Р Е Ш Е Н И Е

 

443                                              29.11.2013г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         І  ГРАЖДАНСКИ  СЪСТАВ

на тридесети октомври                                       две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                          РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                          МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1376  по описа за 2013 година.

         

Производството е образувано по въззивната жалба на адв.К.А., като пълномощник на Д.Д.Х. против решение № 918 от 12.07.2013г., постановено по гр.д.№ 3972/2010г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда Д.Д.Х. да заплати на „Миратранс” ООД - гр. Стара Загора сумата от …лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 221 ал. 2 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 09.07.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата …лв. - разноски по делото, като се отхвърля иска в останалата му част до предявения размер от … лв., като неоснователен.

 

Въззивникът е останал недоволен от обжалваното решение, поради което го обжалва в срока. Счита, че  решението е неправилно. За да се уважал иска, счита, че следвало да бъде налице и последният елемент от фактическия състав по чл.221, ал.2 от КТ, а именно поради виновното поведение на работника и последвалото го дисциплинарно уволнение, работодателят да е останал без работник за същата работа. Счита, че решението, с което се уважавал иска било неправилно и незаконосъобразно, тъй като същият останал недоказан и следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени решението на СРС в осъдителната част и да се отхвърли предявения иск. Претендира за разноските.

 

Въззиваемият “Миратранс” ООД, гр.Стара Загора, чрез пълномощника си  адв. И.И. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на съда било правилно и законосъобразно. Предназначението на обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ било да се репарират вредите, които работодателят търпял вследствие на прекратяването на ТПО по вина на работника или служителя. Съдът правилно преценил, че фактическия състав на чл.221, ал.2 от КТ не включвал работодателят да е останал без работник за същата работа. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди решението на Старозагорския районен съд. Претендира за разноските. 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявен е иск с правно основание чл. 221 ал. 2 КТ.

Производството е образувано по искова молба на „Миратранс” ООД гр. Стара Загора против Д.Д.Х.. Ищецът твърди, че ответникът работил като шофьор в дружеството, като трудовото му правоотношение било прекратено със заповед от 07.04.2010 г, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди, че с оглед наложеното на ответника дисциплинарно наказание „уволнение”, последният дължал на осн. чл. 221 ал. 2 КТ обезщетение на ищцовото дружество в размер на брутното си трудово възнаграждение от … лв. за срока на предизвестието, който съгласно уговореното в трудовия договор бил 30 дни. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от … лв., представляваща дължимо обезщетение по чл, 221 ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ответникът Д.Х. оспорва предявения иск. Счита, че за да бъде уважен иска по чл. 221 ал. 2 КТ било необходимо да се установи освен виновно поведение на работника и последвалото го дисциплинарно уволнение, така и работодателят да бил останал без работник за същата работа. Тази предпоставка от фактическия състав макар да не била изрично предвидена в нормата на чл. 221 ал. 2 КТ, се извличала от правилото на чл. 221 ал. 4 т. 2 от КТ. Счита че разпоредбата на чл. 221 ал. 2 КТ указвала размера на обезщетението, но не презюмирала настъпването на вредите, за които то се дължи, които на общо основание следвало да се докажат от работодателя. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.

От представения трудов договор № 23/07.06.2009 г. е видно, че между страните е възникнало трудово правоотношение за срок до 08.12.2009 г, при договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лв. Не се спори, че след изтичане на срока на договора, ответникът е продължил да работи в дружеството без противопоставяне на работодателя, поради което на основание чл. 69 ал. 1 КТ трудовия договор се е превърнал в безсрочен. Със заповед № 1/06.04.2010 г. на основание чл. 188 т. 3 вр. с чл. 190 ал. 1 т. 2 и чл. 187 т. 1 КТ на ответника Д.Х. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, поради неявяването му на работа от 29.03.2010 г. до датата на издаването на заповедта. Издадена и заповед № 4/06.04.2010 г, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, считано от 07.04.2010 г. С влязло в сила решение по гр. дело № 307/2012 г. по описа на ОС - Стара Загора, е отхвърлен иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, предявен от Д.Д.Х. против „Миратранс” ООД гр. Стара Загора, за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение, като неоснователен и недоказан.

При така установеното по делото, въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Налице са предпоставките на чл.221, ал.2 от КТ и ответникът дължи на ищеца обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Предназначението на обезщетението по чл. 221 ал, 2 КТ е да се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за обезвреда се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” при прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай, трудовото правоотношение на ответника е прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ и за същия е възникнало задължение да заплати на ответното дружество обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - за един месец, тъй като се касае за безсрочно трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 221, ал. 4 т. 2 КТ предвижда начина за изчисляване на действителните вреди, в чийто размер се определя обезщетението по чл. 221 ал. 2 КТ при срочно трудово правоотношение, каквото не е налице в случая.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че елемент от фактическия състав по чл. 221 ал. 2 КТ бил работодателят да е останал без   работник за същата работа. В случая се касае за безсрочно трудово правоотношение, при което законодателят не се интересува от размера на действителните вреди, а предпоставките са наличието на дисциплинарно уволнение, свързаното с него прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ и размера на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, който срок в настоящия случай е един месец. В този смисъл е решение № 281 от 13.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 210/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК.

 

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на … лв.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 918 от 12.07.2013г., постановено по гр.д.№ 3972/2010г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

         ОСЪЖДА Д.Д.Х.,*** да заплати на „Миратранс” ООД, ЕИК 123722571, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, Зона Голеш, сумата от … /…/ лв., представляващи направените пред настоящата инстанция разноски.

 

          Решението не подлежи на обжалване.                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: