Р Е Ш Е Н И Е

 

353                                             04.10.2013 г.                       Град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти октомври                                      две хиляди и тринадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                       

                      ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

                  

                                       МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от  съдията МАРИАНА МАВРОДИЕВА       

въззивно гражданско дело номер 1372 по описа за 2013 година.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на К.Д.К., действащ чрез пълномощника си адв. Е.И. против постановление  на ДСИ при РС - Стара Загора от 18.07.2013 г., с което се отказва намаляване на адвокатския хонорар, поради прекомерност по изпълнително дело № 3061/ 2013 г. по описа на ДСИ при РС – Стара Загора.

 

Жалбоподателят К.Д.К. моли да се отменени действието на ДСИ по одобряване на разноски, които били в противоречие с чл.78, ал.2 от ГПК. В случай, че не бъде уважено искането му за отмяна на действието на ДСИ, моли да се намали размера на адвокатския хонорар като прекомерно завишен – лв. до размера на минимално определения за завеждане на изпълнително дело - лв.

 

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. първо ГПК е постъпило  възражение от адв. М.М. като пълномощник на взискателя по изпълнителното дело Т.Д.Г., с което заявява, че жалбата е недопустима, и моли да се остави без разглеждане, а в случай че бъде разгледана – счита че е неоснователна и като такава моли да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени и мотиви на ДСИ при РС – Стара Загора, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице и е редовна.

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по изпълнително дело № 3061/2013г. по описа на ДСИ при РС Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 2003/2010г. по описа на ДСИ при РС – Стара Загора е образувано по молба, подадена на 11.02.2013г. от адв. М.М., въз основа на изпълнителен лист от 27.02.2012г. по гр.д.№6499/2011 г. по описа на РС – Стара Загора, по силата на който К.Д.К. е осъден да заплаща на непълнолетното си дете Д.К., действащ със съгласието на майка си Т.Г. издръжка в размер на лв. , считано от 18.11.2011г. В молбата се сочи, че длъжникът не е изплатил дължимите издръжки за месеците октомври 2012г. и декември 2012г. и се претендира заплащане на сумата. Към молбата за издаване на изпълнителен лист е приложено адвокатско пълномощно от 11.02.2013 г. в полза на адвокат М. М. и писмен договор за правна защита и съдействие по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, в който е уговорено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на лева, като е отбелязано, че е изплатено изцяло.

На 15.02.2013 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело, получена от Д.Г. – баща на длъжника. Посочено е, че задължението възлиза на лева неолихвяема сума, лева –  главница и лв. - присъдени разноски и лева разноски по изп.дело, както и такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в размер на лева. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че се дължи сумата от лв. за м. октомври 2012г., лв. за м. декември 2012г. и лв. за м. февруари 2012г., заедно с лихва в размер на лв.

На 22.02.2013г. адв. Е.И. е депозирала по изпълнителното дело възражение, в което сочи, че длъжникът е изплатил доброволно задълженията си за издръжка за претендираните месеци м. октомври 2012 г. и за декември 2012г., както и за м. февруари 2013г. за които представя разписки за пощенски запис от м. декември 2012г. и от февруари 2012г. и служебна бележка за м. октомври 2012г. на Пощенска станция. Сочи, че длъжникът не е изпаднал в забава, поради което не е станал повод за образуване на изпълнителното дело и моли да бъде освободен от задължение за разноски на взискателя.

Видно от представените копия от разписки за пощенски запис от 28.12.2013г., 14.02.2012г.и 17.02.2012г. и служебна бележка на Пощите, още преди завеждане на изпълнителното дело на 11.02.2013г. длъжникът по изпълнителното дело К.Д.К. е заплатил на взискателя си дължимите суми за издръжка за претендираните месеци – октомври 2012г. и декември 2012г.  

 

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

 

Предвид направените от жалбоподателя искания за отмяна изцяло на присъденото в хода на изпълнителното производство адвокатско възнаграждение и изложените твърдения в тази насока, съдът намира, че следва първо да се произнесе по въпроса дължими ли са тези разноски и след това да разгледа въпроса за тяхната прекомерност, в случай че се установи  дължимостта им.

 

Съгласно разпоредбата на 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. От доказателствата по делото безспорно се установи, че още преди да бъде образувано изпълнителното дело – 11.02.2013г. длъжникът е превел с пощенски записи на името на взискателя  Т.Д.Г. сумата от лв. за месеците октомври 2012г. и декември 2012г.

 

По изпълнителното дело не се оспорват представените по делото разписки за изпратени пощенски записи за претендираните месеци. Безспорно доказан е факта, че длъжникът К. е демонстрирал добра воля за изпълнение на задължението си за издръжка към Д.К., действащ със съгласието на майка си Т.Г., което обстоятелство не се оспорва от взискателя. Въпреки изпълнението на задължението от длъжника, обаче, взискателят на 11.02.2013г. подава молба за образуване на изпълнително дело. Съдът счита, че приложените по делото писмени доказателства са достатъчни, за да се направи извода за добросъвестността на длъжника и затова, че той с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на изпълнително дело против него, нито пък е оспорвал паричното си задължение към взискателя. Още преди образуване на изпълнителното дело – 11.02.2013г., още през м. октомври и декември 2012г. длъжникът е превел в полза на взискателя дължимата сума за издръжка за двата претендирани месеци.

 

Напълно незаконосъобразно ДСИ е посочил като дължима издръжката за м. ноември 2012г., тъй като по изпълнителното дело няма искане за принудително събиране на тази сума, ДСИ не е сезиран от взискателя за събиране на тази сума.

 

Съгласно чл. 3 ГПК, всеки е длъжен да упражнява процесуалните си права добросъвестно. Никой не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение. В конкретния случай се установи, че взискателят неоснователно е завел изпълнително дело срещу длъжника, което е довело до неоправдано утежняване на положението му с разноски.

 

С оглед горното, съдът намира че са налице и двете кумулативно посочени предпоставки по чл. 78, ал.2 ГПК и че длъжника по изпълнителното дело не следва да понесе санкцията за заплащане на разноски за изпълнителното производство, за което не е дал повод да бъде заведено и по което не е оспорвал задължението си.

 

Ето защо, въззивната инстанция намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагане на разноските по образуване и водене на изпълнителното дело върху взискателя и освобождаване на длъжника от отговорност за разноските на другата страна. Предвид гореизложеното, съдът счита за безпредметно да обсъжда доводите на страните относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, доколкото приема, че то е недължимо.

В правомощията на съдебния изпълнител е да прекрати производството по изпълнителното дело при наличие на някой от посочените в разпоредбата на чл.433, ГПК хипотези. Една от предвидените хипотези, е когато длъжникът представи квитанция от пощенската станция, от която се вижда, че сумата е внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело.

Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски в размер на 237 лв. за държавна такса и адвокатска защита.

Водим от горното, Окръженият съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА постановлението от 18.07.2013 год. на ДСИ при РС – Стара Загора, с което е отказано намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност по изпълнително дело № 3061/ 2013 г. по описа на ДСИ при РС – Стара Загора, като неправилно.

 

ОТМЕНЯВА постановлението  на ДСИ от 05.06.2013г. за определяне на дължими от длъжника разноски за адвокатски хонорар в размер на лв. на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

        

ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Т.Д.Г.,*** , ЕГН ********** да заплати на К.Д.К. ***, ЕГН ********** сумата от // лв., представляващи направените в настоящото производство разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

ЧЛЕНОВЕ: