Р Е Ш Е Н И Е

 

    367                                        15.10.2013 г.                    град Стара Загора            

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи октомври                                                                                 2013 година

В публичното заседание, в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                      

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                  

                                                                    2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар: С.С.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Минчев въззивно гражданско дело номер 1337 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба от В.Д.К., чрез адв. С.К. против Решение № 88 от 09.07.2013 г., постановено по гр. дело № 189/2013 г. по описа на Районен съд Р.

 

С обжалвано е решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, иска на В.Д.К. предявен против  “МИНИ”М.” ЕАД, клон Рудник „Т.”, село Т. за сумата от 5673,45 лв., представляващи размера на дължимата част от обезщетението с правно основание в чл.222 ал.3 от КТ и чл.82 от КТД от 2012 г..

 

Въззивникът В.Д.К., чрез адв. С.К. моли да се отмени постановеното решение на Радневския районен съд, което е необосновано и постанови ново решение по съществото на спора, с което да се уважи претенцията и за присъждане на претендираната сума.

 

Въззиваемият Рудник “Т.”, клон на МИНИ “М.” ЕАД гр. Р., чрез юрисконсулт М. К. моли да се потвърди решението на РС Раднево, като законосъобразно и правилно, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила и отхвърли предявения иск на ищцата по делото.

 

            Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ.

   

Ищцата твърди в исковата си молба, че след като придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, трудовото и правоотношение с ответника било прекратено. В резултат й било изплатено обезщетение на размер на 15  брутни заплати или общо - 24259.50 лв.. В тази сума не била включена компенсацията в размер на 378. 23 лв. за м. декември 2012. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5673.45 лв., представляваща обезщетение за невключени компенсации при изчисляването на 15 брутни заплати. Ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявеният срещу тях иск, като неоснователен и недоказан.

 

Между страните не се спори, че ищцата е работила в ответното дружество по трудов договор и че същия е прекратен на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ считано от 01.02.2013 г., като на ищцата са начислени обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 82 от КТД от 2012 г. в размер на 9 брутни  заплати за работа над 25 години  в Дружеството.

 

Видно от Протокол № 3 от 16.01.2013 г. от проведено заседание между страните по КТД при ответника е взето решение, че допълнителното трудово възнаграждение върху брутното трудово възнаграждение за IV-то тримесечие на 2012 г. е в размер на 16.77%, което се начислява, както следва:

т. 1.1. Към индивидуалните работни заплати на всички работници и служители в дружеството за м. декември 2012 г., да се начисли допълнително трудово възнаграждение върху брутното трудово възнаграждение за IV-то тримесечие на 2012 г. в размер на  8.385%.

т. 1.2. Към индивидуалните работни заплати за м. декември 2012 г., да се начисли допълнително трудово възнаграждение върху брутното трудово възнаграждение за IV-то тримесечие на 2012 г. в размер на  8.385%, според оценките на персонала за тримесечието.

Според т. 5 от Протокол № 3 от 16.01.2013 г., сумата се начислява във фишовете за м. декември 2012 г. и се заплаща, както следва:

- полагащото се допълнително възнаграждение за м. октомври и м. ноември 2012 г. със заплатата за м. декември 2012 г.;

- полагащото се допълнително възнаграждение за м. декември 2012 г. в рамките на първото тримесечие 2013 г. по преценка на Работодателя.

 

Съгласно заключението по съдебно-икономическата експертиза с допълнителен фиш на ищцата е начислена компенсация за м. 12.2012 г. /код 151/ в брутен размер 378.23 лв., съответно като чиста сума за получаване 337.35 лв. (която чиста сума е изплатена на ищцата - с превод на заплата по дебитна карта на 08.02.2013 г.). През м. 01.2013 г. на ищцата е начислено обезщетение при пенсиониране в общ брутен размер 24 259.50 лв..

 

Пред настоящата инстанция е прието като писмено доказателство писмо  №……. до Управителя на Рудник “Т”, “Т” и Р-к “Т.” при Мини “М.” ЕАД , отдел “Управление на човешките ресурси”, от което се установява, че допълнително възнаграждение е елемент от брутното трудово възнаграждение, ако е изплатено към датата на възникване на задължението.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

     

Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, а разпоредбата на чл. 228, ал.1 от КТ постановява, че брутното трудово възнаграждение за определяне на това обезщетение е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. 

 

В конкретния случай настоящия съдебен състав не споделя извода на РРС, че сумите за допълнително възнаграждение за тримесечието, не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

 

Това се установява от приетото пред настоящата инстанция като писмено доказателство писмо № ВД-ПО-107/28.11.2012 г. до Управителя на Рудник “Т”, “Т” и Р-к “Т.” при Мини “М.” ЕАД , отдел “Управление на човешките ресурси”, където е прието от самия ответник, че това допълнително възнаграждение е елемент от брутното трудово възнаграждение, ако е изплатено към датата на възникване на задължението.

 

След като се има предвид разпоредбата на чл. 228 от КТ, където законодателя е употребил термина “получено от работника или служителя брутно трудово възнаграждение”, спорен остава въпроса при това положение, дали начисляването на възнаграждението се включва в термина получено възнаграждение, като съдът намира, че това е така. Компенсацията за м. декември 2012 г. е начислена на ищцата, но е изплатена едва през м. февруари.

 

Следва да се отбележи, че дори при данъчното третиране на въпроса, законодателя не прави разлика между начислено и изплатено възнаграждение, поради което не следва поради стеснителното тълкуване на разпоредбата да се ощетява работника или служителя, още повече, че решението за по късното изплащане на компенсациите за м. декември 2012 г. е взето от работодателя със съгласието на синдикатите.

 

            Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което предявения от ищцата иск следва да бъде уважен.

           

Тъй като не е поискано присъждането на разноски от въззивника, а и липсват доказателства за направени такива съдът намира, че не следва да му присъжда разноски.

  

               Воден от горните мотиви, Окръжният съд

 

    Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 88 от 09.07.2013 г., постановено по гр. дело № 189/2013 г. по описа на Районен съд Р, КАТО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА МИНИ ”М.” ЕАД, клон Рудник „Т.село Т., да заплати на В.Д.К., ЕГН **********,***, сумата от 5673,45 лв. (пет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи размера на  дължимата част от обезщетението с правно основание в чл.222, ал.3 от КТ и чл.82 от КТД от 2012 г..

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                         

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

             2.