Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  

номер  428                                   13.11.2013 година                      град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 Втори граждански състав

На тринадесети ноември                                                                           2013 година

В закрито заседание, в следния състав: 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ      ЧЛЕНОВЕ: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1446 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. 

 

Постъпила е жалба от “А.” ЕООД – длъжник, против постановлението за разноските на ЧСИ К.А., рег. № . на КЧСИ по изпълнително дело № 3251/2013 г.

Взискателят по изпълнителното дело Ж.И.Н., чрез адв. С.Р. ***, е взел становище, че счита жалбата на длъжника за недопустима и следва да се остави без разглеждане. Претендира разноски за производството.

Частният съдебен изпълнител чл. 436, ал. 3 ГПК е изложил мотиви по обжалваните действия, като счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, възраженията на взискателя и провери законосъобразността на обжалваните действия, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за недопустимост се явява необосновано, тъй като съдебният изпълнител макар и след постъпване на жалбата, се е произнесъл по искането в жалбата за намаляване на разноските, видно от постановеното от съдебния изпълнител постановление от 17.10.2013 г., обективирано върху становище вх. № 7290/17.10.2013 г. на взискателя. С уведомително писмо изх. № 45995/17.10.2013 г., получено от длъжника и от неговия пълномощник, съдебният изпълнител е уведомил длъжника за намаленото адвокатско възнаграждение до искания размер до 100 лв. и поискал становище от длъжника дали поддържа депозираната жалба вх. № . г. По изпълнителното дело не е постъпило от длъжника становище по повод произнасянето на съдебния изпълнител по разноските, с оглед на което следва да се приеме, че същият не е оттеглил подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител, доколкото това действие следва да бъде извършено с изрично волеизявление.

Изпълнително дело № . г. по описа на ЧСИ К.А., рег. № . на КЧСИ е образувано по молба на Ж.И.Н. и въз основа на изпълнителен лист от 03.09.2013 г., издаден въз основа на решение № 703 от 06.06.2013 г. по гр.дело № 6284/2012 г. на С.районен съд, в частта, с която е осъдено “А.” ЕООД да заплати на Ж.И.Н. сумата от 3600 лв., представляваща трудови възнаграждения за периода от 05.06.2012 г. до 05.10.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.11.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 82,04 лв., представляваща лихва по чл. 245, ал. 2 КТ за неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 3600 лв. за периода от 05.06.2012 г. до 05.10.2012 г. По исканията на взискателя в молбата за образуване на изпълнителното дело е съставена от съдебния изпълнител сметка № 15628 по чл. 79 от ЗЧСИ (лист 8 от изпълнителното дело). По делото се установява, че на длъжника е връчена по изпълнителното дело на 25.09.2013 г. покана за доброволно изпълнение изх. № 40923/12.09.2013 г. (л. 23 от изп.дело). В същата е посочено, че задължението на длъжника по изпълнителното възлиза на 82,04 лв. неолихвяема сума, 3600 лв. главница, 308,54 лв. лихви, 1 лв. допълнителни разноски и 246 лв. разноски по изп.дело, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 503,19 лв., както и сумата от 1000 лв. адв.възнаграждение. Едновременно с искане вх. № 6803/01.10.2013 г. и жалба (неправилно озаглавена като частна жалба) вх. № 6804/01.10.2013 г. длъжникът по изпълнителното дело е поискал да бъдат намалени адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно до сумата от 100 лв. и да бъдат точно определени таксите по ТТРЗЧСИ, тъй като не било ясно за какво са начислени и дали са внесени предварително от взискателя. След наложен запор на банковите сметки на длъжника в “Р. Б.” АД, последното с писмо изх. № 27.09.2013 г. е уведомило съдебния изпълнител, че дължимата сума по запора в размер на 5875,82 лв. е била преведена съгласно указанията на съдебния изпълнител. С нареждания-разписки от 14.10.2013 г. взискателят е получил от съдебния изпълнител общо сума в размер на 4 008,61 лв.

Искането вх. № 6803/01.10.2013 г. е администрирано от съдебния изпълнител, като взискателят е взел становище вх. № 7290/17.10.2013 г., че искането е основателно. С постановление от 17.10.2013 г., обективирано на становище вх. № 7290/17.10.2013 г., съдебният изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение до размера от 100 лв. и намалил таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С платежно нареждане от 18.10.2013 г. съдебният изпълнител е възстановил на длъжника по изпълнителното дело сумата от 960,49 лв., от които 900 лв. намалено адвокатско възнаграждение и 60,49 лв. преизчислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В настоящия случай не е налице нито една от визираните в нормата хипотези за изключване отговорността на длъжника за разноски по изпълнението. Поради това разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, което принципно положение не се променя от визираното в чл. 79, ал. 2 ГПК, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. След като разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, то последният следва да ги заплати доброволно и да бъдат събрани от съдебния изпълнител по изпълнителното дело. В случая разноските са събрани от съдебния изпълнител чрез запор на банкова сметка ***, след което са разпределени по пера съгласно ТТРЗЧСИ. Поради това е ирелевантно наведеното в жалбата обстоятелство, че било неясно дали са били предварително внесени от взискателя разноските по изпълнението, за да бъдат те възложени в тежест на длъжника.

Видно от сметка № 15628 по чл. 79 от ЗЧСИ, по изпълнителното производство са начислени такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 246 лв. с ДДС за образуване на изпълнителното дело по т. 1, за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника по т. 2, за справки по т. 3 – 5 бр. на л. 12 – л. 16 от изпълнителното дело, за връчване на книжа от съдебния изпълнител по т. 5 – 4 бр. на л. 10, 17, 22, 23 от изпълнителното дело, както и за изготвяне на посочената сметка за дълга по т. 12. Начислена е и допълнителна такса в размер на 1 лв. за електронна справка от Служба по вписванията – С. на л. 6 от изпълнителното дело. Налага се извод, че посочените от съдебния изпълнител разноски по раздел І от ТТРЗЧСИ са законосъобразно начислени и събрани.

Съгласно т. 26, б. “в” от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира такса върху събраната сума, като при сума от 1000 лв. до 10000 лв. – таксата е в размер на 100 лв. плюс 8 на сто за горницата над 1000 лв. От установеното горе следва извод, че съдебният изпълнител е следвало да събере общо сумата от 4353,61 лв., представляваща 3600 лв. главница, 82,04 лв. лихва, 324,57 лв. законна лихва за периода от 11.09.2012 г. до 27.09.2013 г., такси по изпълнението в размер на 247 лв. с ДДС, 100 лв. адвокатско възнаграждение за взискателя. Посочената сума е събрана от съдебния изпълнител видно от писмото изх. № 27.09.2013 г. на “Р.” АД (сумата по писмото е по-голяма, тъй като в нея са включени възстановените по-късно суми). От събраната пропорционална такса в размер на 504,42 лв. (виж запорното съобщение до “Р. ” АД) съдебният изпълнител е възстановил на длъжника сума в размер на 60,49 лв. с посоченото платежно нареждане от 18.10.2013 г., т.е. окончателно е събрал за пропорционална такса по т. 26 от Тарифата сумата от 443,93 лв. Така събраната пропорционална такса от съдебния изпълнител отговаря на посочения в т. 26 от Тарифата размер, изчислен съобразно събраната от съдебния изпълнител сума по изпълнителното дело. Поради изложеното жалбата, касателно размера на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, се явява неоснователна.

Претенцията за намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. до сумата от 100 лв. се установи, че е удовлетворена от съдебния изпълнител и на длъжника е възстановена сумата от 900 лв., видно от платежно нареждане от 18.10.2013 г. При така установеното се явява неоснователна жалбата и по този пункт.

Поради изложените мотиви се налага извод, че жалбата се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

При това положение ответната по жалбата страна има право на разноски за производството, които са поискани от нея и доказани в размер на 300 лв., видно от представения договор за правна защита и съдействие № 62241/17.10.2013 г.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от “А.” ЕООД, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, с ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Ц.” № ., вх. ., ап. ., представлявано от управителя Н. С.К., против постановлението от 17.10.2013 г. за разноските на ЧСИ К.А., рег. № . на КЧСИ по изпълнително дело № 3251/2013 г.

 

         ОСЪЖДА “А.” ЕООД, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Ц.” № ., вх. ., ап. ., представлявано от управителя Н.С. К., да заплати на Ж.И.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сума в размер на 300 лв., представляващи разноски за производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                        

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 2.