Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  

номер 1                                        03.01.2014 година                    град С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               Втори граждански състав

На трети януари                                                                                    2014 година

В закрито заседание, в следния състав: 

                                      

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА 

     ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                    2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Н. УРУКОВ, въззивно гражданско дело номер 1381 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. 

 

Постъпила е жалба вх. № 11843/01.10.2013 г. от С. К. в качеството му на изпълнителен директор на Мини “М.” ЕАД-Р. – длъжник по изп. дело № ..., по описа на частен съдебен изпълнител К.А., рег. №871, район на действие ОС – С., с искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно постановление на съдебния изпълнител за разноските, поради прекомерното им завишаване. Подробни съображения са изложени в писмената жалба на този жалбоподател.

 

Взискателят по изпълнителното дело Д.Г.Г. е депозирал възражение чрез адвокат С. В.К., като счита, че жалбата следва да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното действие на съдебния изпълнител.

Частният съдебен изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 ГПК е изложил мотиви по обжалваните действия като счита, че същите се явяват правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат изцяло потвърдени.

При извършена служебна проверка на жалбата и приложеното от съдебния изпълнител копие на изпълнителното дело, съдът е намерил, че по изпълнителното дело не е налице произнасяне с постановление на съдебния изпълнител по отношение на определените разноските от ЧСИ К., рег. № 766 на КЧСИ по изпълнително дело № 02848/2013 г. и е върнал делото на същия съдебен изпълнител за изпълнение на задължителните указания на съда дадени с разпореждането от 10.10.2013г., които са били надлежно изпълнени от същия.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, възраженията на взискателя и провери законосъобразността на обжалваните действия, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за недопустимост се явява необосновано, тъй като съдебният изпълнител макар и след постъпване на жалбата, се е произнесъл по искането в жалбата за намаляване на разноските, видно от постановеното от съдебния изпълнител постановление от 17.10.2013г., приложено на л. 31 от изп. дело.

 

С уведомително писмо изх. № 45967/17.10.2013г., получено от взискателя и от неговия пълномощник, съдебният изпълнител е уведомил  взискателя за сметката съобразно чл. 79 от ЗЧСИ, като писмото е получено по надлежния ред от адв. К.- пълномощник на взискателя.

 

Изпълнително дело № …... по описа на ЧСИ К.А., рег. № 766 на КЧСИ е образувано по молба на Д. Г. Г.Д. Г. Г. и въз основа на изпълнителен лист от 06.08.2013г., издаден въз основа на решение № 173/13.12.2012г., постановено по гр.дело № 297/2012г. по описа на Р. районен съд, в частта за разноските, с която е осъдено “Мини Марица Изток” ЕАД, да заплати на Д.Г. Г. общо сумата от 600 лв., представляваща направените по делото разноски пред първата и въззивната съдебни инстанции, съответно по 300 лева и пред двете инстанции.

 

 По исканията на взискателя в молбата за образуване на изпълнителното дело е съставена от съдебния изпълнител сметка № 12979 по чл. 79 от ЗЧСИ (лист 4 от изпълнителното дело). По делото се установява, че на длъжника е връчена по изпълнителното дело на 25.09.2013 г. покана за доброволно изпълнение изх. № …….. (л. 8 от изп.дело). В същата е посочено, че задължението на длъжника по изпълнителното възлиза общо на 1329.17 лева неолихвяема сума, от които 600 лв. - главница, 6.40 лв. – допълнителни разноски и 258 лв. – разноски по изп. дело, както и такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ – с включен ДДС в размер на 114.77 лева, в полза на ЧСИ К.А., както и други суми дължими до този момент в размер на 350 лева – адвокатско възнаграждение.

Същите разноски са били подробно описани и конкретизирани в постановлението на ЧСИ от 17.10.2013г., касаещо разноските по изпълнителното дело.

 

По отношение на раздел І – “обикновени такси”, въззивният съд намира за установено следното:

По т.1 – 20 лева, тази такса е определена правилно тъй като съгласно т.1 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за образуване на изп.дело се събира такса 20 лева.

 

По т.2– 50 лева и тази такса е определена правилно, тъй като съгласно т.2 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавянето на данни, документи , книжа и други, определянето на начина на изпълнение от ЧСИ се събира такса 50 лева.

По т.3 – 5 лева, тази такса е определена правилно тъй като съгласно т.3 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество по изп.дело се събира такса 5 лева.

По т.4 – общо в размер на 40 лева, като тази такса е определена правилно съгласно т.4 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпращане по пощата на призовки, препис от жалбата, уведомление и книжа се събира такса 10 лева и тъй като са изпратени четири броя съдебни книжа от съдебния изпълнител, то дължимата такса е в размер на 40 лева.

По т.5 – общо в размер на 40 лева или 2 броя х 20 лева, като тази такса е определена също правилно съгласно т.5 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за изготвяне и връчване от ЧСИ или от негов служител на покана, призовка, препис от жалбата или уведомление, или книжа, вкл. за връчване на изявление по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК, се събира такса 20 лева и тъй като са бил връчени една покана за доброволно изпълнение и призовка от служители към съдебния изпълнител, то дължимата такса е в размер на 40 лева.

 

По т.9 – 2 броя х 15 лева, или общо 30 лева по тази точка, като тази такса е определена неправилно съгласно т.9 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, тъй като съобразно същата за налагане на запор без извършване на опис вкл. върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, се събира такса в размер на 15 лева. Въззивният съд намира, че съдебният изпълнител е изпратил само едно запорно съобщение /на л. 7 от изп. дело/ и на практика е наложил само един запор, като по делото не са налице данни за наложен втори запор, то дължимата такса е в размер на 15 лева, като в останалата част постановлението за разноските следва да бъде изменено по т. 9 за останалите 15 лева събрани като такса за налагането на втория запор.

По т.12 – 30 лева, тази такса е определена правилно тъй като съгласно т. 12 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изготвяне на размера на сметка за размера на дълга на ЧСИ се събира такса в размер на 30 лева. Видно от изготвената и изпратена сметка № 12979 /на л. 4 от изп. дело/ такава е била изготвена и надлежно впоследствие изпратена на заинтересованите лица.

 

По отношение на раздел ІІ – “пропорционални такси”, въззивният съд намира за установено следното:

 

Съгласно т.26, б.“б” от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира такса върху събраната сума, като при сума от 100 лв. до 1000 лв. – таксата е в размер на 10 лв. плюс 10% /на сто/ за горницата над 100 лв. От установеното по-горе следва извода, че съдебният изпълнител е събрал общо сумата от 950 лв., представляваща 600 лв. – главница и 350 лева - адвокатско възнаграждение за взискателя. Към посочената сума е добавен и дължимия ДДС в размер на 19 лева, или пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ възлиза общо на 114 лева с ДДС.

 

Така събраната пропорционална такса от съдебния изпълнител по принцип отговаря на посочения в т. 26 от Тарифата размер, изчислен съобразно събраната от съдебния изпълнител сума по изпълнителното дело, но окончателно съдът по тази точка следва да се произнесе след разглеждането на въпроса за адвокатското възнаграждение.

 

Едновременно с жалбата е направено искане от жалбоподателя и длъжникът по изпълнителното дело да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя, като прекомерно до минималния размер предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Искането е администрирано от съдебния изпълнител, като същият е оставил без уважение това искане с постановлението си касателно разноските по изпълнението от 17.10.2013г. /абзац последен/.

 

Относно размера на адвокатското възнаграждение в размер на 350 лева, въззивният съд възприе следното:

 

Съобразно чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изп. дело минималното възнаграждение е в размер на 100 лева. Според т. 2 за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. при интерес до 1000 лева – минималното възнаграждение е в размер на 100 лева, а ½ от него е в размер на 50 лева. Следва че общото минимално възнаграждение за един адвокат възлиза на 150 лева. В тази връзка съдът следва да измени и намали размера на адвокатското възнаграждение за адвокат С.В.К., съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 060503/09.08.2013г. от 350 лева на 150 лева.

 

Поради изложените мотиви се налага извод, че жалбата се явява частично основателна и като такава следва да се уважи в частта по Раздел І - т.9 – обикновени такси, както и в частта за адвокатското възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 10, т.т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., като размерът от 350 лева следва да бъде намален на 150 лева, както и в частта му за пропорционалните такси съобразно новоопределения размер на адвокатското възнаграждение от 150 лева.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ отчасти постановление от 17.10.2013 год. по изпълнително дело № …… на ЧСИ К. А. с рег. № 766, с район на действие Окръжен съд - С., за определените такси и разноски съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, в частта му по Раздел І “обикновени такси” - т.9 – от 30 лева на 15 лева, съответно и относно общия размер на дължимите обикновени такси от 215 лева на 200 лева без ДДС, съответно от общо посочените 258 лева с ДДС ОПРЕДЕЛЯ на 240 лева с ДДС, както и в частта му за адвокатското възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 10, т.т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. от 350 /триста и петдесет/ лева, като определя  адвокатското възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

 

ОТМЕНЯ отчасти постановление от 17.10.2013 год. по изпълнително дело № …… на ЧСИ К. А. с рег. № 766, с район на действие Окръжен съд - С., за определените такси и разноски съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, и в частта му по Раздел ІІ “пропорционални такси” - от 95 лева на 75 лева, съответно и относно общия размер на дължимите пропорционални такси съответно от общо 114 лева с ДДС и ОПРЕДЕЛЯ същите на 90 лева с ДДС, съобразно новоопределения размер на адвокатското възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 17.10.2013 год. по изпълнително дело № …… на ЧСИ К. А. с рег. № 766, с район на действие Окръжен съд - С., за определените такси и разноски съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в останалата му част.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                       

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.