Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  456/ 04.12.2013 г.              Година 2013                    Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               Граждански състав

На двадесет и шести ноември                                                     Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                               Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                   

                                                            Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                               2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1426  по описа за 2013 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Е.Н. ***, като пълномощник на Община Б., представлявана от Кмета И.С.Т., против Решение № 49/18.09.2013г. постановено по гр.дело № 228/2013г., по описа на Ч. районен съд. Считат постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводстветините правила, с което решение съдът е отменил заповед № 04/12.04.2013г. на Община Б., с която на ищцата М.Л. е било наложено дисциплинарно наказание “забележка”, като незаконосъобразно. Не са доволни от постановеното решение, тъй като изводите на първоинстанционния съд  и констатации считат за неправилни и незаконосъобразни.

 Не са доволни от постановеното решение, тъй като съдът неправилно е приел, че в процесната заповед не било отразено от кого е подадена и подписана, поради което на съдът не било ясно дали дисциплинарното наказание е наложено от работодателя или от определено от него лице, или от друг орган, оправомощен от закона, съобразно чл. 192, ал. 1 КТ. В издадената заповед не се съдържали данни, че е издадена от работодателя или от определено от него лице или друг орган, оправомощен по закон.

Твърдят, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание за немотивирана, тъй като не се сочели конкретни факти и обстоятелства осъществени от ищцата действия. При издаване на заповедта от е ищцата са били поискани своевременно писмени обяснения в казания срок и същите са били представени.

Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба и отменено постановеното решение на районния съд като незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. молят да бъде оставена в сила издадената заповед № 04/2012г. на Община – Б.Д. като законосъобразна.

 Претендират за присъждане на съдебните и деловодните разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Х.Ю. ***, като процесуален представител на М.Х.Л., относно постановеното Решение № 49/18.09.2013г. постановено по гр.дело № 228/2013г., по описа на Ч. районен съд. Въззиваемата излага доводи относно това, че във въззивната жалба се правят индиции за неправилност и незаконосъобразност поради неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат, че подадената въззивна жалба е неправилна и незаконосъобразна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено изцяло.

Считат, че правилно първоинстанционният съд е отменил издадената заповед за дисциплинарно наказание  “забележка” на ищцата като незаконосъобразна.

Излагат доводи, че ищцата е била командирована със заповед № 076/28.03.2013г. с която е била командирована и която съдържала всички необходими реквизити – изх. Номер и дата, вкл. Печат на Община Б. и подпис на командироващият. След приключване на командировката ищцата е направила отчет за извършената работа пред работодателя, който бил приет без възражение и са й били изплатени направените от нея разходи по командировката с РКО № 522/16.05.2013г., което не било спорно по делото. Молят да не бъдат приети като писмени доказателства посочените от въззивника писмени доказателства, тъй като е налице забрана за посочване на нови факти и доказателства пред въззивната инстанция, тъй като страната е имала преди възможност да представи тези доказателства в първоинстанционното производство, но не е сторила.

 

          Въззивникът Община – Б.Д., чрез процесуалния си представител, редовно и своевременно призован, явява се адв. Е.Н., която моли съда да отмени решението на Ч. районен съд, като спорът да се разгледа по същество и да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения в тази насока са изложени в съдебно заседание по съществото на делото и в депозираната по делото писмена защита.

 

  Въззиваемият М.Х.Л., редовно и своевременно призована,  не се явява, вместо нея се явява адв. Х.Ю., като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено, по съображения подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 357 във връзка с чл.187, т.1 във връзка с чл.188, ал.1, т.1 от КТ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемата М.Х.Л.  по силата на трудов договор и допълнителни споразумения към него същата е била в трудовоправни отношения със сочения ответник Община – Б.Д., като е заемала длъжността ”директор” на ЦДГ “С.” – село М., О. Б. На същата е било наложено дисциплинарно наказание “забележка” със заповед № 4/23.04.2013г. на основание чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 1 и във вр. с чл. 187, т. 1 от КТ затова че, на 08.04.2013г. преждевременно е напуснала работното си място, без да предупреди работодателя си и без заповед за командировка като нарушението било открито от Д.М.- мл. специалист  в Отдел “Човешки ресурси”  при Община Б., при посещение на ЧДГ в село М.. Заповедта е била връчена на въззиваемата Л. срещу подпис, но на същата не е отбелязана датата на която е връчена на служителката. 

 

Съгласно специалната разпоредба на чл.37, ал.5 от Закона за народната просвета /ЗНПр./ изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г./ кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини.

Въззивният съд намира, че обжалваното Решение на Районен съд Ч. е НЕДОПУСТИМО, като постановено по недопустим иск. Искът неправилно е предявен срещу Община Б., която не се явява работодател на ищцата – въззиваема М.Х.Л.. Не се спори, че работодател на ищцата е ЦДГ “С.” село М.,  Община Б., съгласно чл. 61, ал. 2, изр. второ от КТ. Кметът на Община Б. се явява горестоящ орган по отношение на работодателят на въззиваемата ЦДГ “С.” село М.,  Община Б., на основание чл. 61, ал. 2 КТ, изр. първо във връзка с чл. 37, ал. 5 от ЗНПр. В този смисъл Община Б. не е процесуално легитимирана да бъде ответник в настоящото производство, поради следните съображения:

 

Носител на правата и задълженията по трудовото правоотношение е работодателят, който следователно е пасивно легитимиран и в процеса по трудови спорове. Не авторството на самото волеизявление, довело до възникване, съответно прекратяване на трудовото правоотношение, сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл. 357 от КТ, а закона като дефинира нормативно като работодател предприятието, структурата, в което е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност, (Решение от 15.04.2011 г. по гр.д. №485/2010 на С. градски съд, Решение под №84 от 20.02.2006 г. по гр.д. №1862/2003 г., III Г.О. на ВКС).

 

В разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от КТ е предвидено отклонение от общото правило на чл. 61, ал. 1 от КТ, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя. Отклонението се изразява в това, че трудовият договор се сключва от по-горестоящ спрямо работодателя орган, какъвто е в настоящия случай, Кметът на общината съобразно нормата на чл. 37, ал. 5 от Закона за народната просвета. В тези случаи, обаче, съгласно изричната законова разпоредба трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, а не с по-горестоящия орган. В този смисъл надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ, както и по тези по чл.357 от КТ предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. първо от КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган, т. е. в процесния случай надлежен ответник би бил ЦДГ “С.” село М.,  Община Б., Област С., а не Община Б.. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно.

 

Изцяло в същия смисъл е и Тълк. решение № 1/30.03.2012г. постановено по тълк.дело № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, съгласно което надлежният ответник по чл. 344, ал.1 КТ предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал.2, изр.1 от КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Същото тълк. решение е задължително за всички съдилища в Републиката, съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ.  В мотивите на същото ВКС на РБ е приел, че съгласно чл. 61, ал.2 КТ за длъжности определени в закон или акт на МС трудовият договор се сключва от горестоящия спрямо работодателя орган.

Точно такива се явяват и случаите, предвидени в чл. 37 от Закона за народната просвета, в случай на сключване на трудови договори: с директорите на държавни детски градини, училища и обсл. звена – от министъра на образованието, младежта и науката; с директорите на държавните спортни училища – от министъра на физическото възпитание и спорта; с директорите на детските градини по чл.10, ал.3 от ЗНП – от министъра на отбраната; с директорите на общинските училища и обсл. звена – от началника на рег. инспекторат на образованието; с директорите на общинските детски градини – от кмета на общината.  В мотивите на същото тълк. решение примерно са изброени и други длъжности като например – с директора на Регионалната здравна инспекция чл.9 от Закона за здравето /ЗЗ/, с директорите на регионалните центрове за обществено здраве чл. 22 от ЗЗ, с директора на Центъра за спешна медицинска помощ / чл.3 ПУДЦСМП/, с директора на Националния координационен център – /чл.7 ПУДНМКЦ/, с директора на Националния онкологичен център – /чл.8 ПУДНОЦ/, с директорите на домовете за медико-социални грижи за деца /чл.24 ПУДДМСГД/, с които трудовите договори се сключват от министъра на здравеопазването.

Длъжностите, трудовият договор за които се сключва при условията на чл. 61, ал. 2 от КТ, са предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери - на образованието, на здравеопазването, на социалната политика и други, като в тези случаи законът овластява /възлага на/ висшестоящият спрямо работодателя едноличен орган на изпълнителната власт /в процесния случай това е кметът на общината/, на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство, координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудови договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него, т.е. упражняването на работодателската власт. Както вече беше споменато по-горе, сключването на трудов договор, по този ред, обаче, не води до изключение от правилото по чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изр. второ от КТ - и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което съответната длъжност, на което се предоставя работна сила, където се полага наемния труд, т.е, работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите при създаването на трудовото правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правния статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност му е изрично предоставена в посочените случаи, каквато следва и по аргумент  от  чл.   192,   ал.2  КТ.   Този  извод  следва  и  от  обстоятелството,   че субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в Глава ХVІ на КТ, принадлежи на работодателя във всички случаи на възникване на правоотношението въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл. 61, ал. 2 КТ с оглед липсата на предвидено изключение в този смисъл. За осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава функция не може да го упражни по отношение на себе си, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящият спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат работодателя, само който поради това е засегнат и от споровете по исковете по чл. 344, ал. 1 и чл.357 от КТ във връзка със законността на издадената Заповед за налагането на съответното дисциплинарно наказание – в случая “Забележка”, което го определя като надлежна страна - ответник по тях.

 

Наличието на пасивна процесуално-правна легитимация на ответника в исковото производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, както за предявяване на иска, така и за неговото разглеждане по същество, като в случая насочването на исковата претенция срещу ненадлежна страна обуславя процесуалната недопустимост на иска, правната последица от която би следвало да бъде прекратяване на образуваното съдебно производство на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/ от първоинстанционния съд, което в процесния случай не е сторено.

С разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е възприет единен критерий, относим при определянето на страните в трудовия спор за всички случаи. Тълкуване, допускащо спорът относно прекратяване на личния трудов договор да се развие не с участие на работодателя, а при конституиране на по-горестоящия спрямо нето орган, издал атакуваната заповед, няма опора в закона. Качеството на работодател обуславя пасивната материали оправна легитимация на ответника както в спора за законосъобразност на уволнението, така и при останалите трудови спорове, именно от това е изхождал закона при редакцията на чл. 61, ал. 2 от КТ.

В процесния случай Община Б. не се явява процесуално легитимирана да бъде ответник по този трудов спор. В този смисъл първоинстанционният съд като се е произнесъл по недопустим иск, е постановил недопустимо решение, поради което същото следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция и делото прекратено на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо от ГПК.

Изложеното обосновава извода, че искът на въззиваемата М.Х.Л. като предявен срещу ненадлежната страна Община Б., е недопустим. Наличието на пасивна процесуално-правна легитимация на ответника в исковото производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, както за предявяване на иска, така и за неговото разглеждане по същество, като в случая насочването на исковата претенция срещу ненадлежна страна обуславя процесуалната недопустимост на иска, правната последица от която би следвало да бъде прекратяване на образуваното съдебно производство на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. За допустимостта на иска съдът следи служебно и след като не е взел предвид посоченото обстоятелство и се произнесъл, то Ч. районен съд е постановил недопустимо   съдебно   решение,   което   подлежи  на  обезсилване  от  по  -  горната инстанция.

 

Първостепенният съд в мотивите към обжалваното решение не е обсъдил тези въпроси, касаещи процесуалната легитимация на страните, като в тази връзка и с оглед на гореизложеното, Въззивният съд следва да обезсили Решение № 49/18.09.2013г., постановено по гр.дело №228/2013г., по описа на Районен съд – Ч., като недопустимо, тъй като искът е предявен срещу ненадлежна страна и да прекрати производството по делото по отношение на ненадлежния ответник Община Б..

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с ал. 1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски, общо в размер на 100 лева – представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Е.Н., съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 068943 от 20.11.2013г. / на л. 48 от делото/.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 49/18.09.2013г., постановено по гр.д. № 228/2013г., по описа на Районен съд гр. Ч., като процесуално недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА М.Х.Л. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Ч., ул. “А.” № ., да заплати на Община Б., с ЕИК ……с адрес: с. Б., ул. “С.” № .,  представлявана от Кмета И.С.Т. и със съдебен адрес: гр. С., ул. “С.” № ., офис № ., сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направените от въззивника разноски по делото пред въззивната инстанция.

            Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд - Стара Загора.

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                                                2.