Р Е Ш Е Н И Е

 

432                                   15.11.2013 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети октомври                                  две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА                                   

         РУМЯНА ТИХОЛОВА

       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                      МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор……………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1348 по описа за 2013 година.

         

            Производството е образувано по въззивната жалба на Н.К.Н. против решение № 330 от 15.03.2013г., постановено по гр.д.№ 6865/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля като погасен по давност иска на Н.К.Н. срещу В.Л.А. за присъждане на сумата от … лв., представляваща част от сумата от … лв. уговорена с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2007 г. като неустойка за неизпълнение на задълженията по договора.

 

          С решение от 29.07.2013 г. е допусната поправка на фактическа грешка в решение № 330 от 15.03.2013 г., постановено по гр.д. № 6865/2012 г. на СтРС, както следва: в титулната част на стр.1, 5 ред отгоре надолу, след думите  „в публично заседание на” да се чете „19 февруари 2013 г.”

 

Въззивникът е останал недоволен от постановеното решение, с което се отхвърля предявения от него иск. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което го обжалва и моли да бъде отменено изцяло.

 

Въззиваемият В.Л.А. оспорва жалбата като неоснователна. Решението на РС Стара Загора, счита за правилно и законосъобразно, постановено съгласно събраните в производството доказателства. Моли да се потвърди решението на РС Стара Загора. Претендира за разноски.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Производството по делото е образувано по искова молба от Н.К.Н. *** срещу В.Л.А. *** за присъждане на сумата от … лв. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД. Искът е предявен като частичен. Ищецът твърди, че на 01.10.2007 г. между него и ответника бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент № …, находящ се в гр. Варна, кв. …, ул. …, № …, вх. …, ет…. за сумата от …лв. По силата на този договор, за ищеца като купувач възникнало задължение за плащане на част от продажната цена - сумата от … лв. - задатък (капаро), което ищецът изпълнил точно и в уговорения за това срок. Останалата сума от продажната цена на недвижимия имот в размер на … лв. следвало да изплати при прехвърляне на недвижимия имот по нотариален ред. Това следвало да се случи до 30.11.2007 г. Ответникът не изпълнил договорните си задължения съобразно уговорения в договора срок и въпреки, че изпълнението било възможно, за ищеца към настоящия момент вече не съществувал интерес от получаване на изпълнение по договора. По тази причина, на 25.10.2012 г. изпратил изрично уведомително писмо до В.А., че на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД разваля договора, като го поканил в 7-мо дневен срок от получаване на известието доброволно да плати уговорената в договора неустойка в размер на два пъти от даденото капаро при подписване на договора. Ответникът не изпълнил доброволно задължението си. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от …лв., която сума била част от сумата от …лв., представляваща договорна неустойка за виновно неизпълнение на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2007 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

 

Страните   не   спорят,   че   са   сключили   предварителен договор   от   01.10.2007   г.   за   покупко-продажба   на   недвижим   имот  - апартамент № …, находящ се в гр. Варна, кв. …, ул. …, № …, вх. …, ет…., състоящ се от две стаи, кухня, столова, баня, тоалет и антре, със застроена площ от 56,59 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 1 с площ от 10, 55 кв.м, както и 1, 824 % ид.части. Не спорят за и по факта, че имотът не е прехвърлен с покупко-продажба в уговорения срок. Страните са уговорили продажна цена от …лв., която съгласно раздел II от договора - „Цена и начин на плащане”, трябвало да бъде платена на два пъти - при сключването на предварителния договор …  лв., която сума представлявала и задатък (капаро), и при прехвърляне на недвижимия имот  по  нотариален  ред.   Страните  уговорили  срок  за  сключване  на окончателния договор за покупко-продажба до 30.11.2007 г. В раздел V отдоговора - „Неустойки” за неизпълнение на задълженията си по договора, страните са уговорили неустойка: за продавача в размер на „два пъти от даденото капаро”, а за купувача - „в размер от даденото капаро”.

         

Неустойката обезпечава изпълнението на дадено задължение и обезщетява вредите, които изправната страна би претърпяла - чл.92 ЗЗД. В случая не се спори, че ответникът, който е продавач по договора, не е изпълнил поетото от него задължение да прехвърли с окончателен договор, обективиран с нотариален акт, процесния недвижим имот в уговорения срок - до 30.11.2007 г. За купувача е предвидено само задължение да плати продажната цена. По делото няма твърдения, нито доказателства, че той не се е явил при изповядване на сделката. Поради това съдът намира, че несключването на окончателния договор не е по вина на ищеца. Неизпълнение на задължението да прехвърли имота (да снабди купувача с нотариален акт за собственост, каквато е редакцията на задължението в договора) ангажира отговорността му. Фактът на неизпълнението сам по себе си прави задължението за неустойка изискуемо.

 

Съгласно разпоредбата на чл.111, б. “б” от ЗЗД, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на три годишна давност. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - чл.114, ал.1 ЗЗД. Изискуемостта при срочно задължение, каквото е задължението в настоящия случай, настъпва с изтичането на уговорения краен срок за изпълнение. От този момент нататък купувачът може да търси и иска изпълнение на задължението и/или неустойка. От този момент тече и погасителната давност. В случая тя е изтекла на 30.11.2010 г., а искът е предявен след изтичане на погасителната давност - на 30.11.2012 г.

 

Въз основа на изложеното по – горе възивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Не се спори, че волята на страните е била неизпълнението на което и да е от задълженията им по договора да бъде скперено с неустойка. Възражението на ищеца, че 3-годишният давностен срок, до изтичането на който изправната страна има право да предявява своята претенция спрямо неизправната за изплащане на неустойка поради неизпълнение на договора, тече от момента, в който изправната страна уведоми неизправната, че вече няма интерес от договора, е неоснователно, тъй като не почива на закона, който изрично посочва кога започва да тече давността. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – 30.11.2007г. и към подаване на исковата молба е изтекла.

Предвид изложените съображения съдът намира, че искът е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен на това основание. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят нпарвените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, в размер на …лв. за адв. възнаграждение.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                                      Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 330 от 15.03.2013г., постановено по гр.д.№ 6865/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Н.К.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на В.Л.А. ***, ЕГН ********** сумата от …. /…/лв. , преудставляващи направените пред настоящата инстация разноски за адвокатска защита.

 

          Решението не подлежи на обжалване.

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: