Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  

номер 425                          07.11.2013 година                      град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 Втори граждански състав

На седми ноември                                                                      2013 година

В закрито заседание, в следния състав: 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ      ЧЛЕНОВЕ: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1417 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. 

Постъпила е жалба от Н.И.Н. – длъжник по изп. дело № 2321/2013 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при К. районен съд, против извършения на 09.09.2013 г. от държавен съдебен изпълнител въвод във владение на недвижим имот и отказ да се отменят или съразмерно да се намалят разноските по съдебното изпълнение. В жалбата се излагат твърдения, че жалбоподателят не е възпрепятствал достъпа на взискателя до разпределения му за ползване недвижим имот съгласно постановено съдебно решение и извършеният въвод във владение е безпредметен, поради което следвало да се отмени. В тази връзка счита, че и неправилно в негова тежест са възложени разноските по изпълнението.

Взискателят по изпълнителното дело В.Т.Н., чрез пълномощника си адв. С.Т., е депозирал възражение, като счита, че жалбата следва да се остави без уважение и да се потвърдят обжалваните действия на съдебния изпълнител.

Държавният съдебен изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 ГПК е изложил мотиви по обжалваните действия, като счита жалбата за недопустима и неоснователна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, възраженията на взискателя и провери законосъобразността на обжалваните действия, намери за установено следното:

Подадената жалба е недопустима в частта, с която се обжалва извършеният от съдебния изпълнител въвод във владение на недвижим имот.

Изпълнително дело № 2321/2013 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при К.ъшки районен съд е образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.07.2013 г., издаден въз основа на решението по гр.дело № 1494/2011 г. на К. районен съд, по силата на който е предоставено на Н.И.Н. и В.Т.Н. ползването на семейното жилище – дворно място с построената в него масивна триетажна жилищна сграда, находящо се в с. Е., ул. “П. М.” № ., като разпределя ползването както следва: Предоставя на В.Т.Н. ползването на втория и третия надземни жилищни етажи от жилищната сграда със самостоятелен вход от север, подземен гараж в северозападната част на жилищната сграда със самостоятелен вход от западната страна на сградата и дължина от 12 метра от входната врата на гаража до основен трегер на къщата и северната част от дворното място със самостоятелен портал в северозападната част на същото заключено между точки А, Б, В, Ж, Г и З в приложената към решението план-схема за разпределение. На 13.08.2013 г. длъжникът е отказал да получи връчената му лично покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, което е удостоверено с подписа на връчителя и съгласно чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК отказът не засяга редовността на връчването, т.е. същата се смята за редовно връчена на 13.08.2013 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че на 09.09.2013 г. от 14,30 ч. е насрочен въвод във владение на адрес с. Е., ул. “П.” № ..

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Буквалното тълкуване на текста предпоставя възможност за обжалване в хипотезата на въвод във владение, където интерес безспорно съществува, като същевременно правото на жалба е свързано с ненадлежно уведомление за изпълнението. В случая жалбоподателят не се позовава на ненадлежно уведомление за изпълнението, а и по-горе се посочи, че е бил надлежно уведомен на 13.08.2013 г. съгласно чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК за насрочения въвод. Съгласно чл. 435, ал. 5 от ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Налага се извод, че длъжникът по изпълнението няма право на жалба срещу извършен от съдебния изпълнител въвод във владение, освен поради ненадлежното му уведомяване за изпълнението. При така изложеното жалбоподателят не е надлежно легитимиран да обжалва извършения от съдебния изпълнител въвод във владение на недвижим имот.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че жалбата на длъжника против действията на държавен съдебен изпълнител към Съдебно-изпълнителната служба при К. районен съд, изразяващи се в извършен на 09.09.2013 г. въвод във владение на недвижим имот, по изпълнително дело № 2321/2013 г., обективиран в протокол за принудително отнемане на вещи от 09.09.2013 г., следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото в тази част прекратено.

Жалбата в другата й част, а именно за произнасянето на съдебния изпълнител по разноските, е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2 от ГПК и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Както се посочи по-горе, установява се, че на длъжника е връчена по изпълнителното дело на 13.08.2013 г. покана за доброволно изпълнение. В същата е посочено, че задължението на длъжника е да се предостави ползването на описания в изпълнителния лист недвижим имот, както и че задължението на взискателя по изпълнителното дело възлиза на 20 лв. разноски и 250 лв. адвокатско възнаграждение. По указание на държавния съдебен изпълнител взискателят е внесъл сума от 200 лв., представляваща държавна такса за извършване на насрочения въвод във владение на недвижим имот. С молба вх. № 4450/09.09.2013 г. длъжникът е посочил, че насрочения за същата дата въвод във владение бил безпредметен, тъй като взискателката ползвала определената й част от недвижимия имот, поискал е да се възложат в тежест на взискателката разноските по изпълнението. По така депозираната по изпълнителното дело молба, съдебният изпълнител се е произнесъл, като видно от протокол за принудително отнемане на вещи от 09.09.2013 г., искането на длъжника за възлагане на разноските в тежест на взискателя е оставено без уважение, като отказът следва да се приравни на постановление за разноските по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В настоящия случай не е налице нито една от визираните в нормата хипотези за изключване отговорността на длъжника за разноски по изпълнението. Най-напред изпълнителното производството не е прекратено на някое от основанията по чл. 433 ГПК. Видно от приложеното изпълнително дело взискателят не е изоставил изпълнителните действия,  държи за осъществяването им, което поддържа и във възражението си пред настоящата инстанция. Не е налице и последната предвидена в закона хипотеза – отмяна на действията от съда. Както се посочи по-горе жалбата в частта за отмяна на извършения въвод във владение е недопустима, поради което същият не подлежи на отмяна от съда. В този смисъл длъжникът по силата на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК дължи разноските по изпълнението.

Съгласно чл. 1 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.) предвижда за образуване на изпълнително дело да се събира такса в размер на 20 лв., колкото са събрани за образуване на изпълнително дело № 2321/2013 г.

Съгласно чл. 22 ТТРЗЧСИ за въвеждане във владение на недвижим имот се събира такса в размер 1 на сто върху цената на имота, но не по-малко от 200 лв. От така визираната такса обаче нормотворецът е предвидил изключения, като в т. 3 от забележките към чл. 22 ТТРЗЧСИ е посочено, че за въвеждане във владение на семейно жилище се събира такса от 50 лв. Видно от изпълнителния лист от 24.07.2013 г., по повод на който е образувано изпълнително дело № 2321/2013 г., разпределено е ползването на семейното жилище на взискателя и длъжника. Съдебният изпълнител обаче е указал и съответно взискателят е внесъл сумата от 200 лв. за извършения въвод във владение на семейното жилище. Така определената от съдебния изпълнител държавна такса за въвод във владение на семейното жилище обаче е незаконосъобразна, тъй като същата е в размер на 50 лв. Поради изложеното следва да се отменят разноските по изпълнението над сумата от 50 лв. държавна такса за въвод във владение.

По отношение на възражението за съразмерно възлагане на разноските, което съдът намира за възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., видно от представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие № 2038/01.08.2013 г., е съответстващо на чл. 10, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащи за образуване на изпълнително дело минимално възнаграждение от 100 лв. и за защита по изпълнителни дела, които имат за предмет въвод - 1/2 от възнагражденията, определени в чл. 7, ал. 2, на база стойността на имота. Видно от представените по изпълнителното дело удостоверение за данъчна оценка изх. № 7404008538/05.08.2013 г. и план-схема за разпределение ползването на имота, данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на въвода във владение (гараж, ІІ и ІІІ жилищни етажи, земя с площ от 302 кв.м.), е в размер на 15184,40 лв. На база на така определената стойност на имота възнаграждението по чл. 10, т. 3 от Наредбата следва да се определи на половината от стойността по чл. 7, ал. 2, т. 4 – изчислена е в размер на 376,83 лв. Или общо минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е в размер на 476,83 лв. От това се налага извод, че възнаграждението за адвокат на взискателя не само не е прекомерно, то дори е под предвидените в наредбата минимални прагове. Не може да не се отбележи и обстоятелството, че длъжникът също е представил по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие от 09.09.2013 г., в който е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., което логично не включва възнаграждение за образуване на изпълнително дело. Поради това не е налице основание за коригиране на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното жалбата в частта за разноските по изпълнителното дело се явява частично основателна, като следва да бъде отменен отказът на съдебния изпълнител да уважи молбата на длъжника, в частта за дължимата държавна такса за въвод във владение на семейното жилище по изпълнителното дело над сумата от 50 лв.

                       

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Н.И.Н., ЕГН **********,***, срещу действията на държавен съдебен изпълнител, изразяващи се в извършване на въвод във владение на недвижим имот, обективиран в протокол за принудително отнемане на вещи от 09.09.2013 г. по изп. дело № 2321/2013 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при К. районен съд, като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1417/2013 г. на С. окръжен съд в тази част.

           

            ОТМЕНЯ по жалбата, подадена от Н.И.Н., ЕГН **********,***, определените от държавен съдебен изпълнител с уведомление от 09.08.2013 г. разноски за държавна такса за извършения на 09.09.2013 г. въвод във владение на семейното жилище по изп. дело № 2321/2013 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при К.районен съд, за разликата над сумата от 50 лв. до пълния начислен размер от 200 лв.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Н.И.Н., ЕГН **********,***, в останалата част срещу определените от държавния съдебен изпълнител разноски за държавна такса за образуване на изпълнителното дело в размер на 20 лв. и адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 250 лв.

 

Решението в частта, с която жалбата се оставя без разглеждане и се прекратява производството по делото, има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд, гр. П. в едноседмичен срок от връчване препис на страните, а в останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                       

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                           2