Р Е Ш Е Н И Е

 

477                                     13.12.2013 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети ноември                               две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                       

    РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                          МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1410 по описа за 2013 година.

        

Производството е образувано по въззивната жалба на И.В.Я., В.И.Я. и В.И.Я. против решение № 920 от 12.07.2013г., постановено по гр.д.№ 1943/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъждат И.В.Я., В.И.Я. и В.И.Я. солидарно да заплатят на П.А.П. сумата от …лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на 09.06.2012г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 09.06.2012г. до окончателното заплащане на сумата, отхвърля се иска за неимуществени вреди в останалата му част до размера на …лева, като неоснователен и недоказан, присъдени са разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, ответниците са осъдени да заплатят държавна такса и разноски за производството за вещо лице. 

 

           Въззивниците са останали недоволни от обжалваното решение, поради което го обжалват в срока. Счита, че  решението е неправилно, по отношение на размера на присъденото обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Излагат  подробни съображения, които са докладвани в с.з. Молят да се отмени частично обжалваното решение, като се намали определената сума за обезщетение.

 

             Въззиваемият П.А.П., чрез пълномощника си  адв. Ц.В., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че една и съща квалификация на дадено престъпление не водила до идентичност на самия случай. Излага подробни съображения в отговора си, които са докладвани в с.з. Моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира за разноските.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове за причинени неимуществени вреди, с правно основание чл.45 и чл.48 във връзка с чл.52 от ЗЗД.

 

Ищецът П.А.П. твърди в исковата си молба, че с влязло в сила решение от 29.11.2012г. постановено по АНД №2341/2012г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора първият ответник И.В.Я., бил признат за виновен и осъден с налагане на административно наказание „Обществено порицание”, за това, че като непълнолетен на 09.06.2012г. в гр. Ст. Загора, около 19,15 часа в близост до бившата баня „Пиперка”, неочаквано, безпричинно, по хулигански подбуди му нанесъл силен удар в областта на лицето, в резултат на което получил следните увреждания: счупване на носните кости, оток и кръвонасядане по носа, оток и кръвонасядане по устните, разкъсно контузна рана по долната устна и мозъчно сътресение с кратка загуба на съзнание. Твърди, че с тези увреждания Я. му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като макар и непълнолетен разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК. На основание чл. 78а от НК, съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил наказание „Обществено порицание”. Заявява, че на 02.07.2012г. поради продължаване на оплакванията от болки в главата и световъртеж, бил приет в „Клиника по неврохирургия” гр. Стара Загора, където престоял на лечение до 06.07.2012г. Поради спецификата на наказателното производство не могъл да предяви граждански иск. По наказателното дело се установило, че нарушителят И.Я. бил непълнолетен, ученик и живеел при своите родители. Вторият и третият ответник били родители на непълнолетния Я. и отговаряли по реда на чл.48, ал. 1 ЗЗД за вредите причинени от техните деца, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от … лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането - 09.06.2012г., до окончателното изплащане за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на носните кости, оток и кръвонасядане по носа, оток и кръвонасядане по устните, разкъсно контузна рана по долната устна и мозъчно сътресение с кратка загуба на съзнание на 09.06.2012г. в гр. Стара Загора. Ответниците И.В.Я., В.И.Я. и В.И.Я., вземат становище, че предявеният иск е допустим и основателен, с оглед постановеното съдебно решение. Възразяват срещу размера на претендираната сума от …лева за причинени неимуществени вреди на ищеца. Твърдят, че размерът на неимуществените вреди трябвало да се определи с оглед на обичайната практика на съда и на принципа на справедливостта.

От приложеното към настоящото АНД № 2341/2012г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора се установява, че с влязло в сила решение, ответникът И.В.Я. е признат за виновен в това, че на 09.06.2012г. в гр.Стара Загора по хулигански подбуди причинил на П.А.П., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицето: сътресение на мозъка /без убедителни данни, че е съпроводено със загуба на съзнание/, счупване на носните кости /с дивиация на носната преграда/, оток, кръвонасядания и охлузвания на лицето и устните на устата, разкъсно контузна рана на долната устна, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12, вр. чл. 130 ал.1, вр. с чл.63 ал.1, т.4 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитането на решението в училището ПГЕ „Г.С.Раковски” гр.Стара Загора.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, приложима по аналогия, влязлата в сила присъда /в случая - решение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тази разпоредба задължава съда при преценка на фактите по делото, да се съобрази с приетите обстоятелства по присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема за установени, съгласно решението на съда, причиняването по хулигански подбуди на П.А.П. на лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицето, сътресение на мозъка /без убедителни данни, че е съпроводено със загуба на съзнание/, счупване наносните кости /с дивиация на носната преграда/, оток, кръвонасядания и охлузвания на лицето и устните на устата, разкъсно контузна рана на долната устна, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, виновността на ответника И.В.Я., претърпените вреди и причинно-следствената връзка. Освен това, ответникът не оспорва тези обстоятелства.

От приетите като доказателства по делото съдебномедицинско удостоверение № 62-1/2012 от 11.06.2012г., епикриза от 02.07.2012г. на Клиника по неврохирургия при УМБАЛ -Стара Загора - ЕАД, се установява, че във връзка с инцидента на 09.06.2012г. П.А.П. е получил счупване на носни кости. Оток и кръвонасядания по носа. Охлузване по върха на носа. Оток и кръвонасядания по устните на устата. Разкъсно - контузна рана по долната устна на устата. Мозъчно сътресение. Посочените увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът възприема, като изготвено добросъвестно и компетентно. Видно от същото, на 09.06.2012г. П.А.П. е получил: контузия на главата и лицето, сътресение на мозъка, счупване на носните кости с изкривяване на носната преграда надясно, оток, кръвонасядания и охлузвания на лицето и устните на устата, разкъсно - контузна рана на долната устна на устата. Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат по време и начин, съобщени от ищеца - удар с юмрук. Причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Мозъчното сътресение е функционално страдание на мозъка. В медицинската статистика е установено, че възстановяването на функцията на мозъка настъпва 3-4 седмици след инцидента. При пострадалия е видно, че травмата е довела до развитието на астено -вегетативен синдром, който е с по-голяма продължителност на възстановяване и може да остави по-продължителна следа във времето на възстановяване. Във връзка с възрастта на пострадалия, типа нервна система, професионални натоварвания при ищеца може да има епизодични пристъпи на главоболие, световъртеж, шум в ушите, изпотяване, зачервяване на лицето. Същите са преходни, лекуват се най-често в неврологична амбулатория и в зависимост от режима и вида медикаменти имат продължителност от една седмица до десет дни. Относно травмата на носа остатъчните усложнения са изкривяване на носната преграда, което води до по-тежко протичане на банална остра инфекция на горните дихателни пътища.

С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения, съдът намира за безспорно установено по делото, че е налице телесно увреждане на ищеца, което се изразява в контузия на главата и лицето, сътресение на мозъка, счупване на носните кости с изкривяване на носната преграда надясно, оток, кръвонасядания и охлузвания на лицето и устните на устата, разкъсно - контузна рана на долната устна на устата.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Марияна И. Пенева /съпруга на ищеца/ се установява, че вида на ищеца след инцидента бил ужасяващ. Целият бил в синини и кръв и не можел да говори. Заявява, че в следващите три месеца лечението било тежко и мъчително, тъй като ищецът не можел да спи, да диша, да се храни. Страдал от силно главоболие, имал гадене и повръщал. Твърди, че и към момента състоянието му все още не е добро. Ищецът продължавал да се оплаква от главоболие и отделяне на много секрети. Свидетелката твърди, че инцидента се отразил зле и на нея, тъй като от преживения стрес страдала от безсъние.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като има преки впечатления от събитията, за които свидетелства, а също така показанията се потвърждават от останалите доказателства по делото.

 

Предвид гореизложеното, съдът изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. По безспорен начин се установи по делото, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявените субективно съединени искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явяват основателни. Безспорно се установи извършването на противоправното деяние от непълнолетния И.В.Я.. Когато непълнолетно, но признато от съда за наказателно отговорно лице извърши престъпление, то отговаря и за вредите, причинени на пострадалия от престъплението съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Родителите му отговарят солидарно с него за обезщетяване на пострадалия на лично основание, лична вина, изразяваща се в неупражнен достатъчно ефикасен контрол върху поведението на непълнолетния си син - чл. 48 и 53 ЗЗД. Гражданската отговорност по чл.48 от ЗЗД е лична отговорност на родителите за неупражнен контрол и недостатъчно възпитание на децата, в резултат на което те са причинили вреди другиму. Тази отговорност е отделна и независима от отговорността на децата по чл.45 от ЗЗД, ако те са непълнолетни. Отговорността по чл.48 от ЗЗД се определя към момента на извършване на деянието и затова същата не отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие по време на процеса, когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.

 

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца е причинено увреждане, имащо характер на лека телесна повреда; това увреждане изисква продължителен период на възстановяване и е свързано с много болки, страдания, значителни затруднения, неудобства и физически неразположения за ищеца. След инцидента е нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца. Според свидетеля, заключението на съдебно – медицинската експертиза и съдебномедицинското удостоверение, полученото при инцидента на 09.06.2012г. от ищеца счупване на носните кости с изкривяване на носната преграда надясно води до епизодични пристъпи на главоболие, световъртеж, шум в ушите, изпотяване, зачервяване на лицето, които се лекуват в неврологична лаборатория. Според вещото лице, причинената на ищеца травма е довела до развитието на астено - вегетативен синдром, който е с по-голяма продължителност на възстановяване и може да остави по-продължители а следа във времето на възстановяване.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства, като определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер на 3 000 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 09.06.2012г. до окончателното заплащане на сумата.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба съображения, че определеният от съда размер на обезщетението бил прекомерно завишен и не бил съобразен със съдебната практика на Окръжен съд - Стара Загора. В случая, не може да се прилага съдебната практика на Окръжен съд – Стара Загора при идентични случаи, тъй като всеки случай на причиняване на неимуществени вреди има специфични особености, които трябва да се преценят при определяне на обезщетението. Следва да се вземат предвид фактическата обстановка, причините, мотивите, поведението на подсъдимия и пострадалия и останалите обстоятелства при които е извършено престъплението. В случая категорично е установено по делото, че деянието е извършено по хулигански подбуди и не е налице критично отношение към него от страна на извършителя. Пострадалият, като човек на 64 години, е преживял тежко извършеното спрямо него насилие. Изпитвал е сериозни затруднения и неудобства в ежедневието си., в резултат на уврежданията. Възстановяването на здравословното му състояние е продължило дълго време и предвид уврежданията са били необходими специални грижи и усилия на близките му. Получените усложнения са резултат на причинените увреждания  и може са оставят по продължителни следи във времето за възстановяване на ищеца. Ето защо при преценката на всички тези обстоятелства, въззивната инстанция намира, че определения от районния съд размер на обезщетението за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания – 3000 лв. е справедлив и обоснован, съобразно спецификата на случая.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че съдът следва да вземе предвид социалния статус и  финансовите възможности на задължените лица, при определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, че ответникът е студент към настоящия момент, както и доходите на родителите му са неотносими към определяне на дължимото обезщетение на пострадалия.  

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

      

В полза на въззиваемия следва да се присъждат направените по делото разноски в размер на 250 лв.  

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 920 от 12.07.2013г., постановено по гр.д.№ 1943/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА И.В.Я., ЕГН **********, В.И.Я. с ЕГН ********** и В.И.Я. с ЕГН **********, и тримата от гр.Стара Загора, ул.Патриарх Евтимий № 6 солидарно да заплатят на П.А.П. ***, с ЕГН ********** сумата от …/…/ лв., представляващи направените в настоящото производство разноски за адвокат.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

ЧЛЕНОВЕ: