Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 429  …………………15.11.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На шестнадесети октомври……………………………...……………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

Секретар П.В.……………………………………………………..

Прокурор ЮЛИАНА СТАНЕВА …………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1352……по описа за 2013……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 954 от 18.07.2013 г., постановено по гр.дело № 3870/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С.Р.А. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумите: … лева обезщетение за имуществени вреди и … лева обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на повдигнато обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 НК по ДП № 445/2010 г. на ОД на МВР- Стара Загора, въз основа на което е внесен обвинителен акт по НОХД № 121/2011 г. на Старозагорския районен съд, по което ищцата е била оправдана с присъда от 23.11.2010 г., влязла в сила на 31.05.2012 г. Искът в останалата му част- до …лв. неимуществени вреди е отхвърлен.

 

        Въззивникът Прокуратурата на РБ счита, че решението в частта, с която исковете са били уважени, е неправилно. Моли същото в тази му част да бъде отменено и предявените искове отхвърлени или да бъде изменено като се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззивницата С.Р.А., чрез пълномощника си по делото адв.С.М., моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищцата С.Р.А. твърди, че срещу нея било повдигнато обвинение по чл.290, ал.1 НК по ДП № 445/2010 г. на ОД на МВР. Поддържа, че бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 121/2011 г. на РС- Стара Загора. След проведени шест съдебни заседания в периода от м. март до м. ноември 2011 г., ищцата била оправдана с присъда от 23.11.2011 г., потвърдена от СОС с решение по ВНОХД № 1115/2011 г. Във връзка с повдигнатото обвинение ищцата претърпяла неимуществени вреди- неприятни изживявания, довели до промени в психическото й състояние. Изпитвала страх и притеснения от воденото производство, безпокойствие, потиснатост, срам, че е обвинена, получавала често главоболие. Уронен бил и авторитетът й в града, където живее, а също и отслабнала с 10 кг за периода, в който е била обвиняема и подсъдима. Претендирала е обезщетение за тези неимуществени вреди в размер на … лв. Освен това, с оглед осигуряване защитата си пред органите на досъдебното производство и пред съда  направила разноски в размер на …лв., представляващи имуществени вреди- пряка последица от воденото наказателно производство, които също е претендирала да й бъдат заплатени. Ответникът Прокуратурата на РБ не е оспорил фактическите твърдения относно това, че е водено досъдебно производство срещу ищцата, че е внесен обвинителен акт, както и че тя е била оправдана с присъда на СРС, потвърдена от ОС- Стара Загора и влязла в сила. Не била обаче налице доказана причинна връзка между действията на Прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинението и настъпилите неимуществени вреди, тъй като срещу ищцата имало водено и друго досъдебно производство, което впоследствие било прекратено.

 

        Не се спори по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по отношение на ищцата А. е било образувано досъдебно производство /ДП/ № 445/2010 г. на ОД на МВР- Стара Загора, като на 27.10.2010 г. тя била привлечена като обвиняема. След приключване на ДП срещу ищцата бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 121/2011 г. на Старозагорския районен съд за извършено престъпление по чл.290, ал.1 НК- за това, че пред надлежен орган на властта- орган на досъдебното производство- разследващ полицай при ОД на МВР- Стара Загора, като свидетел по ДП № 20/2010 г., устно съзнателно потвърдила неистина, заявявайки, че не се е интересувала дали брат й Д.Р.Д. има сметки и влогове във банки, и че въпреки че е имала пълномощно, не се е ползвала от него и не е теглила пари от сметките. Образуваното дело в Старозагорския районен съд приключило с присъда, постановена на 23.11.2011 г., с която ищцата била призната за невиновна по отношение на повдигнатото й обвинение за лъжесвидетелстване. По протест на ответника срещу тази присъда било образувано ВНОХД № 1115/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, с решението по което- № 116 от 31.05.2012 г., оправдателната присъда на А. била потвърдена окончателно. От представените по делото договори за правна помощ се установява, че в досъдебната фаза и пред въззивния съд ищцата е била представлявана от адвокат С.М., като във връзка с това тя му  заплатила възнаграждения, както следва: …лв. по ДП № 445/2010 г. и …лв. по ВНОХД № 1115/2012 г. на СтОС , или общо … лева.

 

        От показанията на разпитаните по делото свидетели Т.А. - съпруг на ищцата, и П.Т. се установява, че след като й били повдигнати обвиненията за лъжесвидетелстване, ищцата започнала да изпитва психически дискомфорт, настъпила промяна в поведението й- изчезнало предишното й спокойствие, станала притеснителна и раздразнителна. Освен, че станала по-нервна, ищцата отслабнала физически, започнала да се оплаква от главоболие и проблеми със сърцето. Била притеснена за начина, по който обвиненията срещу нея ще се отразят на името й в обществото, защото като бивш служител на кметството в с.Богомилово и Тракийския университет била позната за много хора. Притеснявала се от контактите си с хората и не желаела да коментира темите, свързани с воденото срещу нея наказателно производство. В този смисъл са и показанията на свидетелката Т.И..

 

        По делото е установено още, че освен посоченото по-горе наказателно дело, спрямо ищцата по това време имало образувано и друго наказателно производство- ДП № 20/2010 г. на ОД МВР- Стара Загора за престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.2 НК. Това производство било прекратено с постановление на РП- Стара Загора от 20.10.2010 г. / л.37- 40 от делото/.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в случаите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Следва да е налице причинна връзка между настъпилите вредни последици и действията на съответния държавен орган, свързани с повдигане на поддържане на обвинение за извършване на престъпление.

 

        Безспорно установено е в случая, че срещу ищцата е било образувано и водено досъдебно и съдебно производство, по които тя е бил обвинена в престъпление против правосъдието. Безспорно е също така, че тя е била оправдана по това обвинение с влязла в сила присъда. Налице е причинна връзка между действията на Прокуратурата и неблагоприятните психически изживявания, настъпили у ищцата. Установените от свидетелските показания негативни последици са били свързани с факта, че тя е била обвинена в престъплението лъжесвидетелство, като същите са продължили през цялото време до постановяването на оправдателната присъда. Поради това съдът счита, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Обстоятелството, че срещу ищцата в тази период било водено и друго досъдебно производство по чл.206, ал.3, предл.1 във връзка с чл.26, ал.1 НК /впоследствие прекратено/ не опровергава този извод, тъй като това няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при привличане ищцата към наказателна отговорност и осъществяването спрямо нея на процесуална принуда за процесния случай. Независимо от обстоятелството, че спрямо същата за процесния период е водено и друго наказателно производство, тя е претърпяла неимуществени вреди, произтекли от засягане на основни човешки права по неоснователно предявеното й обвинение по чл.290, ал.1 НК /в този смисъл Р 138- 2013- ІV г.о., Р 112- 2011- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Поради това неоснователен е доводът на ответника, че причинната връзка не била доказана, тъй като срещу ищцата били водени и други дела, поради което не било безспорно установено кое от тях е предизвикало у нея стрес. Действията по повдигане на обвинение за престъпление са винаги израз на репресия и засягат личността на обвиняемия, респективно подсъдимия, както правилно е приел и районният съд. В настоящия случай ищцата е призната за невинна, което сочи, че Държавата, в лицето на Прокуратурата, неоснователно е накърнила личната сфера на А., като я е принудила да претърпи негативите от факта, че срещу нея се води наказателно производство. На ищцата е била наложена и мярка за процесуална принуда, която макар и най-леката, предвидена в закона, също е свързана с ограничаване на правата на личността. Гореизложените съображения  налагат извода, че следва вредите, понесени от ищцата във връзка с неоснователното обвинение по чл.290, ал.1 НК, да бъдат обезщетени.

       

        Във връзка с воденото наказателно производство ищцата е ползвала адвокатска защита, за която е заплатила съответно възнаграждение. Тези разноски, чийто общ размер възлиза на …лева, са довели до намаляване на имуществото на ищцата, което би било предотвратено, ако срещу нея не бе повдигнато неоснователно обвинение. Ето защо съдът намира, че заплащането на възнаграждението представлява имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване, поради което и предявеният иск като основателен и доказан следва да се уважи изцяло.

 

        Основателен е и предявеният иск за неимуществени вреди. Районният съд е преценил характера и вида на засегнатото субективно право, интензивността на настъпилите неблагоприятни изживявания за ищцата, продължителността на същите, както и обстоятелствата, свързани с характера на осъществените срещу ищцата действия. Въззивният съд възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви относно тези обстоятелства и не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Размерът на определеното обезщетение от …лв. напълно съответства на изискванията на чл.52 ЗЗД и не са налице основания да бъде намаляван.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                               Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 954 от 18.07.2013 г., постановено по гр.дело № 3870/2012 г. на Старозагорския районен съд.

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.