Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 470                                 13.12.2013 година                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 20 ноември                                                                                 2013 година

В открито заседание в следния състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                  

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА          

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1420 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на “БОДУ” ООД гр. София чрез пълномощника му адв. Б.Г. против решение № 786 от 20.06.2013г., постановено по гр.дело № 1028/2013г. по описа на Старозагорския  районен съд.

 

Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като призоваването им за първото съдебно заседание било в нарушение на чл.56 ал.3 от ГПК.  Молят да бъде отменено обжалваното решение на основание чл.240 ал.1 т.1 пр. второ  ГПК, като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и да се върне същото за ново разглеждане от друг състав на районният съд.

 

Въззиваемият И.Е.И. чрез пълномощника си моли да бъде оставено в сила решението и да им се присъдят направените разноски по делото.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Предявени са искове  с правно основание чл.245, ал. 1 и ал.2, чл.221, ал. 1 и чл.224, ал. 1от КТ.

            Ищецът И.Е.И. твърди в исковата си молба, че от 01.08.2011г. до 23.01.2013г. бил в трудово правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността „охранител". Със заповед № 8506 от 23.01.2013 г. работодателят прекратил трудовия му договор на основание чл.327, ал. 1, т.З от КТ. Въпреки че изпълнявал добросъвестно задълженията си по сключения трудов договор, работодателят не му изплатил дължимите трудови възнаграждения по месеци, както следва: декември 2012 г.- … лева; януари 2013 г.- …лева, или обща сума в размер на …лева. Върху горепосочената дължима сума, представляваща неизплатените му трудови възнаграждения, на основание чл.245, ал.2 от КТ ответникът му дължал лихва за всеки месец - за месец декември 2012 г. - … лв., за месец януари 2013 г. - …лв., или обща сума на претендираната лихва в размер на … лева. Твърди още, че работодателят му дължал и обезщетение по чл.221 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение от …лева. Също така му дължал и обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 21 работни дни /20 работи дни за 2012 г. и 1 работен ден за 2013 г./ в размер на … лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата … лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м.декември 2012 г. и за м.януари 2013 г., лихва за забава в размер на …лева - по …/…/ лева за същите два месеца, както и обезщетения по чл.221 и чл.224 от КТ в размер общо на … лева, всяко от по …лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и да му заплати направените разноски по делото. В срока за отговор ответникът „БОДУ" ООД, гр.София заявява, че оспорва предявените искове по
основание и размер. Признава, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение по сключен на
основание чл. 67, ал. 1 КТ трудов договор. Твърди, че на 28.11.2012 г.
ищецът е депозирал пред работодателя си заявление по чл. 327, ал. 1, т. 3
за прекратяване на трудовия си договор на това основание. Сочи, че с
достигането на заявлението на работника за прекратяване на договора на
осн. чл. 327, ал. 1, т.З КТ до работодателя прекратяването на
трудовоправната връзка настъпвало автоматично. В подкрепа на
неоснователността на исковата претенция се явявало и поведението на
ищеца, изразяващо се в неявяването му в предприятието след 28.11.2012
г.    Във    връзка    с    горното    претенцията    за    заплащане    на    трудово
възнаграждение за месец декември 2012 г. и месец януари 2013 г. била неоснователна и недоказана. Неоснователни се явявали и последващите претенции на ищеца за обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от КТ. Твърди, че е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за срока на предизвестието, който съгласно чл. 326, ал. 2 КТ е 30 дни, а това бил и изрично уговореният срок в трудовия договор. Твърди, че ищецът е ползвал отпуск в размер на 15 дни, като в тази връзка признава, че не е изплатил само разликата от 5 работни дни неизползван платен годишен отпуск при изчисляване на същия, съобразно чл. 155 от КТ, поради което изразява готовност да изплати обезщетение за същото. Предвид горното, с оглед неоснователността на исковата претенция за изплащане на главница, неоснователен се явявал и предявеният акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху главницата -дължимите суми за трудови възнаграждения и обезщетения. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено на 28.11.2012 г., въпреки, че заповедта в този смисъл била издадена с дата 23.01.2013 г. Дори да се приемело, че това е косвена индиция процесното трудово правоотношение да е продължило да съществува в периода 28.11.2012г. до 23.01.2013г., то оспорва основателността на претенцията за заплащане на трудовото възнаграждение, тъй като в този период ищецът не бил престирал труд. Сочи, че действително, съгласно чл. 128 а, ал.З КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят бил длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверявало прекратяването му. Практиката била категорична, че същата обаче, ако е била издадена би имала само констативен характер. Трудовоправната връзка между страните била прекратена с отправянето на изявлението от ищеца. В подкрепа на твърденията си е направил доказателствени искания.

          С определение от 12.04.2013г. районният съд се е произнесъл по исканията, направени от страните по делото и е насрочил делото за 30.04.2013г.

Изпратени са призовки на страните на 15.04.2013г. като по делото липсва върнат втори отрязък на призовката на ответника. Следователно същия е нередовно призован за първото с.з. от Старозагорския районен съд. Видно от протокола от проведеното с.з. на същата дата, съдът е приел, че ответникът е редовно призован, но не изпраща представител и съответно е приел, че не следва да бъде призоваван за следващото с.з., тъй като се счита за редовно уведомен.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че е основателно оплакването, направено от въззивника във въззивната жалба. Действително страната не е била редовно призована за първото с.з. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е лишило страната от  участие в делото във производството пред първоинстанционният съд и съответно да се защити срещу предявения срещу нея иск. Не е могла да представи исканите доказателства именно поради нередовното й призоваване за първото с.з.  В това заседание са извършени най-съществените процесуални действия, имащи пряко значение за изхода на правния спор – направен е доклад по делото, изслушано е заключение на вещото лице, отложено е делото за събиране на гласни доказателства, като за следващото с.з. отново ответната страна не е  уведомена,т.е. цялото производство се е развило без страната да бъде уведомена за него, като производството е приключило с постановяване на обжалваното решение.  С извършването на тези действия в отсъствието на ответника на същия му е била отнета възможността да направи нови искания, да представи исканите доказателства, с което фактически им е отнета възможността за пълноправно участие в съдебното производство и им е ограничено правото на защита, което е недопустимо. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и са основание за обезсилване на постановения съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за да се даде възможност на страната за участие в процеса. Нарушението е съществено, поради което въззивният съд не би могъл да го отстрани, тъй като би лишил страната от една инстанция, още повече, че предвид цената на иска решението няма да подлежи на касационно обжалване, поради което страната би останал само с една съдебна инстанция.

Въззивният съд намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.240 ал.1 т.1 пр.второ ГПК както се твърди във въззивната жалба, тъй като не се касае за постановено неприсъствено решение, а за такова постановено по общия ред.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че следва да обезсили обжалваното решение като недопустимо и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 786 от 20.06.2013г., постановено по гр.дело № 1028/2013г. по описа на Старозагорския  районен съд.

 

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 


           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

          ЧЛЕНОВЕ: