Р Е Ш Е Н И Е

 

430                                     15.11.2013 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети октомври                             две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                        РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

                                                                       МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор Юлиана Станева

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1201 по описа за 2013 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на М.Х. против решение № 42 от 28.05.2009г., постановено по гр.д.№ 202/2008г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля предявения от М.Г.Х. против прокуратурата на Република България, иск по чл. 2 т.1, т.2 и т. 3 от 3ОДОВ за сумата от …лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан, присъдена е държавна такса.

 

Въззивникът М.Х. обжалва решението, като твърди, че е неправилно, поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като излага подробни съображения. Моли да се постанови решение с което да се отмени изцяло обжалваното и да уважи иска. 

 

         Въззиваемият Прокуратурата на Република България, представляван от прокурор Юлиана Станева от ОП – Стара Загора взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството е по предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 ЗОДОВ.

 

Ищецът М.Х. твърди, че на 12.09.2000г. бил задържан в Първо РПУ - гр.Бургас, където бил обвинен в извършване на престъпление, по което обвинение било образувано дознание и предварително производство. В последствие било образувано наказателно дело, общ характер по описа на Бургаския районен съд,  по което му била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража” и бил задържан в затвора - гр.Бургас за периода от 19.07.2001г. до 02.10.2001г. С присъдата на Бургаския окръжен съд от 14.02.2003г. по въззивно наказателно дело бил оправдан по повдигнатите му обвинения. Твърди още, че за периода от 12.09.2000г. до 14.02.2003г. бил унизен и злепоставен пред съпругата, децата, родителите си, пред роднини, приятели и познати, както и пред клиенти, колеги и партньори в търговския бранш. Твърди, че по време на задържането и престоя му в затвора - гр.Бургас от 19.07.2001г. до 02.10.2001г. драстично била ограничена личната му свобода, като наред с това бил поставен в неблагоприятна среда, при нечовешки условия, станали причина за понесени от него множество лишения, унижения, болки и страдания. Това довело до силно влошаване на семейните отношения на ищеца със съпругата му, последвано от подаване от страна на съпругата му молба за развод, а в последствие и от разтрогване на брака. Съвкупността от описаните по-горе обстоятелства породила у него трайни във времето и интензивни чувства на малоценност и неспособност, несправедливо отношение към личността му, отхвърляне от обществото, потиснатост, унижение и срам, съпътствани от трайно установено чувство на постоянен страх за физическото му оцеляване и от саморазправа със семейството му. В резултат, на което личният и социалният му живот били тотално разбити, ценностната му система била изцяло разрушена, изпаднал в тежка форма на продължителна депресия. Описаните неимуществени увреждания според ищеца Х. били пряка и непосредствена последица от действията на ответника Прокуратурата на РБългария, който в периода от 12.09.2000г. до 14.02.2003г. поддържал обвинение в извършването на престъпление по образуваното НОХД № 726/2000г. по описа на Бургаски районен съд. Предвид всичко изложено ищецът счита, че понесъл неимуществени увреждания, причинени му от обвинение в извършване на престъпление, за което бил оправдан, както и налагане на наказание по НК, което било отменено. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата от 9900 лв., представляваща обезщетение по чл.4 от 3ОДОВ за понесени в периода от 12.09.2000г. до 14.02.2003г. от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва и обезщетение за забава, считано от датата на която вземането е добило изчисляемост до окончателното му издължаване от страна на ответника. Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез представителя си от Районна Прокуратура Стара Загора взема становище за неоснователност на иска.

 

От приложеното към настоящото дело НОХД №726/2000г. по описа на РС Бургас се установява, че с присъда от 21.10.2002г. постановена по  делото ищецът М.Х. е признат за невинен в това, че на 05.07.2000г. в гр.Бургас при условията на повторност е отнел от владението на МОЛ Т.К. мобилен телефон „Нокиа” 8210 на стойност …лв. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 28 НК; и признат за виновен в това, че на 12.09.2000г. в гр.Бургас при условията на повторност направил опит да отнеме от владението на МОЛ Б.К. мобилен телефон „Нокиа” 8850 на стойност … лв. без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало незавършено по независещи от него причини, поради което на основание чл.195 ал. 1 т. 7 във вр. с чл. 28 вр. с чл. 18 НК вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален „общ” режим. С присъда  от 14.02.2003г., постановена по въззивно НОХД №854/2002г. по описа на ОС Бургас е отменена присъдата на РС в частта, в която е признат за виновен за извършено престъпление на 12.09.2000г. по чл.195 ал.1 т.7 във вр. с чл. 28 вр. с чл.18 НК, както и в частта относно приложението на чл.59 ал.1 от НК, чл.68 ал.1 НК и чл.169 ал.2 НПК, като вместо това се постановява, че се признава ищецът за невинен и го оправдава по предявеното обвинение по чл.195 ал.1 т.7, вр. с чл.28 НК и чл.18 НК.

От представената по делото справка №246/09.05.2008г. на Затвора гр.Бургас се установява, че ищецът е постъпил в Затвора гр.Бургас на 25.07.2001г., като подсъдим по НОХД №726/2000г. на РС Бургас и на 03.10.2001г. е освободен с мярка „Подписка”.

От представените по делото копие от искова молба от 17.12.2002г. по чл.99 ал.1 от СК от Л.Н.Х. против М.Г.Х. и препис от решение от 26.02.2003г., постановено по гр.дело №468/2003г. по описа на РС Харманли се установява, че сключения на 05.10.1991г. между двамата граждански брак, е прекратен с влязло в сила на 06.09.2003г. решение, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на М.Х.. От твърденията в исковата молба и от мотивите на решението се установява, че причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на съпрузите е продължилата около четири години фактическа раздяла, като бракът е прекратен по вината на М.Х., поради чести отсъствия от дома и не полагане грижи за семейството си, изневери и криминални прояви.

   

От представените по делото удостоверение за актуално състояние от 07.05.2008г.. по фирм. дело №509/1998г. на ОС Хасково, писмо №23/30.04.2008г. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр.Хасково и регистрационен картон №26018504  от  регистър  „БУЛСТАТ"  се  установява,  че  ищецът  е регистрирал  фирма  ЕТ  „Бумеранг  33  -  М.  Х.”  със седалище гр.Харманли, която не е прекратена.

 

По делото е представена справка за съдимост рег.№2167 от 30.05.2008г., от която е видно, че за периода 1992г. до 2006г. е осъждан за множество престъпления.

 

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелите Е.К.Е., И.Д.К. и К.К.С., приятели на ищеца, се установява че задържането на ищеца по НОХД на РС Бургас в Затвора в гр.Бургас и самото НОХД дало отражение в негативна насока, както по отношение на личния му живот, така и в бизнес отношенията му и отношенията с приятелите. Свидетелите твърдят, че това дело дало повод на съпругата му да подаде молба за развод, защото макар и да имали проблеми, същата заявила, че не желае да живее с крадец и не може да има доверие на съпруга си. Свидетелите сочат, че ищецът имал регистрирана фирма, ресторант и магазини в гр.Харманли, но в резултат на престоя му в затвора бизнеса му рухнал, партньорите му започнали да прекратяват договорите си с него и да искат връщане на дадените заеми, приятелите му се отдръпнали. Свидетелите установяват, че престоя в затвора се отразил на физическото и психическото му здраве. Ищецът бил съсипан, отчаян, депресиран, рухнал психически, емоционалното му състояние било нестабилно, като често се сменяли гняв и плач, и макар и да последвала оправдателна присъда, първоначалното му положение и състояние не се възстановило. Свидетелите сочат, че условията в затвора били изключително лоши. От показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел К.Т.В. се установява, че след обвинението в престъпление през 2000г. в гр.Бургас у ищеца настъпила коренна негативна промяна. Отчаял се от всичко, появили се големи проблеми, започнал да плаче. Бизнесът му западнал. Съпругата му споделяла, че във връзка с това обвинение искала да се разделят. После се стигнало и до развод. Ищецът направил опит за самоубийство.  

 

Ищецът М.Х. претендира на три основания ангажиране отговорността на държавата - чл.2, т.1, т.2 пр.1 и т.3 пр.1 от 3ОДОВ. Съгласно чл.2, т.1, т.2 пр.1 и т.3 пр.1 от 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда от незаконно: задържане под стража, вкл. и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание; обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано; осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано. В тежест на пострадалия е да установи засягането на съответното благо: на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация и др., както и причинната връзка между незаконните действие на правозащитните органи и настъпилите увреждания.

 

         Безспорно се установи по делото, че с присъда по НОХД №726/2000г. на РС Бургас, ищецът е признат за виновен в престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК,  а с присъда по въззивно НОХД №854/2002г. по описа на ОС Бургас, е отменена присъдата на РС в частта, в която е признат за виновен за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т. 7 във вр. с чл.28 вр. с чл.18 НК, като вместо това се признава ищецът за невинен  и е оправдан по предявеното обвинение по чл.195 ал.1 т.7, вр. с чл.28 НК и чл.18 НК.От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът се е променил коренно в негативен план след повдигането на обвинение и по време на процесуалните действия по посоченото НОХД. Влошили се отношенията му с приятели, търговски партньори, роднини. Ищецът изпаднал в депресия, чувствал се унизен и злепоставен пред близки и познати, а по време на задържането му с мярка за неотклонение “задържане под стража” бил поставен в нечовешки и унизителни условия.

 

         При така установеното, съдът намира за установено засягането на основните човешки права на ищеца, при воденото срещу него наказателно производство, по което същия е бил признат за виновен на първата инстанция за извършено престъпление, а впоследствие оправдан, и признат за невиновен от въззивна инстанция, по отношение на когото е била постановена мярка “задържане под стража”. От събраните доказателства се установява наличието на причинна връзка между незаконните действия на правозащитните органи и претърпените от ищеца вреди, поради което  предявения иск се явява основателен по своето основание.

 

        Що се отнася до твърдението на ищеца за разстройство на семейните му отношения съдът намира това негово твърдение за недоказано. Въззивната инстанция счита, че не следва да кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели в тази им част, доколкото от представените по делото искова молба за развод и решение за развод се установяват други причини за прекратяване на брака.

 

         От представена по делото справка за съдимост рег.№2167 от 30.05.2008г., се установява, че ищеца М.Х. е осъждан за няколко престъпления преди настоящото неоснователно наказателно производство и с последващи присъди за извършени преди и по - късно други престъпления. Обремененото съдебно минало на ищеца, няма отношение към незаконните действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяване спрямо него на процесуална принуда. От друга страна, обаче, претърпените от ищеца вреди следва да бъдат ценени с оглед доказателствата за предишни присъди и водени други наказателни производства, че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение, задържане под стража, постановяване на осъдителна присъда на първа инстанция са се отразили в относително по – малка степен. Това е така защото повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно преследване.  В този смисъл е решение № 112 от 14.06.2011г. по гр.д.№ 372/2010г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.

 

Неоснователен е доводът на въззиваемия за липса на причинна връзка между действията на Прокуратурата и неблагоприятните последици и  психически изживявания у ищеца Х.. Събраните гласни доказателства установяват, че тези негативни последици са започнали след като срещу ищеца е повдигнато обвинение през 2000г. и са продължили през цялото време до оправдаването му по наказателното дело на въззивната инстанция. Макар и свидетелите да са в близки и приятелски отношения с ищеца, съдът намира, че следва да даде вяра на показанията им, тъй като по делото не са налице доказателства, които да ги опровергават.

 

Ето защо, съдът намира, че предявения иск е доказан по основание. Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за обезвреда на нанесените на ищеца неимуществени вреди.

 

При определяне на дължимото обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, следва да се вземат предвид, от една страна характера и вида на засегнатото субективно право, интензивността на настъпилите неблагоприятни изживявания на ищеца, както и продължителността им, а от друга - обстоятелствата свързани с характера на осъществените срещу ищеца действия. Наистина ищецът Х. е преживял установените неприятни изживявания и страдания, злепоставен е бил пред близки, колеги и познати, но от друга страна наложените мерки за процесуална принуда не са били прекомерни както по характер, така и по интензитет и продължителност, поради което размерът на дължимото обезщетение за обезвреда на причинените неимуществени вреди, съобразно законовия критерий за справедливост, следва да бъде определен на …лв. Тази сума се дължи, заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда на съда – 02.03.2003г.  

  

Ето защо съдът намира, че за обезщетяване на настъпилите неимуществени вреди на ищеца следва ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на  …лв., а в останалата си част до размера на …лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд в частта му, с която предявения иск е отхвърлен изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде частично отменено до размера на … лв., до който размер предявения иск следва да бъде уважен. В останалата му обжалвана част решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде отменено и решението, в частта относно определената държавна такса.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.208, ал.1 от ГПК/отм./, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение №42 от 28.05.2009г., постановено по гр.дело № 202/2008г. по описа на Старозагорския районен съд в частта, в която предявения иск е отхвърлен до размера на …лв. както и в частта относно присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2 да заплати на М.Г. ***,   Затвора – гр.Стара Загора, ІІ - г група, ЕГН ********** сумата от … лв., представляващи обезщетение на неимуществени вреди, причинени на ищеца за периода 12.09.2000г. до 14.02.2003г. в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по НОХД № 726/2000г. по описа на РС Бургас и  по ВНОХД №  854/2002г. по описа на ОС Бургас, за което е бил оправдан, както и налагане на наказание, което е отменено, заедно със законната лихва върху сумата, считано от влизане на оправдателната присъда в сила – 02.03.2003г. до окончателното и изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.         

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: