Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№6                             09.01.2014г.               град С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ТРЕТИ граждански състав,

на петнадесети октомври 2013 г.

в публичното заседание в следния състав:

                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Уруков

 

Секретар  Н. ГОЧЕВА

Прокурор  ……………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ 

Гражданско дело № 1048 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.55 , ал.1 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба с вх.№ 4204/29.03.2012 г. от адв.М.Н.Т. от Пловдивската адвокатска колегия, като пълномощник на А.Л., гражданин на Р.И., живущ ***, срещу ответницата Х.Ж.Ж.- ЕГН-********** с постоянен адрес в ***, с цена на иска 25 000 евро, в която моли да бъдат призовани на съд и след доказване на твърдяното в исковата  молба, съдът да издаде решение, с което да осъди ответницата Х.Ж.Ж. да заплати на  А.Л. сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ евро, както и всички направени по делото разноски.

 

Постъпила е и уточняваща молба от ищеца А.Л., чрез пълномощника му адв. Т. по настоящото гр.д.№ 1048/2012 г. по описа на Окръжен съд-С.З., с вх.№ 4204/07.08.2013 г, с която правят уточнение и конкретизация на  петитума на исковата молба, по съображенията подробно изложени в същата писмена молба. Същото уточнение и конкретизация на иска е било допуснато и от съда с Определението му от 15.10.2013 год.

 

Съдът счита, че искът е процесуално допустим, своевременно предявен и следва да бъда допуснат до разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.С.З..

 

В законния едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответника по делото Х.Ж.Ж. е депозирала писмения си отговор на исковата молба, с който взема становището си по предявения иск, както следва:

 

Оспорва изцяло, както допустимостта на иска, така и неговата основателност. Оспорва и всички твърдения на факти и обстоятелства направени в исковата молба на ищеца. Твърди, че истината се явява съвсем друга и не е имало нищо съмнително в техните отношения. Твърди в писмения си отговор, че не дължи на ищеца никакви пари и не е получавали пари за съвместната им дейност,както се твърдяло в исковата молба, което той, според нея много добре знаел.

Моли искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, по съображенията подробно изложени в писмения отговор на ответницата Х.Ж.Ж..

 

След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със събраните до настоящия момент доказателствата по делото и като взе предвид приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното :

Искът е процесуално допустим, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК и искът следва да бъда допуснат до разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.С.З..

 

Ищецът А.Л., редовно и своевременно призован, явява се лично заедно с пълномощника си адв. М.Т., които заемат становище, че искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен, по съображенията подробно изложени в писмена защита и в съдебното заседание по съществото на делото.

 

Ответницата Х.Ж.Ж., редовно и своевременно призована, не се явява лично, вместо нея се явява пълномощника й адв. Н.М., като заема становището, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по съображенията, подробно изложени в съдебното заседание по съществото на делото и в депозираната по същото писмена защита, както и допълнителна такава в определение от съда срок.

 

        След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното:

 

Исковата молба е заведена от лицето А.Л., гражданин на Р.И., с посочен ЕГН в И., роден на ***г., срещу физическото лице Х.Ж.Ж. - следователно налице е иск от едно физическо лице срещу друго физическо лице.

В исковата молба се твърди, че през 2003г. ищецът и ответницата устно са се договорили, че ще започнат съвместна търговска дейност в Б. и ще създадат общо търговско дружество, и ще започнат съвместна дейност за продажба на употребявани автомобили. Твърди се, че ответницата е трябвало да намери подходящ терен в гр.С.З., върху който терен е трябвало да се извърши съответното строителство и да се развива дейността на новосъздадено търговско дружество на страните. Исковата молба преразказва среща в офиса на фирмата на ищеца, при която същият е обсъждал с ответницата снимки и скици. Твърди се, че ответницата информирала ищеца, че чужденците не могат по закон да притежават земя в Б., а само други недвижими имоти /сгради/. Твърди се, че в изпълнение на съвместния проект по създаването на дружество ищецът Л. на два пъти е превел на ответницата Ж. сумата от 25 000 евро и че нареждането на парите е станало от сметка на фирмата на г-н Л.  /без да се сочи коя е фирмата/ по следния начин: на 01.09.2003г., по банков път сумата от 20 000 евро и на 19.12.2003г. чрез паричен превод по системата Мъниграм още 5 000 евро. Още представените от ищеца доказателства опровергават това твърдение - превода чрез Мъниграм не е един, а са два - за по 2500 евро и са направени от името на различни физически лица - едното ищеца, а другото - трето лице, които не участва в процеса като страна.

 

След това, изведнъж исковата молба пренася действието през 2008год., с простото твърдение, че от 2003г. до 2008г. страните не са успели окончателно да се разберат и да уговорят условията по създаването на общото дружество и започването на съвместната дейност. Твърди се също, че след провеждани телефонни разговори, ответницата се била съгласила да върне на ищеца получените пари, поради което на 22.01.2008г. ответницата Ж. била подписала декларация, с която е декларирала, че е получила от ищеца посочените суми от 20 000 и от 5 000 евро, начина на изпращане, съответно получаване, както и за какво са били предназначени сумите. В исковата молба не се пояснява, но по-късно става ясно, че тази декларация е подписана на италиански език от ответницата и че на оригинала на декларацията няма нотариална заверка, както твърди исковата молба - такава е направена по-късно върху копие, сверено с оригинала от италиански нотариус. Исковата молба обаче пояснява, че ответницата е подписала тази декларация по искане на ищеца в Б. и с изпратения от него текст, след което чрез куриерска услуга я е върнала на ищеца в И..

 

Към исковата молба са представени и съответно приети като писмени доказателства и следните документи:

-Писмена декларация на италиански език с дата 22.01.2008г. /със съответен надлежен превод на български език от заклет преводач/,

- Известие за дебитиране на сметка, със сумата от 20 000 евро, от което е видно, че на 01.09.2003г. е извършено нареждане от името на „ВЕРСИЛИЯ"ООД, чрез управителя й А.Л. с посочен адрес и седалище на фирмата: ул. „Виа ди Монтрамито" гр. Лука, като нареждането е сумата да бъде изплатена в полза на Х.Ж.Ж., чрез кореспондентска банка. На практика това е един документ, с който банката известява наредителя, в случай фирма   „ВЕРСИЛИЯ" ООД с управител А.Л., че е приела нейното /на фирмата/ нареждане да дебитира, т.е. да изпрати сумата от 20 000 евро на
определен адресат.
От документа обаче, не става ясно дали сумата е постъпила по сметка на Х.Ж.Ж., в коя банка е постъпила и дали и доколко сметката по която е постъпила има за титуляр ответницата Х.Ж.. Т.е. този документ не доказва получаването, а само изпращането на сумата. Знак на равенство между двете не може да бъде поставен, предвид разпоредбата на чл.75
, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, който разпорежда:  „Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***, със заверяване сметката на кредитора". В конкретния случай практически липсва доказателство, за това дали сметката на ответницата Х.Ж. е била заверена със сумата от 20 000 евро. Несъмнено обаче е друго едно обстоятелство - наредител на сумата не е ищеца А.Л., а фирмата „ВЕРСИЛИЯ" ООД, която в хода на процеса се явява наредител и на други суми, отново по посока на ответницата, отново без посочване на съответното основание.

 

Другото писмено доказателство, приложено към исковата молба е Искане за международен паричен превод, с дата на издаване 19.12.2003г. От него е видно, че лицето и свидетелка Д.М. е наредило сумата от 2 500 евро на получател Х.Ж.Ж.. От този документ става ясно, че наредител отново не е ищеца, а и никъде в документа не е записано, че наредителя - лицето Д.М. е действало от име и/или за сметка на ищеца. Зачеркнатите имена на ищеца в паричния превод, категорично удостоверяват, че не той е наредителя на сумата. И отново липсва каквото и да е било категорично доказателство, за това, че сумата е получена от ответницата.

 

Следващият четвъртият документ за паричен превод е искане за международен паричен превод от дата 19.12.2003г., в който за първи път наредител се явява вече ищеца Л.А. за сумата от 2 500 евро. Адресат на тази сума е именно ответницата Х.Ж.Ж., като същата сума е била получена от адресата.

 

Факта, че ищецът А.Л. нарежда един от трите парични превода следва да опровергае по-късно направеното твърдение, че той като физическо лице не можел да нарежда парите и е трябвало задължително да ги нарежда негова фирма, а не лично той.

Обективно на практика са налице три различни парични превода, извършени от трима различни субекти: Първият за 20 000 евро, с наредител фирма „ВЕРСИЛИЯ" ООД, втория за 2 500 евро, с наредител Д.М. и третия за 2 500 евро, с наредител А.Л..

 

По отношение на първите два парични превода, които на практика представляват и първа и втора точка от конкретизирания и уточнен петитум на исковата молба, съдът счита, че по отношение на същите искът се явява неоснователен и недоказан, тъй като същите преводи са извършени от други лица, различни от ищеца по делото – физическото лице А.Л. граждани на Р.И.. Първият от тях за сумата от 20000 евро, е с наредител и съответно платец по превода- фирма „ВЕРСИЛИЯ" ООД, втория от преводите е за сумата от 2 500 евро, с наредител и съответно платец по превода свидетелката Д.М. /М.Д./. Налага се извода, че други лица, различни от ищеца по делото са престирали процесните първи две суми от петитума на исковата и поради което съдът следва да приеме че тези плащания са извършени с техни средства, тъй като те са титулярите на процесните две престации. По делото не се доказа наличието на предшестващи правоотношения между тези лица и ищеца /цесия, симулация, упълномощаване или евентуално транслативни правоотоношия/, които да установяват преминаването на тези две суми към ищеца от посочените в петитума на исковата молба лица. Дори и да са налице такива суми, то доказването на същите е недопустимо с гласни доказателства в съответствие с разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 и 5 от ГПК. В тази насока съдът не следва да взема предвид показанията на допуснатите свидетели, отнасящи се до предаването на същите две процесни суми. Освен това в самата декларация от ответницата Ж. от 22.01.2008 год. /лист 6 от делото/ е посочено, тя е получила процесните суми от г-Н А.Л. в качеството му на титуляр на дружеството А.Л. ООД. Налага се извода, че тези суми са получени не от физическото лице, завело настоящия иск, а от юридическото лице, което той представлява.

 

   По отношението на третия превод от датата 19.12.2003 год. първоинстанционният съд възприе следното:

   Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

В исковата си молба сам ищецът твърди, че между страните е било планирано извършването на съвместна дейност, но последната не се е осъществила успешно. И тъй като по делото не бяха ангажирани надлежните доказателства за установяването на тази съвместна дейност и нейния точен предмет и обхват, съобразно нормата на  чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че същата сума и превод е дадена без основание и съдът следва да установи предаването, съответно получаването на парите, както и, че няма основание за това. В тежест на ищеца е да установи единствено предаването и получаването на парите, а ответникът, ако твърди, че те са дадени на някакво правно основание следва да го уточни и съответно да го докаже по правилата на пълно главно доказване /Решение № 72 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 402/2012 г., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

В конкретния случай, от данните по делото не се установява за каква точно съвместна дейност става въпрос и съответно какви са нейните точни характеристики, но твърдението на ищеца, че е дал тези пари именно за нейното осъществяване, а такава не се е осъществила, то исковата претенция следва да се цени с оглед разпоредбата на  чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. След като не е установена сочената съвместна дейност, това не значи, че парите не са дадени от ищеца Л. на ответницата Ж. и то на основание, което не се е осъществило.

В съответствие с ПП под № 1/1979 на ВС на РБ настоящият съд приема, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД по отношение на третия превод от 2500 евро с наредител именно ищеца А.Л. е основателен, тъй като ищецът е  установил, че превода на третата процесна сума, по който той фигурира като титуляр на този превод е извършен именно на името на ответницата.

По делото е установено и страните не спорят, че на 19.12.2003 г. ищецът А.Л. с искане за международен паричен превод от същата дата /на лист 25 от делото, прието с надлежен писмен превод на български език от заклет преводач/ е превел по сметка на ответницата Х.Ж. в Република Б. сумата от 2500 ЕВРО. Преводът е извършен от Банка Поста чрез Мъни грам – международни парични преводи.  Липсват данни и основание в самия документ за наличие на някакво правоотношение между страните, с оглед на което е преведена и получена сумата, което сочи на осъществена хипотеза по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. В подкрепа на това се явява и представената от ищеца с исковата молба писмена декларация от 22.01.2008 год. /на лист 6 от делото/.

 

         С оглед на гореизложените съображения и доводи, съдът намира, че искът се явява частично основателен за сумата от 2500 евро, съобразно извършения превод от ищеца на 19.12.2003 год., като в останалата му част до размера на претендираните 25 000 евро се явява неоснователен и недоказан в тази му част и като такъв следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата  следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото съразмерно уважената част на иска в размер на 756.50 лева, като общата сума на разноските , направени от ищеца възлиза на 7565 лева, от които 1956 лева държавна такса за завеждане на делото, 230 лева възнаграждение за преводача от италиански език В.И., внесени и заплатени от ищеца и сумата от 2700 евро /с левова равностойност от 5379 лева/, представляваща възнаграждението за  един адвокат – адв. М.Т. ***, съгласно представения договор за правна защита и съдействие /на лист 12 и 13 от делото/ и нов договор за правна защита и съдействие и списъка на разноските по чл.80 от ГПК /съответно на лист 147 и лист 148 от делото/.

 

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът  следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от последната разноски  по делото съразмерно отхвърлената част на иска в размер на 2250 лева, като общата сума на разноските, направени от ответницата възлиза на 2500 лева, представляваща възнаграждението за  един адвокат  - адв.Н.М. ***, съобразно представения договор за правна защита и съдействие /на л.42 от делото/ и представения списък за разноските по чл.80 от ГПК /на лист 146 от делото/.

 

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.С.З.

 

                                 Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА ответницата Х.Ж.Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес в *** и със съдебен адрес гр.С.З., ул.”Захари Княжевски” № 73 да заплати на ищеца А.Л., гражданин на Р.И., с ЕГН в И. ***, роден на ***г., живущ в ***, с адрес за призоваване и съобщения гр.Пловдив ул.”Райко Даскалов” № 53, дом “Левски”, ет.2, кантора № 10 чрез адв.МАРИЯ НИКОЛОВА ТОНКОВА с ЕГН ********** от Пловдивската адвокатска колегия сумата от 2500 евро /две хиляди и петстотин евро/, представляваща сума преведена от ищеца А.Л. с посочени данни на ответницата Х.Ж.Ж. с посочени данни на 19.12.2003 год. чрез паричен превод по системата Мъни грам за международни парични преводи, както и сумата от 756,50 лева /седемстотин петдесет и шест лева и 50 стотинки/, представляваща направените от ищеца разноски по делото, съразмерно уважената част на иска.

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до размера на общо претендираните 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, в която му част се иска да се осъди Х.Ж.Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес в *** със съдебен адрес гр.С.З., ул.”Захари Княжевски” № 73 да заплати на ищеца А.Л., гражданин на Р.И., с ЕГН в И. **, роден на ***г., живущ в ***, с адрес за призоваване и съобщения гр.Пловдив ул.”Райко Даскалов” № 53, дом “Левски”, ет.2, кантора № 10 чрез адв.МАРИЯ НИКОЛОВА ТОНКОВА с ЕГН ********** от Пловдивската адвокатска колегия останалата сума 20 000 евро /д***адесет хиляди евро/, наредена от ищеца А.Л. с посочени данни чрез сметката на “Версилия” ООД, преведена на ответницата Х.Ж.Ж. с посочени данни на 01.09.2003 год. чрез паричен превод по банков път, по банкова сметка в “Биохим” ЕАД и сумата от 2500 евро /две хиляди и петстотин евро/ , представляваща сума преведена, от ищеца А.Л. с посочени данни чрез М.Д. на ответницата Х.Ж.Ж. с посочени данни на 19.12.2003 год. чрез паричен превод по системата Мъни грам за международни парични преводи, като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

ОСЪЖДА ищеца А.Л., гражданин на Р.И., с ЕГН в И. ***, роден на ***г., живущ ***, с адрес за призоваване и съобщения гр.Пловдив ул.”Райко Даскалов” № 53, дом “Левски”, ет.2, кантора № 10 чрез адв.МАРИЯ НИКОЛОВА ТОНКОВА с ЕГН ********** от Пловдивската адвокатска колегия ДА ЗАПЛАТИ на ответницата Х.Ж.Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес в *** и със съдебен адрес гр.С.З., ул.”Захари Княжевски” № 73 сумата от 2250 лева /две хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща направените от ответницата разноски по делото съразмерно отхвърлената част на иска.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

 

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :