Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 415                        01.11.2013 година                        град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       Втори граждански състав

На двадесет и четвърти октомври                                                  2013 година

В открито заседание в следния състав: 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                   2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1386 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Със съдебно решение № 77/01.07.2013 г. по гр.д. № 235/2012 г. по описа на Р. районен съд, е допусната съдебна делба между И.Т.К. и М.Д.П. по отношение на апартамент, находящ се в гр. Р., общ. Р., обл. С., ул. “Г.” №, вх.  ет. , ап. , бл. по плана на града, построен върху държавна земя, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизно помещение със застроена площ 68,59 кв.м. с с принадлежащите избено помещение № 11 с полезна площ 8,15 кв.м. и таванско помещение № 11 с полезна площ 14,40 кв.м., с отделни части от общите части на сградата и 2,22 идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток – ап. 10, запад – ап. 13, север – стълбище, юг – двор, при квоти по ½ идеални части за всеки от съделителите.

Постъпила е въззивна жалба на И.Т.К., чрез пълномощника си адв. В. ***, с която се обжалва изцяло решение № 77/01.07.2013 г. по гр.д. № 235/2012 г. по описа на Р. районен съд, като се твърди, че обжалваното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове. Изложени са съображения, че с обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения иск за делба, тъй като с исковата молба е поискана делба освен на съсобствения на страните апартамент, така и на съсобствените им лек автомобил и описани движими вещи, както и инцидентния установителен иск по чл. 23, ал. 2 от СК.

Въззиваемата страна М.Д.П. не взема становище по подадената въззивна жалба, не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И.Т.К., с която са предявени срещу М.Д.П. при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на съсобствени между страните вещи и инцидентен установителен иск по чл. 23, ал. 2 от СК за частично преобразуване на лично имущество.

В исковата молба ищецът И.Т.К. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен със влязло в сила съдебно решение № 24/15.02.2011 г. по гр.д. № 817/2010 г. по описа на Р. районен съд. Поддържа се, че през време на брака страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност следните вещи:

- апартамент, находящ се в гр. Р., общ. Р., обл. С., ул. “Г.” №, вх.  ет. , ап. , бл., със застроена площ 68,59 кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня и сервизно помещение, находящ се, ведно с принадлежащото избено помещение № 11 с полезна площ 8,15 кв.м. и таванско помещение № 11 с полезна площ 14,40 кв.м., с отделни части от общите части на сградата и 2,22 идеални части от правото на строеж върху мястото, с идентификатор 61460.504.177.2.11 съгласно схема № 2797/21.03.2012 г. на СГКК – гр. Стара Загора, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 61460.504.177.2.10, 61460.504.177.2.12; под обекта 61460.177.2.8 и над обекта 61460.504.177.2.14.

- лек автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Поло”, хетчбек, с ДК№ …., рама № …… двигател № …, цвят син металик, на стойност 800 лв. съгласно удостоверение за застрахователна стойност № 4534/07.05.2012 г., който се държи от ищеца.

- движими вещи, описани в исковата молба и находящи се в горепосочения апартамент и държани от ответницата.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че гореописаният недвижим имот /апартамент/ е закупен срещу цена от 9000 лв., като той е вложил сумата от 2700 лв. лични средства при покупката, което води до промяна на съсобствените дялове по отношение на апартамента. Иска съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е вложил лични средства в размер на 2700 лв. при покупката на апартамента и да допусне съдебна делба на апартамента при квоти 5850/9000 ид.части за ищеца и 3150/9000 ид.части за ответницата, а на лекия автомобил и другите движими вещи при квоти за ищеца и ответницата по ½ ид.части.

Ответницата М.Д.П. в депозирания писмен отговор по чл. 131 от ГПК взема становище, че искът за делба е допустим и основателен, а искът с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК е допустим, но неоснователен. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК като неоснователен и да допусне съдебна делба на описаните в исковата молба вещи при квоти ½ за всеки от съделителите.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Доколкото във всички случаи втората инстанция има правомощието по свой, служебен почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея първоинстанционно решение, като едва след положителното му установяване следва да се разгледа постъпилата въззивна жалба по същество. В конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо и направеното в този смисъл възражение в подадената въззивна жалба е основателно. Първоинстанционният съд е бил сезиран при условията на обективно съединяване с иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на съсобствени между страните вещи /апартамент, лек автомобил и други движими вещи/ и инцидентен установителен иск по чл. 23, ал. 2 от СК за частично преобразуване на лично имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК с решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти тя следва да се извърши, както и каква е частта на всеки един от съделителите, като по този начин се установява правото на делба на всеки от съделителите и се определят вещните права на съделителите по отношение на съсобствената вещ, с оглед на което установяване ще се проведе втората фаза на съдебната делба - ликвидиране на имуществената общност. Съгласно разпоредбата на чл. 342 от ГПК всеки от съделителите може да оспори чрез иск или възражение размера на дяловете на съсобствениците. Допустимо е в делбеното производство да се разгледа инцидентен установителен иск по чл. 23, ал. 2 от СК, който ще е обуславящ по отношение въпросите, на които съдът следва да даде отговор с решението си по чл. 344, ал. 1 от ГПК. Съобразно принципа на диспозитивното начало на гражданския процес предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, поради което съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца. С обжалваното съдебно решение съдът с лаконични мотиви се е произнесъл единствено по въпроса за делба на съсобствения апартамент, без да обсъди в мотивите си и без да постанови диспозитив по отношение на инцидентния установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК и по отношение на другите делбени вещи – лекия автомобил и другите движими вещи. Ето защо въззивният съд намира, че първостепенният съд не се е произнесъл по предявените искове, така, както са заявени в исковата молба от ищеца, с което е постановил недопустим съдебен акт.

Без да е задължително указанието на въззивния съд за първоинстанционния, следва да се изясни, че от събраните по делото доказателства не се установява правнорелевантният факт, че исковата молба - по отношение на имота /апартамента/, да е вписана и в съответния имотен регистър по местонахождението на недвижимия имот - арг. чл. 7 от ПВ, във вр. с чл. 114, ал. 2, б. в от ЗС, чл. 112, б. з” от ЗС и чл. 112, б. а” от ЗС, поради което на основание чл. 114, ал. 2 от ЗС не е следвало да се дава ход на делото от първоинстанционния съд, докато исковата молба - в тази част, не бъде вписана, а да се дадат съответни указания с изясняване на процесуалните последици от несвоевременното им изпълнение - арг. от т. 3 от ТР № 3/19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСГК. Също така е видно, че част от описаните в исковата молба движими вещи не са индивидуализирани по техните белези /за техниката – да бъде посочена марката; за мебелите – вид, цвят, размери/.

По горните съображения, въззивният съд като констатира недопустимост на обжалваното решение, упражнявайки правомощията си по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, следва да го обезсили и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на съсобствени между страните вещи /апартамент, лек автомобил и други движими вещи/ и инцидентен установителен иск по чл. 23, ал. 2 от СК за частично преобразуване на лично имущество.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 77/01.07.2013 г. по гр.д. № 235/2012 г. по описа на Р. районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Р. районен съд за произнасяне по предявените при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на съсобствени между страните вещи /апартамент, лек автомобил и други движими вещи/ и инцидентен установителен иск по чл. 23, ал. 2 от СК за частично преобразуване на лично имущество, съобразно мотивите към настоящото решение.

 

   Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

                            

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                        2.