Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 445  ………………… 29.11.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На тридесети октомври…………...…………………..………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1375…по описа за 2013……………….година.

        Обжалвано е решение № 64 от 16.01.2013 г., постановено по гр. дело № 1886/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д.К.Г. против „Загорка” АД- Стара Загора искове с правно основание чл.344, ал.1 т. 1, 2, 3 и 4 КТ. С определение от 04.04.2013 г. е оставена без уважение молбата на „Загорка” АД- Стара Загора по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. На 23.07.2013 г. е постановено и решение по реда на чл.247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, което също е обжалвано.

 

        Въззивникът Д.К.Г., чрез пълномощника му адв.И.А., счита, че решенията са неправилни и незаконосъобразни. Моли същите да бъдат отменени и вместо тях постановено друго, с което исковата молба бъде изцяло уважена и му се присъдят разноските по делото. Подробните съображения, изложени във въззивните жалби, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият „Загорка” АД  гр.Стара Загора, чрез пълномощника му по делото адв.С.С., взема становище, че жалбите са неоснователни. Моли същите да бъдат отхвърлени и му се присъдят разноските по делото. Подробните съображения, изложени в отговорите по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Подадена е и частна жалба от „Загорка” АД- Стара Загора против определението по чл.248, ал.1 ГПК. Това определение било неправилно и необосновано. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски, вкл. и адвокатските хонорари. По тази жалба не е постъпил отговор от другата страна в едноседмичния срок.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

        Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 КТ. Ищецът Д.К.Г. твърди в исковата молба и уточняващи молби, че работил по трудово правоотношение в ответното дружество от 2008 г. на длъжността „търговски представител”. Със заповед № 556/11.02.2012 г. трудовият му договор бил прекратен на основание чл.331, ал.1 КТ, считано от 15.02.2012 г. Тази заповед била незаконосъобразна, тъй като не бил давал съгласие за прекратяване на трудовия му договор на това основание. Твърди също така, че не получил уговореното обезщетение в законноустановения едномесечен срок. Заповедта била и нищожна като издадена от некомпетентно лице, а на 11.02.2012 г. били издадени две заповеди с еднакъв номер. Претендирал е съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло заповед № 556/2012 г. и да я обяви за нищожна, незаконосъобразна и процесуална недопустима, да задължи ответника да го възстанови на преди заеманата длъжност, да впише в трудовата му книжка поправка на основанието за уволнение и да му заплати шест брутни месечни трудови възнаграждения за периода 11.01.2012 г.- 11.07.2012 г. в размер на … лв.

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът „Загорка” АД Стара Загора е оспорил предявените искове. Заявява, че трудовият договор на ищеца бил прекратен по реда и при условията на чл.331 КТ със заповед № 556/11.01.2012 г.- ищецът приел направеното предложение и уговореното обезщетение било заплатено в срока, а прекратяването било регистрирано в НАП. Издадената и връчена погрешно втора заповед за прекратяване на договора по чл.325, ал.1, т.1 КТ не била произвела действие, поради липса на съгласие на ищеца.

 

        По делото не се спори, че ищецът работил в ответното дружество на длъжност „търговски представител”. На 10.01.2012 г., пълномощникът на изпълнителния директор на дружеството му отправил предложение за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.331, ал.1 КТ срещу заплащане на обезщетение в четирикратния размер от последното получено от него месечно брутно трудово възнаграждение. Ищецът Д.Г. получил предложението на същата дата и на същата дата заявил съгласието си с направеното предложение /л.4 от делото/. Със заповед № 556 от 11.01.2012 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.331, ал.1 КТ, считано от 15.02.2012 г. Заповедта е издадена от пълномощника на изпълнителния директор И.Я.. Представено е нотариално заверено пълномощно от 15.12.2009 г. от К.А.Й.ван ден Ейнден- изп. директор на дружеството за И.Я./л.33 от делото/. На същата дата, под същия номер е издадена втора заповед за прекратяване на трудовия договор между страните на основание чл.325, т.1 КТ, считано също от 15.02.2012 г. От представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, издадена от НАП, е видно, че в НАП е заверено уведомление от ответното дружество за прекратяване на трудовия договор с ищеца. По делото е представен фиш за трудовото възнаграждение на Д.Г. за м. февруари 2012 г., от който е видно, че на същия е начислено обезщетение по чл.331 КТ в размер на 3720 лв. Ищецът не оспорва обстоятелството, че е получил това обезщетение, но твърди, че било заплатено извън законоустановения едномесечен срок.

 

         От заключението на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза /СИЕ/ се установява, че на ищеца не е изплатено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Размерът на същото за периода 15.02.2012 г. до 15.08.2012 г. е 5582.03 лв. В съдебно заседание вещото лице допълва, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на …лв. по чл.331 КТ, но не може да посочи точно на коя дата е станало това.

 

        Пред въззивната инстанция е представена банкова референция, изх.№ 900- 83/27.03.2013 г. на Райфайзен Банк, от която е видно, че на 02.03.2013 г. от групов файл за масово плащане на работни заплати от сметка /посочена в референцията/ на „Загорка” АД е излъчен превод на стойност … лв. към сметка с титуляр Д.К.Г. /посочена в референцията/ с основание на превода „Мес.02.2012 г. Превод Заплата”.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

 

        Съгласно чл.331, ал.1 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. В конкретния случай, на 10.01.2012 г. работодателят е отправил предложение до ищеца за прекратяване на трудовия му договор срещу заплащане на четирикратния размер от последното получено от него месечно трудово възнаграждение. Ищецът е получил същото на 10.01.2012 г. и на същата дата е заявил, че е съгласен с направеното предложение, за което се е подписал. В хода на производството той не е оспорил подписа си. Т.е. същият е дал съгласието си за прекратяване на договора на основание чл.331, ал.1 КТ в законния 7-дневен срок. Голословни и неподкрепени с доказателства са твърденията му, че не е бил съгласен с прекратяването на трудовия му договор. След получаване на съгласието работодателят е издал заповед № 556/11.01.2012 г. на основание чл.331, ал.1 КТ за прекратяване на трудовия договор с Д.К.Г., считано от 15.02.2012 г. Като причини за прекратяването в заповедта е посочено: „прието предложение за прекратяване срещу обезщетение”. Тази мотивировка в процесната заповед е достатъчна за обосноваване на фактическия състав на прекратяването на трудовия договор, поради което неоснователно ищецът твърди, че заповедта не била мотивирана. Заповедта е връчена на ищеца. Видно от представения фиш /л.31 от делото/, банкова референция и заключението на СИЕ, на ищеца е било начислено и заплатено обезщетение по чл.331 в размер на … лв. с трудовото му възнаграждение за м.февруари 2012 г., като сумата е преведена по неговата сметка на 02.03.2012 г., т.е. в едномесечния срок по чл.331, ал.3 КТ /трудовото правоотношение е прекратено, считано от 15.02.2012 г./, поради което доводите на въззивника за неспазен законноустановения срок заплащане на обезщетението са неоснователни. Неоснователен е и доводът му, че заповедта е издадена от некомпетентно лице. Действително, отправеното предложение и заповедта са издадени от пълномощник изпълнителен директор И.Я.. От представеното нотариално заверено пълномощно от 15.12.2009 г. от К.А.Й.ван ден Ейнден- изп. директор на дружеството за И.Я., е видно, че на същата са делегирани права „…да приема, издава и подписва молби, предложения и заповеди за прекратяване на трудови договори по взаимно съгласие и по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение…”. Допустимо е делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ /ТР № 6/11.01.2013 г. на ВКС/. Следователно, пълномощникът на изп.директор И.Я. е издала процесната заповед в кръга на делегираната й работодателска правоспособност с пълномощното от 15.12.2009 г. . Издадената и връчена втора заповед № 556 от 11.01.2012 г. за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал.1, т.1 КТ /за която работодателят в отговора си твърди, че била издадена и връчена погрешно/ не е произвела действие, тъй като липсва молба и/или съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Освен това, изплатеното обезщетение по чл.331, ал.2 КТ сочи, че основанието за прекратяване на трудовия договор между страните е именно чл.331, ал.1 КТ, а не чл.325, т.1 КТ. Поради изложеното следва да се приеме, че първият обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен, както правилно е приел и районният съд. Неоснователни при това положение са и исковете по чл.344, ал.1, т.2, 3 и 4 КТ.

 

        С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваните решения са правилни и следва да бъдат потвърдени. Въззиваемият претендира за разноски, но не представя доказателства за направени такива   за процесуално представителство във въззивната инстанция.

 

        По отношение на постановеното определение по реда на чл.248 ГПК: Безплатността на производството по трудови дела за работника или служителя се отнася до задължението му за плащане на разноски към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността му за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била представлявана от адвокат, юрисконсулт и пр. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителят дължи на работодателя на общо основание. Като е приел противното с обжалваното определение, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и ищецът бъде осъден да заплати на ответника разноски в първата инстанция в размер на … лв. за адвокатско възнаграждение.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                                Р   Е   Ш   И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение 64 от 16.01.2013 г. и решение по чл.247 ГПК от  23.07.2013 г., постановени по гр. дело № 1886/2012 г. на Старозагорския районен съд.

        ОТМЕНЯ определението от 04.04.2013 г., постановено по гр.дело № 1886/2012 г. на Старозагорския районен съд, като вместо него постановява:

        ОСЪЖДА Д.К.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „Загорка” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „Хан Аспарух” № 41, ЕИК 123025273, направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на … лв. /… лева/.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                        

                                                                                                   

                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: