Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  458                      05.12.2013 година                        град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       Втори граждански състав

На двадесет и първи ноември                                                        2013 година

В открито заседание в следния състав: 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

      2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1424 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.И.Д., чрез адв. Ф.Г. ***, против решение № 985/24.07.2013 год. по гр. д. № 631/2013 год. по описа на Районен съд – С., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 200 КТ за разликата от 29 913,20 лв. до предявените 95 000 лв.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно в отхвърлителната му част, поради което се моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъде уважен изцяло предявеният иск. Излагат се подробни съображения в жалбата, която е докладвана в съдебно заседание. Претендират се разноски за въззивното производство.

Постъпила е въззивна жалба и от “С.” АД, представлявано от изпълнителния директор Н. К., против решение № 985/24.07.2013 год. по гр. д. № 631/2013 год. по описа на Районен съд – С., в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 200 КТ за сумата от 29 913,20 лв. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на обжалваното решение, алтернативно за неправилност в обжалваната част. Претендират се разноски за въззивното производство.

По делото двете страни не депозират писмени отговори на подадените въззивни жалби.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д.И.Д., с която са предявени срещу “С.” АД иск с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Преди разглеждане на исковата претенция по същество, следва да се даде отговор на процесуалните възражения на втория въззивник “С.” АД. В тази връзка съдът намира за неоснователно първото възражение за недопустимост на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на правилата за местна и родова подсъдност. Съгласно константната практика на съдилищата споровете по иск с правно основание чл. 200 КТ са трудови спорове, тъй като правата на работника произтичат от трудовото правоотношение. Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК трудовите спорове са изключени от родовата подсъдност на окръжен съд, т.е. родово подсъден е районният съд, независимо цената на иска. Съгласно чл. 114 ГПК  работникът може да предяви иска по мястото, където той обичайно полага своя труд. Така уредената от законодателя подсъдност е изборна в полза на ищеца и доколкото последният е избрал да заведе иска пред съда по обичайното място на полагане на труда, то в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 105 ГПК.

Неоснователно е и другото възражение на “С.” АД за липса на пасивна процесуална легитимация. Сключените от работодателя договори за застраховка “трудова злополука” не отнемат правото на работника да претендира настъпилите вреди от трудова злополука от своя работодател, който може само да иска приспадане на платените застрахователни суми. Работникът има право да претендира обезщетение въз основа на прекия иск по чл. 200 КТ от работодателя или прекия иск по чл. 226 КЗ срещу застрахователя въз основа на сключен договор за застраховка (Решение № 230 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1907/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 395 от 10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1538/2011 г., IV г. о., ГК). Аргумент в тази посока може да се извлече от разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ, според която се намалява дължимото обезщетение от работодателя с размера на получените суми по сключени договори за застраховка. Активната и пасивната процесуална легитимация се определят от твърденията на ищеца в исковата молба. В случая видно от исковата молба ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от работодателя, вследствие на претърпяна трудова злополука, т.е. работодателят е пасивно легитимирана страна в процеса.

По същество на исковата претенция, за да се ангажира отговорността на работодателя следва да се установи наличието на установените в чл. 200 КТ общи предпоставки - вреда (увреждане на здравето на работника), неблагоприятен резултат (настъпила неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата (резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са налице изброените предпоставки (Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК).

По повод направеното възражение от процесуалния представител на работодателя, следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна по своя характер, като задължението за обезвреда възниква независимо от това дали той, негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането (Решение № 697 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1978/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 286 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 69/2009 г., IV г. о., ГК). В тази връзка е ирелевантно дали техническият ръководител сам е разпоредил извършването на дейността, от която работникът е пострадал, както и че работникът е имал право да не изпълни разпореждането, тъй като било в разрез с изискванията за безопасност на труда.

От представения по делото трудов договор № 50 от 15.07.2011 г. се установява, че първият въззивник Д.Д. е бил в трудово правоотношение с втория въззивник “С.” АД, считано от 15.07.2011 г. на длъжност “работник поддържане на железен път”. Това обстоятелство не се оспорва от втория въззивник. От трудовия договор е видно, че уговореното място на работа е гр. С., ул. “К.” № . в отдел “Изпълнение на проект рехабилитация на ЖП линия Пловдив-Бургас”, при заетост на пълно работно време от 8 часа с основно месечно трудово възнаграждение от 310 лв. По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжността “работник поддържане на железен път”, връчена на Д.Д. срещу подпис на 15.07.2011 г., от която е видно, че основна функция на длъжността е да извършва строителство и поддържане на релсов път и железници, подкранови и трамвайни пътища чрез груби изкопни работи, пресяване на баластровата призма, ръчно подбиване на траверси и укрепване на ж.п. звена по план, полагане на релси с регулиране на луфтовете, завиване на трифонни болтове, полагане и свързване на готови релсови звена на пътя.

Видно от представената заповед № 27/15.08.2011 г. на директора на ТП на НОИ – С., последният е наредил да се извърши разследване на злополука, станала на 23.07.2011 г. с Д.И.Д., С. И. К. и М. С. М. от четиричленна комисия. Въз основа на заповедта комисията е извършила разследване на злополуката станала на 23.07.2011 г. и е обективирала резултатите в Протокол № 27/30.08.2011 г., приет като писмено доказателство по делото. От протокола се установява, че на 15.07.2011 г. е документирано провеждане на начален инструктаж на работното място в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и в деня на злополуката - 23.07.2011 г. е документиран ежедневен инструктаж. От протокола е видно, че със заповед № 41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на работодателя “С.” АД е наредил на работници, включително и пострадалите да положат извънреден труд на 23.07.2011 г. от 9:00 ч. до 12:30 ч. и от 13:00 ч. до 17:30 ч. Установява се също, че на 23.07.2011 г. в 17:00 часа (виж приетата като писмено доказателство декларация за трудова злополука), в района на ЖП гара М. на Д.Д. и други двама работници е наредено от техник транспортно строителство М.М.Е. да разтоварят стоманена греда, с помощта на която се разтоварват релси. Гредата е била натоварена на прицеп, от където с кран е трябвало да бъде разтоварена на рампата. С цел придвижване на гредата до мястото на разтоварване е предприето натоварване на същата на вагон с помощта на кран, при която товаро-разтоварна операция гредата е била придържана от тримата работници. Товаро-разтоварната дейност се е извършвала в близост до електрифицирана линия /коловоз/ при нарушено разстояние под 2,5 метра между стрелата на крана и контактния проводник на железопътната линия, вследствие на което е протекъл ток от възникнала волтова дъга, който е поразил тримата работника, придържали гредата. Така настъпилата злополука на работника Д.Д. е приета за трудова с разпореждане № 13490/12.09.2011 г. на длъжностно лице от Столично управление “Социално осигуряване” при НОИ, прието като писмено доказателство по делото.

От приложеното към делото АНД № 125/2012 г. по описа на С.районен съд е видно, че М.М.Е. е признат за виновен в това, че на 23.07.2011 г. в с. М., обл. С., в района на ЖП гара М., като техник транспортно строителство, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – товаро-разтоварна дейност в района на електрифицирана жп линия, причинил на Д.И.Д. средна телесна повреда – изгаряне ІІ АБ-ІІІ степен на 21% от кожата на тялото – гръден кош и крайници, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административна санкция – глоба в размер на 1000 лв.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза, с уточнения на вещото лице в съдебно заседание, което съдът напълно кредитира като компетентно и съответстващо на представените по делото епикризи, етапна епикриза, болнични и амбулаторни листове, се установява, че вследствие на процесната злополука ищецът е получил удар от електрически ток, изгаряне ІІ АБ-ІІІ степен на 21% от кожата на тялото – гръден кош и крайници, счупване на ІХ ребро вдясно, увреждане на мишничния сплит вдясно, получени от действието на електрически ток и по-точно от термичното действие на волтовата дъга. Счупването на ребро е механична травма вследствие на въздействие на твърд тъп предмет и най-вероятно се е случило при падането. По делото няма доказателства така констатираното счупване да е предизвикано по друго време и по друг повод, нито такива възражения са правени от работодателя, страна в процеса. Установява се, че изгарянето е зараснало, но след зарастването на некротизиралите участъци от кожата са останали груби и обширни белези, които са постоянни и във времето няма да изчезнат, не подлежат на козметични въздействия и пластики. Същите обективно и решително загрозяват вида на снагата и крайниците, поради което се приема за осъществен медико-биологичният признак обезобразяване на други части на тялото. Докато е траел острия стадий на изгарянето болките са били най-силни, интензивни и дълги, тъй като изгарянето предизвиква най-силни болки и е било наложително приемането на обезболяващи средства. Счупването на едно ребро е причинило разстройство на здравето на пострадалия, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като до зарастването му към 25-я ден е усещал болки при движение на снагата, кашляне и кихане. Според заключението преминаването през тялото на електрически ток е причина за увреждане на десния мишничен нервен сплит, довело до затруднено и бавно провеждане на импулсите до мускулите на ръката, намалена чувствителност, трудно командване на ръката, бърза умора, принудили пострадалия да направи доминираща своята лява ръка. Така увредения нервен сплит се констатира в период от 2 години след инцидента, което показва, че ще остане без изгледи за подобрение. Пострадалият до края на живота си ще трябва да се явява на контролни прегледи и да приема лекарства през устата, да провежда физиотерапия и рехабилитация във връзка с електротравмата на периферната нервна система. При получаване на токовия удар пострадалия е бил в съзнание, което е констатирано от пристигналата на място спешна медицинска помощ.

От писмените доказателства, приложени по АНД № 125/2012 г. по описа на С. районен съд, се установява, че състоянието на ищеца е било много тежко. След злополуката първоначално той е бил откаран за лечение в МБАЛ гр.С., а след това транспортиран в УМБАЛ „С.” - гр. П., където престоял 17 дни в Клиниката по изгаряне, пластична и реконструктивна хирургия. Било е проведено медикаментозно и оперативно лечение под обща венозна анестезия. След провеждането на болничното лечение била извършена рехабилитация и физиотерапия в „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс” ЕАД, филиал Кюстендил. Ищецът е бил общо 77 дни в отпуск за временна неработоспособност.

От показанията на разпитаните свидетели, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че домашното лечение на пострадалия е било тежко, изпитвал е много болки, затрудняващи храненето му и другите битови нужди. От показаният на св. Димова и св. Неделчев се установява, че пострадалият след инцидента е изпитвал страх от ток, като е карал неговите близки да включат електроуредите. От показаният на св. Димова и св. Неделчев се установява, че раните са били ужасяващи, а пострадалият не е смеел да се преоблича пред близките си, тъй като се срамувал от белезите си. Същите установяват, че преди злополуката пострадалият бил пъргав и жизнен, а след това лесно се уморява и трудно полагал труд.

От установеното до тук се налага правен извод, че вследствие на претърпяната от Д.Д. трудова злополука на 23.07.2011 г. е настъпила за него вреда – увреждания от електрически ток, изразяващо се в изгаряне ІІ АБ-ІІІ степен на 21% от кожата на тялото – гръден кош и крайници, увреждане на мишничния сплит вдясно, счупване на ІХ ребро вдясно. Така посочената вреда е причинила на увреденото лице неблагоприятен резултат - временна неработоспособност на пострадалия, установена по надлежния ред (Наредба за медицинската експертиза) с болнични листове и епикризи, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за претърпените от пострадалия болки, страдания, затруднения в бита и преживения стрес.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил изгаряне ІІ АБ-ІІІ степен на 21% от кожата на тялото – гръден кош и крайници, увреждане на мишничния сплит вдясно, довели до много силни болки и страдания в периода на заздравяване на изгарянията. От счупването на ІХ ребро вдясно до зарастването му към 25-я ден е са търпени болки при движение на снагата, кашляне и кихане. Отчете се и фактът, че така полученото травматично увреждане е трайно и невъзвратимо, за цял живот, а провеждането на физиотерапевтично и рехабилитационно лечение ще продължи неопределено време, тъй като възстановяването на периферната нервна система изисква дълъг период на възстановяване. Понастоящем пострадалият продължава да не може да използва поразената си дясна ръка и този дискомфорт е предизвикал трудности и налагане на лявата ръка като доминираща. Във връзка с претърпяното увреждане ищецът е имал нужда от чужда помощ в битово отношение, поради невъзможността да се самообслужва. Отчете се и обстоятелството, че към момента на увреждането ищецът е бил на 40 годишна възраст, по средата на своя трудов път, като отражението на случилото се върху неговата психика е изстрадано от пострадалия. Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлизат на сума в размер на 35 000 лв., като претендираният от ищеца размер над тази сума до 95 000 лв. се явява несъразмерен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

По делото не се твърди, а и не се установи ищецът да е причинил умишлено увреждането си или да е проявил груба небрежност, поради което изключването или намаляването на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 1 и ал. 2 КТ не може да намери приложение в случая.

Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Установи се от приетите писмени доказателства (застрахователна полица № ...... от 10.06.2011 г., извлечение от сметка от “А. Б.” АД), че въззивникът Д.Д. е получил застрахователно обезщетение за трудовата злополука от “Уника – Живот” АД в размер на 86,80 лв. Поради това следва да се намали определеното обезщетение от 35 000 лв. със сумата от 86,80 лв., платена застрахователна сума за причинените на ищеца вреди от настъпилата на 23.07.2011 г. трудова злополука. При извършеното приспадане на заплатената сума се налага извод, че на ищеца се следва сума в размер на 34 913,20 лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие на претърпяната от него на 23.07.2011 г. трудова злополука, която сума няма данни другият въззивник “С.” АД да му е заплатил, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука, а именно 23.07.2011 г.

Във връзка с направеното от страна на процесуалния представител на “С.” АД възражение за несъразмерност на присъденото обезщетение с принципа на справедливостта и че следва да се вземе предвид практиката на настоящия съдебен състав по сходни случаи – решение по в.гр.д. № 1249/2013 г. по описа на С. окръжен съд, следва да се отбележи, че с решението по посоченото гражданско дело настоящият състав е определил обезщетение в размер на 35 000 лв., но същото е намалено на основание чл. 200, ал. 4 КТ, поради заплатена застрахователна сума. Освен това всеки случай се характеризира свои особености, като съдът въз основа на установеното и преценяйки обективни обстоятелства /характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната/ следва да определи справедливо обезщетение. В този смисъл няма аналогия между настоящото дело и посоченото от процесуалния представител на “С.” АД друго дело със сходен предмет, а съдът, водейки се от посочените по-горе обективни критерии, е определил по всяко от тях съответното справедливо обезщетение.

По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за горницата над присъдените 29 913,20 лв. до определената от настоящата инстанция сума в размер на 34 913,20 лв., като се постанови ново, с което “С.” АД бъде осъдено да заплати на Д.И.Д. още сума в размер на 5 000 лв., а в останалата част да бъде потвърдено.

 

Относно държавната такса и разноските.

Дължимата държавна такса върху уважената за уважената част от исковата претенция от настоящата инстанция е в размер на 200 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на “С.” АД. В тежест на “С.” АД следва да се възложи и държавната такса за изплатено от бюджета на С.районен съд възнаграждение за вещо лице съразмерно с уважената част от исковете в настоящата инстанция, която е в размер на 7,89 лв.

При този изход на делото вторият въззивник “С.” АД следва да заплати на първия въззивник Д.Д. разноските за въззивното производството, които се доказаха в размер на 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от горното, Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 985/24.07.2013 год. по гр. д. № 631/2013 год. по описа на Районен съд – С., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.И.Д., ЕГН **********, адрес гр. С., кв. “Т.”, бл. ., ет. ., ап. ., срещу “С.” АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “К.” № ., представлявано от изпълнителния директор Н. К., иск по чл. 200 КТ за сумата над присъдените 29 913,20 лв. до 34 913,20 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА “С.” АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “К.” № ., представлявано от изпълнителния директор Н. К., да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, адрес гр. С., кв. “Т.”, бл. ., ет. ., ап. ., още 5 000 лв. (пет хиляди лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 23.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.07.2011 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА “С.” АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “К.” № ., представлявано от изпълнителния директор Н. К., да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, адрес гр. С., кв. “Т.”, бл. ., ет. ., ап. ., сума в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА “С.” АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “К.” № ., представлявано от изпълнителния директор Н. К., да заплати в полза на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт, сума в размер на 200 лв. (двеста лева) държавна такса за уважената част на иска.

ОСЪЖДА “С.” АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “К.” № ., представлявано от изпълнителния директор Н. К., да заплати по сметка на С.районен съд сума в размер на 7,89 лв. (седем лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща разноски за изплатено от бюджета на С.районен съд възнаграждение за вещо лице в първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.         

                    

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                        2.