Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 484/19.12.2013 г.      Година 2013                Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесет и втори октомври                                              Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1368 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Заложна къща “Д.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от прокуриста А.Н., срещу решение под № 847 от 02.07.2013г. по гр. дело № 1874/2013г. Заявява, че не е доволен от постановеното първоинстанционното решение, което е недопустимо тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск, предявен след изтичане на предвидения в Кодекса на труда преклузивен срок. Молят обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото прекратено.

 

Излагат доводи, ако съдът приеме, че обжалваното решение е допустимо, съдът да отмени решението като неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие на материалния закон, поради това, че решението на районния съд е постановено в противоречие на събраните по делото доказателства при неправилно прилагане на материалния закон.

 

Молят да се отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд № 847/02.07.2013г. по гр. Дело № 1874/2013г., по описа на С. районен съд и да се прекрати производството по настоящото дело като недопустимо, поради изтекла давност. Алтернативно, ако съдът счете предявеният иск за допустим, молят да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния като неправилно и да се остави без уважение предявения от С.А.А. иск по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ.

 

На основание чл. 78 ГПК молят за присъждане на “Заложна къща Д.” ООД всички направени разноски, във връзка с настоящото гражданско дело и пред двете съдебни инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на въззивника.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

           

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С.А.А., като излага доводи, че същата не следва да бъде разглеждана, да се върне на въззивника и се прекрати производството по делото поради просроченост на жалбата.

 

Въззваемият С.А.А. счита постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила, като отговаря на регламента на чл. 236, ал. 1 ГПК, касаещ трудовите спорове.

 

Не прави искане за събиране на нови доказателства и не претендира за присъждане на разноски.

 

Поради изложеното молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и въззивният съд да потвърди постановеното решение от С. районен съд.

 

          Въззивникът “Заложна къща Д.” ЕООД – гр. В. - редовно и своевременно призовани, явява се прокуриста А.Н., като взема становище пред въззивния съд, че жалбата се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде изцяло уважена, по съображения подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото.

 

Въззиваемият С.А.А. редовно и своевременно призован явява се лично и с процесуалният си представител адв. З. и молят решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

        Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от  КТ

 

 

Въззивният съд намира, че въззивната жалба се явява подадена в законоустановения срок за обжалване по чл.259, ал.1 от ГПК във връзка с чл.316 и чл.317 от ГПК и следва да бъде разгледана относно нейната материална основателност.

 

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемият е бил в трудово правоотношение с ответното дружество-въззивник “Заложна къща Д.” ЕООД – гр. С. и е заемал длъжността „продавач-консултант" в обекта в гр. С., находящ се на ул. “С.” № ..

 

От приетите като доказателства по делото от първостепенния съд две заповеди с горецитираните номера и дати се установява, че ищецът е наказан с уволнение за това, че: “ е извършил нарушение на трудовата дисциплина: злоупотребил е с доверието на работодателя и в качеството си на МОЛ е приемал за залог вещи, които не отговарят на изискванията, за които са приети. Чрез тези свои действия служителят умишлено е отпускал завишени заеми срещу залог на некачествени вещи. Освен това С.А. е заел сума на свой познат срещу залог на изделие, описано като златно и оказало се впоследствие от друг метал. Служителят е използвал гласуваното му доверие и е злоупотребил с положението си на МОЛ.”.

 

От показанията на свидетеля Николай Господинов разпитан от първостепенния съд, свидетелят е работил с въззиваемия при въззивника и вследствие на извършената ревизия на 25.01.2013г. свидетелят и ищеца са подписали протокола за резултатите от ревизията като два дни по-късно са им били поискани и писмени обяснения по повод на ревизията, което е станало със заповед № 19/ 25.01.2013г., надлежно подписана от въззиваемия А.. В тази връзка въззивният съд счита, че са изпълнени формалните изисквания на чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят-въззивник е дал възможност на работника да представи писмени обяснения по случая, което не е било сторено от въззиваемия и спорът следва да бъде разгледан по съществото му.

 

Видно от мотивите и от описанието на фактическата обстановка в заповедта за дисциплинарно наказание въззивният съд намира, както правилно и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд, че същите мотиви не са достатъчно конкретни и ясни и не отразяват  фактическата обстановка в нейната цялост и точност. В тази насока не са конкретизирани нито датите на извършените нарушения – приемането на конкретните залози относно вещите, които не отговарят на съответните изисквания, също така кога са отпускани завишени заеми срещу залог на некачествени вещи, съответно не е конкретизирана нито една от тези вещи, както и не е конкретизирано точно кога е била заета сумата на “свой познат” срещу залог на изделие, описано като златно, а впоследствие се оказало от друг метал, нито е посочено името на “този познат” на въззиваемия. В тази насока липсва конкретизация, яснота и пълнота относно самите нарушения на трудовата дисциплина, като гореизложеното обуславя единствено възможния и правилен извод за немотивираност на атакуваната заповед, съобразно императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ.

 

В този смисъл според чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст въз основа на който се налага. Следва заключението, че в заповедта е необходимо да има конкретно и точно описание на всяко едно нарушение на трудовата дисциплина, така както е оценил и възприел работодателят, с неговите както обективни, така и субективни признаци, а също така и точното време на неговото извършване, а ако то е довело до увреждане на имуществото на работодателя и данните от какво произтича вредата и нейния приблизителен размер. Коректността в отношенията на страните изисква работникът или служителят да научи и знае всички фактически и правни основания за уволнението си за да може да осъществи надлежната си защита въз основа на трудовите си права. От друга страна, това изискване се явява и гаранция, че съдът ще може да провери начина по който е формирана волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Нарушенията на трудовата дисциплина с техните обективни и субективни принципи очертават рамките на спора, а само при конкретното им описание съдът може да извърши проверката за това дали са спазени повелителните изисквания на закона свързани с процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и тези по съществото на спора, а именно налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и правилно са приложени критериите за определяне дисциплинарното наказание или респективно, правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от работодателя основание. В този смисъл е и решение № 1624/28.10.2002г. на ВКС по гр. дело № 242/2002г. на ІІІ ГО, с докладчик председателя на отделението Таня Митова, съответно публ. в Бюлетина на ВКС, брой 7/2002г., стр. 30.

 

Първото оплакване във въззивната жалба на жалбоподателя касае недопустимост на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд се бил произнесъл по недопустим иск, който според въззивника бил погасен по давност съгл. разпоредбата на чл. 358, ал. 1, ал. 2, във вр. с чл. 358, ал.2, т.2 от КТ, по съображения подробно изложени във въззивната жалба. Въззивният съд счита, че това оплакване се явява неоснователно, поради следните съображения: съобразно императивната разпоредба на чл. 195, ал. 2 от КТ заповедта за дисциплинарното наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя и се отбелязва, при невъзможност да се връчи заповедта, работодателят я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Съгласно ал. 3 дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. От категоричното съдържание на последните две цитирани разпоредби на КТ е определен конкретния начин, по който следва да бъде извършено връчването на заповедта за уволнение и съответно прекратяването на трудовото правоотношение, а именно лично срещу подпис или евентуално по пощата. КТ не предвижда връчването на заповедта за уволнение при отказ, като за това е предвиден специален ред – именно, по пощата. Видно от данните по делото процесната заповед е изпратена по пощата на 19.03.2013г. с оглед спазването на предписанието на ИФ Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С., за връчване срещу подпис.

 

Необосновано се явява и оплакването, че трудовото правоотношение следва да се счита за прекратено с връчването на ищеца на трудовата книжка на 05.02.2013 год. оформена съгласно изискванията на КТ. В този смисъл се явява решение под №  1732/30.11.2011г. на ВКС по гр. дело № 276б/2000г. на ІІІ ГО, публ. в Бюлетина на ВКС, брой 3/2000г., стр.36, според което прекратяването на трудовото правоотношение се извършва с връчването на писменото изявление в предвидената в КТ форма /писмена заповед/. Вписването в трудовата книжка съставлява техническо отразяване на вече извършеното уволнение. То не съставлява изискващо се от закона писмено изявление.  

Другият основен въпрос, който се поставя по делото и който се явява второто оплакване във въззивната жалба е фактът, дали констатациите на ревизията следва да бъдат отразени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание – уволнение, респ. и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия. В тази насока въззивният съд намира, че съгласно чл.195, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовия договор на въззиваемия действително същите констатации следва да бъдат отразени в тези заповеди макар и не дословно, но да бъдат отразени техните най-основни характеристики – времето и мястото на извършване на нарушенията, както и кратка конкретизация на същите, за да може съдът да провери правилността на уволнението.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел в мотивите към обжалваното решение, че същите не са били конкретизирани достатъчно ясно и точно, което е довело и до немотивираност на атакуваната заповед, съобразно изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, но тъй като съдът намира, че пред настоящия съд не са направени разноски от въззиваемия по делото А., то и такива не следва да бъдат присъждани в негова полза пред тази съдебна инстанция.

 

На основание чл.280, ал.1 т ГПК настоящото Решение  подлежи на касационно обжалване, при наличието на касационните основания предвидени в същата законова разпоредба.

 

 Водим от горното, съдът

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 847/02.07.2013г. по гр.дело № 1874/2013г., по описа на С. районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд – Стара Загора, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.