Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер   466                       11.12.2013 година                        град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       Втори граждански състав

На трети декември                                                                           2013 година

В открито заседание, в следния състав: 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                      2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1455 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на С.Д.Д., чрез адв. П.Г. от САК, против решение № 1043 от 12.08.2013 г., постановено по гр.д. № 1013/2013 г. на С. районен съд, в частта, с която е предоставено ползването на кухненския бокс от семейното жилище за съвместно ползване от страните.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли същото да бъде отменено в тази му част и да бъде постановено друго, с което спорният кухненски бокс бъде предоставен за ползване само от въззивната страна.

Въззиваемият Т.Д.Д., чрез адв. Ц.В. ***, в депозирания отговор развива съображения, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на съдебния акт в обжалваната част и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено по релевантните за спора пред въззивната инстанция факти следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Т.Д.Д., с която е предявен срещу С.Д.Д. иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. В едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК ответната страна С.Д.Д. е подала писмен отговор на исковата молба, ведно с който е предявила за разглеждане основания за прекратяване на брака по вина на ищеца (чл. 49, ал. 3 СК) и претенция по чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище в нейна полза.

Не е спорно по делото, че страните Т.Д.Д. и С.Д.Д. са сключили граждански брак на 25.05.1986 г., прекратен с първоинстанционното съдебно решение (в тази част решението е влязло в законна сила като необжалвано). С влязлото в сила първоинстанционно решение, в необжалваната му част, е прекратен брака поради вина и на двамата съпрузи. От брака си страните имат едно пълнолетно дете – Н.Т. Д., родена *** г., видно от удостоверение за раждане № 200808 от 26.09.1988 г. на община С., издадено въз основна на акт за раждане № 2240/26.09.1988г.

Не се спори между страните (виж протокол от о.с.з. на 26.06.2013 г. на районния съд, стр. 8), а и се потвърждава от събраните писмени доказателства (нотариален акт за продажба на недвижим имот от 22.11.1993 г., № 195, том ХХІІ, н.д.№ 6048/1993 г.), че семейното жилище е закупено през време на брака. Същото представлява западната част от общо две залепени една до друга еднакви, огледално разположени части от обща жилищна сграда /близнаци/, на два етажа, от които първи жилищен етаж - стая /всекидневна/ с кухненски бокс, баня и тоалетна, и втори жилищен етаж – годна за обитаване само една стая спалня. Установява се, че жилищните и сервизните помещения в семейното жилище не може да се обособят в самостоятелни отделни жилища без съответно преустройство.

От представените декларации за семейно и материално положение от страните, е видно, че никой от тях не притежава друго жилище, двамата са работоспособни и работят в едно и също предприятие.

От показанията на св. С. В., при отчетена вероятната нейна заинтересованост и преценени с оглед на останалия доказателствен материал (чл. 172 ГПК), се установява, че от 10-12 години страните живеят разделени в семейното жилище, като въззиваемият Т.Д.Д. е ползвал спалнята (самостоятелна стая) на втория етаж, а въззивницата С.Д.Д. – всекидневната (самостоятелна стая) на първия етаж. Възприемането на тези факти св. В.е възприела лично и от майката на въззиваемия, която живее в непосредствена близост до страните – в стая в сградата-близнак. Тези показания се потвърждават от показанията на св. Нели Колева, която заявява, че страните живеят разделени в къщата “поне от 5-6 години”, т.е. според нейните показания е възможно да са разделени от повече време. Освен това св. К.олева заявява, че познава страните едва от година и половина и няма преки впечатления за отношенията им преди това. От показанията на св. В. и св. К. се установява, че след установяване на разделно съжителстване между страните в общото им семейно жилище, същите са се грижили самостоятелно всеки за себе си, всеки си е вземал отделно храна, отделно е почиствал, редували са се при ползването на пералнята и печката.

Съдът не кредитира показанията на св. Н. К.а в частта им, че между страните “се е стигало до бой след скандал” и е виждала драскотини по лицето и ръцете на С.. Показанията за тези факти са изолирани от целия съвкупен доказателствен материал и се оборват от съвкупните показания на другите свидетели. В показанията си св. А., която е в близки приятелски отношения с въззивницата, споделя, че не е виждала драскотини по лицето на С. и “не може да каже, че са се били”. В тази връзка следва да се отбележи, че нито в отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание, въззивницата е твърдяла конкретни факти за осъществявано от въззиваемия физическо насилие.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. В случая въпросът за ползване на семейното жилище е въведен от ответната страна с отговора на исковата молба и неговото разглеждане е допустимо в настоящото производство.

За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик (или притежава вещното право на ползване) и от кои помещения се състои то. По делото се установи, че семейното жилище представлява западната част от общо две залепени една до друга еднакви, огледално разположени части от обща жилищна сграда /близнаци/, на два етажа, от които първи жилищен етаж – самостоятелна стая /всекидневна/ с кухненски бокс, баня и тоалетна, и втори жилищен етаж – годна за обитаване само една стая - спалня. Същото е закупено през време на брака, поради което е било в режим на съпружеска имуществена общност, а след прекратяване на брака с първоинстанционното решение – в режим на обикновена съсобственост. В случая се касае за семейно жилище, чието разположение не позволява неговото обособяване в реални части, тъй като жилищните и сервизните помещения не може да се обособят в самостоятелни отделни жилища без съответни преустройства и изменения.

Когато семейното жилище е общо, първо се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи (Решение № 554 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2009 г. , ГК, IV г.о.). В тази връзка най-напред следва да се отчете факта, че никоя от двете страни не притежава друго жилище. Доколкото в семейното жилище могат да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг и от другия съпруг, а други помещения да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими (ППВС № 12/87 г.; Решение № 116 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 466/2010 г., ГК, IV г. о.; Решение № 247 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 239/2009 г., IV ГО; решение № 554 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1774 за 2009 г., IV ГО). По делото се установява, че съпрузите са живели в семейното жилище разделени от 10 години, като всеки от тях е ползвал самостоятелна стая от жилището – съпругът е ползвал спалнята, а съпругата - всекидневната, като банята и кухненския бокс са ползвани съвместно от тях, т.е. касае се за наличието на взаимна толерантност при дългогодишното съвместно съжителстване. Не се установява по делото въззиваемият Т.Д.Д. да е упражнявал психически или физически тормоз върху въззивницата, нито последната да е получавала защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницата навежда доводи, че боледува от тежка форма на астма и се чувства зле, а въззиваемия използва химически вещества и не поддържа добра хигиена. Доказателствени искания за установяване на тези факти обаче не са правени от въззивната страна, поради което съдът не може да приеме за доказан факта единствено на твърденията на страната. Поради това не се установява нито въззивната страна да боледува от твърдяната болест, нито въззиваемият да не поддържа добра хигиена в семейното жилище. При така изложеното съдът намира, че в случая е налице поносимост и умереност при осъществяване на съвместното съжителстване между страните, водещи до извод за наличието на търпимост в отношенията им. Така установените отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при общо ползване на сервизните помещения. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои помещения от кой съпруг се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване. Съдът намира, че ползването на семейното жилище следва да се запази по начина, по който е ползвано през годините, включително и до настоящия момент, а именно въззиваемият да ползва самостоятелната стая на втория етаж – спалня, а въззивницата самостоятелната стая на първия етаж – всекидневната, като за общо ползване между страните останат кухненския бокс и банята с тоалетна.

Съдът намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че така постановеното от районния съд разпределение на ползването ще засегне личното и неприкосновено пространство на въззивницата до степен за възникването на чести и сериозни конфликти между страните. По принцип самото разпределение на ползването на семейното жилище от двамата съпрузи по необходимост налага съответно засягане на личното пространство на всеки от тях. В случая обаче е налична установена в годините търпимост в отношенията между страните, без наличие на чести и сериозни конфликти, като се касае за едно временно състояние до подялба на общото им имущество. Следва да се отбележи и фактът, че производството пред районния съд е образувано по искова молба на настоящия въззиваем, индиция за търпимост в отношенията от страна на съпругата С.Д.. Освен това в производството по спорна съдебна администрация, каквото е настоящото съдебно производство, при настъпването на нови обстоятелства, от значение за разпределението на ползването на семейното жилище, всяка страна може да заведе претенция за ново разпределение или за предоставяне за ползване само на единия.

 

При извършената въззивна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт спрямо гореизложените мотиви съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, а съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

 

При този изход на спора пред въззивната инстанция въззиваемият има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, то не следва да му се присъждат.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1043 от 12.08.2013 г., постановено по гр.д. № 1013/2013 г. на С. районен съд, в частта, с която е предоставено ползването на кухненския бокс от семейното жилище за съвместно ползване от страните.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

                    

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                        2.