Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 480                                         16.12.2013 г.                     град С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и девети ноември                                                             2013 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар:  П.Г.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 94 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        

 

Производството е по реда на чл. 226, от КЗ /по отношение на първия ответник и по 45 от ЗЗД / по отношение на втория ответник/ във вр. с чл. 52 и  чл. 84 от ЗЗД.

 

Ищците Й.Д.С., Н.Й.П., Т.Й.Б. и Т.В.Р. твърдят в исковата си молба, че на 18.09.2009 г., преди обяд, **, и съпругът й Й.Д.С., пътували от **, към ** с товарен автомобил „Фиат Дукато" с рег. № БТ 7494 АХ, собственост на Т. В.Р..***, , автомобилът бил управляван от Й.С. след което той и съпругата му - М.С., се сменили, като от там до мястото на произшествието товарния автомобил управлявала тя. Двамата пътували без поставени обезопасителни колани. Навлезли в прохода „Хаинбоаз" /Проход на Републиката/, път - ПП-П-55, км 48, където се движили със скорост от около 80 км/ч при разрешена в участъка - 90 км/ч. По същото време, в обратна посока, от В.Т. към Г. се движел лек автомобил марка «БМВ X 5» с рег. № С 98 98 ХТ, собственост на"Визарт-В" ЕООД гр. София, управляван от В.Е.Д.. Пътното платно в района на местопроизшествието било с две ленти за движение, с хоризонтална маркировка - непрекъсната разделителна линия, с широчина на всяка лента за движение - 4.25 м, като в двата края пътното платно било оградено с мантинела. В участъка на произшествието, по отношение на движещия се лек автомобил „ВМВ" имало десен завой, съответно ляв, по отношение на движещия се товарен автомобил „Фиат Дукато", със среден радиус 141 м. Пътното платно било мокро, времето било ясно, видимостта не била ограничена или намалена. Управлявайки лекия автомобил „БМВ", водачът му В.Д. нарушил правилата за движение - преди настъпване на удара, същият се движел със скорост, по-висока от 116 км/ч, вследствие на което навлязъл в срещуположната лента на около 15 м. преди мястото на удара. Между временно, усещайки, че загубва управлението на автомобила, явно  употребил аварийно спирачки, тъй като към момента на удара скоростта на лекия автомобил „БМВ" била 36 км/ч.. Независимо от това и понеже водачът на товарния автомобил обективно не е имал възможност да предотврати удара, вследствие движението с превишена скорост при конкретните метеорологични условия, лекият автомобил „БМВ" навлязъл в насрещната лента за движение, което се случило около 10 часа на посочената дата и между двете МПС се реализирал удар с предна дясна част на лекия автомобил „БМВ" в предна лява част на товарен автомобил „Фиат Дукато", като контактната повърхност между двата автомобила била около 0,8 - 1 м. Ударът бил челен, като след неговото настъпване двата автомобила се преместили заедно, като контактните им повърхности почти не се разделили. Мястото на удара било в лентата за движение на товарния автомобил „Фиат Дукато" и на около 0,96 м източно от непрекъснатата разделителна линия на пътното платно. По този начин водачът на лекия автомобил „БМВ", В.Д., по непредпазливост причинил смъртта на ** и многостепенна средна телесна повреда на Й.Д.С., изразяваща се в счупване на лъчевата кост на десния горен крайник, счупване на лакътната кост на левия горен крайник, счупване на малко пищялната кост на десния долен крайник, счупване на I, II и Ш-та предходилни костици със счупване на фалангата на първи пръст на левия долен крайник, представляващи трайно затрудняване на движението на крайниците. Предвид горното молят съда да осъди ответника “Бул инс” АД София да заплати на ищците сумата от по 100 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на **, както и да се осъди същия ответник да заплати на ищеца Й.Д.С. сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие, вследствие претърпяната от него средна телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски по делото. Ако искат не бъде уважен по отношение на първия ответник, при условията на евентуалност предявяват същите претенции към втория ответник В.Е.Д..*** в Отговора на ИМ твърди наличие на съпричиняване на вредата от страна на пострадалите М.С. и Й.С.. Въпреки дадената възможност за оспорване на писмените доказателства, представени от ищците, по делото не се е явил процесуален представител, не е взел отношение по доказателствата в откритото съдебно заседание.

 

Втория ответник В.Е.Д. оспорва предявения срещу него иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД при условията на евентуалност, като смята същия за неоснователен, както по основание, така и по размер. Смята, че така претендираните обезщетения са в прекалено голям размер. Счита, че предявеният иск по чл. 226,ал.1 от КЗ срещу първият ответник ЗК „БУЛ ИНС" АД, е правилен и законосъобразен.

 

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

С Определение от открито съдебно заседание на 01.06.2010 г. по НОХД № 251/2010 г. на СтОС е одобрено споразумение между Окръжна прокуратура- Ст. Загора и подсъдимия Д., по силата на което Д. е признат за виновен, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б. «б», вр. с чл.343, ал.1, б. «в», вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на определението в законна сила. Съответно, на основание чл. 343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

 

Видно от удостоверение за наследници № 70/24.09.2009 г. на Община Г.О. се установява, че наследници по закон на починалата **, са страните по делото- Й.Д.С., Н.Й.П., Т.Й.Б..

 

В хода на делото е починал ищеца Никола Йорданов Разсуканов, като негов наследник по закон е съпругата му – Т.В.Р. – видно от удостоверение за наследници: № 00254/21.07.2011 г. на Община Е..

 

Пред настоящата инстанция беше допуснато и прието като писмено доказателство писмо изх. №10-03-17/04.01.2013 г. на Гаранционен фонд гр. София, от което се установява, че със застрахователен договор от 30.03.2009 г. /полица/ № 025/0900138616/0366932,  между ЗД "БУЛ ИНС" АД и "ВИЗАРТ-В" ЕООД със гр. София, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ответника, за застраховка "гражданска отговорност" на автомобил марка «БМВ X 5» с рег. № С 98-98 ХТ с рама № ШВАЕВ510402450066, със срок на действие от 00.00 ч. на 31.03.2009 г. до 24.00 часа на 30.03.2010 г..

 

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: Свидетелят Т.Н.П. заявява, че пострадалата М.С. му е тъща, а първия ищец Й.С. му е бубалък. В много добри отношения са били с тях и  се виждали всеки ден. Не са живеели заедно, но те са  имали собствен бизнес. Смъртта на пострадалата им се е отразила много тежко. Н. и сестра й Т. също са я приели много тежко и трудно. Първият ищец Й.С. е бил целия начупен, дълго време е бил неподвижен. След 1 година след инцидента е започнал да се движи нормално. И сега той продължавал да живее с малката си дъщеря Т..

         

Свидетелят С.С.С. заявява, че познава ищците и пострадалите от преди повече от 20 г. Много добри приятели са били със семейството на М. и Й. С.. Работили са заедно, имали са общ бизнес. Ищецът Й.С. след инцидента е бил много време на легло, после в инвалидна количка над 1 месец. Й. и М. С. живеели в собствена къща в с. П.. Дядото Н.Р. по време на делото е починал, бабата Т.Р. била още в шок от инцидента, тъй като е загубила дъщеря си. Били много задружно семейство. Децата много са помагали на родителите си и обратно. Сега станали затворени хора и след трагедията не са се събирали заедно.

 

Свидетелят В.Н.Б. заявява, че познава Й.С. още от ергенството, в казармата са служили заедно с него в гр.Ст.Загора, след това са ергенували заедно. Били са много близки помежду си. Много добри са били отношенията в семейството им.. Й.С. бил целия начупен– ръце, крака. Смъртта на майката М. се отразила зле на децата й- Н. и Т.. Бабата Т.Р. не била много добре, на дядото Н.Р. много тежко му се е отразил инцидента и междувременно починал. Лечението на първия ищец Й.С. е продължило около 1 година, и още не е напълно възстановен- имал проблем с ръцете.

           

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

При така изложената фактическа обстановка съдът намира за установено наличието на деликт – противоправно деяние, извършено виновно – при условията на непредпазливост и станало причина за вредоносният резултат за ищците, като в случая това обстоятелство не се спори между страните.

 

Спорен по делото е въпросът относно кой от двата ответници следва да отговаря по исковете на ищците и размера на дължимото обезщетение.

 

На първо място съдът намира, че претенцията на ищците следва да бъде уважена спрямо първия ответник ЗК ”Бул Инс”- АД в гр.София. Това е така, защото по делото категорично е установено, че между първия ответник ЗД "БУЛ ИНС" АД и "ВИЗАРТ-В" ЕООД със гр. София, чийто едноличен собственик на капитала и управител е втория ответник е сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" на автомобил марка «БМВ X 5» с рег. № С 98-98 ХТ с рама № ШВАЕВ510402450066, със срок на действие от 00.00 ч. на 31.03.2009 г. до 24.00 часа на 30.03.2010 г.. Поетият от ЗК „БУЛ ИНС" АД застрахователен риск е реализиран на 18.09.2009 г.- т.е. от този момент ЗК "БУЛ ИНС" АД дължи покритие на риска "ГО" чрез застрахователно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 226 от КЗ, ищците, към които застрахованият водач е деликтно отговорен, имат право да го искат направо от застрахователя му- първия ответник по делото. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.

 

По отношение на претенциите на ищеца Й.Д.С. за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга **: Безспорно ищеца е преживял мъки и страдания от загубата на съпругата си, нарушено е едно семейство като цялост. За определяне на размера на обезщетението съдът взе под внимание свидетелските показанията, които установяват, че са били сплотено и задружно семейство и след трагедията много трудно преживели инцидента. Съдът кредитира тези свидетелски показания, тъй като са непосредствени и непротиворечиви помежду им. Ето защо съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 70 000 лева за ищеца, които първият ответник следва да бъде осъден да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 100 000 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Относно претендираните от същия ищец неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на претърпяната от него многостепенна средна телесна повреда в размер на 40 000 лв., съдът намира следното: Свидетелят В.Н.Б. заявява, че Й.С. бил целия начупен– ръце, крака. Лечението на първия ищец Й.С. е продължило около 1 година и още не е напълно възстановен - имал проблем с ръцете. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди за тези травми съдът намира, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена до размера на 30 000 лв., които първият ответник следва да бъде осъден да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 40 000 лева, иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. 

 

По отношение на претенциите на Н.Й.П. и Т.Й.Б. за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка **, съдът намира следното: Безспорно децата, като наследници на починалата са най – уязвими от смъртта на тяхната майка. Всички свидетелски показания установяват, че смъртта на майката М. се отразила зле на децата й - Н. и Т.. Ето защо съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 70 000 лева за тези ищци, които първият ответник следва да бъде осъден да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 100 000 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Претенцията на Т.В.Р. за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря **, съдът намира следното: Безспорно ищцата е изживяла болезнено загубата на дъщеря си. От показанията на свидетелят С.С. се установява, че Дядото Н.Р. по време на делото е починал, а бабата Т.Р. била още в шок от инцидента, тъй като е загубила дъщеря си. Съобразявайки тези обстоятелства и съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 60 000 лева за ищцата, като в случая съдът отчита обстоятелството, че въпреки кръвната връзка, ищцата и покойната и дъщеря не са живели в едно домакинство. В останалата част до претендирания размер от 100 000 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното възражение от проц. представител на първия ответник, че починалата ** и ищеца Й.Д.С. са допринесли за вредоносния резултат, тъй като са пътували без предпазен колан. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

 

В конкретния случай такъв принос първия ответник не доказа по никакъв начин. След оставяне на ИМ без движение за да бъде уточнен механизма на ПТП, ищците сочат, че е било без значение ползването на предпазни колани за получените телесни увреждания, което обстоятелство не бе оспорено и/или оборено от първия ответник. Следователно съдът приема, че ищците по никакъв начин не са допринесли за увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.    

 

Предвид разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането. Следователно присъдените обезщетения следва да бъдат заплатени ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 18.09.2009 г. до окончателното им изплащане. 

 

По предявения евентуален иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу втория ответник: Тъй като е налице произнасяне по главния иск, то съдът не следва да се произнася по евентуалния такъв, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие, под което същият е предявен, а именно – съдът да намери, че иска по отношение на първия от ответниците е неоснователен.

 

С оглед изхода на делото, тъй като ищците не претендират разноски, а и не представят доказателства за направени такива, на същите не следва да се присъждат разноски. Първият ответник е направил разноски в размер на 65 600 лв. и следва да му се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете или в размер на 20 876 лв.. Вторият ответник е направил разноски в размер на 1200 лв., която сума следва да му бъде заплатена от ищците. На основание чл.78, ал.6 във вр. с ал.1 от ГПК първият ответник/застрахователя/ следва да бъде осъден да заплати върху уважената част от исковете дължимата 4 % ДТ по сметка на съда, в размер на 12 000 лв..

 

Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление гр. София - 1000, бул. "Витоша" № 17, ЕИК 831830482, на основание чл.226, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ, да заплати на Й.Д.С., ЕГН ********** ***. ***, сумата от 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от смъртта на жена му **, б.ж. на град С.З., причинена в резултат на ПТП на 18.09.2009 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2009 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 100 000 лева /сто хиляди лева/, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление гр. София - 1000, бул. "Витоша" № 17, ЕИК 831830482, на основание чл.226, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ, да заплати на Й.Д.С., ЕГН ********** ***. ***, сумата от 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,  вследствие претърпяната от него многостепенна средна телесна повреда причинена в резултат на ПТП на 18.09.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2009 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС" АД със седалище и адрес на управление гр. София - 1000, бул. "Витоша" № 17, ЕИК 831830482, на основание чл.226, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ, да заплати на Н.Й.П., ЕГН ********** ***, сумата от 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от смъртта на майка и **, б.ж. на град С.З., в резултат на ПТП на 18.09.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2009 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 100 000 лева /сто хиляди лева/, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС" АД със седалище и адрес на управление гр. София - 1000, бул. "Витоша" № 17, ЕИК 831830482, на основание чл.226, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ да заплати на Т.Й.Б.- ЕГН ********** ***, сумата от 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от смъртта на майка и **, б.ж. на град С.З., в резултат на ПТП на 18.09.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2009 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 100 000 лева /сто хиляди лева/, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД със седалище и адрес на управление гр. София - 1000, бул. "Витоша" № 17, ЕИК 831830482, на основание чл.226, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ да заплати на Т.В.Р.- ЕГН ********** ***, сумата от 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от смъртта на дъщеря и **, б.ж. на град С.З., в резултат на ПТП на 18.09.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2009 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 100 000 лева /сто хиляди лева/, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ответника ЗК ”Бул Инс” АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Витоша” №17, да заплати дължимата държавна такса в размер на 12 000 лв./дванадесет хиляди лева/, представляваща 4 % от уважената част от исковете, по сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го КТБ- АД, клон Ст.Загора.

 

ОСЪЖДА Й.Д.С., ЕГН ********** ***. ***, да заплати на ЗД"БУЛ ИНС" АД със седалище и адрес на управление гр. София - 1000, бул. "Витоша" № 17, ЕИК 831830482, сумата от 5 965 лева разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Н.Й.П., ЕГН ********** ***, да заплати на ЗД"БУЛ ИНС" АД- ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София - 1000, бул. "Витоша" № 17, сумата от 4 473 лв. разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Т.Й.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на ЗД"БУЛ ИНС" АД- ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София - 1000, бул. "Витоша" № 17, сумата от 4 473 лв. разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Т.В.Р., ЕГН ********** ***, да заплати на ЗД"БУЛ ИНС" АД- ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София - 1000, бул. "Витоша" № 17, сумата от 5 965 лева разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Й.Д.С., ЕГН ********** ***. ***, Н.Й.П., ЕГН ********** ***, Т.Й.Б., ЕГН ********** *** и Т.В.Р.- ЕГН ********** ***, да заплатят на В.Е.Д., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес *** сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, чрез ОС С.З. пред Пловдивския апелативен съд.

 

           

 

                                                                                                                                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: