Р Е Ш Е Н И Е

 

   489 /21.12.2013 година                                                    Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети декември                                                               2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      АСЕН  ЦВЕТАНОВ

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1473 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 1026/06.08.2013г., постановено по гр. дело № 7212/2012г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът “В.” ООД – гр. С.  моли да се отмени решението и отхвърли изцяло исковата претенция и алтернативно – да се намали размерът на обезщетението. Претендира за присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.  

 

Въззиваемите Т., Д. и С. В. чрез адв. М. са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който молят да се потвърди решението и присъдят направените в тази инстанция разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 200 от КТ. 

 

Установено е по делото, че наследодателят на ищците – М. Г. В. е работил при ответника на длъжността “дърводелец-мебелист”. От удостоверение за наследници от 23.08.2012г. се установява, че ищцата Т.В. е негова съпруга, а втората и третата ищци са негови деца.

Не е спорно също, че смъртта на наследодателя е настъпила в резултат на трудова злополука на 22.12.2009г. по време на работа. По реда на чл. 55 и сл. от КСО е извършено разследване и с разпореждане № 251/26.10.2010г. на НОИ, станалата злополука е приета за трудова.

 

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че лицето е получило черепно-мозъчна травма и други наранявания, което е причина за смъртта. Всички увреждания отговарят да са получени при падане от високо с главата надолу. Установена е концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия 3.75 промила, която отговаря на смъртоносно отравяне с алкохол. Вещото лице уточнява, че същата концентрация се характеризира с тежко коматозно състояние, което най-често завършва със смърт.

 

При тези доказателства въззивният съд намира, че първоинстаннционното решение следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл. 272 от ГПК – чрез препращане към мотивите на районния съд.

 

С оглед на установените по делото факти, изводът на районния съд, че пострадалият е допуснал груба небрежност и с това си поведение е допринесъл за настъпването на трудовата злополука е правилен.

 

По делото липсват доказателства относно заплатено на ищците застрахователни обезщетения, поради което са неоснователни доводите на ответника за намаляване на размера на дължимото обезщетение. От представения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 25.09.2008г., сключен между ОББ-АД и наследодателят В. се установява, че в Раздел VІ – “Застраховки”, банката е предложила на кредитополучателя да сключи застраховка “живот” за своя сметка и в полза на банката. Напълно неоснователно е позоваването от страна на ответника на този договор, тъй като ответникът няма нищо общо с него. Заявеното в писмения отговор на исковата молба, че дружеството поело заплащането на вноските по потребителския кредит и до момента е изплатило 22 вноски е без всякакво значение за предмета на делото.

 

Освен всичко изложено, липсват и всякакви доказателства за заплатено обезщетение.

 

Неоснователно е искането да се приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от КТ, която гласи, че работодателят не отговаря ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. Няма данни за умишлено увреждане на здравето от страна на пострадалия. Освен това е съставен акт за трудова злополука, който от горния случай не се съставя, поради което са налице предпоставките за прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ.

Поради изложеното въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено в частта, в която е осъден ответника да заплати на ищците сумата по 10 000 лева на всяка една от тях. Решението обаче следва да бъде обезсилено в частта, в която в диспозитива на същото е прието, че сумата от 10 000 лева представлява част от общо дължимо обезщетение от 25 000 лева, относно първата ищца и 20 000 лева относно втората и третата ищца. Съображенията за това са следните: касае се за частично предявени искове. В исковата молба в началната част е посочено, че се касае за частични искове с размер – всеки от по 10 000 лева, от общо дължими по 50 000 лева.

 

Съдът сезиран с частично предявени искове няма задължението да се произнася за общия размер на спорните вземания, които са частично предявени. Така обаче е постъпил първоинстанционния съд и с това е постановил недопустим съдебен акт в тази част, подлежащ на обезсилване. При частичен иск сила на присъдено нещо се формира само върху заявената част от правото, а не върху пълния размер. Поради това ищецът не може да се позовава на пълния размер при уважен частичен иск ако предяви и горницата на присъдения размер, тъй като вземането може да не съществува над този размер. Такава е установената съдебна практика, видно от решение № 557/25.11.2011г. по търг. дело № 675/2011г. по описа на Пловдивския апелативен съд и определение № 724/12.11.2012г., постановено по търг. дело № 448/2012г. на ВКС.

 

В полза на въззиваемите следва да се присъдят направени разноски във въззивната инстанция по 600 лева на всяка една от тях за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК и чл. 271 ГПК,  въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1026/06.08.2013г., постановено по гр. дело № 7212/2012г., по описа на С. районен съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищците по 10 000 /десет хиляди/ лева обезщетение на всяка една от тях за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие загубата на М. Г. В., починал при трудова злополука на 22.12.2009г., съпруг на първата ищца и баща на втората и третата ищци.

 

 ОБЕЗСИЛВА решение № 1026/06.08.2013г., постановено по гр. дело № 7212/2012г., по описа на С. районен съд, в диспозитива на същото  изразът ”част от общо дължимо обезщетение от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди – първия абзац  и изразът “представляваща част от общо дължимо  обезщетение от 20 000 / двадесет хиляди / лева – във 2 и 3 абзац на диспозитива на решението.

 

ОСЪЖДА  “В.” ООД – град С.,  с  ЕИК..., с адрес: гр. С., площад “Б.” № ., ет. ., ап.., представлявано от И. Т. И., да заплати на Т.Д.В.  с ЕГН **********,***,   сумата   600 /шестстотин/ лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА “В.” ООД – град С., с ЕИК..., с адрес: гр. С., площад “Б.” № ., ет. ., ап. ., представлявано от И. Т. И., да заплати на Д.М.В. с ЕГН **********,***, сумата 600 /шестстотин/ лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА  “В.” ООД – град С., с ЕИК..., с адрес: гр. С., площад “Б.” № ., ет. ., ап. ., представлявано от И. Т. И., да заплати на С.М.В. с ЕГН **********,***,  сумата 600 /шестстотин/ лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от решението, пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                             2.