Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 412                           31.10.2013 година                        град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         Втори граждански състав

На двадесет и четвърти октомври                                                  2013 година

В открито заседание в следния състав: 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1399 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на К.И.К., чрез пълномощника си адв. М. ***, против решение № 134/04.09.2013 г. по гр.д. № 239/2013 г. по описа на Р. районен съд, с което са отхвърлени предявените от К.И.К. срещу “ТЕЦ М.” ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано, поради което се моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъдат уважени предявените искове. Конкретно е посочено, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана, тъй като в нея не е посочено конкретното деяние на работника, оценено от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина. Счита, че по делото не било доказано, че работникът е употребил алкохол през работно време или че се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява задълженията си. В тази връзка твърди, че техническото средство дрегер “Alkotest 6810”, с което са извършени пробите на 14 и 17 декември 2012 г. не било одобрен тип средство за измерване от ДАМТН съгласно Закона за измерванията, както и че при вземане на кръв от работника за изследване чрез химически анализ не било използвано средство за дезинфекция с едно на хиляда воден разтвор от сублимат съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Наведен е правен довод, че в случая не са приложени разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г., която следвало да бъде съобразена. Счита, че наложеното наказание не е съобразено с критериите в чл. 189 от КТ. Неправилно бил осъден ищецът да заплати държавна такса и възнаграждения за вещи лица, с което била нарушена разпоредбата на чл. 359 от КТ. Претендира разноските пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна в подадения отговор на въззивната жалба взема становище, че въззивната жалба следа да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено. Изложени са подробни съждения, че процесната заповед е мотивирана, че се е установила по безспорен начин употребата на алкохол от работника, което се явявало нарушение на трудовата дисциплина, че техническите средства за измерване на алкохол са годни за употреба, че не е приложима Наредба № 30 от 27.06.2001 г. Претендира за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на К.И.К., с която са предявени срещу “ТЕЦ М.” ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства – молба от 21.04.2008 г. /л. 146/, трудов договор № 10217/21.04.2008 г. /л. 145/ и допълнително споразумение № 14258/11.05.2012 г., се установява, че ответното дружество е работодател на ищеца и същото, чрез представляващия го изпълнителен директор е било легитимирано да прекрати трудовото правоотношение на същия, поради което е надлежно легитимирана страна да отговаря по исковете.

От приложения трудов договор № 10217/21.04.2008 г. се установява, че ищецът е назначен на длъжност “електрозаварчик” в цех 15 - РМБ, която е изпълнявал и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 14.02.2013 г.

Установява се, че с оспорената заповед № 65 от 14.02.2013 г. на изпълнителния директор на “ТЕЦ М.” ЕАД инж. Г. Х. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и трудовото правоотношение между дружеството и ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, като заповедта е връчена на 14.02.2013 г. срещу подпис на ищеца. Исковата молба е подадена на 15.04.2013 г., но доколкото датата 14.04.2013 г. е неделя, неработен ден, на основание чл. 60, ал. 6 от ГПК срокът е изтекъл в първия следващ присъствен ден, а именно на 15.04.2013 г., поради което искът е предявен в последния ден от двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 2, т. 1 от КТ. В заповедта е посочено, че наказанието се налага на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и чл. 188, т. 3 от КТ, чл. 187, т. 2 във връзка чл. 126, т. 2 от КТ, чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, във връзка с рапорт вх. № 924/16.01.2013 г., заповед № 1821/19.11.2012 г., във връзка с протокол за констатирано съдържание на алкохол в издишвания въздух от 14.12.2012 г., протокол за констатирано съдържание на алкохол в издишвания въздух от 17.12.2012 г., медицинско искане от 17.12.2012 г, протокол за медицинско изследване при употреба на алкохол от 17.12.2012 г. и протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 827/17.12.2012 г. и писмени обяснения от ищеца по чл. 193 от КТ. Със заповедта ищецът е наказан с дисциплинарно наказание “уволнение” за това, че на 14.12.2012 г. и 17.12.2012 г. след извършени последователни проверки на работното място е констатирано наличие на алкохол в издишвания въздух от ищеца с концентрация: на 14.12.2012 г. 0,79 промила в 8,00 часа, 0,64 промила в 8,20 часа и 0,63 промила в 8,25 часа и на 17.12.2012 г. 0,73 промила в 8,00 часа, а при изследване на кръвна проба на 17.12.2012 г. е установено наличие на алкохол в кръвта 0,95 промила. Посочва се, че лицето е нарушило чл. 187, т. 2 във връзка чл. 126, т. 2 от КТ, като се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи и е употребил алкохол през време на работа. По делото е приложена заповед № 1821/19.11.2012 г. на работодателя, с т. 2 на която е въведена забрана на всички работещи в дружеството да влизат в района на централата в нетрезво състояние или след употреба на упойващи вещества. Ищецът е запознат със заповедта, видно от съставен на 13.12.2012 г. списък /л.53-55/ на персонала от цех РМБ, запознат със заповед № 1821/19.11.2012 г. Съгласно т. 4 на същата заповед при съмнение за употребен алкохол непосредственият ръководител незабавно информира ръководител ОБЗР за извършване на проверка за алкохол. В т. 8 на заповедта е посочена процедурата по констатиране на съдържанието на алкохол, както и че потвърждаването на наличието на алкохол в кръвта, прекият ръководител на работника предлага лицето за дисциплинарно наказание “уволнение” съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Установява се по делото, че в съответствие с изискванията на заповед № 1821/19.11.2012 г. на работодателя, с рапорт вх. № 924/16.01.2013 г. инж. Йордан Кожухаров – началник цех РМБ е запознал работодателя за допуснати от ищеца нарушения на трудовата дисциплина на 17.12.2012 г. и е предложил ищецът да бъде дисциплинарно наказан с уволнение съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.

Установява се от приетото по делото ЛТД на ищеца, че на същия са налагани дисциплинарни наказания – на 25.07.2011 г. “забележка” за неспазване на техническите правила и некачествено изпълнена заварка, на 23.07.2008 г. “забележка” за неуплътняване на работното време, като на основание чл. 197, ал. 1 от КТ същите са заличени поради изтичане на едногодишен срок от тяхното налагане.

Съгласно т. 2.2.6 от длъжностна характеристика /л. 83-86/ за електрозаварчик, подписана от ищеца на 09.02.2011 г., на ищеца е вменено задължение да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи, а съгласно т. 3 да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност.

Видно от протокол за констатирано съдържание на алкохол в издишвания въздух от 14.12.2012 г., комисия в тричленен състав с председател Мирослав Славов – инспектор БЗР, и членове инж. Й. К. – началник РМБ и инж. К. И.. – заместник началник РМБ, след извършена проверка с алкохолен тестер “Alcotest 6810” е констатирала наличие на алкохол в издишвания въздух от ищеца както следва: 1. проба 0,79 промила в 8,00 часа; 2. проба 0,64 промила в 8,20 часа и 3. проба 0,63 промила в 8,25 часа. Видно от протокол за констатирано съдържание на алкохол в издишвания въздух от 17.12.2012 г., комисия в тричленен състав с председател инж. А. Д. – експерт ЗБУР, и членове М. С. – инспектор БЗР и инж. К. И. – заместник началник РМБ, след извършена проверка с алкохолен тестер “Alcotest 6810” е констатирала наличие на алкохол в издишвания въздух от ищеца проба 0,73 промила в 8,00 часа. Това обстоятелство се доказва и от приложената разпечатка от алкохолен тестер “Alcotest 6810” с идентификационен номер ARZE-0019 /л. 47/.

Видно от протокол за медицинско изследване при употреба на алкохол от 17.12.2012 г. на д-р Ж. Г. В. – работещ на индивидуална практика за първична медицинска помощ в ЕТ “ИППМП д-р М.И.” (подписан от свидетелите К.М.И. и Ат.С.А.че освен констатираната в 8,00 часа проба 0,73 промила, на ищеца е взета втора проба в 8,25 часа, изследвана с алкохолен тестер “Alcotest 7410” и която е отчела 1,06 промила. В същия протокол е посочено, че ищецът е посочил, че е употребил алкохол – 1 бутилка /700 мл./ вино на 16.12.2012 г. в 22,00 часа. В същия протокол е посочено, че на ищеца му е взета кръвна проба, което обстоятелство се подкрепя от издаденото от Здравна служба при работодателя медицинско направление за изследване на съдържание на алкохол в кръвта от 17.12.2012 г. /л. 46/. От приложения по делото Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 827/17.12.2012 г., издадено от Й. К.Й.– химик в специализираната химическа лаборатория към ОД на МВР – БНТЛ, гр. С., се установява, че в химическата лаборатория е получена на ръка на 17.12.2012 г. в 9,30 часа кръвна проба от ищеца, като изследването чрез газхроматографския метод е отчело наличие на етилов алкохол в количество 0,95%.

От приложената по делото Инструкция за вземане на кръв за алкохолна проба, издадена от ЕТ “ИППМП д-р М. И.” се установява, че съгласно т. ІІІ се взема 10 мл. венозна кръв, като мястото на венепункцията се почиства само и единствено с риванолов разтвор. От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в здравната служба при ответника ЕТ “ИППМП д-р Мария Иванова” липсва в списъка на използваните средства “воден разтвор на сублимат”, такъв не е заприхождаван и не се използва в ежедневната медицинска дейност на здравната служба. От показанията на св. Ж. Г. В., работещ на индивидуална практика за първична медицинска помощ в ЕТ “ИППМП д-р М. И.”, се установява, че същият е взел кръвна проба на ищеца след дезинфекция на мястото с риванолов разтвор, като същият е действал съгласно вътрешна инструкция.

От приложения протокол ….11.2012 г., издаден от “Д.” ЕООД, се установява, че алкохолен тестер “Alcotest 6810” с идентификационен номер . е изправен, проверката е периодична, а срокът на валидност на проверката е 6 месеца, заключение: годен. От приложения протокол № 20121120-007 от 22.11.2012 г., издаден от “Д.” ЕООД, се установява, че алкохолен тестер “Alcotest 7410” с идентификационен номер ARSJ-0158 е изправен, проверката е периодична, а срокът на валидност на проверката е 6 месеца, заключение: годен.

От приетото заключение на СТЕ се установява, че техническо средство алкохолен тестер “Alcotest 6810” с идентификационен номер ARZE-0019, с което са извършени проверките на ищеца, е от неодобрен тип средство за измерване от ДАМТН, но същият е имал залепен на гърба стикер за извършена периодична проверка с надпис “важи до 11.2013 г.”. От експертното заключение се установява, че проверката преди 12-17.12.2012 г. е била на 22.11.2012 г., а последващата на 20.05.2013 г. От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип от 25.02.2000 г. и от заключението на СТЕ /по т. 2/ се установява, че алкохолен тестер “Alcotest 7410” е одобрен тип под № 3231, а алкохолен тестер “Alcotest 6810” не е одобрен измервателен уред.

От ищеца е изискано обяснение, като ищецът е дал такова на 19.12.2012 г. и е приложено към ЛТД на ищеца /л. 51/, с което признава, че на 17.12.2012 г. е дал положителна проба за алкохол, след това е дал кръвна проба във здравната служба и си е тръгнал от работа, тъй като се почувствал много зле. Същият не е оспорил подписа си в обяснението, поради което съдът приема, че ищецът писмено е признал, че му е отчетено наличие на алкохол в извършените изследвания.

В съдебно заседание пред районния съд на 20.06.2013 г. е направена констатация по трудовата книжка на ищеца, че не е извършено друго вписване. По делото е представен трудов договор № 21/13.06.2013 г., видно от който ищецът е постъпил на работа на 13.06.2013 г. на длъжност “заварчик” с основно месечно трудово възнаграждение от 400 лв. при последващ работодател – “КЗУ-ЗЛМК” ЕООД.

От заключението на СЧЕ се установява, че размерът на претендираното обезщетение за периода от 14.02.2013 г. до 14.06.2013 г. е в брутна сума от 9562,80 лв., а закръглената дневна ставка за изчисление на обезщетението е в размер на 132,816 лв.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, и че същото е било прекратено с оспорената заповед, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

С оглед разпределената доказателствена тежест ищецът безспорно доказа, че е работил по трудово правоотношение с ответника /трудов договор № 10217/21.04.2008 г./ и че същото е прекратено с оспорената заповед № 65/14.02.2013 г., връчена лично на работника на 14.02.2013 г., т.е. следва да се провери законността на извършеното уволнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, нарушение на трудовата дисциплина е само виновното неизпълнение на трудовите задължения, като формата на вината е без значение, т.е. нарушение на трудовата дисциплина както умишленото, така и непредпазливото неизпълнение на трудовите задължения. Следователно, законосъобразността на дисциплинарното уволнение се обуславя от наличие на определени правила за поведение на работника/служителя и виновното извършване на действия в разрез с тях.

Заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение е редовна от външна страна, съдържа изискуемите от закона реквизити, посочено е нарушението, кога е извършено, на кой текст от КТ съставлява нарушение на трудовата дисциплина, поискани са и са приети от ищеца обяснения във връзка с дисциплинарното производство, същите са били обсъдени от работодателя, издадена е заповед в сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, която е надлежно връчена на дисциплинарно наказаното лице.

Неоснователни са възраженията, че не е посочено в заповедта за дисциплинарно наказване конкретното деяние на работника, оценено като нарушение на трудовата дисциплина и водещо до нейната немотивираност. От съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е видно, че работодателят е описал фактическите обстоятелства по начин, позволяващ да бъде преценено дали извършеното от работника съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Заповедта за уволнение е връчена на работника в двумесечния срок от откриване на нарушението съгласно чл. 194 от КТ, т.е. спазен е преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание. Спазено е изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ като работодателят е поискал и е получил от въззивника на 19.12.2012 г. писмени обяснения по повод случилото се на 14.12.2012 г. и 17.12.2012 г.

Ето защо съдът приема, че дисциплинарната процедура е спазена, не е налице формално основание за незаконосъобразност, а заповедта е надлежно връчена, поради което спорът следва да се разгледа по същество, а именно - да се установи дали ищецът действително е извършил вменените му във вина нарушения и дали същите съответстват по тежест на наложеното наказание.

В процесната заповед подробно е посочено, че въпреки знанието на работника за издадената от работодателя заповед № 1821/19.11.2012 г. за осигуряване на ефективен контрол и недопускане на работа на лица, употребили алкохол и провежданите от въззиваемия регулярни проверки за алкохол, същият е употребил алкохол, като на 14.12.2012 г. и 17.12.2012 г. е било удостоверено с конкретно посочени констативни протоколи и резултатите, описани в тях. Посочената в заповедта за уволнение заповед № 1821/19.11.2012 г. предвижда да се носи дисциплинарна отговорност за явяване на работа с определена концентрация на алкохол в кръвта /т. 8/, както и задължение на работниците да се явяват трезви на работа /т. 2/.

В настоящия случай употребата на алкохол от ищеца най-напред е установена при предварителни проверки на място в предприятието на 14.12.2012 г. /8,00 часа; 8,20 часа и 8,25 часа/ и на 17.12.2012 г. /8,00 часа/ с техническо средство алкохолен тестер “Alcotest 6810” с идентификационен номер ARZE-0019, и на 17.12.2012 г. /8,25 часа/ с техническо средство алкохолен тестер“Alcotest 7410” с идентификационен номер ARSJ-0158. Използваният от работодателя алкохолен тестер “Alcotest 6810” с идентификационен номер ARZE-0019 се установи, че не е одобрен тип, но е преминал периодичните проверки и към момента на употребата му е бил в изправност, за което на гърба е имал залепен стикер за извършена периодична проверка с надпис “важи до 11.2013 г.”. Съгласно чл. 777 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн., ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 г.), анализаторите на алкохол в дъха се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Тъй като техническият уред не е бил одобрен тип, то същият не би могъл да бъде годен уред за установяване наличие на алкохол в издишвания въздух. Именно и поради тази причина е указано в заповед № 1821/19.11.2012 г., че следва да се вземе кръвна проба от работника и едва след потвърждение на данните от дрегера, следва да се носи дисциплинарна отговорност, както всъщност е процедирал работодателят на 17.12.2012 г. Обаче алкохолен тестер “Alcotest 7410” с идентификационен номер ARSJ-0158 съгласно заключението на СТЕ е одобрен тип под № 3231 и същият съгласно протокол № 20121120-007 от 22.11.2012 г., издаден от “Д.” ЕООД, е годен за употреба, а периодичната проверка е със срок на валидност 6 месеца, т.е. от 22.11.2012 г. до 22.11.2013 г. Същият е отчел 1,06 промила алкохол у издишвания от въззивника въздух в 8,25 часа на 17.12.2012 г. В тази връзка неоснователно е възражението на въззивника, че се касае за техническа грешка в протокола, тъй като нямало съставен протокол за взета такава проба на 17.12.2012 г. с алкохолен тестер “Alcotest 7410”. Съвкупната преценка на събраните доказателства, в частност констатацията в Протокол за медицинско изследване при употреба на алкохол от 17.12.2012 г. на д-р Ж. Г. В. – работещ на индивидуална практика за първична медицинска помощ в ЕТ “ИППМП д-р М. И.” и Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 827/17.12.2012 г., води до логичен извод, че наличието на алкохол 0,95 промила във взетата от работника кръв в 10 часа на 17.12.2012 г. реално обуславя наличието на алкохол 1,06 промила в издишвания въздух в 8,25 часа на същия ден. Във връзка с оспорване от страна на въззивника на посочените протоколи е откритото в съдебно заседание от 20.06.2013 г. производство по чл. 193 от ГПК, в което обаче въззивникът не е оборил истинността им и няма основание да не се зачете доказателствената им стойност в процеса.

Неоснователни са доводите за ненадлежно установяване на дисциплинарното нарушение на ищеца поради неприлагане на разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В случая не намира приложение наредбата, тъй като съгласно чл. 1 с наредбата се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, какъвто не е настоящият случай. Установяването на състоянието, непозволяващо на работника да изпълнява възложената му работа, и съответно дисциплинарното нарушение може да стане с всички доказателствени средства, предвидени в ГПК. В този смисъл за работодателя не е съществувало задължение да установи употребата на алкохол от страна на работника с кръвна проба при прилагане на разпоредбите на Наредба № 30. Съгласно т. 5 и т. 8 от издадената от работодателя заповед № 1821/19.11.2012 г. при съмнение за употребен алкохол се извършва проверка за алкохол с технически средства, като веднага след констатирането на наличие на алкохол в издишвания въздух на работника се взема кръвна проба от медицинско лице от здравната служба при ТЕЦ-2, която с придружително писмо се изпраща на независима лаборатория за проверка. В тази връзка работодателят е взел кръвна проба от въззивника на 17.12.2012 г., дал е пробата за изследване в специализираната химическа лаборатория към ОД на МВР – БНТЛ, гр. Стара Загора на ръка на 17.12.2012 г. в 9,30 часа, където е извършено изследването чрез газхроматографския метод /изключително точен и надежден съгласно СТЕ/ и е отчетено наличие на етилов алкохол в количество 0,95%, за което е съставен Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 827/17.12.2012 г., издадено от Й. К. Й. – химик в специализираната химическа лаборатория към ОД на МВР – БНТЛ, гр. С.. Посоченият протокол е частен свидетелстващ документ, издаден от трето за процеса лице, чийто констатации съдът кредитира изцяло като съответстващ на другите данни по делото.

Обстоятелството, че въззивникът е бил на работа на 17.12.2012 г. в нетрезво състояние се потвърждава от изявленията му пред д-р Ж. Г. В. – работещ на индивидуална практика за първична медицинска помощ в ЕТ “ИППМП д-р М. И.”, обективирани в съставения от последния протокол за медицинско изследване при употреба на алкохол от 17.12.2012 г. Пред медицинското лице въззивникът е посочил, че е употребил алкохол – 1 бутилка /700 мл./ вино на 16.12.2012 г. в 22,00 часа.

Неприложимостта на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства дава отговор на възражението на въззивника, че не е използван съгласно изискването на чл. 12, ал. 1 от наредбата воден разтвор от сублимат 1 на 1000 при вземане на кръвта на 17.12.2012 г. При вземането на кръвната проба медицинското лице д-р Ж. Г. В. – работещ на индивидуална практика за първична медицинска помощ в ЕТ “ИППМП д-р М. И.” е спазвал инструкцията за вземане на кръв за алкохолна проба, съгласно т. ІІІ от която се взема венозна кръв, като мястото на венепункцията се почиства само и единствено с риванолов разтвор, както е извършено в случая.

Съдът намира, че действително ищецът е извършил вмененото му във вина нарушение, както е описано в процесната заповед, а именно че се е явил на работа на 17.12.2012 г. в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. Така описаното поведение представлява нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, т. 2 във връзка чл. 126, т. 2, предл. 1 от КТ.

Действително в заповедта е посочено, че въззивникът е употребил алкохол или друго упойващо вещество през работно време и на 14.12.2012 г. (чл. 126, т. 2, предл. 2 от КТ), което не се доказа, но това не се отразява на законността на уволнението, доколкото се установи наличието на другото нарушение на трудовата дисциплина – явяване на работа на 17.12.2012 г. в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи.

По същество, правният спор и наведените във въззивната жалба доводи се свеждат до прилагане на разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от КТ, вр. чл. 189, ал. 1 от КТ и преценяване на съизмеримостта между извършеното нарушение и наложеното наказание.

Съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с оглед вида и количеството на употребения алкохол, както и отражението му върху способността на работника/служителя да изпълнява трудовите си задължения и да спазва изискванията за безопасни условия на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес. Същевременно, в Решение № 232 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се изтъква, че При преценка на това кое явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи, от значение е констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука.”.

При съобразяване с така цитираната съдебна практика, съдът намира, че в конкретния случай нарушението е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, поради следните съображения:

Заеманата от жалбоподателя длъжност “електрозаварчик” предполага извършване на потенциално опасни дейности при работата с електрожен, който има висока точка на горене, което поставя завишени изисквания към осигуряване на безопасни условия на труд, а също и към отговорността и самокритичността на служителите. Този извод се подкрепя от т.2.1 от длъжностната характеристика за длъжността “електрозаварчик”, където е посочено извършване ръчно на електродъгово заваряване на сложни и отговорни съединения, заварява елементи и детайли от съоръжения, работещи при високи динамични натоварвания, налягания и температури, заварява съдове за агресивни и токсични вещества, разпознава и отстранява видими дефекти и деформации след заваряването, участва в оценката на риска, обхващаща опасностите при извършване на различните видове заваръчни работи. Съгласно т. 2.2.6 от длъжностната характеристика на ищеца е вменено задължение да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи, а съгласно т. 3 да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност. Тези обстоятелства обуславят изключителна тежест на неблагоприятните последици, до които поведението на жалбоподателя би могло да доведе. В тази връзка следва да се отчете съдебната практика (Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 040/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 471 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. 650/2010 г., III г. о., ГК), съгласно която явяването на работа с остатъчна концентрация на алкохол е достатъчно да обуслови налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, ако работата се извършва във високорискова трудова среда, в каквато е полагал труд жалбоподателят.

Освен това жалбоподателят е бил запознат с издадената от работодателя заповед № 1821/19.11.2012 г., предвиждаща налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” при констатиране на алкохол в кръвта на работника /т. 8/. Така формулираното налага извод за абсолютен характер на нарушението, който не зависи нито от съпътстващи фактори, нито от наличието или липсата на конкретни неблагоприятни последици. Също така следва да се има предвид и обстоятелството, че допуснатото нарушение е в пряко противоречие с императивната забрана на чл. 126, т. 2 от КТ, както и че установеното в случая количество е значително – 0,95 промила.

Наистина, в полза на ищеца следва да се отчете обстоятелството, че предходните му дисциплинарни наказания са от 23.07.2008 г. и 25.07.2011 г., т.е. извън срока по чл. 197, ал. 1 от КТ, но с оглед изричното квалифициране явяването на работника на работа в нетрезво състояние /употребил алкохол/, което не му позволява да изпълнява възложените задачи като тежко нарушение на трудовата дисциплина (чл. 187, т. 2 от КТ, т. 2 на заповед № 1821/19.11.2012 г. на работодателя) и предвид разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, съдът намира, че нарушението е достатъчно да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

По така изложените съображения, съдът намира, че процесното дисциплинарно наказание е законосъобразно наложено, а предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от районния съд.

 

2. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя неоснователност на иска за възстановяване на работа, поради което той също правилно е бил отхвърлен.

 

3. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ:

Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението, поради което не следва да се обсъждат останалите предпоставки за неговата основателност, нито събраните доказателства във връзка с определяне на размера на обезщетението. Искът е неоснователен и също правилно е бил отхвърлен.

 

4. По таксите и разноските в първата инстанция:

Съдът намира, че направеното от жалбоподателя възражение, че неправилно първоинстанционния съд е осъдил ищеца да заплати сумата от 326 лв., от които държавна такса 60 лв. и възнаграждение за вещи лица 266 лв., е основателно. Съгласно чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, те не плащат такси и разноски по производството. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, според която такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищците – работници по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Налага се извод, че производството по трудови спорове е безплатно и работниците не заплащат такси и разноски дори и при отхвърляне на предявените искове.

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати сумата от 326 лв., от които държавна такса в размер на 60 лв. и сумата от 266 лв. възнаграждения за вещи лица, а в останалата част да бъде потвърдено като правилно.

         

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 150 лв. (чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 134/04.09.2013 г. по гр.д. № 239/2013 г. по описа на Радневския районен съд, в частта с която ищецът К.И.К. е осъден да заплати в полза на Р. районен съд сумата от 326 лв., от които държавна такса в размер на 60 лв. и сумата от 266 лв. възнаграждения за вещи лица.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/04.09.2013 г. по гр.д. № 239/2013 г. по описа на Р. районен съд в останалата част.

 

ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на “ТЕЦ М.” ЕАД, ЕИК 123531939, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Р., представлявано от изпълнителния директор Г. Х., сумата от 150 лв., представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.         

                    

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                        2.