Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  485                              20.12.2013 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 04 декември                                                      две хиляди и тринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1454 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на “СТРОИТЕЛ” ВД ООД гр. Стара Загора чрез адв. В.М. против решение №1104 от 26.09.2013г., постановено по гр.дело № 2955/2013г. по описа на Старозагорския  районен съд.

Въззивникът е останал недоволен от горепосоченото решение. Счита, че същото е неправилно и противоречиво. От една страна съдът приемал, че ищецът вече е бил с прекратено трудово правоотношение и затова не можело да бъде освободен дисциплинарно, а от друга страна го възстановявал на работа след като същия не работи в това дружество. Въззивникът счита, че и мотивите на решението били неправилни и затова следвало да бъдат коригирани. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено друго, с което се отхвърли предявеният от ищеца иск.

Въззиваемият А.Д.С. чрез адв. К. моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна и в сила обжалваното решение, като законосъобразно и обосновано. Със заявление по чл.327 ал.1 т.3 от КТ, получено от работодателя на 25.05.2013г. той бил прекратил трудовият си договор с ответника за длъжността “кофражист”. Затова счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че след като работникът е ползвал правото си да прекрати трудовия си договор, то издадената впоследствие заповед № 1006 от 17.06.2013г. за наложено дисциплинарно наказание “уволнение” е незаконосъобразна, тъй като трудовото правоотношение вече е било едностранно прекратено от работника и договорът се счита прекратен с получаване на изявлението от работодателя. Заповедта била издадена и в нарушение на чл.333 ал.1 .4 от КТ - без да е искано разрешение от Инспекция “Дирекция по труда” гр. Стара Загора. Счита, че не може да се прекрати вече едно прекратено трудово правоотношение, тъй като за работодателя не било налице потестативното право на уволнение и поради това обжалваната заповед била незаконосъобразна, както правилно приел в мотивите си РС.

По изложените съображения моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и да му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

 

По делото е безспорно установено, че по силата на трудов договор № 1271/13.03.2012г. между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищеца е изпълнявал длъжността „кофражист" при ответното дружество.

Със заявление по чл.327 ал. 1 т.3 от КТ ищецът е уведомил работодателя си, че прекратява трудовия договор между тях, считано от датата на получаване на заявлението на основание чл.327 ал. 1 т.З от КТ поради неизплатени командировъчни пари по Заповед № 30/13.03.2013г. за м.март 2013г. и за м.април 2013г. Видно от известие за доставяне от 25.05.2013г.същото е получено от ответника на 25.05.2013г.

Със Заповед № 11/28.05.2013г. работодателят е заявил, че намира, че   искането на ищеца не попада в хипотезата на чл.327 ал.1 т.3 от КТ, поради което отказва да прекрати трудовия му договор и на основание чл.193 ал.1 от КТ е  поискал писмени обяснения от ищеца за причините за неявяването му на работа на обекта в Германия от 14 часа немско време на 21.05.2013г. до момента.

Със Заповед №1006/17.06.2013г., връчена лично на ищеца на 19.06.2013г. с куриер на „Спиди" АД, на основание чл.188 т.З от КТ и във вр. с чл.190 ал. 1 т.2 и т.4 предл. първо от КТ на А.Д.С. е наложено наказание "дисциплинарно уволнение". Със заповед № 10001006/20.06.2013г. /връчена на ищеца след завеждане   на  исковата  молба  по   гр.д.      2955/2013г.   по   описа  на Районен съд гр.Стара Загора/ работодателят е отменил Заповед № 00001006/17.06.2013г.

Впоследствие със заповед № 00001012/12.07.2013г. на основание чл.188 т.З от КТ и във вр. с чл.190 ал.1 т.2 и т.4 предложение първо от КТ във връзка с чл. 187 т.1, 8, предложение първо, 10 и чл. 195 от КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта на 13.07.2013г. В заповед № 00001012/12.07.201З г. са изложени фактическите обстоятелства, наложили дисциплинарното уволнение на ищеца, а именно, че от 14 часа на 21.05.2013г. до момента на издаването й работника не се явява на работа без да съобщи причината за това, поради което е нарушил трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 ал. 1 т. 1, 9 и 10 от КТ.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани свидетели. Свидетелят М.Н.К. - технически ръководител в “СТРОИТЕЛ – ВД” ООД  и Г.М.П. - бивш работник в “СТРОИТЕЛ – ВД” ООД заявяват, че ищецът работил като кофражист на обекта на ответника в Германия до м.май 2013г. Свидетелят К. сочи, че ищецът заедно с Г.М. и И.Т. не били доволни от условията на труд на обекта - битови, работа. И двамата свидетели заявяват, че същия ден ищецът, Г.М. и И.Т. отпътували с автомобил на работодателя за Република България. Свидетелят П. заявява, че г-жа Я.Д. поискала от тях да подпишат молби за напускане, но те отказали. Твърди, че същата осигурила автомобил за отпътуването им за България и заплатила разходите във връзка с пътуването.

В обясненията си по реда на чл. 176 ал. 1 ГПК ищецът заявява, че не е напуснал самоволно обекта на работодателя в Германия. Твърди, че на 21.05.2013г. получил трудовото си възнаграждение, но то било много по-ниско от уговореното. Ищецът провел разговор с Я.Д., която им казала да подпишат молбите си за напускане. След това им предоставила служебен автомобил за пътуването им до България и заплатила разходите им за пътуването.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че правилно е прието от първоинстанционният съд, че в настоящия случай, към датата на издаване на атакуваните по настоящото дело Заповед № 00001006/17.06.2013г. и Заповед № 00001012/12.07.2013г. и към датата на връчването на тези заповеди на ищеца, трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено на основание чл.327 т.3 от КТ с едностранното заявление на ищеца, връчено на ответника на 25.05.2013г. Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1  т.3 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт. В посочената разпоредба е предвидено субективно преобразуващо право на работника /служителя да  предизвика   едностранно,   независимо   от  волята  на   работодателя, изменение на съществуващото правоотношение, поради което с достигането му до ответното дружество то е произвело това целено действие. Въпросът дали преобразуващото право е съществувало, т.е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено може да бъде предмет на преценка и установяване при евентуално предявяване впоследствие от работодателя по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица /например обезщетение за причинена вреда/, но не и в настоящото производство. Следователно, уволнението е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя за това, поради което то е незаконно, а предявеният иск за отмяната му - основателен.

               От друга страна заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание “уволнение” с оглед правната природа на това наказание, представлява едностранно изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие /чл.330 ал.1 т.6 от КТ/. Съгласно разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 от КТ при прекратяване без предизвестие трудовото правоотношение се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, като в случаите на дисциплинарно наказание “уволнение” това е момента на връчване на заповедта за уволнение /чл.195 ал.3 от КТ/.

               Ето защо именно към момента на връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение", респ. към момента на връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение  на осн.  чл.330 ал.1   т.6  от  КТ в  случаите,  когато  са издадени две отделни заповеди за налагане на дисциплинарното наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение, следва да бъдат спазени изискванията за
законосъобразност на заповедите. При вече прекратено трудово
правоотношение, последващото издаване на заповед за прекратяване на
трудово правоотношение представлява нищожно изявление поради
липса на предмет, тъй като трудовото правоотношение е вече
прекратено.Съгласно разпоредбата на чл.344 ал.2 от КТ  работодателят може по свой почин да отмени заповедта за уволнение само в хипотезата това да стане до предявяване на иск от работника или служителя пред съда. В случая, обаче, тази хипотеза не е налице, тъй като заповед №
Заповед № 00001006/17.06.2013г. е оспорена от ищеца по настоящото
дело, а Заповед № 00001012/12.07.2013г. е оспорено по присъединеното
към него гр.д. № 3605/2013г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора,
поради което с оглед разпоредбата на чл.344 ал.2 КТ заповед №
10001006/20.06.2013г. не е породила желаните от ответника правни
последици, изразяващи се в отмяна на заповед №
00001006/17.06.2013г., като след завеждане на исковата молба по
настоящото дело единствено съдът е компетентен да разгледа и реши
правния спор относно законосъобразността на посочената заповед.

               С оглед на гореизложените съображения правилно районният съд е приел, че заповед №00001006 от 17.06.2013г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" на ищеца и заповед
№00001012 от 12.07.201З
г.       за      прекратяване       на      трудовото правоотношение на ищеца с ответника следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Предвид гореизложеното правилно съдът е приел, че искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. В тази му част обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира обаче, че обжалваното решение е неправилно по отношение на втория обективно съединен иск - за възстановяване на преди заеманата длъжност. Действително правото на ищеца да бъде възстановен на преди заеманата длъжност предпоставя признаване за незаконна заповедта за уволнение и нейната отмяна, както и искът за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна има преюдициален характер по отношение на другия обективно съединен иск и неговия изход определя изхода на този иск. В случая обаче основанието за отмяна на двете заповеди, издадени от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца са незаконосъобразни поради това, че вече между страните е прекратено трудовото правоотношение на друго основание и затова не може да се прекрати повторно макар и на различно основание. След като това е така, то не може да бъде уважен и иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като такава липсва.

Ето защо в тази част обжалваното решение е неправилно и  незаконосъобразно като такова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде отхвърлен иска предявен от А.Д.С. против „СТРОИТЕЛ ВД" ООД гр. Стара Загора  представлявано от В.К.Д. и Я.К.Д. за възстановяване на преди заеманата длъжност “кофражист”.

 

         В останалата му част обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.

 

         По претенциите за присъждане на разноски:

Въззивният съд намира, за неоснователно възражението на представителя на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото е с изключителна фактическа и правна сложност с оглед въведените в предмета на делото многобройни заповеди за уволнение. По тази причина уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно високо и затова не следва да се намаля. Съединени са две граждански дела в едно общо производство, по които е постановено обжалваното решение.

С оглед частичната основателност на въззивната жалба обаче, следва въззивника  да бъде осъден да заплати на въззиваемият направените разноски по делото за въззивната инстанция наполовина, които са общо в размер на … лв. – адвокатско възнаграждение, т.е. следва да бъде осъден да заплати половината от този размер, а именно: … лв.

С оглед частичната основателност на въззивната жалба следва да бъде осъден въззиваемият да заплати разноските на въззивника за настоящото производство също наполовина. Видно от материалите по делото въззивника е заплатил ДТ в размер на …лв. за въззивното обжалване, пред настоящата инстанция няма представен списък на разноските и други доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което следва да се приеме, че разноските на въззивника за настоящото производство са в размер на … лв. Следователно въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника … лв. разноски за въззивната инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение №1104 от 26.09.2013г., постановено по гр.дело № 2955/2013г. по описа на Старозагорския  районен съд, в частта, в която А.Д.С. е възстановен на преди заеманата длъжност “кофражист” в “СТРОИТЕЛ ВД” ООД гр. Стара Загора, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.С.,***, ж.к…., ул…., вх…., ет…., ап…., със съдебен адрес: гр.Стара Загора, бул.М.М.Кусев № 35Б, ет.2, ап.6, чрез адвокат Н.К. против „СТРОИТЕЛ ВД" ООД, ЕИК 123532216, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Свети Княз Борис 85, ет.З, ап.5, представлявано от В.К.Д. и Я.К.Д. иск за възстановяване на преди заеманата длъжност “кофражист”, като неоснователен.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1104 от 26.09.2013г., постановено по гр.дело № 2955/2013г. по описа на Старозагорския  районен съд в останалата му част.

 

ОСЪЖДА „СТРОИТЕЛ ВД" ООД с п.а., представлявано от В.К.Д. и Я.К.Д. да заплати на А.Д.С. с п.а. сумата …лв. /…лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА А.Д.С. с п.а. да заплати на  „СТРОИТЕЛ ВД" ООД с п.а. представлявано от В.К.Д. и Я.К.Д. сумата …лв./…лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция съобразно уважената част от въззивната жалба.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: