Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 421                                 07.11.2013 Година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 09 октомври……………………………………………………….2013 година

В открито заседание в следния състав:

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: ……………………П.В.…………………………..

Като разгледа докладваното от съдия …………………ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1340  по описа за 2013 г.,за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Л.К.З. против решение № 635 от 21.05.2013 г., постановено по гражданско дело № 6799/ 2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Въззивницата счита решението за неправилно, тъй като е в противоречие с морала- един от основните принципи на правото. Намира, че тя е установила наличието на първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС – ответникът ползва лично имота. Що се отнасяло до обстоятелството – лишаване от ползване, съдът неправилно приемал, че тя не е лишена от ползване на имота, основавайки се на отговора на ответника на нейната нотариална покана. По делото били събрани достатъчно доказателства, които сочели, че тя е била лишена от възможността да ползва имота. С оглед на гореизложеното и предвид наличието на писмено поискване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС, видно от нотариалната покана, както и установяване на размера на обезщетението с назначената по делото експертиза, въззивницата счита, че съдът следва да приеме, че са налице двете предпоставки за уважаване на претенцията й. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният от нея иск.

Въззиваемият Д.Ф.Ф. чрез пълномощника му адв. Г.Й. счита, направените в жалбата оплаквания за напълно неоснователни. В жалбата липсвали конкретни оплаквания, не се оспорвала и приетата от съда фактическа обстановка. Въззиваемият счита решението на районният съд за законосъобразно и обосновано, а изводите съобразени с доказателствата по делото. Правилно било прието, че не са налице най-важните предпоставки на чл.31 ал.2 от ЗС. Решението било съобразено и се основавало на закона и практиката на ВКС.  Предвид гореизложеното моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а решението потвърдено. Претендира и за разноските пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.

Не се спори по делото, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен решение № 7 от 4.08.2008 г, по гр.д. № 562/2008 г. по описа на РС Стара Загора. Със същото решение съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Стара Загора, ул. “…” …, вх. …, ет…., ап….на въззиваемия Д.Ф.Ф..

Въззивницата Л.К.З. е отправила нотариална покана от 03.12.2009г. до Д.Ф.Ф., с която заявява претенция за заплащане ежемесечно обезщетение, считано от 07.10.2009 г. до 10-то число на текущия месец, за неизползване на 1/2 ид.ч. от описания в нотариалната покана имот и обзавеждане в размер на …лв. Представен е нотариален отговор от Д.Ф.Ф., в който същият е уведомил въззивницата, че две от стаите в апартамента - спалня и хол са свободни и я поканва да ползва същите до приключване на съдебните дела във връзка със собствеността на имота.

За изясняване на обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд е допуснали и разпитал свидетели.

Свидетелят Филип Колев Ф. - баща на ответника сочи, че след получаване на нотариалната покана от Л., с която тя е предявила претенции за заплащане на наем от Д.Ф., последният я поканил да ползва апартамента, като е освободил хола и спалнята за ищцата и детето, а ответникът ползвал детската стая и кухнята. Свидетелката Д.Д.К. твърди, че от 2008 г. досега ищцата не е идвала в Стара Загора. Сочи, че е разбрала, че ответникът я поканил да дойде да живее в жилището, оправили спалнята и дневната за детето и майка му. И двамата свидетели сочат, че първоначално ищцата е живяла в процесното жилище с детето, но през 2008 г. си е събрала багажа и е отишла да живее в гр. Монтана с детето М. с втория си съпруг. Съдът правилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки впечатления, а и за свидетелката К. липсват данни да е заинтересована от изхода на делото.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е компетентно и добросъвестно изготвено, не е  оспорено от страните, поради което съдът го е възприел, се установява, че след като вещото лице е проучил и анализирал пазарните наемни цени на такъв вид имоти в Агенции за недвижими имоти, в.“Бизнес поща” гр. Стара Загора и др., размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползване на ищцата за 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот  за периода 01.10.2009 г. до 01.11.2012 г.   е в общ размер на … лв.

При така установената фактическа обстановка правилно съдът е приел, че между страните е налице съсобственост при равни дялове по 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, поради което отношенията между тях по повод съсобствената вещ се уреждат от разпоредбите на чл. 30-36 от ЗС.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква да е налице писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал.2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 84, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение.

           Видно от приложената по делото нотариална покана от Л.К.З. до Д.Ф.Ф., Л.К.З. е заявила претенция за заплащане ежемесечно обезщетение, считано от 07.10.2009 г. до 10-то число на текущия месец, за неизползване на 1/2 ид.ч. от описания в нотариалната покана имот и обзавеждане в размер на … лв. Представен е нотариален отговор от Д.Ф.Ф., в който същия е уведомил ищцата, че две от стаите в апартамента - спалня и хол са свободни и я поканва да ползва същите до приключване на съдебните дела във връзка със собствеността на имота. В хода на производството ищцата не е установила по никакъв начин, че е била лишена от ползването на съсобственото жилище, още повече, че същата с нотариална покана е поканена да го ползва. Ищцата сама е напуснала семейното жилище на  14.08.2008 г., като е отишла да живее при лицето И.С.З., с когото сключва граждански брак и от когото на 20.12.2008 г. ражда детето Б./ видно и от решение № 125 от 24.04.2009 г. по в.гр.д. № 88/2009 г. по описа на ОС Стара Загора/

При така установените обстоятелства, съдът намира, че правилно и законосъобразно районният съд е приел, че предявеният иск по чл. 31 ал.2 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В трайната си практика ВКС на РБ приема, че претенцията по  чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна при наличието на отправена до ползуващия съсобственик писмена покана, при което последният има право да предложи на този, който му е отправил поканата да му предостави възможност да ползува общата вещ, за да се освободи от отговорност. Прието е, че няма право на обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност, т. е. претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползува вещта, а ползуващият вещта съсобственик следва да предостави на неползуващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме. С оглед на това изводите на районният съд са правилни и законосъобразни. След като е налице отправена по реда на  чл. 31, ал. 2 ЗС писмена покана от неползващия съсобственик и ползуващият съсобственик е отговорил, че предоставя ползуването на общата вещ в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува и последния е отказал, обезщетение не се дължи. При положение, че претендиращият съсобственик през исковия период е имал възможността да ползува вещта, но не е упражнил правата си, то претенцията за заплащане на обезщетение по  чл. 31, ал. 2 ЗС е неоснователна.

Правилни са изводите на съда и относно предявеният иск за присъждане на лихва за забава, тъй като съгласно чл.86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая искът за заплащане на обезщетение е неоснователен, поради което и предявеният иск за лихва за забава се явява неоснователен и правилно е отхвърлен.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

Предвид изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва въззивницата да бъде осъдена да заплати на въззиваемият направените разноски пред въззивната инстанция, които съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК са в размер на … лв.

Въззивният съд констатира, че за въззивното производство не е внесена цялата дължима ДТ. Внесена е сумата от … лв., а общо следва да бъде внесена …лв. или следва въззивницата да бъде осъдена да довнесе по сметка на ОС – Стара Загора още … лв.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 635 от 21.05.2013 г., постановено по гражданско дело № 6799/ 2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

          ОСЪЖДА Л.К.З., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Ф.Ф., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на … лв.

 

          ОСЪЖДА Л.К.З., ЕГН ********** *** да заплати на държавата по сметка на ОС-Стара Загора още … лв. ДТ за въззивното обжалване.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: