Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 448                       29.11.2013 година                         град Стара Загора

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       Втори граждански състав

На тридесет и първи октомври                                                     2013 година

В открито заседание в следния състав: 

                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                        2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1409 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Д.К., Н.Д.К. и И.Д.П., чрез пълномощниците си адв. С. ***, против отхвърлителната част на решение № 944/17.07.2013 г. по гр.д. № 1010/2013 г. по описа на С. районен съд, с което е уважен частично предявеният от жалбоподателите срещу Държавата иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъде изцяло уважен предявеният иск. Конкретно е посочено, че съдът е изследвал наследствени отношения между наследниците на общия наследодател на ищците, но такъв спор не бил повдигнат с исковата молба и с това съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран. Считат, че съдът неправилно не е взел предвид, че само ищците твърдят придобивна давност, а ответникът не оспорвал с отговора на исковата молба собствеността на 744/1452 кв.м. ид.ч., с което спорни били само 336 кв.м. до 1080/1452 кв.м. ид.ч.

Въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действаща чрез упълномощения областен управител на област Стара Загора, не е депозирала отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебно заседание.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на М.Д.К., Н.Д.К. и И.Д.П., с която е предявен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба ищците твърдят, че общият им наследодател П. Д. Ж. е признат за собственик на 171/744 кв.м. от дворно място, представляващ имот пл. № 195, кв. 14 по стар регулационен план на С. минерални бани, като им е прехвърлил по 1/3 ид.части на всеки от тримата, чрез правни сделки както следва: покупко-продажба от 1980 г. в полза на първия ищец М.Д.К., покупко-продажба от 1980 г. в полза на втория ищец Н.Д.К. и покупко-продажба от 1985 г. в полза на третия ищец И.Д.П.. Твърдят, че след влизане в сила на ЗВСОНИ със заповед № 3442/28.12.1992 г. на кмета на Община Стара Загора е възстановена собствеността върху останалите 573/744 кв.м. от описания по-горе недвижим имот в полза на наследниците на П. Д. Ж., като наследодателят им е владял имота непрекъснато от преди отчуждаването му в полза на Държавата през 1950 г. и до неговата смърт, а след това ищците са го владели непрекъснато, явно и без оспорване, като владението е осъществявано в границите на имота през време на всички негови регулации от 1932 г. до действащата понастоящем такава. Тъй като Областният управител на Стара Загора е съставил акт за държавна собственост № 7095/18.04.2012 г. за 708/1452 кв.м. ид. части от имота, им е оспорено правото на собственост и искат да бъде установено спрямо Държавата, че са собственици на 1080/1452 кв.м. ид.части от поземления имот по покупка и давностно владение.

С разпореждане № 2764/26.02.2013 г. районният съд е дал указания на ищеца да отстрани нередовности в исковата молба като се индивидуализира спорния имот в петитума на исковата молба с посочване на неговото местонахождение, площ, граници, описание съгласно одобрената кадастрална карта и бъде вписана исковата молба в Служба по вписванията.

В изпълнение на указанията е представена от ищците поправена искова молба, в която имотът е индивидуализиран съгласно действащия регулационен статут на имота, като в петитума на исковата молба е посочено, че се претендира на основание наследство, покупка и давностно владение собствеността върху 1080/1452 кв.м. ид.части от поземлен имот с идентификатор 68970.502.265 с площ от 1452 кв.м. по одобрената кадастрална карта на с. С. бани.

С обжалваното решение районният съд е признал за установено по отношение на Държавата, че тримата ищци са собственици по наследство, по силата на договори за покупко-продажби от 1980 г. и договор за дарение от 1985 г., на общо 385,875/1452 кв.м. ид.части от поземлен имот с идентификатор 68970.502.265 с площ от 1452 кв.м. по одобрената кадастрална карта на с. С. бани, като е отхвърлил иска до претендираните 1080/1452 кв.м. ид.ч. от същия имот като неоснователен.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

При извършената служебна проверка на въззивната жалба съдът е намерил същата за процесуално допустима. Жалбата е внесена за разглеждане съда, постановил първоинстанционното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от правно легитимираната страна, имаща интерес от въззивно обжалване.

Обжалваното решение е валидно постановено.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай въззивният съд обаче намира, че обжалваното решение е недопустимо по аргументи, различни от направените такива във въззивната жалба. Анализът в тази посока налага извода, че производството пред районния съд се е развило по нередовна искова молба, което не е било констатирано от съда нито при проверката, извършена по реда на чл. 129 ГПК, нито по-късно. Обстоятелствената част на исковата молба не кореспондира със заявеното в петитума общо искане за установяване на площ от 1080/1452 кв.м. ид. части. В обстоятелствената част на поправената искова молба единствено е отбелязано, че по действащия кадастрален план и регистър имотът е с площ от 1452 кв.м., но не са изложени обстоятелства по отношение на имот с такива пространствени параметри. По-късно релевираните от процесуалните представители на ищците правни доводи и ангажирани във връзка с тях доказателства, не санират този порок на исковата молба. Така описаната фактическа обстановка е крайно пестелива, като не позволява да бъде индивидуализирано на какво правно основание, за каква част и от кой имот се претендира. В този смисъл исковата молба не е позволявала съдът да определи предметната страна на спора, чиято резултативност е следствие на дискредитиращите се взаимно обстоятелствена част и петитум на исковата молба, което е рефлектирало върху цялостното производство и на крайния съдебен акт в първоинстанционното производство. Неясните твърдения в исковата молба не позволяват да се даде правна оценка на спора и същият да бъде разгледан по същество, поради което произнасянето на районният съд е излязло извън диспозитивното начало на гражданския процес, намерило отражение в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ГПК. На пръв поглед формално и с оглед правомощията на въззивната инстанция, дадени от ТР № 1/2001 г. на ВКС, предполага служебна активност по оставянето на исковата молба без движение от настоящата инстанция. В т. 10 изрично се дават указания, че проверката за валидността и допустимостта на обжалваното решение доколкото предхождат проверката за правилността на решението, а от друга страна са свързани с абсолютните предпоставки за предявяването на един иск, следва да бъдат служебно съблюдавани от съда във всяко положение на делото. В този смисъл порокът следва да се констатира и отстрани още при първоинстанционното развитие на делото, за да може съдът да определени спорния предмет, да му придаде правна оценка и съобразно установеното да постанови крайния си акт. Противното означава, че при настоящото производството, което не подлежи на касационен контрол, предвид цената на иска, ще следва да се развие в една инстанция.

Посочените по-горе аргументи се подкрепят и от неясно развилото се производство от към предметна страна и пред настоящата инстанция. Неяснотата на предметната страна на спора се е отразила и в произнасянето на първостепенния съд по ненаведено с исковата молба правно основание – договор за дарение, каквито обстоятелства не са въобще изложени в исковата молба, нито по-късно релевирани. Законът не предвижда възможност за автоматично изменение на основанието на претенцията по изявление на ищеца или чрез осъществено доказване. Такова изменение е допустимо само ако съдът прецени това за уместно с оглед защитата на ответника (чл. 214, ал. 1 от ГПК), като по този въпрос съдът се произнася с нарочно определение.

Макар и незадължителни указанията на въззивния съд, същият отчита, че при новото разглеждане на делото следва да се конкретизира спорния предмет чрез унифициране на обстоятелствена част и петитум на исковата молба и посочване на какво основание, каква част и от кой имот, с какви пространствени параметри, се претендира. Също така следва да се отчете и невъзможността при предявяване на иск за собственост (установителен или ревандикационен) съдът да изследва наследствените квоти на неучастващи в процеса страни.

По горните съображения, въззивният съд като констатира недопустимост на обжалваното решение, упражнявайки правомощията си по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, следва да го обезсили и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, съобразно изложените мотиви.

          Разноски за производството не са поискани и не се присъждат.

 

Така мотивиран, С.ят окръжен съд на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 944/17.07.2013 г. по гр.д. № 1010/2013 г. по описа на С. районен съд.

 

ВРЪЩА делото на С.я районен съд за ново разглеждане на предявения иск, съобразно мотивите на настоящото решение.

 

          Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.        

                    

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                        2.