О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 1235                                        31.10.2013 г.                     град  Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесет и първи октомври                                                            Година 2013

в закрито заседание, в следния състав :

                                  

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                       2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар ……………….,

като разгледа докладваното от съдия Трифон Минчев въззивно частно гражданско дело номер 1387 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на П.Т.З., против Определение № 83 от 04.06.2013 г. по гр. д. № 51/2013 г. по описа на Районен съд гр. И.. С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производство по делото поради недопустимост на иска и е върнал обратно ИМ на ищеца.

 

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и с нея жалбоподателите молят съдът да отмени обжалваното определение на РС Ивайловград, като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното Определение   намери за установено следното :

 

Делото е образувано по ИМ на П.Т.З. в която твърди, че с Решение № 800/15.12.2006 г. постановено по НАХД № 1090/2006 г. на РС – Х., му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 03.01.2007 г., а на 05.01.2007 г., съдът служебно бил издал изпълнителен лист, въз основа на който било образувано и. д. № 334/2007 г. на НАП, по което ищецът бил извършил частично плащане в размер на 12.04 лева и останал неиздължен със сумата 490,96 лева. През 2009 г. ищецът разбрал, че изпълнителния лист за наложената му глоба бил издаден в полза на РС – Х., вместо на Държавата. Това водило до противозаконно увеличение на бюджета на съдебната власт, като приходите се връщали като бонуси и стимули на заетите в съдебната власт. От тук, най-общо, следвало, че съдът и в частност съдиите имали интерес да осъждат хората за да получават бонуси. Това попадало в обхвата на определението за корупция дадено в чл. 2 от Гражданската конвенция за корупцията /ГКК/. Ищецът претърпял по НАХД № 1090/2006 г. на РС – Х. и други вреди изразяващи се в сторени разноски по делото за адвокат в размер на 100 лева или общо имуществените му вреди били в размер на 112 лева. Претърпял и неимуществени вреди, които оценява на 1138 лева, изразяващи се в злепоставянето му в обществото като лице извършило престъпление, въвличането му в незаконен процес, което довело до посттравматично стресово разстройство. Поради което моли съда да осъди ответника - Република България да му заплати обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди, като прогласи НАХД № 1090/2006 г. на РС – Х. и Решение № 800/15.12.2006 г. за недействителни.

 

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производство по делото поради недопустимост на иска и е върнал обратно ИМ на ищеца като е приел, че изложените В ИМ от ищеца обстоятелства сочат на правно основание на иска за обезщетяване на вреди - чл. 2. ал. 1, т. 4, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 2. ал. 1, т. 4 ЗОДОВ е гражданинът, на който е наложено наказание да бъде оправдан или административното наказание да бъде отменено, което в случая не е налице.

 

В конкретния случай настоящия съдебен състав напълно споделя правната квалификация която е дал на предявения иск, както и мотивите на РС Ивайловград относно факта, че като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 2. ал. 1, т. 4 ЗОДОВ е лицето, на който е наложено наказание да бъде оправдан или административното наказание да бъде отменено, а в случая това не е така.

 

Ето защо съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, като съдът напълно споделя мотивите на първата инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях. Частната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 83 от 04.06.2013 г. по гр. д. № 51/2013 г. по описа на Районен съд гр. И..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                                  

 

2.