Р Е Ш Е Н И Е

 

 455 /04.12.2013 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                              ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 04.12.                                                                                                  2013 година

В закрито заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                           ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1469 по описа за  2013 година.

 

 

Производството е по чл. 435, ал. 2 ГПК.

 

Обжалвано е постановление по изпълнително дело № ………., с което е отказано да се намали приетото по делото адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева с ДДС, като съответстващо на разпоредбите на Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

 

Жалбоподателят Сдружение “Н…………” - гр. С.моли, да се отменят изцяло действията на ЧСИ по отношение на разноските, тъй като са начислени 2 400 лева изпълнителни разноски и 5 317.45 лева – такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Моли да се присъдят и всички направени разноски във връзка с обжалването, възлизащи на 25 лева държавна такса и 144 лева такси за администриране на жалбата от ЧСИ. Прави искане по чл. 438 от ГПК да се спре изпълнението на обжалваните действия.

 

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия и счита, че жалбата е неоснователна. Относно дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – длъжникът отговаря за разноски след образуване на делото дори и плащане в срока за доброволно изпълнение. По отношение на исканото намаляване на приетото адвокатско възнаграждение заявява, че към момента на постановяване на обжалваното постановление е нямало произнасяне на ВКС с тълкувателно решение по отношение на неговия размер.    

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Констатира, че ЧСИ е постановил постановление само относно направените разходи за адвокат.

 

Относно размерът на приетия по делото адвокатски хонорар.

 

ЧСИ приема, че съгласно §2 от ДР на Наредба № 1, в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото ЧСИ може да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от трикратния размер на възнагражденията посочени в същата. Ето защо възможността за намаляване на възнаграждението, според ЧСИ е ограничена до трикратния размер на съответните стойности по Наредбата.

 

Въззивният съд намира изразеното становище за неправилно и незаконосъобразно. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата за съответния вид работа. Чл. 78, ал. 5 ГПК препраща към чл. 36, ал. 2 от ЗА, а §2 от Наредбата е неприложим с оглед посочената разпоредба и чл. 15 от ЗНА. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е освободен да намали възнаграждението до предвидения в същата Наредба минимален размер.

 

 Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за осъществена защита по изпълнително дело, изразяваща се в образуване на изпълнително дело, възнаграждението е 100 лева. Възнаграждението по т. 2 на чл. 10 от Наредбата, което е в размер на ½ от съответното възнаграждение за защита по гр. дело се дължи за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретният случай адвокатът не е извършил никакви други действия, освен подаването на молба за образуване на изпълнително производство. Поради това възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата не се дължи. Поради това обжалваното постановление следва да бъде отменено над 100 лева, до определения размер 2 400 лева.

 

Относно размерът на таксите на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

 

ЧСИ не е постановил постановление по този въпрос. Видно от направеното от длъжника-жалбоподател възражение към изпълнителното дело с № 3058/15.08.2013г., искането е да се отменят действията по изпълнителното дело по отношение на разноски 2 400 лева, представляващи адвокатски хонорар и 5 317.45 лева – такса по т. 26 от Тарифата. С обжалваното постановление ЧСИ се е произнесъл единствено относно адвокатското възнаграждение. Липсва произнасяне относно дължимата такса по т. 26 от Наредбата. Следва да бъде задължен ЧСИ да се произнесе и постанови постановление относно начисляване на посочената такса, във връзка с разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, въззивният съд  

  

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ постановление по изпълнително дело № ………., по описа на ЧСИ Р. М. с район на действие Окръжен съд – гр. С., рег. № ., над сумата 100 лева, до приетия размер 2 400 лева – направени разходи за един адвокат.

 

ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Р. М. да постанови постановление относно размера на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, което да се съобщи на жалбоподателя.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                             2.