Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 433 /18.11.2013 г.     Година 2013                Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С. ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На  двадесет и трети октомври                                            Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                            Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                         

                                    Членове: 1. МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                   2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  П.В.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1356 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на “М.” ЕООД гр.С. против Решение под № 569/08.05.2013 г. по гр.д. № 7076/2012г. по описа на СТРС.

 

          Въззивникът “М.” ЕООД гр.С. във въззивната жалба излага доводи за недопустимост, необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Моли да бъде отменено обжалваното Решение, спорът да бъде разгледан по съществото си и да се отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя. Не прави нови доказателствени искания с въззивната си жалба. Моли също да се присъдят направените от тях разноски по делото съобразно новото Решение на съда.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ЕТ “Н. Д.”*** чрез адв. Е.С., чрез който се изразява становището, че решението на районния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложи в писмения отговор на въззиваемия. С отговора не са направени нови искания за събирането и допускането на доказателства от въззивния съд. Молят да им бъдат присъдени и разноските по делото.

 

           Въззивникът “М.” ЕООД – гр. С., редовно и своевременно призовани, явява се адв. В.Ц., която поддържа изцяло подадената въззивна жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново такова по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове против нейния доверител.

 

Въззиваемият ЕТ “Н. Д.”***, редовно и своевременно призована, явява се вместо ЕТ адв. Е.С., която заема становище, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото и в депозираната по същото писмена защита. 

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с ал. 2 и  чл. 55 и сл. от ЗЗД

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

На датата 12.02.2007г., въззивникът „М." ЕООД в качеството си на наемодател и въззиваемия ЕТ „Н. Д." в качеството си на наемател, са сключили договор за наем. По силата на чл.1 от този договор, на наемателя е бил предоставен за ползване имот в гр. С., в двора на наемодателя-въззивник „М.” ЕООД, представляващ работна площадка 100 кв.м. и метален павилион от 35 кв.м.", който “метален павилион”, в действителност е представлявал дървена барака.

Този факт не се оспорва от въззивника “М.” ЕООД.

 

Имотът е бил предаден за ползване на 15.06.2007г., четири месеца след сключване на наемния договор и веднага след предаване на ползването, ЕТ „Н. Д." е започнала снабдяването с необходимата документация, даваща й право да изгради чисто нова автомивка в отдадената под наем работна площадка" от 100 кв.м. Изграждането на новата автомивка е било извършено със съгласието и знанието на въззивника. Изграждането на автомивката не е представлявало основен ремонт на вече съществуваща такава, нито извършване на някакви козметични подобрения в съществуваща автомивка. Построяването на автомивката представлява изцяло изграждане на един нов обект, от основите до покрива, в двора на “М.” ЕООД - с адрес на управление в гр. С., на ул. „Д.” № ., който имот попада в кв. ., по плана на гр. С., УПИ № 1 - жилищно строителство. Налице е нов обект - автомивка, който се намира във владение на дружеството-въззивник, в неговия двор.

 

Безспорно се установи, че автомивката е изградена с редовни строителни книжа и отговаря на нормативните изисквания за експлоатация. Получено е разрешение от Община С., изработени са проект за автомивката от архитект, инвестиционен проект, обяснителна записка и др. Тези обстоятелства безспорно се доказаха и от приетата СТЕ по гр.д. № 2338/2010г. и приетата СТЕ в първата инстанция по настоящото дело.

Въззиваемият ЕТ „Н. Д." е направила разходи по закупуване на материали, полагане на бетонни основи, изграждане на стоманена мрежа и извършване на редица други услуги, свързани с изграждането на автомивката в отдадената под наем „работна площадка" в двора на въззивника “М.” ЕООД. Като само по отношение на фактурите, които е запазила и които са приложени към исковата молба, стойността на материалите и услугите възлиза на 8 849.49 лева с ДДС.

В този смисъл е и потвърдителното решение № 346/05.01.2012г. по в.гр.д. № 534/2011г. (стр. 3 от него) на Окръжен съд гр.С..

На 30.09.2009г. наемното правоотношение между страните е било прекратено, като автомивката е останала в двора на дружеството-въззивник. След прекратяване на наемното правоотношение, автомивката е останала във владение на “М.” ЕООД, като трайно закрепена за земята - за изграждането на автомивката в двора на въззивника са били положени бетонови основи и е била изградена стоманена мрежа. И С. окръжен съд в своето потвърдително решение под № 346/05.01.2012г. по в.гр.д. № 534/2011г. (стр. 2 и 3 от същото) е приел за безспорно, че построената върху имота автомивка има характер на трайно прикрепен към земята обект, чието премахване би създало затруднения. По пътя на приращението ответникът-въззивник „М.” ЕООД се е обогатил с този търговски обект - автомивка. Въззивникът я ползва, отдава я под наем и получава граждански плодове от нея.

По делото няма спор и относно тези обстоятелства, като относно излетия бетон и изградената стоманена мрежа са категоричните   заключения на СТЕ по гр.д. № 2338/2010г. и СТЕ по първоинстанционното гр.д. № 7076/2012г. на СтРС.

 

Впоследствие, с искова молба от 03.05.2010г., въззивникът “М.” ЕООД е предявил обективно съединени искове в СтРС, с които е поискал от въззиваемия ЕТ „Н. Д." да бъде осъдена да му заплати сумата от 7 902.85 лева, представляваща незаплатена наемна цена за месеците юли, август и септември 2009г., консумативни разходи за месеците юни, юли, август и септември на ЕООД, защото с тази разлика се е увеличило без основание имуществото му за сметка на имуществото на въззиваемия ЕТ „Н. Д.", като е било образувано и гр. дело № 2338/2010г. на РС-С.. С решение под № 921/29.07.2011г. постановено по същото дело, първоинстанционният съд е отхвърлил на основание чл. 103 от ЗЗД обективно-съединените искове на въззивника против въззиваемия за заплащане на сумата 7 902.85 лева, подробно описани в същото решение, ПОРАДИ ПРИХВАЩАНЕ с предявения под формата на възражение за прихващане вземания на въззиваемия  ЕТ “Н. Д.”***, срещу въззивника “М.” ЕООД за сумата от 9 682.49 лева, подробно описани в същото решение, представляващи вземане за извършени в имота подобрения, подлежащи на заплащане от въззивника съобразно чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и сумата 833 лева – заплатен от ответника депозит, съобразно чл. 18 от договора за наем от 12.02.2007г. С решение № 346/05.01.2012г. постановено по в.гр.дело № 534/2011г. състав на ОС-С. е потвърдил изцяло същото решение № 921/29.07.2011г. постановено по гр.дело № 2338/2010г. по описа на РС-С.. С определение № 124/18.05.2012г. по търг. дело № 377/2012г. ВКС на РБ  е оставил без разглеждане касационната жалба на въззивника “М.” ЕООД – гр. С., срещу постановеното решение от въззивния съд. С потвърдително определение под № 526/25.09.2012г. по ч.търг.дело № 444/2012г. ВКС  - І ТО е потвърдил последното определение № 124/18.05.2012г., постановено по търг. дело № 377/2012г. на ВКС – ТК.

 

С обжалваното решение № 569/08.05.2013г. по гр.д. № 7076/2012г. на СРС, ответникът-жалбоподател “М.” ЕООД е осъден да заплати на Н. М. Д., в качеството й на ЕТ „Н. Д.", сумата от 4 231.15 лева, представляваща незаплатена част за извършени подобрения -изграждане на автомивка в отдадения от “М.” ЕООД под наем недвижим имот дворно място- работната площадка, съобразно договора за наем от 12.02.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 630.16 лева -разноски по делото.

 

Първостепенният съд, след подробен анализ на доказателствата по делото, нормативната уредба, влезлите в сила горецитирани решения, а именно: № 921/29.07.2011г. по гр.д. № 2338/2010г. на СтРС и решение № 346/05.01.2012г. по в.гр.д. № 534/2011г. на СтОС и изслушаните СТЕ по гр.д. № 2338/2010г. на СРС и СТЕ по първостепенното гр.д. № 7076/2012г. на СРС, е направил единствено възможните и правилни и законосъобразни фактически и правни изводи, а именно, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан, и следва да бъде уважен - “М.” ЕООД дължи на ЕТ „Н. Д.'' претендираните суми.

 

Законосъобразно и правилно съдът е установил, че наетата от ЕТ „Н. Д." площадка е използвана за изграждане на автомивка, по повод на което са били предприети действия по изготвяне на инвестиционен проект, издаване на разрешение за изграждане на автомивката, и други действия, като всички тези действия са били предприемани със знанието, съгласието и без противопоставянето на наемодателя-жалбоподател “М.” ЕООД.

 

Също така правилно и законосъобразно съдът е достигнал до извода, че автомивката не е преместваемо съоръжение, тъй като при изграждането й са положени бетонови основи и е изградена стоманена мрежа. Поради това, премахването й би представлявало трудност за ЕТ „Н. Д." и би довело до разрушаването на автомивката.

 

Правилно и законосъобразно съдът е достигнал и до извода, че с изграждането на автомивката, ЕТ „Н. Д." е извършила подобрения в ползвания под наем недвижим имот - двора на жалбоподателя “М.” ЕООД. Отново законосъобразно и правилно съдът е достигнал до заключението, че с прекратяването на договора за наем, автомивката по пътя на приращението е станала собственост на наемодателя-жалбоподател “М.” ЕООД, който е собственик на земята. По този начин, стойността на имота се е повишила и ответникът-жалбоподател “М.” ЕООД се е обогатил, тъй като последният може да получава от вече изградения търговски обект - автомивка граждански плодове (наеми, печалби от собствена дейност и други подобни доходи).

 

Правилно и законосъобразно съдът е установил, че липсва договор между страните, уреждащ въпросите за извършените подобрения в двора на “М.” ЕООД. Поради това, при липсата на договор, се прилагат правилата за водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Безспорно е установено, че работата е била предприета, освен в интерес на ЕТ „Н. Д.", също така и в интерес на жалбоподателя “М.” ЕООД, който е знаел за изграждането на автомивката, бил е съгласен с построяването й и не се е противопоставил същата да бъде изградена в двора му. По тези съображения правилно, законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е достигнал обосновано до извода, че жалбоподателят “М.” ЕООД отговаря до размера на обогатяването си, който представлява стойността на изградената автомивка (12 134 лева). Съдът също така правилно и законосъобразно се е съобразил с влязлото в законна сила съдебно решение по гр.д. № 2338/2010г. на СтРС и най-вече с в.гр.д. под № 534/2011г. на СтОС по повод направено от ЕТ „Н. Д." възражение за прихващане в размер на 8 849.49 лева. Правилно и законосъобразно съдът е заключил, че със сумата над 8 849.49 лева до 12 134 лева жалбоподателят се е обогатил и тази сума остава да се дължи от ответника-жалбоподател “М.” ЕООД. Поради това, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е осъдил “М.” ЕООД да заплати на ЕТ „Н. Д." сумата от 4 231.15 лева.

 

Във въззивната си жалба въззивник посочва няколко съображения, въз основа на които иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Тези съображения на ответника-въззивник се явяват неоснователни, поради следното:

 

Вьззивникьт твърди, че предявеният иск бил недопустим, защото се основавал на влязло в сила съдебно решение /това по гр.д. № 2338/2010г. на СРС предхождащо настоящия съдебен спор и защото съществувала забрана да се пререшава един и същи спор/. Този аргумент на жалбоподателя е неправилен и необоснован, поради следното:

Това е така, защото с влязъл в законна сила съдебен акт–решението под № 921/29.07.2011г. по гр.д. № 2338/2010г. на СтРС, е установено вземане за въззиваемия ЕТ „Н. Д.", което подлежи на заплащане от жалбоподателя. Влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 2338/2010г. на СтРС има задължителен характер съобразно императивната разпоредба на чл. 297 от ГПК. С решението съдът фактически се е произнесъл по отношение на това, че ЕТ „Н. Д." има вземане от “М.” ЕООД за изграждането на автомивката в имота на жалбоподателя, което вземане подлежи на заплащане. Вземането на ЕТ „Н. Д." е по-голямо по размер от претендираното по гр.д. № 2338/2010г. на СтРС вземане на “М.” ЕООД (7 902.85 лева), като с възражението за прихващане не могат да бъдат присъдени суми по-високи от исковите претенции на първоначалния ищец “М.” ЕООД. Същото може да стане единствено и само с предявяването на НАСРЕЩЕН ИСК. Именно поради факта, че такъв не е бил предявен от въззиваемия против въззивника, не е налице процесуална пречка търсенето на дължимите суми да стане и с нов отделен иск по реда на общото исково производство.

 

В хода на първоинстанционното производство е била назначена съдебно-техническа експертиза, приета от съда като добросъвестно и компетентно изготвена, от заключението на която се установи, че пазарната стойност на изградения от ЕТ „Н. Д." в двора на “М.” ЕООД търговски обект-автомивка, възлиза на 12134 лева. По тази причина, на основание чл. 214 от ГПК въззиваемия и ищец е направил искане за изменение размера на предявения иск от 2 877.15 лева на 4 231.15 лева и довнесъл дължимата държавна такса по чл.74 от ГПК, като с Определение от открито съд. заседание на 25.03.2013 год. първостепенният съд е допуснал изменението на иска.

 

За разликата между двете насрещни вземания, в размер на 4231.15 лева, се дължи плащане от ответника-жалбоподател “М.” ЕООД, защото с тази разлика се е увеличило без основание имуществото на жалбоподателя за сметка на имуществото на въззиваемия ЕТ „Н. Д.".

 

Съгласно константната съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката, когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД -връщане при начална липса на основание, неосъществено бъдещо основание или отпаднало основание и когато въобще липсва друга възможност за правна защита /какъвто е и конкретният случай/, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл е Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС. Това именно обуслови правният интерес на ЕТ „Н. Д.'" (като обедняла  страна) да предяви настоящия иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Освен това, въззивният съд намира, че съобразно чл. 298, ал. 4 от ГПК, решението по гр.д. № 2338/2010г. е влязло в сила и по отношение на разрешеното с възражение право на прихващане. С признаване на прихващането, съдът на практика се е произнесъл по стойността на извършените от ЕТ „Н. Д." подобрения в двора на “М.” ЕООД /изграждането на търговския обект –автомивка/.

С признаване на прихващането, вземането на ЕТ „Н. Д." се е погасило до размера на претендираното с иска по гр.д. № 2338/2010г. на СРС вземане от ,,М." ЕООД и е признато, че вземането на ЕТ „Н. Д." е погасено до размера на 7 902.85 лева.

Не се създава сила на присъдено нещо обаче за по-високия размер, за сумата над 7 902.85 лева, поради това и не се преклудира възможността да се претендира по исков ред стойността на подобренията над този размер. Това означава, че за разликата над сумата от 7 902.85 лева до реалния размер на обогатяването 12 134 лева, а именно - 4 231.15 лева, не съществува друга възможност освен да се предяви иск /в размер на вземането в настоящото исково производство по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, каквото сме и направили. В този смисъл е Определение под № 511/27.10.2011г. по ч.гр.д. № 457/2011г. на ВКС на РБ, ТО. Ето защо, твърдението на жалбоподателя, че предявеният иск бил недопустим, е неоснователно, невярно и неправилно. С настоящото производство не се пререшава един и същи спор (вече решен по гр.д. № 2338/2010г.). Искът е допустим и правилно и законосъобразно първоинстанционният съд го е разгледал.

 

Въззивникът твърди, че съдът, прилагайки правилата за водене на чужда работа без пълномощие, неправилно бил приел, че жалбоподателят „ М." ЕООД отговарял в размер на увеличената в резултат на подобренията стойност на имота (12 134 лева), без да вземел предвид, че разходите за извършената работа са в размер на 8849.49 лева. Това твърдение също е неоснователно, невярно и неправилно. Още в отговора по исковата молба по приложеното гр.д. № 2338/2010г. на СРС, както и в исковата молба по настоящото съдебно производство, въззиваемият е посочил, че за построяването на автомивката са били закупени от ЕТ „Н." много по вид и брой строителни материали. Посочено е, че приложените по делото фактури, са единствените, които ЕТ „Н. Д.'' е запазила, но в действителност били закупени много повече материали. Безспорно доказателство за това се явява заключението на СТЕ по гр.д. № 2338/2010г. на СтРС, от което е видно, че в изграждането на обекта са вложени много повече материали, от закупените с представените фактури. Безспорно доказателство в тази насока се явява и заключението на СТЕ по първоинстанционното гр.д. под № 7076/2012г., от което е видно, че стойността на оценявания обект (автомивка) възлиза на 12 134 лева, изчислена въз основа на вида извършени строително-монтажни работи (СМР), тяхната мярка, количество, единична цена и обща стойност в лева (посочени в таблицата на стр. 3 от заключението на СТЕ по гр.д, № 7076/2012г. на СтРС), т.е., на практика това е размерът на направените от ЕТ „Н. Д." разходи по изграждането на автомивката, съответно и това е размерът и на обогатяването на  жалбоподателя -увеличена в резултата на подобрението стойност на имота.

Ето защо и това твърдение на жалбоподателя е необосновано и неправилно. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че жалбоподателят “М.” ЕООД отговаря в размер на 12 134 лева - в размер на увеличената стойност на извършените от ЕТ „Н. Д." подобрения в двора на дружеството.

 

Жалбоподателят твърди, че въпросът за извършваните по време на действието на договора за наем подобрения изрично е уреден в него — чл. 16 от договора, поради което те не подлежали на обезщетение.

Това твърдение на въззивника също се явява невярно. В договора за наем и по-конкретно в чл. 16 от него, не е уредена хипотезата на обезщетяване за подобрения, извършвани в двора на “М.” ЕООД.

Както С. районен съд (с решението си по гр.д. № 2338/2010г.), така и С. окръжен съд (с решението си по в.гр.д. № 534/2011г.) подробно са анализирали и обсъдили възражението на “М.” ЕООД, позоваващо се на чл. 16 от договора за наем. И двете съдебни инстанции са приели, че това твърдение на жалбоподателя “М.” ЕООД е неоснователно. В посочената разпоредба се имат предвид подобрения, извършени в помещения (в отдадения под наем метален павилион - дървена барака), а не изграждането на чисто нов търговски обект, ново помещение в имота /двора на работната площадка/ на въззивника.

Следователно, този въпрос е коментиран задълбочено и обстойно и от двете предходни съдебни инстанции, и е решен с влязъл в сила съдебен акт. Поради това, на основание чл. 297 и чл. 298, ал. 4 от ГПК, същият въпрос не може да бъде повторно пререшаван в настоящото съдебно производство.

 

Между страните няма договор, който да урежда въпросът за възмездяването на направените подобрения в отдадения под наем недвижим имот - дворът на “М.” ЕООД, така както неправилно и неоснователно твърди   жалбоподателя.   Ето   защо   първоинстанцицонният   съдебен   акт   е правилен, законосъобразен и обоснован и в това отношение.

 

Също така въззивникът твърди, че била изтекла погасителна давност за предявяване на иска, поради изтичане на установения в ЗЗД давностен срок, който започвал да тече от датата на извършване на подобрението в имота на “М.” ЕООД.

Това твърдение също е необосновано и неправилно.

Не е вярно и не отговоря на обективната действителност твърдението на жалбоподателя, че претенцията на ЕТ „Н. Д." е погасена по давност, по следните съображения:

От всички представени по делото писмени доказателства, е видно, че процесът на изграждане на търговския обект - автомивка, е започнал на датата 17.08.2007г., когато е било издадено първото разрешение под № 17 от 17.08.2007г. за започване на тази дейност. Това разрешение е първоначалният документ, от който стартира процедурата по изграждане на автомивката. Тепърва, след издаване на това разрешение, възниква правото и възможността да се изгради автомивка, да започне изграждането й. Моментът на издаване на разрешението за изграждане на автомивката, не е начало на давностния срок, тъй като към 17.08.2007г. автомивка не е имало, същата не е била изградена. Видно от фактура № 6150 от 13.12.2007г. за закупени винкел 30/30/3, ПЗ 60/40/2, ПЗ 30/20/2, ламарина черна щампована и ПЗ 80/40/3, всичко на обща стойност 1 326.91 лева с ДДС, към 13.12.2007г.. автомивката все още не е била изградена, все още е била в процес на изграждане, и е продължавало да се закупуват материали, необходими за изграждането й, т.е., към 13.12.2007г. автомивката въобще не е била изградена.

 

Настоящият иск е предявен на датата 10.12.2012г. Дори хипотетично да се приеме, че началото на давностния срок е 13.12.2007г., то, е очевидно, че настоящият иск е предявен в рамките на 5-годишния давностен срок преди 13.12.2012г. Ето защо, съдът приема, че давностният срок е спазен и претенцията не е погасена по давност.

В тази насока съгласно чл. 116, б. „б" от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на възражение, а според чл. 117 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която всякога е пет години. В производството по гр.д. № 2338/2010г. на СтРС, с отговора по исковата молба, ЕТ “Н.Д." е предявила възражението си за прихващане във връзка с вземането си, което има от “Мересев” ЕООД по изграждането на автомивката. С влязло в сила съдебно решение № 921/29.07.2011г. по гр.д. № 2338/2010г. на СРС. вземането на ЕТ “Н. Д." е установено. Установено е и че същото подлежи на заплащане от жалбоподателя “М." ЕООД. Това решение № 921/29.07.2011г. по гр.д. № 2338/2010г. на СРС влезе в сила на 25.09.2012г.  Следователно - с предявяване на възражението и с установяване на вземането със съдебно решение, давността е прекъсната и от 25.09.2012г. е започнала да тече нова 5-годишна давност, която изтича на 25.09.2017г., което налага категоричния извод, че давностния срок е спазен и исковата претенция на въззиваемия не е погасена по давност.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 310 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Е.С., по договор за правна помощ от 29.07.2013г. и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, надлежно приложени по делото.

 

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска и съобразно неговото увеличение е под 5000 лева, а именно 4 231.15 лева.

 

        Водим от горното, съдът

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 569/08.05.2013г. по гр.дело № 7076/2012. по описа на С. районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА “М.” ЕООД – гр. С., с ЕИК ………, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Д.” № ., представлявано от Т. В. С. – управител, да заплати на ЕТ “Недка Д.” със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “С.” № ., с ЕИК ……., представлявано от Н.М. Д., сумата в размер на 310/триста и десет/ лева, представляваща направените от нея разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.