Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 411……       411                                      0731.1210.200139 г.                              град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  пети ноември                                                                          първи октомври                                                                          Година 200913

в публично заседание, в следния състав :

                                                 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВАНИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                                                2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар: Стойка С.СтоиловаС.,

 

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Минчев въззивно гражданско дело номер 509 1342 по описа за 200913 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

…………………………………………………………………..Производството е образувано по въззивна жалба от Лальо Ангелов Дишков против Решение № 339 от 05.07.2013 г., постановено по гр. дело № 630/2013 г. по описа на Районен съд Казанлък.

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Анна Тодоровна Желева против решение № 74 от 04.08.2009 г., постановено по гр.д.№ 188/2009 г. по описа на Радневския районен съд, С обжалваното решение с което е прекратен сключения граждански брак между Иванка Атанасова Дишкова и Лальо Ангелов Дишков, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа; постановено е децата Александра Лалева Дишсова и  Мариела Лалева Дишкова да живеят при майката Иванка Атанасова Дишкова на адреса й в гр.Казанлък; предоставено е упражняването на родителските права спрямо децата на майката; определен е режим на лични контакти между бащата и децата; осъден е Лальо Ангелов Дишков да заплаща чрез Иванка Атанасова Дишкова като майка и законна представителка месечна издръжка на детето Мариела Лалева Дишкова в размер на 80 лв., считано от 12.03.2013 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката като е отхвърлен иска в частта до претендирания размер от 150 лв. като неоснователен и недоказан; осъден е Лальо Ангелов Дишков да заплаща чрез Иванка Атанасова Дишкова като майка и законна представителка месечна издръжка на детето Александра Лалева Дишкова в размер на 78 лв., считано от 12.03.2013 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката като е отхвърлен иска в частта до претендирания размер от 130 лв. като неоснователен и недоказан; предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Казанлък, ул. Илинден” №14, вх.А, ет. 2, ап. 4 на жената Иванка Атанасова Дишкова за срок от една година, считано от влизане на решението в сила и е постановено след прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно име Атанасова.

прекратен сключения граждански брак между страните, обявено е, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругата, упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете е предоставено на бащата, определен е режим на лични контакти на майката с детето, осъдена е майката да заплаща на роденото от брака дете ежемесечна издръжка от 30 лв., ведно със законната лихва за всяко просрочена вноска, ползването на семейното жилище е предоставено на бащата, постановено е след брака съпругата да носи предбрачното си име и е определена държавна такса и разноски.

 

            Въззивникът Лальо Ангелов Дишков обжалва решението в частта по въпроса за вината и ползването на семейното жилище. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено като съда постанови решение с което да приеме, че вина за състоянието на брака имат и двамата и остави без уважение претенцията на ищцата за ползване на семейното жилище. Недоволна от така постановеното решение в частта му, относно вината, родителските права, режимът на лични контакти, и определената издръжка е останала въззивницата Анна Желева поради което, го обжалва в срока. Счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, упражняването на родителските права спрямо детето Емилия Христова Желева да се предостави на майката, да се осъди бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от влизане на решението в сила.

 

            Въззиваемияата Иванка Атанасова Дишкова моли съда да постанови решение с което да потвърди обжалваното решение на КРС. Претендира за разноски. Христо Колев Желев, чрез процесуалния си представител моли да се остави жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

 

Заинтересованата страна - Дирекция „Соц. подпомагане", гр. Казанлък, редовно призовани, не се явяват и не изпраща представител в съдебно заседание.

 

           

 

            Съдът, след като провери събраните по делото доказателства пред първата инстанция и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

 

           Предявен е иск с правно основание в чл. 49, ал.1 от СК.

 

Ищцата твърди, че сключили с ответника граждански от който имат две деца. Първите две години отношенията били нормални след което  ответникът рязко се променил - престанал да работи, без повод вдигал скандали, започнал да упражнява физически тормоз. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, като на нея да бъдат предоставени родителските права на родените от брака деца, ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за децата,  семейното жилище находящо се в гр.Казанлък да й бъде предоставено на нея за отглеждането и възпитанието на децата, като след прекратяване на брака да носи предбрачното фамилно име Атанасова. Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен.

 

             Видно от удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за брак №0302/07.12.2003 г. се установява, че страните сключили граждански брак на 07.12.2003 г. в гр.Казанлък, от който имат две деца.

 

Не е спорно, че съпрузите живели самостоятелно в наследствено на ответника жилище в гр. Казанлък. Двамата работели в „Арсенал„ АД гр.Казанлък.

 

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че проблемите в семейството започнали през 2008 г. след раждането на първото им дете, когато ответникът останал без работа. Майката на ищцата много често посещавала дома им за да помага в грижите за детето. Съпрузите се карали. Ищцата се оплаквала, че тя се грижи за семейството, че ответникът не работел и не си търсел работа. Ответникът негодувал, че майката на ищцата ги посещавала и била недоволна от него, че не работел, не обръщал внимание на децата и съпругата си. Отношенията се влошили, поради честите кавги. Ответникът забранявал на ищцата да общува с родителите си, започнал да употребява алкохол, в резултат на което се държал грубо и упражнявал тормоз спрямо ищцата, влизал в пререкания и пряк конфликт с родителите на ищцата, за което било търсено съдействие от органите на МВР. След раждането на второто дете отношенията крайно се влошили и през м.09.2010 г. ищцата напуснала семейното жилище като установила да живее с децата при родителите си. Ответникът уговарял ищцата да се върне, но безрезултатно.

 

Страните са съпрузи от 09.06.2001г., като от брака си имат родено едно дете  - Емилия, родена на 24.06.2003 г..

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е обжалвано от жалбоподателката в частта, по въпроса за вината и ползването на семейното жилище. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

            Относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака настоящата инстанция приема следното: От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга. Това е така, тъй като са установени с гласни доказателства брачните провинения на съпруга, посочени като основания за развод от ищцата – конфликтен и агресивен характер, склонен към  физическо насилие, което е довело до фактическата раздяла на страните – тя заедно с децата напуснала семейното жилище и  се установила да живее при своите родители.

           

             Въззивният съд приема за установени горепосочените факти, тъй като кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели пред първата инстанция, така, както ги е възприел и КРС. По никакъв начин не се доказаха сочените от ответника брачните провинения на ищцата, изразяващи се в контакти с други мъже. Дори сочената като причина от ответника за неразбирателството между страните намесата на майката на ищцата в личния им живот, не може да се вмени в нейна вина, като причина за разстройство на брака.  

           

По въпроса за семейното жилище:

            По делото не е спорно, че семейното жилище, находящо се в гр. Казанлък в което съпрузите са живели до фактическата им раздяла, е наследствено жилище, съсобствено между ответника и роднините му. В тази връзка и с оглед упражняването на родителските права, районния съд  правилно го е предоставил за ползване на съпругата за срок от една година, в какъвто смисъл е и нормата на чл.56 ал. 3 от СК. Неоснователно е твърдението в жалбата, че ползването на процесното жилище ще и създаде редица неудобства, след напускането му от страна на ищцата и децата. Съгласно § 1 от ДР на СК „семейно жилище” по см. на  този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. По делото липсват  твърдения и доказателства страните по делото и техните деца да са обитавали друго жилище по време на брака си, поради което и  жилището в гр. Казанлък, макар и наследствено на съпруга, е „семейно” по см. на закона, а фактическата раздяла  между съпрузите не може да промени този факт. 

 

ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА:

 

            От събраните пред първата инстанция гласни доказателства,  въззивната инстанция намира за установено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпругата Анна Желева. Същата често злоупотребявала с алкохол, че има присъда за шофиране в нетрезво състояние, че  лоша майка и домакиня, което водило до проблеми в семейството, разправии  и конфликти. От събраните по делото доказателства не се установяват данни за вина на съпруга за разстройството на брака. Съпругата с поведението си, е демонстрирала неуважение и незачитане личността и достойнството на съпруга си и семейните ценности и е нарушили брачните си задължения, визирани в разпоредбите на СК.

 

            Предвид изложеното, обжалваното решение в частта му относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

 

            ПО ВЪПРОСА ЗА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

 

            От събраните по делото гласни доказателства е установено по категоричен начин, че бащата Христо Желев се е грижил добре за роденото от брака дете по време на брака.  От социалния доклад по делото се установява че семейното жилище където живеят ищеца, неговата майка и детето Емилия е много добре обзаведено, подредено и чисто. 

 

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че бащата проявява нужната отговорност и загриженост относно възпитанието на детето, осигурява средства за задоволяване потребностите му, произтичащи от възрастта и изпълнява адекватно ролята си на родител. В състояние е да осигури всичко необходимо за да може детето да се развива в сигурна и спокойна семейна среда.

  

Предвид така установеното, въззивната инстанция намира, че родителските права върху роденото от брака дете Емилия следва да се предоставят на бащата Христо Желев.

Решението на Казанлъшкия районен съд, в тази му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА:

           

            Предвид събраните по делото доказателства съдът споделя мотивите на първата инстанция в тази част, поради което на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.     

 

            Предвид горното, съдът намира така обжалваното решениет за правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като съдът напълно споделя мотивите на КРС и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях. Въззивната жалба като неоснователна, следва да се остави без уважение. 

             

            При този изход на делото, следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемата направените разноски пред тази инстанция в размер на 250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

 

    ……….

 

 

Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 339 от 05.07.2013 г., постановено по гр. дело № 630/2013 г. по описа на Районен съд Казанлък..

 

ОСЪЖДА Лальо. Ангелов. Дишков., с ЕГН 6706017542**********, от с. Манолово, общ. Павел*** Баня, да заплати на Иванка. Атанасова. Дишкова., с ЕГН 7410147531**********, от гр. Казанлък, ж.к. “Изток”, бл. 20, вх. Г, ап. 73***,  съдебни разноски в размер на 250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА

решение № 74 от 04.08.2009 г., постановено по гр.д.№ 188/2009 г. по описа на Радневския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред  ВКС на  РБ  при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

Решението може да се обжалва в 30 – дневен срок от съобщението до страните, пред ВКС на Република България в частта относно родителските права, режима на лични контакти и  ползването на семейното жилище.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:1.                                

 

 

 

2.