Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 457 …………………05.12.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На шести ноември……………………………….……………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..…. ……………………………………

Прокурор……………………………………….……………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1392……по описа за 2013……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 883 от 05.07.2013 г., постановено по гр.дело № 2054/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Напоителни системи" ЕАД -клон Горна Тунджа- Стара Загора, против Г.П.Г. искове за признаване за установено по отношение на ответника Г.Г., че дължи на „Напоителни системи” ЕАД- клон Горна Тунджа- Стара Загора сумата … лв. главница, лихва в размер на …лв. за периода 02.03.2011 г. до 27.02.2013 г., представляващи задължение по споразумение от 08.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2013 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 606/01.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1070/2013 г. по описа на РС- Стара Загора. Оставен е без разглеждане предявеният иск за направените в  заповедното производство съдебни разноски в размер на … лв. и  производството по делото в тази част е прекратено.

 

        Въззивникът „Напоителни системи” ЕАД- клон Горна Тунджа- Стара Загора, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт М.К., счита, че решението е неправилно като незаконосъобразно и необосновано. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира за разноските в двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Г.П.Г. счита, че жалбата е неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът „Напоителни системи” ЕАД-клон Горна Тунджа- Стара Загора твърди, че по подадено от него заявление било образувано ч.гр.дело № 1070/2013 г. на РС- Стара Загора и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г.П.Г. за сумата …лв.- главница, представляваща неизплатено задължение по споразумение от 08.12.2010 г. за обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и чл.29 КТД, ведно с лихва за забава за периода от 02.03.2011 г. до 27.02.2013 г. в размер на … лв. и със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2013 г. В срока по чл.414
ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената Заповед за
изпълнение. След извършена справка в счетоводния отдел било
установено, че длъжникът Г.П.Г. е  изплатил на 24.01.2011 г.     /преди образуване на    заповедното    производство- 28.02.2013 г./ сума в размер на …лв. С оглед извършеното плащане, претендирали главница в размер на …лв. и лихва за забава за периода от 02.03.2011 г. до 27.02.2013 г. в размер на …лв. Претенцията е съдът да признае за установено по отношение на Г.П.Г., че дължи на „Напоителни системи” ЕАД- клон Горна Тунджа-Стара Загора, сумата … лв.- главница, представляваща неизпълнено задължение по споразумение от 08.12.2010 г. - недължимо платено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и чл.29 КТД, лихва за забава за периода от 02.03.2011 г. до 27.02.2013 г. в размер на … лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2013 г. до изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.03.2013 г. по ч.гр.дело № 1070/2013 г. на РС- Стара Загора. Претендира и за направените разноски по ч.гр.дело № 1070/2013 г. на РС- Стара Загора.

 

           В отговора си чл.131 ГПК ответникът Г.П.Г. взема становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че задължение на работодателя е да установи налице ли са необходимите предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и придобиване право на пенсия и след като издал заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, очевидно същото е било налице, тъй като работодателят извършил чрез съответните си звена такава проверка и те излезли със становище за наличието на предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. С разпореждане № **********/04.01.2011 г. му било отказано отпускането на пенсия, но към момента на получаване на обезщетението- м. 09.2010 г., той не е могъл да знае, че не отговаря на изискванията за пенсиониране, поради което счита, че е получил добросъвестно сумата от …лв. и поради това и на основание чл.271, ал.1 КТ не дължи връщането й. Дори да се приемело, че неоснователно е получил търсената в настоящото производство сума, то съгласно чл.271 КТ не подлежали на връщане сумите от трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, когато те са изплатени неправилно, ако работникът или служителят е бил добросъвестен.

 

        От приложеното ч.гр.дело № 1070/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд е видно, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 606 от 01.03.2013 г. за сумата … лв. главница, лихва в размер на 304.99 лв. за периода 02.03.2011 г. до 27.02.2013 г., представляващи задължение съгласно споразумение от 08.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата …лв. разноски по делото. Срещу тази заповед длъжникът /ответник в настоящото производство/ е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

 

        Не е спорно по делото, че ответникът Г.П.Г. е работил в ищцовото дружество. Видно от заповед № 25/29.09.2010 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, т.1 КТ по взаимно съгласие и придобиване право на пенсия- втора категория осигурителен трудов стаж, считано от 30.09.2010 г., като в заповедта е посочено на работника да се изплатят следните обезщетения: съгласно чл. 222, ал.3 КТ- 2 брутни месечни заплати и съгласно чл.29 от КТД- 1 брутна месечна заплата. Тези обезщетения са били изплатени на ответника. От показанията на свид. М.Г.У., работеща като личен състав и ТРЗ при ищеца, се установява, че ответникът изготвял дълго време документите си за пенсиониране, като тя се опитвала да му съдейства- говорила със счетоводителката от „Водно стопанство”, където ответникът имал трудов стаж II категория, говорила и с пенсионното. Впоследствие се разбрало, че му е отказана пенсия, тъй като не му бил зачетен част от трудовия стаж във „Водно стопанство”.  След като й „подали” информация от Пенсионното, повикали ответника и той подписал споразумението на 08.12.2010 г.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.271, ал.1 КТ, работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Добросъвестността на работника или служителя се предполага до установяване на противното, т.е. до доказване на неговото знание относно липсата на основание за получаване на сумата. За преценката за това дали работникът или служителят следва да върне сумите, определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане на сумите, достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми. В конкретния случай, ищецът- работодател не е оборил презумпцията на чл.8, ал.2 КТ, тъй като негова е доказателствената тежест /Р 791- 2011- ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Работодателят е разпоредил да бъде издадена заповед, видно от резолюцията от 20.09.2010 г. върху молбата на ответника от 20.09.2010 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. още същия ден предложението на работника е било прието. Със заповедта № 25/29.09.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е разпоредено изплащането на обезщетения по  чл.222, ал.3 КТ и чл.29 КТД и сумите са били изплатени на ответника с трудовото му възнаграждение за м.09.2010 г., видно от представени фиш /л.14 от делото/. От свид. У., работеща като личен състав и ТРЗ в ищцовото дружество, са били правени справки в предишната месторабота на ответника и пенсионното. Разпореждането, с което се отказва отпускането на пенсия е било издадено едва на 04.01.2011 г. Преценката на тези доказателства сочи, че ответникът не е знаел още от момента на получаване на сумата, че няма право на пенсия и съответно, че няма право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и чл.29 КТД. Обстоятелството, че по- късно е подписал споразумението от 08.12.2010 г. и е  върнал някаква част от обезщетението не променя извода за добросъвестността му, тъй като както вече бе посочено, от събраните по делото доказателства, не се доказа при получаване на сумата от …лв. ответникът да е бил недобросъвестен, поради което е приложима разпоредбата на чл.271, ал.1 КТ и той не дължи връщането й на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.  Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК  е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и районният съд.

 

        По искането за установяване на вземането на ищеца за разноски по заповедното производство общо в размер на …лв. районният съд е изложил съображения за недопустимостта му, които настоящата инстанция споделя и не намира за необходимо да преповтаря. Впрочем, по отношение тази част на решението във въззивната жалба не са изложени каквито и да било оплаквания.

 

        С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                          Р   Е   Ш   И:

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 883 от 05.07.2013 г., постановено по гр.дело № 2054/2013 г. на Старозагорския районен съд.

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.