Р Е Ш Е Н И Е

 

  454 /03.12.2013 година                                                     Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети октомври                                                         2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1389 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 13/23.07.2013г., постановено по гр. дело № 42/2013г., по описа на Ч. районен съд.

 

Въззивницата Т.Г.Т. моли да се отмени обжалваното решение и да се установи със сила на присъдено нещо, че ответникът В.В. му дължи заплащане на сумата в размер на 4 500 лева, представляваща остатъка от дадения на ответника паричен заем от ищеца, в размер на 5 000 лева. Постъпила е и писмена защита, в която подробно се развиват съображения във връзка с направеното обжалване. Претендират се и разноските пред двете съдебни инстанции, включително и адвокатското възнаграждение.

 

Въззиваемият В.Г.В. с писмена защита и в хода по същество на делото моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79,  ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, с цена на иска – 4 500 лева.

        Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът не е изпълнил в уговорения срок задължението си за връщане на сумата 4 500 лева, произтичащо от договор за заем с ищеца, поради което правното основание на предявения иск е чл. 240 от ЗЗД. Така сключеният договор за паричен заем е реален, не формален и се касае за заем за потребление. Сключването му се извършва с постигането на съгласие между заемодателя и заемателя и правата и задълженията между страните възникват от момента на предаването на заемната сума. По делото е установено сключване на устен договор за заем между страните, който е допустим.

 

От разпита на свидетелите В. В. и П. П. се установява, че ответникът В. е поискал 5 000 лева назаем от ищеца в началото на 2011г., след смъртта на баща му Г. В.. – 30.12.2010г., и същият се е съгласил да предостави поискания паричен заем. Ищецът Т. няма в наличност толкова пари, но като военнослужещ можел да изтегли потребителски кредит и да предостави в заем поисканата сума на своя роднина. На ищеца е бил отпуснат банков кредит и ищецът лично и в брой е предоставил сумата от 5 000 лева на ответника с уговорката, че последният ще върне на заемодателя предоставения му заем най-късно до края на 2012г. Чрез разпита на посочените свидетели е установено съществуването на сключения устен договор за паричен заем, както и предаването на сумата в брой в заем на въззиваемия, чийто показания са конкретни.

 

По делото е представен договор за банков потребителски кредит сключен на 26.01.2011г. между ищеца и банка, от който е видно, че същият е изтеглил кредит в размер на 3 000 евро. Договорът не е оспорен от другата страна и същият установява, че в началото на 2011г. ищецът е имал финансовата възможност да предостави паричен заем на ответника в размер на 5 000 лева. По делото е приложена и нотариална покана връчена лично на ответника на 04.01.2013г., с която той е поканен в срок от пет дни да изплати в брой на заемодателя остатъка от предоставения паричен заем. Ответникът не е възразил, че е получил заем и че не дължи връщането му, а и същата не е оспорена. От събраните гласни доказателства се установява също, че ответникът е върнал на ищеца част от предоставените му в заем пари и че към настоящия момент дължи сумата 4 500 лева, представляваща остатъка от предоставената в заем сума от 5 000 лева. Горното обстоятелство се установява и от показанията на посочените по-горе свидетели В. и П.. Въззивният съд счита, че твърденията на ответника, че никога не е бил с ищеца в приятелски отношения и поради това е нямал сключен със същия договор за заем се опровергават както от свидетелските показания, така и от приетите веществени доказателства – 4 бр. фотоснимки, на две от които е отбелязана дата 20.03.2011г. и във връзка с които свидетелите на ответника Р. Стоичкова /сестра на ответника/ и Т. В. – /съпруга на ответника/ заявяват, че на едната снимка на 20.03.2011г. Т. и В. са на годежа на дъщерята на свидетелката В. В. Свидетелката В. заявява още, че на другата снимка по същия повод са дъщеря й, Т. и В., а на третата снимка на рождения ден на сина на ищеца Т. са децата на В.. Поради посоченото по-горе следва да се приеме, че е оборено твърдението на ответника, че никога с ищеца не са били в приятелски отношения и такива основаващи се на доверие и размяна на големи суми пари без документи, както и че не съществува договор за паричен заем. Между впрочем, в такъв смисъл са и показанията на свидетелите на ответника, дадени в съдебно заседание на 29.05.2013г., които не твърдят, че отношенията между страните са лоши, нито споменават между тях да е имало проблеми.

 

Въззивният съд приема, че ищецът в исковата молба е описал точно и конкретно обстоятелствата на които основава иска, а именно въз основа на какво правоотношение е възникнало вземането му – предоставен паричен заем, времето на възникване на това правоотношение – началото на 2011г., каква сума е предоставена на ответника в заем – 5000 лева, кога тази сума е следвало да се върне на ищеца от ответника – края на 2012г. и каква сума е останал да дължи ответника – 4 500 лева. Безсмислено е да се приеме, че ищецът е изтеглил паричен кредит от банка, без да има друга причина за това, освен да даде част от парите в паричен заем на ответника.

 

Ответникът нито с отговора си по чл. 131 от ГПК, нито до приключване на устните състезания не е възразил, че не са достатъчно конкретизирани обстоятелствата в исковата молба, поради което му се затруднява защитата по делото.

 

Районният съд е постановил решението без да разпредели доказателствената тежест между страните, с което е нарушил разпоредбата на чл. 146 ГПК. Това е съществено процесуално нарушение. Съдът счита, че са събрани достатъчно гласни доказателства, които потвърждават, че ищецът е сключил банков кредит за да даде на своя роднина – ответника по делото, поисканите пари в заем и е предоставил на същия поисканите 5 000 лева.  Едва в писмената защита на ответника е оспорен договора за банков потребителски кредит, което е недопустимо.

 

Коментирането на това писмено доказателство е във вр. с изслушаните показания на свид. В. и П., които потвърждават, че договора за банков кредит е сключен във вр. с предоставяне в заем на 5 000 лева на В. от ищеца Т..

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и уважен предявеният иск.

 

В полза на въззиваемия следва да се заплатят направени по делото разноски в двете съдебни инстанции, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 275 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 13/23.07.2013г., постановено по гр. дело № 42/2013г., по описа на Ч.районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

УСТАНОВЯВА със силата на присъдено нещо, че В.Г.В. ***, с ЕГН **********, дължи да заплати на Т.Г.Т. ***-а, с ЕГН **********, сумата в размер на 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща остатъка от дадения на ответника паричен заем от ищеца, в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, дължима от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 21.01.2013г., до окончателното изплащане на същата – претендираната сума.

 

ОСЪЖДА В.Г.В. ***, с ЕГН **********, дължи да заплати на Т.Г.Т. ***-а, с ЕГН **********, сумата в размер на 1 275 лева, представляваща направени съдебни разноски в двете инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.  

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.