника да му заплати лв., представляващи обезщетение от 6 брутни заплати за оставане без работа, поради уволнението, считано от 22.10.2012 г. до 01.04.2013 г. ведно със законната лихва върху обезщетението до окончателното изплащане на сумата. Ответникът „ПромакООД оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че изразеното от ищеца желание за уволнение по взаимно съгласие било прието веднага от работодателя в деня на подаването на заявлението от ищеца. Приемането било извършено в писмен вид в присъствието на ищеца, издадена била и заповед, поради което исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 КТ били неоснователни.

 

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал за длъжността „монтажник, електрически машиниза неопределено време, при пълно работно време. Със заявление от 22.10.2012 г., с входящ № 22/22.10.2012г., В.Д. е поискал да бъде освободен от дружеството ответник, поради навършване на пенсионна възраст считано от 22.10.2012год.  От представената по делото  Заповед 1/22.10.2012год., се установява, че ответникът е прекратил съществуващото трудово правоотношение с ищеца, за длъжността монтажник ел. машини”, по взаимно съгласие, на осн. чл. 325 ал.1 т.1 КТ, поради подаване на 22.10.2012 г. на молба за прекратяване на трудовия договор. Заповедта е връчена на ищеца на 29.11.2012 г. На 26.10.2012 г., ответникът е подал в НАП уведомление за прекратяване на трудовия договор с В.И.Д.. С нотариална покана рег.№2551/05.11.2012 г., връчена на ищеца на 06.11.2012год., ответникът е уведомил ищеца, че са оформени и може да се яви да получи документите, свързани с прекратяването на правоотношението, както и че ще му бъдат изплатени всички полагащи се обезщетения.

 

От показанията на разпитаните по делото като свидетелите З.М. и З.И. - служители на ответника, се установява, че на 22.10.2012 г. ищецът посетил офиса на дружеството и подал молба за освобождаване от длъжност по взаимно съгласие. В присъствието на ищеца управителят на ответното дружество А.М., изразил съгласието си, поставяйки резолюция върху заявлението. Ищецът Д., със съгласието на ответника взел личните си вещи и съобщил колегите си, че напуска предприятието.

 

Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1  от КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Допустимо е установяването с всички доказателствени средства, включително със свидетелски показания, на фактите, обуславящи спазването на предвидения в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ срок за уведомяване на страната, направила предложение за прекратяване на трудовото правоотношение относно неговото приемане.

 

В настоящия случай, двете насрещни волеизявления на страните, предложението за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и приемането на същото от ответника са изразени писмено. Волята на всяка една от страните за прекратяването на трудовия договор е била изразена ясно, категорично и безусловно. Взаимно съгласие е постигнато още в същия ден - 22.10.2012год., в който са направени изявленията и на двете страни. Ищецът е узнал за приемането на изявлението му от работодателя на същата дата, лично. Последващото издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 КТ има само констативно действие. Подписването на заповедта от работника като получател удостоверява единствено получаването й, а не моментът на изразяване на волята на работодателя за прекратяването на правоотношението и моментът на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.

Въз основа на изложеното по – горе възивната инстанция споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 от ГПК, че срокът по чл.325 ал.1 КТ, за приемане на изявлението и уведомяване на ищеца за приемането е спазен.

Предвид гореизложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и недоказан. Процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца е законосъобразна, поради което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ следва да бъдат отхвърлени, както правилно е приел и първоинстанционният съд.  

 

По частната жалба по чл.248 от ГПК, съдът намира за установено следното:

С молба от 01.04.2013 г. , пълномощника на ответника е направил искане за присъждане в полза на Адвокатско дружество „Тодоров и Дойкова на основание чл.36 ал.3 от ЗА, възнаграждение в размер на лв. от които лв. по иска за отмяна на уволнението, лв. по иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, лв. по иска за обезщетение от лв. и лв. ДДС върху горните суми. Сборът на претендираните  суми по отделните искове е …лв. С писмено изявление от 08.04.2013год. подписано от А.М., в качеството му на представител на „ПромакООД, ответното дружеството моли съда да присъди направените в съдебното производство разноски по молбата на пълномощника му от 01.04.2013год. представена в съдебното заседание. Пълномощното, с което ответникът упълномощава АД „Тодоров и Дойковада го представлява в производството, не съдържа уговорки относно договорено, платено или начин на плащане на възнаграждение за правна защита и съдействие.

 

Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, касаеща разноските на ответника в процеса, предвижда, че подлежат на присъждане реално направените от страната разноски за адвокат. По делото не се представя документ, удостоверяващ заплащането на възнаграждение от упълномощителя в полза на упълномощения. Разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗА, урежда отношенията между адвоката и клиента, по уговаряне на възнаграждението на първия, а в настоящия случай, в упълномощителната сделка липсва клауза за договаряне на възнаграждение между страните. Ал.3 на чл.36 от ЗА, не може да намери приложение, тъй като не е налице тази хипотеза.

По делото изобщо липсва договор за правна защита и съдействие между ответника и пълномощника му, поради което не става ясно, безплатна правна помощ ли му е оказвана и на какво основание. Тъй като липсва договор за правна помощ и съдействие, липсват каквито и да е уговорки между ответника и пълномощника му за заплащане на възнаграждение на последния.

 

Ето защо, въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.3 от ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника. Обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Казанлъшкия районен съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                                      Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 180 от 16.04.2013 г., постановено по гр.дело № 3355/2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

   ПОТВЪРЖДАВА определение № 1199/31.05.2013г., постановено по делото по реда на чл.248 ГПК.

 

          Решението и определението могат да се обжалват пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването им, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: