Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер   440                           25.11.2013 година                              град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                  Втори граждански състав

На двадесет и четвърти октомври                                                            2013 година

В открито заседание, в следния състав: 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1394 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б.С.П., чрез пълномощника си адв. А. ***, против решение № 970/22.07.2013 г. по гр.д. № 5067/2012 г. по описа на С. районен съд, с което е уважен предявеният от Р.Г.Р. срещу Б.С.П. иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск. Конкретно е посочено, че в процесния период от 01.06.2009 г. до 14.06.2012 г. жалбоподателят е бил в брак с Г.Г. Т., прекратен с решението по гр.д. № 3335/2012 г. на С. районен съд от 04.10.2012 г., и за задължението отговаря и бившата съпруга. Твърди, че след напускане на наемното жилище със съпругата си оставили на въззиваемия вещи на стойност над 2000 лв., които били оставени в залог за дължими по договора за наем суми. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Р.Г.Р. в подадения отговор на въззивната жалба взема становище, че въззивната жалба следа да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено. Твърди, че по искането на жалбоподателя да бъде привлечена като втори ответник бившата му съпруга се е произнесъл районният съд с отказ за конституиране, с което жалбоподателят и неговият пълномощник се били съгласили. Оспорва твърдението оставените от жалбоподателя и неговата бивша съпруга движими вещи да са били оставени като залог за дължими по наемния договор суми.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Р.Г.Р., с която е предявен срещу Б.С.П. иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на консумативни разходи, свързани с ползване на наемната вещ.

Не се спори по делото и се установява от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 11.02.1992 г., че въззиваемият е собственик на недвижим имот – апартамент в гр. С., кв. К., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ..

Не се спори между страните по делото, че посоченият апартамент е бил отдаден под наем от въззиваемия на жалбоподателя и неговото семейство през 2005 г. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на св. М. Д. и св. Н.Д., които живеят в същата сграда, където се намира въпросното жилище. От показанията на същите свидетели се установява, че в жилището са живели жалбоподателят заедно със съпругата си и детето си. Не е спорно между страните, че наемните вноски са изцяло заплатени.

От показанията на св. В. П. и св. В. П. се установява, че жалбоподателят след неразбирателства в семейството е напуснал наемното жилище през месец април 2012 г., но в него е останала да живее съпругата му и неговото дете. В исковата молба ищецът, понастоящем въззиваем, твърди, че през месец май 2012 г. семейството на жалбоподателя е напуснало наемното жилище. Съдът кредитира така направеното признание на факта, преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК с оглед показанията на св. М. Д., според която жилището е напуснато окончателно през лятото на 2012 г.

Не е спорно между страните, а и се установява от показанията на св. М. Д. и св. В. П. и от приетия с протоколно определение от 05.03.2013 г. протокол от 04.09.2012 г., че след окончателното напускане на наемното жилище са оставени движими вещи: секция в три части 1 бр., легла 2 бр., маси 3 бр., шкафчета 3 бр., столове 2 бр., климатик M., модел .. – 1 бр. и полилей 1 бр. От показанията на св. М. Д. се установява, че описаните движими вещи се намират в гаража на въззиваемия. От протокола от 04.09.2012 г., подписан от Р.Р., М. Д. И К.Д., се установява, че на датата на съставянето му е констатирано наличието в апартамента на  движимите вещи преди изнасянето им, с цел опразване на апартамента. От показанията на св. В. П. се установява, че жалбоподателят, неговата съпруга и въззиваемия са водили разговори по предложение на съпругата на жалбоподателя да се оставят в залог на наемодателя движимите вещи климатик и мебели за обезпечаване на задължението за неплатена вода.

От представените касов фискален бон от 18.07.2012 г. и 36 броя квитанции от “В .” ЕООД, гр. С., се установява, че за периода от 01.06.2009 г. до 14.06.2012 г. са били начислени суми за доставена питейна и отведена канална вода в наетото жилище в общ размер на 832,39 лв., която сума е заплатена от въззиваемия. Не е спорно по делото, че сумата от 832,39 лв. е заплатена от въззиваемия, което се доказва от факта, че касовия фискален бон е бил в негово държане /фактическият приносител на касовия фискален бон се легитимира като платец по него, доколкото същият се предава в негово държане/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За възникване на вземането за разходи, свързани с ползването на имота, в тежест на ищеца е да докаже настъпването на такива разходи по време на ползване на имота от ответника и техният размер. При доказването на горните факти, ответникът е следвало да докаже изпълнение на задължението си.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за изцяло основателен.

Направеното от жалбоподателя оплакване, че неправилно не е конституирана като ответник в производството неговата бивша съпруга е неоснователно. От данните по делото се установява, че наемното правоотношение е възникнало между въззиваемия от една страна като наемодател, а от друга като наематели въззивникът и неговата съпруга като семейство и с оглед задоволяване на нуждите на тяхното семейство. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 СК разходите за задоволяване на семейни нужди се поемат от двамата съпрузи, които отговарят солидарно за задълженията – законодателят е предвидил солидарна отговорност, възникваща по силата на закона и в полза на кредитора. В случай на солидарна отговорност кредиторът може да иска изпълнението на цялото задължение от когото и да е от длъжниците – чл. 122, ал. 1 ЗЗД, т.е. солидарната отговорност не създава съвместна процесуална легитимация на длъжниците и другарството в процеса е обикновено (чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 215 ГПК). Ето защо в прерогативите на ищеца-кредитор е да предпочете към кой от длъжниците да насочи своята искова претенция. Поради това не е налице визираният в жалбата порок на обжалваното съдебно решение, касаещ необходимост от задължително конституиране като страна-ответник в производството на бившата съпруга на жалбоподателя.

Безспорно по делото се установи наличието на валидно наемно правоотношение между въззиваемия и жалбоподателя и неговата съпруга, по силата на което последните са ползвали собствения на въззиваемия недвижим имот и са заплатили изцяло дължимите наемни вноски. Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта. Заплатената от въззиваемия сума за доставената питейна и отведена канална вода в наетото жилище е изразходвана през периода от 01.06.2009 г. до 14.06.2012 г., т.е. в периода на действие на наемното правоотношение, поради което същата се дължи от наемателите. По делото ответникът не доказа погасяване на задължението за изразходваната вода през процесния период. Поради това жалбоподателят дължи на въззиваемия заплатената от него стойност на изразходваната през наемния период като консумативен разход вода в размер на 832,39 лв.

Жалбоподателят твърди, че в наемното жилище са оставени движими вещи на стойност над 2000 лв. като залог за обезпечаване на задължението за изразходвана вода. Съдът намира, че върху оставените в наемното жилище движими вещи не е учреден залог за обезпечаване на задължението за неплатена вода. Това твърдение следваше да се докаже при условията на пълно и главно доказване от жалбоподателя съгласно чл. 154 ГПК. Освен твърденията в отговора на исковата молба, единственото ангажирано от него доказателство в тази насока са показанията на св. В. П.. От нейните показания обаче се установи, че само са се водили разговори между жалбоподателя, неговата бивша съпруга и въззиваемия за учредяване на залог върху движимите вещи за неплатената вода, като не се установи кога са водени тези разговори и какъв е резултатът от тях, т.е. не се установява да е учреден залог. Действително вещите са се намирали в наемното жилище след освобождаването му, но това не води до извод за учреден залог върху тях, доколкото наемателите са длъжни да изнесат своите вещи от наемното жилище, а наемодателят, полагайки грижата на добрия стопанин е длъжен да съхранява вещите до изнасянето им от бившите наематели. Поради недоказаност на твърдението, следва да се приеме, че не е учреден залог върху оставените в наемното жилище движими вещи за обезпечаване на задължението на наемателите за неплатена вода. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че е учреден залог, то съгласно разпоредбата на чл. 159 ЗЗД кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на заложената вещ, т.е. кредиторът има право да се удовлетвори от цената на заложената вещ, но не и задължение да го стори. Залогът е обезпечение на поето задължение и ако длъжникът заплати задължението си, то кредиторът следва да му върне дадените в залог вещи. Налага се извод, че учреден залог не лишава кредиторът от възможност да претендира вземането си по исков ред, както е сторено впрочем в настоящия случай. Ето защо съдът намира за неоснователно твърдението за учреден залог на движими вещи като възражение за неоснователност на исковата претенция.

            С оглед гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на консумативни разходи – доставена вода, свързани с ползване на наемната вещ, се явява изцяло доказан по основание и размер.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.

           

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 970/22.07.2013 г. по гр.д. № 5067/2012 г. по описа на С. районен съд.

 

            Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.     

                          

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                               

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.