Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 416 /04.11.2013 г.      Година 2013                Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На осми октомври                                                                 Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. Н. УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1295 по описа за 2013 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по постъпилите въззивни жалби и писмени отговори на въззивни жалби, против решение № 272/04.03.2013г. по гр. Дело № 134/2004г. по описа на С. районен съд.

 

 1. Постъпила е въззивна жалба от К.Д.С., Г.Д.С. и Д.П.С.  чрез пълномощника им адв. В.Ц. против решение № 272/04.03.2013г. по гр. Дело № 134/2004г. по описа на С. районен съд, с която тримата въззивници чрез адв. Ц. молят, да се приеме подадената въззивна жалба за основателна, а постановеното решение на първоинстанционния съд да бъде изцяло отменено, да се реши спора по същество и допусне делба на съсобствения им имот както следва :

1. дворно място цялото от 660 - /шестотин и шестдесет / кв. метра представляващо парцел У-903 от квартал 10 по действуващия план на гр. С. ,утвърден с Заповед № 853 от 31.07.2003 г. находящ се в гр. С. ,ул.” С." / б. ул.” И. / № . с незастроена площ от 358 кв.м. при граници: от изток- ул.”С.”, от север -пл. № VІ-905;от запад и от юг-парцел II от кв. 10 -комплексно жилищно строителство."- при условията на чл. 292 от ГПК  и като бъде възприето от съда заключението на вещото лице - С. К. /прието в с.з. на 05.02.2013 г. на РС/     на два дяла,а именно: ДЯЛ I ,представляващ парцел V - .,  в кв. . по плана на гр. С=, находящ се в гр. С., ул.”С.” № ., с незастроена площ от 358 кв. м., при граници на изток- улица.”С=, на север -парцел VI -905 и на запад и юг – парцел., в кв. . по плана на града, който да се възложи на тримата въззивници по 1/2 идеална част на обща стойност- 35 800 лева, както следва: На П.Д.С. -1/3 ид. част на стойност  11 833 лв., Г.Д.С. -1/3 ид.част на стойност 11 833 лв, К.Д.С. -1/3 идеална част на стойност 11 833 лв, На останалите   съделители - общо също 1/2 идеална част с обща стойност 35 800 лв.,както следва:  на А.Н.С. -1/8 ид. Част, на стойност - 4 475 лв., на М.Н. Г. 1/8 ид. част на стойност -4 475 лв, на Н.Н.П. 1/8 ид. част на стойност -4 475 лв, на З.Н.Г. 1/8 ид. част на стойност 4 475 лв, на К.Н.Г 1/8 ид. част на стойност -4 475 лв, на Н.П.С. - 3/8 ид. части на стойност -13 426 лв. като правят искане за този дял, който е неподеляем между посочените съделители  - дял I, да бъде изнесен на публична продан.

 

Относно ДЯЛ II -с площ 302 кв.м. в съсобственост с Парцел II За комплексно жил. строителство и подземни гаражи, в кв.10 по кадастралния и регулационен план на гр. С., одобрен с Заповед № 2127 от 28.09.1988 г. собственост на Община гр. С. молят, дял II да се възложи на съделителя - Община  - гр. С., която притежава квота 1/3 ид. част от целия имот, или 220 кв.м. на обща стойност -60 400 лева. Посочват разликата над 220 кв. метра или 82 кв. метра на стойност 16 400 лева, като молят да се постанови парично уравняване съгласно заключението на вещото лице прието на 05.02.2013 г. за останалите съделители.

 

Претендират за присъждане на направените разноски по делото при условията на чл. 293 -а от ГПК /отм./, за което излагат съображенията си, че районният съд правилно е приел, че е налице влязло в законна сила решение № 67 от 20.06.2008 г. по   гр.д. № 134/ 2004 г. по описа на Районен съд гр. С., по допускане първата фаза на делбата, на основание чл. 282, ал.1 от ГПК /отм./.

 

Излагат доводи, че не са доволни от постановеното решение на районния съд и са го обжалвали, по повод на  което е било образувано гр. дело № 260 / 2009 г., по описа на Окръжен съд С. С решението си това дело въззивният Окръжен съд- С. по гр. дело № 41/2011г, е оставил н сила обжалваното решение. След това страните са подали касационна жалба и е било образувано гр.д. № 695/2011г. по описа на ВКС – ХІ ГО.

 

Сочат, че с определение № 1141 от 09.12.2011 г. по същото дело ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. По този начин решението по чл. 282 ал.1 от ГПК /отм./ за допускане на делбата е влязло в законна сила, като с тези решения съдът окончателно се бил произнесъл по въпросите: между кои лица и за .кои имоти ще се извършва делбата, както и каква е частта на всеки съделител. Считат, че правилно съдът е приел, че всякакви възражения по тези въпроси от съделителите ще бъдат неоснователни ,тъй като по тези въпроси е налице влязло в законна сила решение.

 

Считат, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 292 ГПК/Отм./, като незаконосъобразно и без всякакви мотиви съда е отхвърлил предложението на въззивниците за разпределение на делбения им имот, който да бъде разпределен при условията на чл. 292 от ГПК отм. Съдът имал предвид приетото заключение от вещото лице, но нямал предвид, че процесния имот е делим на два дяла, както е посочило вещото лице в заключението си - имота предмет на делбата е делим на два дяла - Дял I от 358 кв.м. ,който представлява самостоятелен парцел V -903 в кв. 10, по плана на гр. С..

 

Посочват, че тъй като съделителите на процесния имот са девет на брой, с различни квоти, тегленето на жребий не било изобщо възможно, затова настояват този дял да бъде изнесен на публична продан. Считат, че съда незаконосъобразно и необосновано не е разпределил дял II – състоящ се  от 302 кв.м. на съделителя Община - гр. С., поради това, че делът попадал изцяло в друг парцел собственост на Община гр. С., а именно - Парцел II - за комплексно жил. строителство и подземни гаражи в кв.10, по кадастралния и регулационен план на гр. С., одобрен със Заповед   на Кмета от 28.09.1988 г. Считат, че съдът не е  взел предвид факта ако се изнесе на публична продан и дял   II от наследствената маса  и не се възложи на   другия съделител - Община гр. С., както е сторил с решението си необосновано и неоправдано - ще бъде създадена съсобственост на този парцел и което противоправно на целите на делбата -по възможност да се ликвидира съсобствеността или да се намали. Считат, че с възлагане на дял II на Община гр. С. напълно ще се ликвидира   и   съсобственост  на   Парцел   II  - з а   комплексно     жилищно строителство и подземни гаражи в кв. 10 по кадастралния и регулационен план на гр. С. и парцелът щял да стане изцяло собственост на съделителя Община –С..

 

Тримата въззивници чрез адв. Ц. излагат доводи, че не са доволни от постановеното първоинстанционно решение и молят същото да бъде отменено, като бъде допусната и извършена делбата на процесния имот по предлагания от тях начин – при наличие на условията на чл. 292 от ГПК-отм.,като дял I- бъде изнесен, като неподеляем на публична продан по чл.293 от ГПК-отм., а дял II се възложи на съделителя Община гр. С. по чл.292 от ГПК. отм. Считат обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на чл.292 от ГПК, като съдът не е взел предвид предложението за делба на страните, съобразено със заключението на вещото лице, още повече, че първоинстанционният съд след като е ИЗНЕСЪЛ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН ЦЕЛИЯ ИМОТ И ДВАТА ДЯЛА, ТОЙ ФАКТИЧЕСКИ ВЪЗПРЕПЯТСТВУВА СЪЩАТА. Считат, че това е така, тъй като защото купувачите по публичната продан ще бъдат принудени да купуват не само самостоятелния парцел в размер на 358 кв.м.,който фактически е продаваем ,но и Дял II от 302 кв. м. чрез което ще се създаде съсобственост на купувача в съседния общински парцел.  .

 

Излагат доводи и относно присъдените разноски на страните, които не били присъдени при условията на чл. 293-а от ГПК-отм., съобразно стойността на дяловете на съделителите, като се има предвид направените разноски от всеки съделител и се разпределят съобразно техния дял.

 

    Молят въззивната им жалба да бъде уважена да се отмени на постановеното първоинстанционно решение, с което да се реши спора по същество и извърши исканата делба на съсобствения им имот при условията на чл. 292 от ГПК, като съдът възприеме заключението на съдебно-техническата експертиза и им бъдат присъдени направените разноски по делото.

 

2. Постъпил е писмен отговор от Н.П.С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „ Ц. С. В. “ № ., вх. ., ап.., с който в законоустановения срок заема становище по подадената въззивна жалба против Решение № 272 / 04.03.2013 г. постановено по гр.д. № 134/2004 г. от РС - С. и счита същата за допустима и основателна, както и че изложените във въззвната жалба твърдения изцяло кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че определеният от РС начин за реализиране на делбата е неправилен. 

 

Счита, че подадената въззивна жалба е основателна и доказана, постановеното решение следва да бъде отменено като  неправилно и незаконосъобразно.

 

Не прави искане за събиране на нови доказателства

 

Претендира за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

     3. Постъпил е писмен отговор на въззивна жалба от юрисконсулт Д. В. -процесуален представител на Кмета на Община -  С. относно подадената въззивна жалба от К.Д.С., Г.Д.С. и Д.П.С., против решение № 272 от 04.03.2013 по гр. дело № 134 от 2004 г. на Ст. районен съд, като считат същата за неоснователна, като излагат доводи, че от събраните по делото доказателства / приетото заключение на вещото лице пред районния съд/, по отношение на процесния имот не били налице условията по чл. 19, ал. 4 от ЗУТ, респ., не било възможно  обособяване на отделни части -самостоятелни поземлени имоти. Считат, че по отношение на делбения имот съдът правилно е приложил законовите правила при определяне на начина на извършване на делбата, като правилно е съобразил, че не е налице възможност за образуване на самостоятелни дялове предвид неподеляемост на имота, нито пък при това условие може да бъде изпълнено изискването за разпределение на имота между съделителите чрез подялбата му като реално обособени части от които да се образуват самостоятелни имоти. Предвид това при постановяване на първоинстанционното решение съдът при съобразяване с предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки, не е нарушил на чл. 292 от ГПК (отм.). Посочват в писмения отговор, че   Община Стара Загора не била правила искане за възлагане на имота и че това било недопустимо искане за възлагане на делбения имот на Община Стара Загора да се прави от насрещната страна, друг съделител в процеса, тъй като всяка от страните в делбеното производство следва сама да упражнява процесуалните си права. Считат че направеното искане за възлагане се явява недопустимо.

Излагат доводи, че по делото е било изискано и приобщено като доказателство гр. дело № 471/1997 по описа на РС С, което дело е приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от наследодателя на въззивника против община Стара Загора по отношение на имота предмет на съдебната делба. Решението било влязло в законна сила след решението по допускане на делбата по настоящото дело и същото се явява новонастъпил факт, който следва да бъде съобразен при постановяване на решението по извършване на делбата. Твърдят, че е налице новонастъпил факт и несъобразяването с него и останалите обстоятелства води до нетърпим от правото резултат - да бъде извършена делба на имот при липса за К.Д.С., Г.Д.С. и Д.П.С. на права на собственост върху процесния имот, предвид отхвърления ревандикационен иск за същия имот предявен против един от съделителите, като при съобразяване с правните последици на влязлото в сила решение по отхвърления ревандикационен иск квотата на К.Д.С., Г.Д.С. и Д.П.С., определена с решението, постановено в първата фаза на делбата ще се прибави към квотата на съделителя Община С.

 

Считат, че предвид приетите по делото доказателства за неподеляемост на имота, съдът правилно е избрал делбата, респективно, ликвидирането на съсобствеността да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.

 

Молят да бъде отхвърлена изцяло подадената въззивна жалба от тримата въззивници К.Д.С., Г.Д.С. и Д.П.С., против Решение № 272 от 04.03.2013 по гр. д. № 134 от 2004 г. на С. районен съд.  

    Не правят искане за събиране на писмени доказателства не претендират за присъждане на разноски по делото.

 

    4. Постъпила е въззивна жалба от Н.П.С. с ЕГН ********** с адрес: гр.С., ул.” Ц. С. В.” № ., вх.., ап. .0, против решение № 272 / 04.03.2013 г., постановено по гр.д. № 134/2004 г. по описа на РС С, с която в законоустановения срок обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че съда неправилно по силата на съдебното решение съда се изнесъл на публична продан следния недвижим  имот: Дворно място, цялото от 660 кв.м., представляващо парцел У-903 от кв. 10 по плана на гр.С., находящо се в гр.С., ул.” С. “ № ., с незастроена площ от 358 кв.м. при граници: от изток - ул." Св. Б. ", от север-парцел У1-., запад и юг - парцел .от кв. .по плана на града, със средна пазарна оценка на процесния недвижим имот в размер на 132 000 лв., без да е  преценил правилно събраните по делото доказателства, в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК, поради което счита правните изводи и фактически констатации за неправилни и незаконосъобразни.

 

Моли да бъде уважена подадената въззивна жалба и се  постанови решение, с което да се отмени постановеното първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобарзно, поради нарушение на материалния закон.

Не прави искане за събиране на нови доказателства и не претендира за присъждане на направени разноски по делото.

 

5. Постъпил е писмен отговор на въззивна жалба от юрисконсулт Д. В., като процесуален представител на Кмета на Община -  С. относно: въззивна жалба, подадена от Н.П.С. против решение № 272 от 04.03.2013 по гр. дело № 134 от 2004 г. на Ст. районен съд, като считат, че подадената въззивна жалба за неоснователна, като считат изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на решението за извършване на делбата, че касаят определянето, респ. индивидуализирането на имотите, за които е допусната делбата. Посочва, че решенето е влязло в законна сила и  затова възраженията на въззивника-жалбоподател са преклудирани.

 

По отношение на имота обект на  съдебната  делба твърдят, че не са налице новопостъпили   факти   и   обстоятелства -възникнали   след влизането в сила на решението на първата фаза на производството по делбата. В противен случай възприемането на противното становище би означавало да се подмени предмета на делбата, т. е. изменение на иска за делба по отношение на неговия обект -предявяване на нов иск за делба и то в производството след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Считат, че правилно първоинстанционният съд е възприел, че във втората фаза на производството не съществува процесуална възможност за промяна на предмета - имота обект на делбата. От страна на Н.П.С. нито е направено съответно искане в производството по делбата нито се сочат по делото доказателства за нововъзникнали факти по отношение и от значение за индивидуализацията на имота предмет на съдебната делба.

 

Излагат доводи, че при извършения анализ на събраните по делото доказателства и от изслушаното и прието пред РС заключението на вещото лице и допълнителните заключения съдът е установил, че от имота реално не могат да се образуват два дяла, респ. да се образуват два самостоятелни имота и от заключението е видно, че не са налице законовите условия по ЗУТ за поделяне на имота на реални части. 

 

Считат, че изложените доводи и оплаквания във въззивната жалба на  Н.П.С. са изцяло неоснователни, както и че същите са направени след изтичане на законово определения преклузивен срок.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства и не претендират за присъждане на направени разноски по делото.

 

  6. Постъпила е  въззивна жалба юриск. Д. В.- процесуалнен представител на Община – С., против постановеното първоинстанционно решение  № 271/2013г., в която сочат, че не са доволни от постановеното решение на С. районен съд по гр. дело 134/2004г. на РС-С., тъй като решението е неправилно и постановено във фаза след допускане на делбата по иск с правно основание чл. 34 от ЗС , във вр. с чл. 278 и сл от ГПК за делба на съсобствен недвижим имот.

 

Твърдят, че по делото пред първата инстанция са събрани доказателства за новопостъпили факти и обстоятелства от значение за съществуването и установяването на правото на  делба на ищеца по делото. Сочат, че към  делото е приложено гр. дело № 471/1997 г. по описа на РС С, с решението по което е отхвърлен предявеният от наследодателя на ищците срещу Община С.иск за установяване на собствеността и предаване на владението на 1/9 ид. ч. от дворно място от 600 кв. м. по н.а. от 1930 г., а по регулационния план от 1936 г. от 660 кв. м., урегулирано в парцел IX - . на кв. . по плана за 1936 г. на гр. С., находящо се на ул. Св. Б. № . Д.В. Гр. дело № . по описа за 1997 на С. районен съд, по което е постановено Решение № 88 от 02.07.2001 г.

 

Излагат доводи, че производството по гр. д. № 471 по описа за 1997 на С. районен съд е образувано по искова молба на Петър Д.С. *** . за предаване на собствеността и владението на върху 1/9 ид. ч. от дворно място от 600 кв. м. /по НА 164/30 г./, а по рег. план за 1936 г. - от 660 кв. м., урегулирано в парцел IX-. на кв. 10 по плана за 1936 г. на гр. С., находящо се на ул. Св. Б. № ., като производството е с правно основание чл. 108 от ЗС. С решението по делото съдът е отхвърлил предявеният иск като неоснователен и недоказан и за да отхвърли иска по чл. 108 от ЗС съдът е установил, че върху местоположението на парцел 1Х-1750 на кв. 10 по плана за 1936 г. са отразени имоти с планоснимачни №№ 901, 902 и 903 ( стр. 350 от гр. д. 471/1997 г.). Имот с пл. № 903 е идентичен, съвпада по площ, граници и местоположение с имота, за който с Решение № 67 от 2008 по гр. д. 134/2004 на РС С е допусната делба между наследниците на Петър С. *** Загора - съответно ищец и ответник по гр. д. 471/1997 г. на РС С. Постановеното решение № 88 от 02.07.2001 г. по гр. д. 471/1997 на РС С е обжалвано с въззивна жалба пред С. окръжен съд, като по оспорването е образувано възз. гр. дело № 46/2002 на ОС С.. С определение № 82 от 23.04.2012 г. производството по възз. гр. д. № 46/2002 на С. окръжен съд е прекратено поради оттегляне на жалбата. С влизане в сила на прекратителното определение по въззивно гражданско дело № 46/2002 г. е влиза в сила и решението по гр. д. 471/1997 г. на РС С, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен искът с правно основание чл. 108 от ЗС предявен от П. Д.С. *** Загора за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху на парцел IX-1750 на кв. 10 по плана за 1936 г., т. е. имоти с планоснимачни №№ 901, 902 и 903, кв. 10 по плана на гр. С.. Така П. Д.С., наследник на Д. С. С. не е признат за собственик на имот парцел У-903 от кв. 10 по плана на гр. С., като е отхвърлен изцяло предявеният ревандикационен иск както за имот № 903, така и за имоти с планоснимачни №№ 902 и 901 кв. 10 по плана на гр. С..

 

Считат предвид факта, че наследодателят на ищците по предявеният иск за делба не притежава права на собственост върху имота, за който е допусната делбата с решение № 67 от 2008 на РС С по гр. д. 134/2004 г., такива права не преминават у неговите неговите наследници по силата на наследяването, а влязлото в сила определение № 82 от 23.04.2012 г. за прекратяване на производството по гр. д. (В) 46/2002 г., съответно влизането в сила на Решение № 88 от 02.07.2001 г. по гр. д. № 471 по описа за 1997 на С. районен съд по същество се явява новонастъпил факт, който предвид времето на възникването му (датата на влизане в сила на съдебния акт) не е могъл да бъде съобразен с решението по допускане на делбата. Процесуалната възможност за предяваване на възражения, основани на този факт не е преклудирана, тъй като той се явява новонастъпил .

 

С решението си първоинстанционния съд по допускане на делбата съдът се е произнесъл по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и частта на всеки съделител - арг. от чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.). По тези въпроси се формира сила на присъдено нещо, ето защо всички спорове, които са от значение за определяне на квотите на съсобственост, се разрешават в първата фаза на делбата.  Фактът на влизане в сила на решението, с което е отхвърлен искът за собственост е настъпил след приключване на първата фаза на делбата. Решението, с което е отхвърлен изцяло ревандикационния иск на П.Д.С. *** .за недвижимите имотите обект на съдебната делба по гр. дело № 134 по описа за 2004 г. на РС С, следва да бъде съобразено във втората фаза на делбата, въпреки, че води до промяна в квотите на съсобственост, установени в първа фаза. Решение №911 от 11.01.2011 на ВКС по гр. д. 1625/2009 г., I г. о., ГК. Като не е съобразил решението си с новонастъпилите факти и обстоятелства, за които по делото са събрани доказателства, съдът е постановил неправилен съдебен акт.

 

Не са доволни от постановеното от районния съд решение, тъй като при постановяването му съдът е следвало да приеме, че Петър Д.С., съответно неговите наследници не притежават права на собственост върху недвижимия имот, за който е допусната делбата: дворно място, цялото от 660 кв. м. представляващо парцел У-. от кв. . по плана на гр. С., находящо се в гр. С., ул. С.Б. № ., с незастроена площ от 358 кв. м., при граници: от изток - ул. Св. Б., от север - парцел У1-., от запад и юг -парцел . от кв. . по плана на града, да ги изключи от кръга на лицата между, които е допусната делбата. Предвид факта, че конститутивното действие на решението по гр. д. 471/1997 по описа на РС С има действие между страните по делото - Петър Д.С., съответно неговите наследници и Община С., квотата определена за ищците с решението по първата фаза на делбата следва да се прибави към квотата определена за съделителя Община С.

 

По делото при разглеждането му пред районния съд са били приети представените писмени доказателства: Скица на поземлен имот № 8766/108.2012 г. за поземлен имот с идентификатор …, номер по предходен план ., . парцел . и Скица на поземлен имот № 11326/11.10.2012 за поземлен имот с идентификатор .., номер по предходен план квартал ., парцел . От тези писмени доказателства по делото - официални удостоверителни документи, съпоставени с графичната част на заключението на вещото лице относно местоположението и площта на поземления имот обект на съдебната делба се установява фактическо несъответствие с действителното фактическо положение, както и по отношение описанието на имота по площ. Този факт бил установен и от писмените доказателства по делото, а именно присъединеното гр. д. № 471/1997 по описа на РС С, с решението по което е установено, че имот с планоснимачен номер У-903 от кв. 10 по плана на гр. С., находящо се в гр. С., ул. Света Богородица № 43 е с площ 358 кв. м. Тъй като влизането в сила на решението по посоченото гр. дело се явява новонасъпил факт от значение за правилното решаване на спора, същото е следвало да бъде съобразено при постановяване на атакуваното решение, с което съдът е постановил изнасянето на публична продан на имота, неточното посочване на индивидуализиращите белези на имота в атакуваното съдебното решение  би  довело  до  невъзможност делбата  на същия   имот  да  се  извърши  чрез изнасянето му на публична продан.

Не са доволни от постановеното решение на първоинстанционния съд и считат същото за неправилно и постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не било съобразено със събраните по делото писмени доказателства относно новонастьпилите факти от значение за възникване на правото на делба на ищците по делото, респ. наличието по отношение на тях на предпоставките по чл. 34 от ЗС.

Молят да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение, постановено по гражданско дело № 134 по описа за 2004 г. на Районен съд Стара Загора и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъдат съобразени новонастьпилите факти и обстоятелства относно действителното правно положение между страните - а именно, липсата на активна процесуална легитимация на ищеца по делото да предяви иска за делба, тъй като по отношение на него не са налице предпоставките на чл. 34 от ЗС.

 

         Не правят искане за събиране на нови доказателства и не претендират за присъждане на направени разноски по делото.

 

 

         7. Постъпил е писмен отговор от въззивниците: К.Д.С.,    Г.Д.С. и Д.П.С. – чрез процесуалният им представител адв. В.Ц., относно: подадената въззивна жалба от Община гр. С., подадената въззивната жалба от Никола П.С. и против Решение № 272 от 04.03.2013 г. по гр. дело № 134/2004г., по описа на Районен съд гр. С..

 

В подадения писмен отговор правят искане въззивната жалба на Община гр. С. да бъде оставена без уважение като незаконосъобразна и неоснователна.

 

Претендират да им бъдат присъдени направените разноски ни по делото.

 

Излагат доводи, че съдът окончателно се е произнесъл по въпросите -между кои лица и за кои имоти ще се извършва делбата .както и каква е частта на всеки съделител и считат, че правилно районният съд е приел, че всякакви възражения по тези въпроси от съделителите са неоснователни, тъй като по тези въпроси е налице влязло в законна сила решение.

 

Считат, че  е правилно постановеното решение от районния, а подадената жалба на Община гр. С. считат за несъотносима към предмета на спора във втората фаза на делбата чл.286 и сл. от ГПК-отм., относно разпределението на имотите предмет на делбата и квотите между съделителите и молят подадената жалба на Общината да се остави без уважение. Считат, че е незаконосъобразно и неправилно да се твърди,че били налице новонастъпили факти, които биха имали значение за правилното решаване на спора.

 

Молят подадената въззивна жалба на Община –С. чрез юриск. В. да бъде оставена без уважение като незаконосъобразна и неправилна.

 

Относно подадената въззивна жалба от Никола П.С. считат, че преповтаря някои от оплакванията направени в подадената от тримата въззивници въззивна жаба. Считат, че Дял І -представлява парцел V -903 в кв.10 по плана на гр. С., находящ се в гр. С., ул."С. " № .с незастроена площ от 358 кв. м. при граници на изток- улица."С.";на север -парцел VI -.и на запад и юг - парцел II в кв. 10 по плана на града, който следвало да бъде възложен на тях по 1/2 идеална част, на обща стойност- 35 800 лева, както следва : П.Д.С. -1/3 идеална част на стойност  11 833 лв., Г.Д.С. -1/3 идеална част на стойност 11 833 лв К. Д.. С. -1/3 идеална част на стойност 11 833 лв На Останалите   съделители -- общо също 1/2 идеална част с обща стойност 35 800 лв..както следва:А.Н.С. -1/8 ид. част на стойност - 4 475 лв., М.Н. Г. 1/8 ид. част на стойност -4 475 лв, Н.Н.П.  1/8 ид. част на стойност-4 475 лв, З.Н.Г. 1/8 ид. част на стойност -4 475 лв, К.Н.Г 1/8 ид. част на стойност -4 475 лв., Н.П.С. -3/8 ид. части на стойност -13 426 лв.

 

 Молят, тъй ДЯЛ І е неподеляем между посочените съделители -  да бъде изнесен на публична продан, като считат подадената въззивна жалба от Никола П.С.  в тази част /че дял І бил делим/ за незаконосъоб­разна и неправилна, поради което молят да бъде оставена без уважение

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

 

8. Постъпил е писмен отговор по въззивна жалба от Н.П.С., с  който в законоустановения срок взема  становище по подадената въззивна жалба, против Решение № 272 / 04.03.2013 г. постановено по гр.д. № 134 / 2004 г. по описа на РС С, като счита, че подадената въззивна жалба е допустима и основателна, а изложените в нея твърдения изцяло кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че е неправилен определеният от съда начин за реализиране на делбата е неправилен.  Счита, че съдът следва да уважи подадената въззивната жалба, като основателна и доказана, като отмени Решение № 272/04.03.2013 г. постановено но гр.д. № 134/2004 г. по описа на РС С, като неправилно и незаконосъобразно.

 

Въззивниците К.Д.С., Г.Д.С., Д.П.С. - редовно и своевременно призовани, не се явяват, вместо тях се явява пълномощникът им адв. В. Ц., като молят жалбата им да бъде уважена, ведно със всички законни последици от това, като бъдат изменени и присъдените от първоинстанционния съд разноски. Адв. Ц. заема становище по отношение на жалбата на въззивника – Община С., че същата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, по съображенията подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото.

 

Вторият въззивник – Община С., редовно и своевременно призовани, явява се мл. юриск. В., която заема становище, че тяхната жалба се явява изцяло основателна и доказана и като такава следва да бъде изцяло уважена по съображенията подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото и в депозираната по делото подробна писмена защита.

 

Третият въззивник – Н.П.С., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.

 

Въззиваемите М.Д.С., Р.А.П., Н.Н.П., З.Н.Г., А.Д.С., А.Н.С. и А.Д.С. – като законен представител на Д.Н.С. и Ц.Г.Г., редовно и своевременно призовани, не се явяват по делото и не изпращат упълномощен представител по същото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Разгледани по съществото си въззивните жалби на горепосочените жалбоподатели и въззивници се явяват неоснователни и недоказани, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

С решение № 67 от 20.06.2008 г.,  постановено по настоящото гр. дело е допусната съдебна делба между  П. Д.С., Г.Д.С., К.Д.С., А.Н.С., М.Н. Г.Н.Н.П., З.Н.Г., К.Н.Г, Н.П.С. ***– С.,  на следния недвижим имот: дворно място, цялото от 660 кв.м., представляващо парцел V-903 от кв. .по плана на гр. С., находящо се в гр. С., ул. С.№ . с незастроена площ от 358 кв.м. при граници: от изток – ул. Св. Б., от север-парцел ., запад и юг – парцел ІІ от кв. 10 по плана на града, при квоти: за ищците общо 220/660 ид.ч. или по 73.33/660 ид.ч. за П. Д.С., Г.Д.С. и К.Д.С. *** в размер на 220/660 ид.ч.; за ответниците А.Н.С., М.Н. Г., Н.Н.П., З.Н.Г., К.Н.Г по 27.50/660 ид.ч. за всеки от тях и за ответника Н.П.С. - 82.50/660 ид.ч.

С решение под № 41 от 25.02.2011 г. по в.гр.д. № 260/2009 г. по описа на Окръжен съд С.е оставено в сила решение № 67 от 20.06.2008 г. постановено по гр.д. № 134/2004 г. по описа на РС С.

С определение № 1141/09.12.2011 г. по гр.д. № 695/2011 г. на ВКС на Република България  не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение под № 41 от 25.02.2011 г. по в.гр.д. № 260/2009 г. по описа на Окръжен съд С..

В хода на въззивното производство е починал П. Н.С., като на негово място са конституирани като страни наследниците му – Р. З. С., Н.П.С.. и Е. П.С. –Т.. Починал е и П. Д.С. и на негово място е конституиран като наследник лицето Д.П.С., починал е и А.Н.С. и на негово място са конституирани като наследници – М.Д.С., Р.А.П. и Никола Ангелов С.. Починал е и Н. А.С. и на негово място са конституирани като наследници – А.Д.С., А.Н.С. и Д.Н.С.. Починала е и М.Н. Г.и на нейно място е конституиран като наследник Ц.Г.Г..

 

В хода на втората фаза по делото пред РС С е починала К.Н.Г, като на нейно мято е конституиран като наследник З.Н.Г..

 

Налага се категоричният извод, че решението по първата фаза на делбата е влязло в законна сила на 09.12.2011 год. В тази насока съобразно императивната разпоредба на чл. 297 от ГПК. Влязлото в сила решение е задължително за съда който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Според чл. 298, ал. 1 от ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно ал. 2 влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните както и за техните правоприемници. В тази насока неоснователно се явява основното оплакване във въззивната жалба на втория въззивник Община Стара Загора, касаещо постановеното решение по гр. дело № 471/1997г. по описа на РС-С.. Също така съдът намира, че това решение е влязло в законна сила след решението по първата фаза на делбата касаещо нейното допускане и квотите на съделителите.

 

Освен това, въззивният съд счита, че след допускането на делбата и по-специално във втората фаза на делбения процес не могат да се повдигат и разглеждат оспорвания и претенции, обуславящи отговора на въпросите между кои лица, относно кои имоти и при какви делбени квоти трябва да се извършиш съдебната делба, като същите въпроси са вече разрешени с влязлото в законна Решение по първата фаза на делбата, което е задължително за всички правни субекти в Републиката.

 

С първоинстанционното съдебно решение, вече по втората фаза на делбата РС- С.е изнесъл на публична продан процесния имот като същия съд е приел, че този имот не може да бъде обособен в отделни дялове и да бъде реално поделен между всички съсобственици и съделители – въззивниците и въззиваемите по делото.

 

В тази насока съобразно специалната разпоредба на чл. 292, ал. 1 от ГПК /отм./ съдът може да извърши делбата като разпредели наследствените имоти между съделителите без да тегли жребий когато съставянето на дяловете и тегленето на жребия се оказва невъзможно или много неудобно.

 

В тази връзка по делото пред първостепенния съд е депозирано първоначално заключение и три допълнителни заключения на назначената съдебно-техническа експертиза. В първоначалното си заключение, вещото лице сочи, че процесният УПИ не може да бъде поделен на реални самостоятелни дяла, съобразно квотите на съделителите, при които е допусната съдебната делба. Не отговаря на разпоредбите на чл. 19, ал.1 , т.1 и ал. 4 от ЗУТ за обособяване на реални самостоятелни УПИ. Вещото лице сочи, че средната пазарна експертна оценка на процесния недвижим имот е в размер на 132000 лв. В последващото допълнително заключение, вещото лице отново сочи, че и двата дяла, образувани по искане на проц. представител на ищците, са неподеляеми, съобразно квотите на съделителите, при които е допусната съдебна делба. Отново посочва, че не отговарят на разпоредбите на чл. 19, ал.1 т.1 и ал.4 от ЗУТ за обособяване на реални и самостоятелни УПИ.

 

Настоящият въззивен съд,  както и първоинстанционния съд, възприема изцяло изводите на вещото лице в първоначалното и допълнително заключение на експертизата. По искане на процесуалния представител на ищците вещото лице е изготвило второто и третото допълнителни заключения, в които е съставил два дяла, като дял първи представлява парцел V-903 в кв. 10 по плана на гр. С., с незастроена площ от 358 кв.м., а дял втори с площ от 302 кв. м. е в съсобственост с парцел ІІ за комплексно жилищно строителство и подземни гаражи в кв. 10 по плана на гр. С., като вещото лице сочи, че дял втори не може да бъде обособен в самостоятелен УПИ.

 

Относно избора на способ за извършване на делбата в конкретния случай първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че следва да се изхожда преди всичко както от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, така и да се отчете характера, вида и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти. Основният способ за извършване на делбата е този по чл. 287 и чл. 291 от ГПК /отм./, т.е. съставянето на разделителен протокол и тегленото на жребий щом допуснати до делба имоти съответстват на броя на съделителите.  В случая обаче, допуснатият до делба имот е един, който съгласно заключението на вещото лице е неподеляем, налице са 13 съделители, със съсобственост в различни квоти, поради което РС-С. правилно е и мотивирано е приел, че не следва да се приложи този способ за извършване на делбата, а именно – съставяне на разделителен протокол. Във връзка с това и с оглед на фактически установеното по делото първостепенния съд правилно и обосновано е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 288, ал.1 от ГПК /отм./, като описания недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан. В първото по делото заседание след допускане на делбата никоя от страните не е направила искане за възлагане в дял на процесния недвижим имот.

 

В този смисъл въззивният съд изцяло възприема доводите на пълномощника на въззивницитеадв. Ц., изложени в съдебно заседание по съществото на делото, че основната цел на делбеното производство е да се ликвидира собствеността между отделните съсобственици, но при условията и при стриктното спазване на специалния закон – ЗУТ, тъй като процесният имот се намира в строителните граници на гр.С.. По отношение на него следва да намерят категорично приложение специалните разпоредби на чл. 19, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗУТ относно възможността за образуването на самостоятелен урегулиран поземлен имот /УПИ/, който да отговаря на същите императивни изисквания на ЗУТ. Видно от заключенията на вещото лице толкова самостоятелни имоти, колкото са съделителите, на практика не могат да се образуват.

 

В тази насока самият пълномощник на въззивниците адв. Ц. е заявил, че дял І от процесния имот посочен от второто и третото допълнителни заключения на вещото лице, действително не може да бъде реално поделен между дванадесет съделители на практика и за всеки един от тях не може да се образува отделен урегулиран поземлен имот, което ще бъде в категорично противоречие със специалната разп. на чл. 19, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗУТ. В тази връзка пълномощникът на въззивниците е категоричен, че този имот следва да бъде изнесен на публична продан. По отношение на втория образуван дял ІІ от 302 кв. метра – вещото лице е категорично във всички свои заключения, че от този имот не може да бъде образуван самостоятелен урегулиран поземлен имот /УПИ/, тъй като една значителна част от същия е зает от построения върху същия жилищен блок.

 

Самите жалбоподатели във въззивната си жалба излагат и предлагат варианти, които отново са дялове в идеални части, тоест, мислено разделени части от имота, без същите да са реално разделени. А целта на делбата и съответно нейното реално извършване е да бъдат съставени реално поделени дялове за всеки един от съделителите, което на практика за процесния имот е невъзможно, тъй като процесния делбен имот се намира в строителните граници на гр. С. и не могат да бъдат изпълнени по никакъв начин императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. В тази насока първоинстанционният съд е изложил обосновани и подробни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата въззивна инстанция.

В същият смисъл се явява  и константната практика на Върховните съдилища в тази насока по отменения вече ГПК, а именно Решение под № 2854 от 1979 г. на ВС на РБ., I г. о., ГК, Решение под № 21335 от 1969 г. на ВС на РБ, I г. о., ГК, както и Решение под № 632 от 1986 год. на ВС на РБ, I г. о., ГК.

Въззивният съд намира, че в хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и въззивният съд не констатира нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е приложен и материалния закон от РС - С. при постановяването на обжалваното Решение.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл. 293а, ал.1 от ГПК, който гласи, че страните заплащат разноските по делото съобразно стойността на дяловете, Въззивният съд намира, че първостепенния съд правилно и точно е определил дължимите от всички съделители разноски съобразно стойността на техните дялове, подробно и обосновано изчислени от заключенията на вещото лице. В този смисъл съдът намира, че не следва да бъдат извършвани промени в обжалвания първоинстанционен съдебен акт и в частта му за присъдените разноски по делото. Освен това въззивният съд следва да отбележи, че дължимите разноски и държавни такси при делата за делба не се внасят предварително при завеждане на иска, а се определят с окончателния съдебен акт по делото, а именно със съдебното решение по втората фаза на делбата, съобразно т. 4 от Тарифа № 1 към ЗДТ, за таксите събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от МП /частично отменена и действала по отношение на отменения ГПК/. 

 

Разноските направени от страните пред въззивната инстанция следва да останат, така както са направени, тъй като изцяло се потвърждава първоинстанционния съдебен акт.

 

Водим от горното, съдът

 

                                                                     Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение без посочен № /номер/, от 04.03.2013г., постановено по гр.дело № 134/2004г., по описа на С. районен съд, ІІІ Граждански състав, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд Стара Загора при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                       ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                       

                                      

                                              2.