Р Е Ш Е Н И Е

 

 393/25.10.2013 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                        ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети октомври                                                                 2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                         АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1329 по описа за  2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 784/20.06.2013г. постановено по гр. дело № 676/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът А.Х.Н. моли да се отмени решението в отхвърлителната част и реши делото по същество, с което да се уважат исковете по чл. 226, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Претендира за направените   разноски в двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият “П.” ООД – гр. С. е подал писмен отговор, с който моли да бъде потвърдено решението и присъдят направените съдебни и деловодни разноски за двете инстанции. Счита, че ищецът не е доказал вредите, които са му причинени от несвоевременното издаване на необходимите документи и отделно от това е сключил нов трудов договор с друг работодател и няма право на обезщетение.  

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КТ, за трудово възнаграждение по чл. 245 от КТ, за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1, чл. 226, ал. 1 и ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД

 

Установено е по делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност “шофьор на товарен автомобил”  - трудов договор № 37/13.06.2008г.

 

От представеното по делото заявление от ищеца от 14.09.2012г. и известие за доставяне от 19.09.2012г. се установява, че ищецът е уведомил ответника, че на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ прекратява трудовия договор без предизвестие.

 

Видно от приетите доказателства – покана с изх. № 847/02.11.2012г., копие на стр. 6 и 7 от трудова книжка, заповед № 412/19.09.2012г., заповед № 72/19.11.2012г. и заповед № 424/03.12.2012г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като неправилно в трудовата книжка е вписано като основание “дисциплинарно уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ”. С обжалваното решение са отменени последните две заповеди като незаконосъобразни и е задължен ответника да извърши поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор, като вместо “дисциплинарно уволнение” се впише като основание “поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Решението не е обжалвано в тази част.

 

Съгласно чл. 226, ал. 1 т.1 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите които той е претърпял поради не издаване или не своевременно издаване на необходимите му документи свързани с трудовото правоотношение, а съгласно ал. 2 същите отговарят към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на лицето.

 

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че обезщетението по чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ за периода от 19.09.2012г. до 27.12.2012г. е - 1142.39 лева, а мораторната лихва е – 13.70 лева. Обезщетението по ал. 2 за незаконно задържане на трудовата книжка е – 1817.60 лева, а мораторната лихва е – 21.80 лева.

 

С определение от 12.06.2013г. съдът е допуснал изменение на предявените искове съобразно заключението на икономическата експертиза.

 

С разпореждане от 24.04.2013г., РС е докладвал делото и е разпределил доказателствената тежест съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК. Приел е, че ищецът, тоест работникът, следва да докаже наличието на трудово правоотношение с работодателя, а в тежест на ответника – работодател е да докаже своевременното издаване на дължимите документи, както и предаването на трудовата книжка на ищеца. Процесуалният представител на ответника не е възразил по доклада съгласно разп. на чл. 146, ал. 3 ГПК. Единствено е заявил, че тъй като ищецът е подал заявление за прекратяване на трудовия договор, работодателят няма задължение да връчва заповедта за прекратяването му.

 

Съгласно чл. 128а, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Аналогична е разп. на чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от КТ, че трудовият договор се прекратява писмено, а при прекратяване без предизвестие, какъвто е процесният случай - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора.

 

Видно от проведеното производство по делото в РС, ответникът – работодател не е изпълнил указанията дадени с разпореждането от 24.04.2013г.

 

По делото в първоинстанционния съд са приети като доказателства писма от “П.” ООД – гр. С.З. от 15.10. и 26.10.2012г., в които е посочено, че работодателят не е вписал в трудовата книжка данните за прекратяване на трудовото правоотношение и същата се съхранява в трудовото досие на ищеца, което се намира при работодателя и не е предадена на работника, съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ.

 

Видно от заповед № 424/03.12.2012г. на Управителя на ответника трудовата книжка на ищеца № 128/06.06.2012г. е върната от работодателя на 27.12.2012г. Въззивният съд намира, че това обстоятелство е възпрепятствало ищеца за своевременното му започване на работа при друг работодател. Именно за този период – от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, до предаване на трудовата книжка работодателят дължи на работника заплащане на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ – за незаконно задържане на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е прекратено.

 

Вещото лице е дало заключение за размера на дължимото парично обезщетение по чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ, за имуществени вреди представляващи неполучените обезщетения за безработица, поради не издаване на необходимите документи за регистрация в Бюрото по труда, съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО за посочения период, който размер не е оспорен. Едва на 10.12.2012г. ищецът е сключил нов трудов договор с друг работодател, видно от приетата по делото справка за всички подадени уведомления от ищеца към НАП, по чл. 62, ал. 5 от КТ.

 

Въззивният съд счита, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме, трудовата книжка на ищеца е задържана от работодателя незаконно, тъй като същата се е намирала при него, независимо от разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от КТ и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно които трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представи на работодателя при поискване. Факта на задържане на трудовата книжка при работодателя е установено от контролните органи – Инспекция по труда гр. С., за което са дадени предписания към работодателя и са съставени два акта за установяване на административни нарушения.

 

Не издаването на необходимите документи за регистрация в Бюрото по труда съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО, за претендирания период е причинило на ищеца вреди, изразяващи се в не получаване на обезщетения за безработица, поради което основателен е и предявеният иск по чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ.

 

Предвид изложеното въззивният съд намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Като е отхвърлил тези искове първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част. Ответникът следва да заплати на ищеца-въззивник направените по делото разноски в двете инстанции за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА решение № 784/20.06.2013г. постановено по гр. дело № 676/2013г., по описа на С. районен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за присъждане на обезщетение по чл. 226, ал. 1, т. 1 и чл. 226, ал. 2 КТ, исковете за заплащане на мораторна лихва - общо в размер на 35.50 лева и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА “П.” ООД – гр. С., представлявано от Управителя С.П.Ж., със седалище и адрес на управление: гр. С., зона “Г.”, с ЕИК ......., да заплати на А.Х.Н. с ЕГН **********, от гр. С., кв. “К.”, блок ., вх. ., ет. ., ап. ., сумата от 1 142.39 лева /хиляда сто четиридесет и два лева и 39 ст./, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ и мораторна лихва за забава в размер на 13.70 лева и сумата 1 817.60 лева /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и 60 ст./, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ и мораторна лихва за забава в размер на 21.80 лева, ведно със законната лихва върху главниците, до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА “П.” ООД – гр. С., представлявано от Управителя С.П.Ж., със седалище и адрес на управление: гр. С., зона “Г.”, с ЕИК ......., да заплати на А.Х.Н. с ЕГН **********, от гр. С., кв. “К.”, блок ., вх. ., ет. ., ап. ., сумата 1 200 лева /хиляда и двеста лева/ - направени разноски за адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                           2.