Р Е Ш Е Н И Е

 

номер   356                                 07.10.2013 година                     град Стара Загора

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               Втори граждански състав

На двадесет и шести септември                                                             2013 година

В открито заседание, в следния състав: 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1350 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК и Глава 25 от ГПК, съответно приложима съгласно чл. 317 от ГПК (бързо производство).

Обжалвано е решение № 782 от 20.06.2013 г., постановено по гр.д. № 1357/2013 г. на С. районен съд, с което е изцяло уважен предявеният от Л.Л.Ц. срещу “П.” ООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и частично искът по чл. 86 от ЗЗД.

         Постъпила е въззивна жалба от “П” ООД, чрез пълномощника си адв. И., с която е атакувано първоинстанционното решение, включително и в частта за разноските. Въззивната страна счита, че районният съд неправилно е приел за неприложима разпоредбата на чл. 272 от КТ, доколкото същата не изисквала съгласие от страна на работника за прихващане на дадените в аванс суми. По изложените аргументи моли първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен и да им бъдат присъдени разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

         Въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. С., оспорва въззивната жалба. Моли съдът да я остави без уважение, да потвърди първоинстанционното решение и да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

 

Съдът, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност “системен администратор” от 02.05.2011 г., което било прекратено на 31.08.2012 г. Твърди, че не е получил дължимото му се от ответника месечно трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли и август 2012 г. в размер по 495 лв. за всеки месец, или общо в размер на 1980 лв. Претендира и обезщетение за забавено изпълнение за всяко неизплатено месечно трудово възнаграждение както следва: за трудовото възнаграждение за месец май 2012 г. сума в размер на 40,64 лв. за периода от 31.05.2012 г. до 18.03.2013 г.; за трудовото възнаграждение за месец юни 2012 г. сума в размер на 36,46 лв. за периода от 30.06.2012 г. до 18.03.2013 г.; за трудовото възнаграждение за месец юли 2012 г. сума в размер на 32,13 лв. за периода от 31.07.2012 г. до 18.03.2013 г.; за трудовото възнаграждение за месец август 2012 г. сума в размер на 27,80 лв. за периода от 31.08.2012 г. до 18.03.2013 г.

В отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове, като е изложил аргументи, че ответникът е получил авансови плащания за месеци януари, февруари, март и април 2012 г., които били прихванати от ответника с трудовите възнаграждения за претендирания от ищеца период, с оглед на което реално дължимата на ищеца сума е общо в размер на 865,55 лв.

Не е спорно между страните, че между ищеца и ответника е бил сключен трудов договор № 73 от 29.04.2011 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността “системен администратор” и е получавал месечно трудово възнаграждение в размер на 630 лв., както и че трудовият договор е прекратен въз основа на заявление на работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 03.09.2012 г.

По делото са представени от ответника като доказателства заверени копия на ведомости за работни заплати за месеци януари, февруари, март и април 2012 г., от които е видно, че ищецът е получил аванс в размер на 203,45 лв. за месец януари 2012 г., аванс в размер на 306 лв. за месец февруари 2012 г., аванс в размер на 306,14 лв. за месец март 2012 г. и аванс в размер на 306,14 лв. за месец април 2012 г., като с подписа си във ведомостите ищецът е удостоверил получаването на посочените суми като аванси.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че изплатените от ответника на ищеца в аванс суми в брой през месеците януари, февруари, март и април 2012 г. са приспаднати като аванси за месеците май, юни, юли и август 2012 г. Тъй като въпросът дали следва да се признае за законосъобразно приспадането на посочените аванси за предходни месеци с последващо трудово възнаграждение е правен по своето същество, вещото лице е дало заключение в два варианта: с признаване и с непризнаване на платените аванси.

Ответникът не оспорва по делото, че не е изплатил на ищеца претендираните трудови възнаграждения за месеците май, юни, юли и август 2012 г. и не представя доказателства в тази насока. Същият обаче счита, че следва да бъдат приспаднати платените аванси за месеците януари, февруари, март и април 2012 г. съответно с дължимите трудови възнаграждения за месеци май, юни, юли и август 2012 г. От заключението на назначената СИЕ се установи, че ответникът при начисляването на трудовите възнаграждения на ищеца във ведомостите и фишовете за работната заплата е прихванал заплатените аванси за месеци януари, февруари, март и април 2012 г. съответно в месеците май, юни, юли и август 2012 г.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Съобразно тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е неоснователна.

Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни изводи, изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях. С оглед наведените с жалбата оплаквания, следва да се отбележи следното:

Допусната от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза е представила по делото заключение, като вещото лице, както се отбеляза по-горе, е дало два варианта с оглед евентуалния отговор на правния въпрос дали следва да се приспаднат въпросните аванси от претендираните трудови възнаграждения за последващи месеци, който следва да даде съда в крайния си акт. В този смисъл, след като съдът приеме от правна страна дали следва да се приспаднат или не авансите от последващо дължими трудови възнаграждения и при условие, че възприеме заключението на вещото лице като компетентно, то ще възприеме съответния даден в заключението вариант. Именно в унисон с изложеното районният съд е дал правна оценка, че авансите са незаконосъобразно приспаднати, е възприел варианта в СИЕ, изчислен без приспадане на авансите, като компетентен и съответстващ на останалия доказателствен материал по делото.

От друго естество е даденият от районния съд отговор на правния въпрос, че ответникът незаконосъобразно е приспаднал авансите за месеци януари, февруари, март и април 2012 г. с дължимите трудови възнаграждения за месеци май, юни, юли и август 2012 г., които мотиви въззивният съд напълно споделя. Пълно, точно и всестранно районният съд е посочил хипотезите по чл. 272 от КТ тълкувайки ги с нормата на чл. 270, ал. 2 от КТ, съгласно които със съгласие на работника могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение за взети аванси през предходен месец, а без негово съгласие удържаните аванси следва да се приспаднат от текущото за месеца трудово възнаграждение.

Решението на С. районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Относно държавната такса и разноските.

Дължимата държавна такса за настоящата инстанция съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 64,60 лв. При администриране на въззивната жалба районният съд е събрал от жалбоподателя държавна такса в размер на 41,99 лв., поради което и предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, то жалбоподателят “П.” ООД следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт още 22,61 лв. държавна такса за въззивното производство.

При този изход на делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от горното, С.ят окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 782 от 20.06.2013 г., постановено по гр.д. № 1357/2013 г. на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА “П.” ООД, ЕИК ……. със седалище и адрес на управление гр. С., зона Г., представлявано от управителя С. П. Ж., да заплати на Л.Л.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лв. (триста лева) разноски за адвокат във въззивното производство.

 

ОСЪЖДА “П.” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С., зона Г., представлявано от управителя С. П. Ж., да заплати в полза на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 22,61 лв. държавна такса за въззивното производство.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.