Р Е Ш Е Н И Е

 

  479            /14.12.2013 година                                         Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети декември                                                                             2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                                      АСЕН  ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1400 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 98/19.07.2013г., постановено по гр. дело № 22/2013г., по описа на Р. районен съд.

 

Молителят “П.” ООД - гр. С. първоначално с частна жалба, а впоследствие и с молба от 11.09.2013г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК моли, да бъде отменено неприсъственото решение, както и да се обезсили издадения изпълнителен лист въз основа на решението.

 

Ответникът К.Е.К. чрез адв. Т. е подал писмен отговор, с който моли да се остави без уважение молбата за отмяна на решението, във връзка с което излага подробни съображения и сочи съдебна практика на други съдилища.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 221 от КТ и чл. 245 от КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и за неизплатено трудово възнаграждение, общо в размер на 4 938.44 лева.

 

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се е явил чрез свой представил, редовно призован, при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК.

 

В съдебно заседание адв. Т. пълномощник на ищеца е направила искане за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.

 

Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Видно от приложеното съобщение до ответника, с което му е изпратен препис от исковата молба същото е върнато с отбелязване, че адресът е посетен на три различни дати и служителят е установил, че фирмата, тоест дружеството няма офис и представител на този адрес. Залепил е покана за получаване на съдебните книжа, но ответникът не е реагирал. С разпореждане от 07.03.2013г. съдът е разпоредил да се извърши справка от Търговския регистър относно последния посочен в него адрес на дружеството. С разпореждане от 11.03.2013г. е разпоредено да се залепи уведомление на адреса посочен в справката по Търговския регистър, тъй като седалището и адресът на управление на ответника е този посочен в исковата молба. В съдебно заседание на 08.07. РС правилно и законосъобразно е приел, че ответникът е редовно призован по смисъла на чл. 50, ал. 2 ГПК.

 

Въззивният съд намира за неоснователно твърдението, че дружеството работодател е било лишено от възможността да вземе участие в делото, тъй като не е било редовно призовано за съдебно заседание. По прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК съществува установена практика. Призоваването чрез прилагане на съдебните книжа по делото се извършва в случаите, когато дружеството е променило адреса на който е регистрирано. В изпълнение на процесуалните си задължения съдът е разпоредил залепяне и на уведомление, като с това свое действие е изчерпал възможността за уведомяване на страната. Тъй като ответникът твърди, че не е напускал адреса си, би следвало да предприеме действия за да получи съдебните книжа, но такива не са предприети. Предвид това, че длъжностното лице по призоваването се уверило, че на адреса на управление няма офис на фирмата и след като залепването на уведомление е останало без резултат, не е необходимо призовката за насроченото открито съдебно заседание да се изпраща до ответника. Това становище е залегнало в определение № 575/07.10.2011г. по ч.гр.дело № 533/2011г. на ВКС. В този смисъл е и определение № 558/21.11.2011г. по ч.гр.дело № 428/2011г. също на ВКС.

 

В заключение следва да се отбележи и факта, че в производството пред настоящата инстанция също не е върната призовката за дружеството – молител, но неговият процесуален представител се е явил и в двете съдебни заседания – на 19.11.2013г. и 10.12.2013г.

 

Предвид изложеното въззивният съд намира, че подадената молба за отмяна на решението на основание чл. 240 ГПК /неправилно посочено основание чл. 303 ГПК, което е производство по общия ред/ и за обезсилване на издадения изпълнителен лист, следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горните мотиви,  въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба от “П.” ООД - гр. С., със седалище и адрес на управление: гр. С., район “К.”, ул. “Д. Й.” № ., вх. ., ет. . ап. ., с ЕИК  …., представлявано от инж. С. К. С. и инж. Г. Н. Н. – управители, заедно и поотделно, за отмяна на неприсъствено решение № 98/19.07.2013г. постановено по гр. дело № 22/2013г.,  по описа на Р. районен съд и за обезсилване на издадения изпълнителен лист въз основа на решението, от 22.07.2013г.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.