Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер    410                     31.10.2013 година                        град Стара Загора

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       Втори граждански състав

На седемнадесети октомври                                                          2013 година

В открито заседание в следния състав: 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                         2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1349 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Ж.Д.И., чрез пълномощника си адв. А. ***, против решение № 765/18.06.2013 г. по гр.д. № 155/2013 г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ж.Д.И. срещу С.К.М. и С.И.Н. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъде уважен предявеният иск. Конкретно е посочено, че съдът не е събрал и обсъдил всички събрани доказателства, а именно влязла в сила присъда, с която е призната за виновна ответницата С.М., че умишлено е станала причина да се внесат неверни данни в официален документ – удостоверение за наследници, което е използвала ответницата за сключване на сделката, обосноваващо противоречие на сделката със закона. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в подадения отговор на въззивната жалба взема становище, че въззивната жалба следа да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено. Твърди, че жалбоподателят не е посочил аргумента защо противоречи на закона сделката и неправилно твърди, че е налице абсолютна нищожност на сделката в противоречие с ТР № 1/2004 г. на ВКС. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Ж.Д.И., с която е предявен срещу С.К.М. и С.И.Н. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том І, рег. № 402, дело № 16/2010 г., издаден на 19.01.2010 г. от нотариус М.И., като противоречащ на закона – чл. 76 от ЗН.

Не се спори по делото и се установява от представеното удостоверение за наследници № 000051/13.06.2011 г., издадено от кметство с. М., община С., че жалбоподателят и въззиваемата С.К.М. са наследници на Ж.К.Д., бивш жител ***, починал на 04.04.1969 г. От представеното решение № 24253/15.11.1995 г. на поземлена комисия в гр. С. се установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на Ж.К.Д. съгласно плана за земеразделяне в землището на с. М. върху следния недвижим имот: Оризище от 30,058 дка, пета категория, местност Г.герен, имот № 64001 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 174 – напоителен канал на общински незаявен; имот № 275 – пасище, мера на кметство с. М.; имот № 64004 – оризище на наследниците на П.К.Д.; имот № 64002 – оризище на наследниците на П. Н.Д. и имот № 178 – полски път на общински незаявен.

От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот - земеделска земя № ., том ., рег. № . дело № 308/2007 г., издаден на 29.06.2007 г. от нотариус Б.Г., въззиваемата С.К.М. е призната за собственик на гореописания недвижим имот. За да бъде призната за единствен собственик на този имот въззиваемата С.К.М. е представила пред нотариуса удостоверение за наследници № 112/18.06.2007 г. (видно от приложенията към нотариалния акт), в което са били вписани обстоятелства, а именно че наследници на Жеко Кънчев Д. са само въззиваемата С.К.М. и нейната сестра Ж. К. В. Л., като последната е направила отказ от наследство видно от описаното като приложение в нотариалния акт удостоверение № 77/20.09.1995 г. на С.я районен съд за отказ от наследство. С одобрено на 03.05.2012 г. от съда споразумение по н.о.х.д. № 894/2012 г. описа на С. районен съд, въззиваемата С.К.М. е призната за виновна в това, че на 18.06.2007 г. в с. М., община С., умишлено станала причина да се внесат неверни обстоятелства, а именно че наследници към момента на смъртта на общия наследодател Жеко Кънчев Д. са само С.К.М. и Ж. К. В. Л., в официален документ - удостоверение за наследници № 112/18.06.2007 г. на кметство с. М., съставен съгласно установения ред, въз основа на заявление на частно лице, за което деяние и е наложено наказание “пробация”.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том І, рег. № 402, дело № 16/2010 г., издаден на 19.01.2010 г. от нотариус М.И., въззиваемата С.К.М. е продала на другия въззиваем по делото С.И.Н. гореописания недвижим имот.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С иска за установяване на нищожност на договор поради противоречие със закона ищецът цели да бъде установено по съдебен ред, че определен договор противоречи на закона /в конкретния случай на разпоредбата на чл. 76 ЗН/. Закон по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД означава нормативен акт в широкия смисъл на думата – кодекс, закон или подзаконов нормативен акт. Касае се за противоречие на договора не общо с целия нормативен акт, а с конкретна негова императивна разпоредба – уговаряне на нещо различно от предписаното в закона или сключване на забранена от закона сделка.

Най-тежкият порок на договора е нищожността. Тя е абсолютна, изначална и несанируема. Това означава, че договорът начално не произвежда, както и не може да произведе действие по-късно чрез заздравяването /санирането/ му.

          Съгласно чл. 76 от ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. Разпоредбата на чл. 76 ЗН има защитна функция и охранява интересите на сънаследниците по отношение на общите сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане, запазването им в сънаследствената деблена маса с оглед получаването им в реален дял и недопускането на трети лица в наследствената общност /Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК и чл. 33, ал. 1 ЗС/. В т. 1 на ТР № 1/2004 г. е дадено разяснение, че разпоредбата на чл. 76 от ЗН урежда особен вид относителна недействителност, а не абсолютна недействителност, нищожност за извършен от сънаследник, несъобразен със закона акт на разпореждане със сънаследствена вещ, а признато право на защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни субекти да поискат незачитане на последиците му при ликвидиране съсобствеността върху сънаследствени имущества. В този смисъл противоречието на акт на разпореждане с разпоредбата на чл. 76 от ЗН не води до абсолютна нищожност на сделката, т.е. противоречието на сделка с чл. 76 от ЗН не попада в приложното поле на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, визиращ абсолютна нищожност на сделките.

Освен изложеното по-горе за правна невъзможност за прогласяване на нищожност на сделка по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като противоречаща на чл. 76 от ЗН, следва да се отбележи, че видно от чл. 76 от ЗН и дадените разяснения в мотивите към т. 1 на ТР № 1/2004 г. сбъдването на условието по чл. 76 от ЗН е свързано с упражняването и реализирането на потестативното право на делба. Възможността всеки извън делбения процес или иск за собственост да се позове на тази недействителност преди извършване на делбата логически противоречи на защитната функция на нормата, охраняваща интересите на сънаследниците по отношение на общите сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане и запазването им в сънаследствената делбена маса. Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес - по аргумент от чл. 342 ГПК, под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. В даденото задължително за съдилищата тълкуване на нормата в т. 1 на ТР № 1/2004 г. е указано, че легитимираните лица могат да се позоват на относителната недействителност на сделката в делбеното производство или по иск за собственост, като правото да се иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 от ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение в инициирано делбено производство или по иск за собственост. Налага се извод, че не може страна да се позовава на разпоредбата на чл. 76 извън производство за делба или иск за собственост.

Не може да бъде споделено направеното от жалбоподателя възражение, че районният съд не е обсъдил всички налични доказателства, а именно признаването на въззиваемата С.М. за виновна, че умишлено е станала причина да се внесат неверни данни в удостоверението за наследници, послужило за издаване на горепосочения констативен нотариален акт за собственост. Това обстоятелство е признато за установено от районния съд /виж стр. 4 на решението/. Отделено от това така установеното обстоятелство е ирелевантно за правния спор.

          С оглед гореизложеното изцяло неоснователен се явява предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том І, рег. № 402, дело № 16/2010 г., издаден на 19.01.2010 г. от нотариус М.И., като противоречащ на закона – чл. 76 от ЗН и като такъв следва да се отхвърли.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.

         

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноските пред въззивната инстанция, които се доказаха в размер на 500 лв. – заплатено възнаграждение за адвокат видно от представения договор за правна защита и съдействие от 17.07.2013 г.

 

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 765/18.06.2013 г. по гр.д. № 155/2013 г. по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Ж.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати на С.И.Н., ЕГН **********,***, сумата от 500 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокат.

 

          Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК.   

                    

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                        2.