Р Е Ш Е Н И Е

 

  373    /17.10.2013 година                                                  Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми октомври                                                                                2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 1360 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 369/24.07.2013г., постановено по гр. дело № 1291/2013г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът С.Б.Б. моли да се отмени изцяло решението и постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените обективно-съединени искове. Претендира за направените по делото разноски.     

 

Въззиваемият “ПРО” ЕАД - гр. С. е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който и в хода по същество заявява да бъде потвърдено решението на съда, като законосъобразно и правилно. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение и направените пред въззивната инстанция разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове, с правно основание

чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ

 

Установено е по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, на длъжност “технически ръководител по поддръжка и ремонт”. От приложеното по делото предизвестие с изх. № 154/03.04.2013г. е видно, че работодателят е предизвестил ищеца, че поради съкращаване на щата на длъжността заемана от него трудовото правоотношение с него ще бъде прекратено. Със заповед № 393/03.04.2013г. е прекратено трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, съгласно утвърдено щатно разписание на длъжностите от 01.04.2013г.

 

Видно от уведомление изх. № 195/03.04.2013г. на Директора на дружеството, клон П., работодателят е изискал от ищеца информация относно наличието на закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ или някаква друга закрила. Уведомлението е връчено на същата дата – 03.04.2013г. В отговор на връченото уведомление с декларация вх. № 202/03.04.2013г. ищецът е декларирал, че боледува ………и други болести и ще се явява на ТЕЛК, поради което попада в категорията на защитените лица по чл. 333 от КТ. Към декларацията ищецът е приложил копие от талон за МЕ № 6, амбулаторен лист № 1666 издаден на 02.04.2013г., епикриза № 139, кардиологична консултация и копие от амбулаторен лист.

 

Независимо от данните за заболяване, което е посочено в списъка на болестите съгласно чл. 1 от Наредба № 5/28.04.1987г. за болестите при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ – работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. Ищецът е представил писмени доказателства, в които са посочени като диагноза: ………, отразени в рецептурна книжка и етапна епикриза от ЕТ “Д-р Д.З. ИППМП” от 22.04.2013г.

 

Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ - работодателят може да уволни работника само с предварително разрешение на Инспекцията по труда и след като вземе мнението и на ТЕЛК. Видно от събраните доказателства по делото работодателят не е взел предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата, нито мнението на ТЕЛК. Съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, в случаите когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на Инспекцията по труда и такова не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. В представените писмени доказателства ясно е посочено, че ищецът има заболяване ……..и то е посочено в т. 6 на чл. 1 от Наредба № 5. Работодателят е имал данни за наличие на заболяване посочено в Наредба № 5 относно ищеца към момента на прекратяване на трудовия договор и задължение на работодател е да извърши предварителна проверка и преценка на условията за наличие на предварителна закрила и това следва да бъде извършено към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение.  Установено е, че работодателят не е извършил надлежна проверка  и не е изискал предварително разрешение от Инспекцията по труда съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата задължение на работодателя е да изиска информация от работника дали страда от някое от посочените в нея заболявания, преди да издаде и връчи заповедта за уволнение.

 

Въззивният съд счита, че обстоятелството дали захарния диабет у ищеца е инсулинозависим, или не инсулинозависим е без значение за приложението на закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Тъй като Наредба № 5 не прави разлика между инсулинозависим, или не инсулинозависим “…”. Достатъчен е фактът за наличие на заболяване захарен диабет у ищеца към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение.

 

Въз основа на издадено удостоверение, въззивникът се е снабдил с нови писмени доказателства, които са приети като такива – експертно решение № 2112/04.10.2013г. издаден от Център за психично здраве – С., от което се установява, че ищецът страда от не инсулинозависим захарен диабет – водеща диагноза и общо заболяване – ……., етапна епикриза от 02.10.2013г., издадена от лекуващ лекар д-р Диляна Златева със същата диагноза.

 

Въззивният съд приема, че и без приемане като писмени доказателства на посочените документи за здравословното състояние на ищеца, представените и приети като такива в районния съд многобройни писмени доказателства установяват, че лицето страда от заболяване, което попада под закрилата на чл. 333, ал. 1 от КТ. Представянето на допълнителни писмени доказателства се е наложило от факта, че районният съд е приел, че съдът не може да разчете правилно тези документи и да направи правилен извод, тъй като за разчитането и преценката на медицинската документация и съответно извода – страда ли ищеца към датата на прекратяването на трудовото правоотношение от заболяване предоставящо му закрилата, са необходими специални знания – медицински, каквито съдът не притежава. Тази инстанция намира, че не са необходими особени познания в областта на медицината, за да се прецени, че в представените от ищеца медицински документи се съдържат ясни и категорични данни за заболяване “….”. Всички медицински документи, независимо дали са с по-ранна дата от датата на прекратяване на трудовото правоотношение или с по-късна дата от същата сочат, че лицето страда от заболяване “.”. Следователно направения опит от процесуалния представител на въззиваемия да оспори истинността на представеното експертно решение, макар и заявено не по категоричен начин, а в хода по същество на делото, не би могло да промени становището на съда.  В районния съд ответникът не е извършил оспорване на медицинските документи.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено незаконосъобразно, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.

 

При този изход на спора по главния иск, основателни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ.

 

В исковата молба ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа в размер на брутното му трудово възнаграждение за шест месеца – от 04.04.2013г. до 04.10.2013г., сумата 5 836.80 лева.

 

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че брутният размер на дължимото обезщетение за оставане без работа по чл. 225 от КТ за посочения период е – 5 791.20 лева и нетния размер е – 5 212.08 лева. Заключението е прието въз възражение от страна на процесуалните представители на страните. С писмена молба от 22.07.2013г. ищецът е поискал да се допусне намаление на предявения иск, като същият вместо за сумата 5 836.80 лева, да се счита за предявен за сумата 3 474.72 лева. В съдебно заседание от 22.07.2013г. искането е уважено и съдът е допуснал намалението.

 

С писмена молба от 08.10.2013г. процесуалния представител адв. А. като пълномощник на въззивника – ищец, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК поиска от въззивната инстанция да се допусне увеличение на иска, като същият вместо за сумата 3 474.72 лв. /нетен размер/, да се счита предявен за сумата 5 212.08 лева /нетен размер. В съдебно заседание на 08.10.2013г. настоящата инстанция допусна увеличение на иска със сумата 1 737.36 лева. По делото в РС ищецът е представил декларация, че от момента на прекратяване на трудовия му договор до 08.07.2013г. не работи и не е работил в друга държавна или частна фирма и не е получавал трудово възнаграждение, както и че, че е регистриран като безработен в Бюро по труда – гр. К.. В настоящата инстанция е представена нова декларация от въззивника с дата 08.10.2013г. в която лицето декларира, че от момента на прекратяване на трудовия договор, до 08.10.2013г.не е работил  и не е получавал трудово възнаграждение. Заявява,че е регистриран като безработен в Бюро по труда – гр. К. и му е известна нак. отговорност по чл. 313 от НК при даване на декларация с невярно съдържание.  Ищецът е представил и заверено копие от рег. карта от Бюро по труда и  извлечение от трудовата му книжка. От същата е видно, че ищецът след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника не е сключвал ново трудово правоотношение с друг работодател.

 

Поради изложеното въззивният съд счита, че предявеният иск за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение е основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата 5 212.08 лева, така както е предявен.

 

Във връзка с гореизложеното следва да бъде уважена и акцесорната претенция на ищеца – да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

 

Обжалваното решение следва да бъде отменено и уважени предявените искове.  Първоинстанционния съд е постановил неправилно решение.

 

В полза на ищеца-въззивник следва да бъдат присъдени направени разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева. Въззиваемият дължи заплащане на държавна такса в размер на 308.48 лева, съобразно уважените искове и сумата 150 лева за възнаграждение на вещо лице.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                                                                          Р  Е  Ш  И:

 

 ОТМЕНЯ решение № 369/24.07.2013г., постановено по гр. дело № 1291/2013г., по описа на К. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на С.Б.Б. с ЕГН **********,***, извършено със заповед № 393/03.04.2013г. на Директора на “ПРО” ЕАД - гр. С., клон П., поради съкращаване в щата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

 

ОСЪЖДА “ПРО” ЕАД - гр. С., клон П., гр. Павел баня, ул. “Освобождение” № 1, Булстат ……., представлявано от Директора Х.Г. Ч., да заплати на С.Б.Б. с ЕГН **********,***, сумата 5 212.08 лева /пет хиляди двеста и дванадесет лева и 08. ст./ нетен размер/, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 04.04.2013г. до 04.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 17.05.2013г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА С.Б.Б. с ЕГН **********,***, на заеманата длъжност преди уволнението “отговорник/специалист техническа поддържка – Звено “Ремонт и поддръжка при “ПРО” ЕАД – клон П..

 

ОСЪЖДА “ПРО” ЕАД - гр. С., клон П., гр. П., ул. “О.” № ., Булстат ., представлявано от Директора Х. Г. Ч., да заплати на С.Б.Б. с ЕГН **********,***, сумата 300 лева – представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА “ПРО” ЕАД - гр. С., клон П., гр. П., ул. “О.” № ., Булстат ., представлявано от Директора Х. Г. Ч.,, да заплати на Държавата, по сметка на Окръжен съд-Стара Загора сумата 308.48 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата 150 лева – възнаграждение за вещо лице.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС. 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.