Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

8                                                    10.01.2014 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети декември                                        две хиляди и тринадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

        РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                           МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1451 по описа за 2013 година.

           

Производството е образувано по въззивната жалба на  И.Г.Д., действаща чрез адв. Х.М. против решение № 407 от 27.08.2013г., постановено по гр.д.№ 1603/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се допуска съдебна делба на следния съсобствен наследствен недвижим имот: дворно място от 830 кв.м., находящо се в гр. Крън, общ. Казанлък, представляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-873 в кв. 93 по плана на гр. Крън, общ. Казанлък, при граници по скица: улица, УПИ ХVІІ-875, УПИ ХІ-874, УПИ ІІ-878, УПИ ХІІІ-872, заедно с гараж от 30 кв.м. и всички трайни насаждения и подобрения, без построената в това дворно място жилищна сграда, при квоти 1/3 ид. ч. за С.Р.К., 1/3 ид.ч. за Е.Р.И. и 1/3 ид.ч. за И.Г.Д..

 

Въззивницата е останала недоволна от обжалваното решение, поради което го обжалва в срока. Счита, че  решението е незаконосъобразно и излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се отмени обжалвания съдебен акт и да се уважат доказателствените и искания в отговора на исковата молба.

 

Въззиваемите С.Р.К. и Е.Р.И., чрез пълномощника си адв. Д.К., оспорват жалбата. Считат, че оплакванията за нарушение на материалния закон и процесуалните правила били голословни. Обжалваното решение било правилно, законосъобразно и при постановяването му не били допуснати процесуални нарушения. Излагат подробни съображения в отговора си, които съдът е докладвал в съдебно заседание.Молят да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението на районния съд.  Претендират за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, като производството е във фаза по допускане на делбата.

 Ищците твърдят в исковата си молба, че с ответницата по делото били съсобственици по наследство, оставено от общия наследодател- баща на ищците и съпруг на ответницата-Р.А.Д., бивш жител ***, починал на 13.06.2011г., при равни дялове на следния недвижим имот: дворно място от 830 кв.м., находящо се в гр. Крън, общ. Казанлък, представляващо урегулиран поземлен имот XII-873 в кв. 93 по плана на гр. Крън, общ. Казанлък, при граници по скица: улица, УПИ XVII-875, УПИ ХІ-874, УПИ ІІ-878, УПИ ХІІІ-872, заедно с гараж от 30 кв.м. и всички трайни насаждения и подобрения, без построената в това дворно място жилищна сграда. Молят съда да извърши всички необходими действия за реална подялба на процесното недвижими имущество до пълното ликвидиране на съсобствеността върху същото, със законните последици, като допусне делбата при дялове- по 1/3 ид.част за всеки един от съделителите. Ответницата взема становище за основателност на иска. Не оспорва квотите. Сочи, че макар по удостоверение за данъчна оценка процесното дворно място да било с площ от 830 кв.м., то на практика било по- голямо. Твърди, че процесния гараж от 1985г. се ползвал като жилищна площ, водоснабден бил и електрифициран, снабден бил с баня и тоалетна. Ответницата сочи, че именно това било жилището, което тя обитавала от 1985г. заедно с общия наследодател Р.А.Д., починал на 13.06.2011г. Твърди, че и към настоящия момент продължава да живее там.

 

Безспорно се установи по делото, че на 23.03.1965г. А.И.Д., чрез пълномощника си Н.Р.Д.  е дарил на сина си

Р.А.Д. следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място от 280 кв.м., заедно с построената в него плевня, за което по плана на гр. Крън, общ. Казанлък е отреден парцел ІV-227 в кв. 72, при съседи: А.С., Е.Х., К.Х. и улица.

 

От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 067/31.05.2013г. на Кметство гр. Крън, общ. Казанлък, се установява, че Р.А.Д. е починал на 13.06.2011г. в гр. Крън, като е оставил за свои законни наследници съпругата си И.Г.Д. и дъщерите си С.Р.К. и Е.Р.И.. С декларация от 13.12.2011г. за идентичност на лице с различни имена от ищците С.Р.К. и Е.Р.И., с нотариална заверка на подписите, ищците са декларирали, че името на баща им Р.А.Д. и името Р.А.Д., с което е записан в нот. акт № …том …дело № …г. по описа на РС- Казанлък и в други документи, са негови имена.

 

От представената скица № 839 от 31.05.2013г. на Община Казанлък се установява, че съгласно одобрения със Заповед № 861/1974г. кадастрален план на гр. Крън, общ. Казанлък имота представлява УПИ ХІІ-873, кв. 91, кад.район 501 и е с площ от 830 кв.м., който по действащ план отговаря на УПИ ХІХ-873 в кв. 92. Регулацията е приложена.

 

С Решение № 437 от 15.07.1983г., по гр.д.№ 531/1983г. по описа на Казанлъшкия районен съд  до съдебна делба е допуснат гараж, построен в дворно място, находящо се в гр. Крън, общ. Казанлък, съставляващо парцел ХІХ-873 по плана на гр. Крън. От приложеното Решение № 498/83 от 15.09.1983г., постановено по  гр.д. № 531/1983г. на същия съд се установява, че за уравнение на дела на Р.А.Д. от гр. Крън се дава гаража, построен в дворното място.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът, намира, че предявения иск за делба е основателен и следва да бъде уважен. Делбата следва да бъде допусната между ищците и ответницата при следните дялове: 1/3 ид. част за С.Р.К., 1/3 ид.част за Е.Р.И. и 1/3 ид.част за И.Г.Д..

 

Неоснователни са доводите на пълномощника на въззивницата за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на разпоредбите на чл.146, ал.1, т.3, т.4 и т.5 и чл.3 ГПК. Районният съд е указал на страните, че всяка следва да докаже твърденията си, изложени в исковата молба и в отговора, а в съдебно заседание на 27.08.2013г. е приел, че обстоятелството, че в процесния имот има гараж е безспорно установено. В този смисъл неотносими към предмета на делото се явяват доказателствените искания на ответницата за свидетели и експертиза във връзка с твърдението и, че гаража е преустроен в жилище, което тя обитава. Промяната на предназначението на гаража, находящ се в дворното място в жилище, следва да се установява с писмени доказателствени средства, каквито не се представят от ответницата. В случая не става дума за установяване на истинското фактическо положение, че процесния гараж е нейно жилище. Промяната в предназначението на сградата от гараж в жилище, следва да бъде извършено въз основа на строителни книжа и документи, строително разрешение, проекти и други такива, а по делото не се твърди да е в ход процедура по промяна на предназначението на имота от гараж в жилище.  Ето защо, направените в исковата молба доказателствени искания на ответницата, за допускане на свидетели и експертиза за сочените обстоятелства правилно са оставени без уважение от първоинстанционния съд като неотносими към предмета на делото.    

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е валидно, правилно и законосъобразно.  При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до недопустимост на съдебния акт. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

            В полза на въззиваемите следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №  407 / 27.08.2013г., постановено по гр.дело № 1603/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

           

            ОСЪЖДА И.Г.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на С.Р.К. ***, ЕГН ********** и Е.Р. ***, ЕГН ********** сумата от …/…/ лв., представляващи направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита. 

           

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: