Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 467       /11.12.2013 г.          Година 2013                  Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­                  ІІ  Граждански състав

На пети ноември                                                                     Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                  

                                                Членове: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

                                                                 2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1384 по описа за 2013 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

В законоустановеният срок е постъпила  въззивна жалба от М.Т.Т.  със съдебен адрес: гр. К., ул. “Й.С.” № ., действаща чрез пълномощника си адв. М.Д.Д., против решение № 360/19.07.2013г. постановено по гр.дело № 1792/2012г., по описа на РС - гр. К..

 

С подадената въззивна жалба обжалват изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД.  Не са доволни от постановеното решение на Казанлъшкия районен съд и считат решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като молят същото да бъде изцяло отменено.

 

Въззивницата счита изложените доводи в мотивите на решението на районния съд за неправилни и необосновани и твърди, че заемът за потребление е реален и валиден договор, който двете страни са сключили и са постигнали съгласие за сделката. Във въззивната жалба излага доводи,  че е налице договор за заем между нея - М.Т.Т. и въззиваемата Д.И.Д., с предмет претендираните суми в размер на 8 000 лева /осем хиляди лева/ - главница, сума представляваща предоставен паричен заем с операционна бележка № …. на Банка ДСК, като уговорката е била в едномесечен срок сумата да бъде върната на въззивницата.

 

Предвид изложените възражения и доводи във въззивната жалба, считат обжалваното решение на РС-К. изцяло за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Молят първоинстанционното решение да бъде изцяло отменено от въззивния съд и се постанови друго решение, с което съдът да уважи изцяло подадената въззивна жалба от въззивницата и предявения иск изцяло като основателен и доказан - с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД.

 

Въззивницата чрез процесуалният си представител адв. Д. претендира за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски в производството пред РС-К. и в настоящото въззивно производство.

 

          Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

По делото не е постъпил писмен отговор от другата страна. Не се правият искания за събиране на доказателства и присъждане на разноски.

 

Въззивникът М.Т.Т. редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща упълномощен представител, като по делото е постъпила писмена молба от 01.11.2013г. от адв. М. Д. в качеството й на пълномощник на въззивницата, с която молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и съдът да постанови ново решение, с което да уважи предявеният иск.

 

Въззиваемият Д.И.Д. чрез особения си представител адв. Г.А. заема становище, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба на жалбоподателката е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, по съображения подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото.

 

        След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което следва да бъде разгледана по съществото си.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК и чл. 240, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД.

         

      Видно от доказателствата по делото, безспорно се установява следната фактическа обстановка, а именно, че по заявление на въззивницата Т. е образувано ч.гр.дело № 1481/2012г., по описа на КРС, като на 15.05.2012г. заповедният съд е издал заповед № 1057 от същата дата за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредил длъжницата-въззиваема Д.И.Д. да заплати на въззивницата Т. чрез пълномощника й адв. М. Д. сумите както следва: 8 000 лева – главница за предоставения паричен заем, с операционна бележка № 56/13.09.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.05.2012г., до изплащането на вземането както и направените разноски по делото в общ размер на 616 лева, от което заплатена д.т. в размер на 160 лева и адвокатски хонорар в размер на 456 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата – длъжник по заповедта е подала писмено възражения срещу същата, което се явява и причината в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК въззивницата Т. да предяви установителния си иск, което обосновава и правния интерес от воденото на иска. 

От представената и приета като доказателство по делото от първостепенния съд операционна бележка № 56 се установява, че на 13.09.2010г. въззивницата М.Т. е внесла по кредитната сметка № 18041413 с титуляр въззиваемата Д.И.Д. – сумата от 8 000 лева, като основание е записано “вноска”. Операционната бележка е подписана от клиент и счетоводител.

 

Неправилни и необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че въззивницата Т. не е установила с допустимите и надлежни  доказателства факта, че с предаването на сумата въззиваемата Д. се е задължила да й я върне, на основание сключен между тях договор за паричен заем.

 

Заемът за потребление е реален договор по своя правен характер и се счита за сключен не в момента когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата страна да получи в заем пари, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.

 

Договорът е и каузален - основанието за предаване е предметът на сделката да стане собственост на заемателя, който от своя страна се задължава да върне заетото.

 

Съгласно задължителната за съдилищата практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и съответно обективирана в Решение № 524 от 28.12.2011год. по гр.д. № 167/2011 г. IV г.о. на ВКС „Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.".

 

      Основният спор по делото е, дали има валидно сключен договор за заем със страни въззивницата Т. - като заемодател, и въззиваемата Д. - като заемател. Фактическият състав на този договор се съдържа в чл.240, ал.1 ЗЗД. Съгласно тази норма с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Основен белег на този вид договор е, че той е реален. Това означава, че фактическият състав на заема включва постигане на съгласие между страните и реалното предаване на заетите суми.

 

Договорът за заем има сложен фактически състав, който освен съг­лашение на страните по него, изисква и реално предаване на сумите. Въззивният съд намира, че с горецитираната операционна бележка пореден № 56 от 13.09.2010г., въззивницата Т. е превела по сметката на въззиваемата Д. заемната сума в размер на 8 000лв., с което на практика е извършено реалното предаване на заетата сума.

 

Вярно е, че договорът за заем не е формален договор, но от друга страна той произвежда действие от момента на реалното предаване на паричната сума, съответно дадена в заем. Дори и да не е сключен в писмена форма, необходимо е да бъде представен писмен документ - разписка за предаването на сумата и получаването й от заемополучателя – в конкретния случай от въззиваемата Д..

 

Поради гореизложеното съдът счита, че в хода  на   производството   е  доказано наличието на договор за заем между страните, с предмет претендираите суми – 8 000лв. - главница.

 

      На основание гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното Решение № 360 от 19.07.2013 год. постановено по гр.д. № 1792/2012 год. по описа на Районен съд - Казанлък е изцяло неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено и вместо него съдът да постанови ново съдебно решение, с което да уважи изцяло като основателен и доказан предявеният от въззивницата Т. против въззиваемата Д. иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемата Д.Д. следва да бъде осъдена да заплати на въззивницата М.Т. направените от последната разноски по делото пред всички съдебни инстанции в размер общо на 3 942 лева, от които на първоинстанционното производство по гр. дело № 1792/2012г. по описа на РС-К. общо в размер на 2 782 лева, представляващи внесена държавна такса за завеждане на иска  в размер на 160 лева и сумата от 2 052 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат – адв. М.Д., по договор за правна защита и съдействие от 27.06.2012г., представен пред първоинстанционния съд, както и сумата 570 лева  - депозит за особения представител на ответницата, както и разноски пред настоящата въззивна инстанция общо в размер на 1 160 лева, от които 160 лева – държавна такса внесена от въззивницата за въззивно обжалване, както и сумата от 1 000 лева, възнаграждение за един адвокат – адв. М.Д., по договор за правна защита и съдействие от 12.08.2013г., представен пред въззивния съд.

 

  На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5 000 лева, настоящото въззивно решение по в.гр. дело №  1384/2013г. по описа на ОС-С. подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

 

        Водим от горното, съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

  ОТМЕНЯ изцяло решение № 360/19.07.2013г., по гр.д. № 1792/2012г., по описа на Районен съд-К., като неправилно и незаконосъобразно,  и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.Д. с ЕГН **********,***, дължи на  М.Т.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща главница за предоставен паричен заем, с операционна бележка № ……., ведно със законната лихва върху главницата, считано 14.05.2012г., - датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр. д. № 1481/2012 год. по описа на Районен съд К. до окончателното изплащане на задължението.

 

  ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на М.Т.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 3 942 /три хиляди деветстотин четиридесет и два/ лева, представляваща направените от последната разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд- С., при наличието на касационните основания по чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                             2.