Р Е Ш Е Н И Е

 

 

   5  /09.01.2014 година                                                          Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети декември                                                               2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                        АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

 

Секретар С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1453 по описа за  2013 година

 

 

Обжалвано е решение № 1041/09.08.2013г., постановено по гр. дело № 630/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът М.Й.Д. моли да се отмени изцяло решението и отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан и присъдят разноските по делото за двете съдебни инстанции

 

Въззиваемият Ж.Г.Ж. моли да се потвърди обжалваното решение и присъдят направените разноски по делото съгласно представения списък на разноските. Развиват се подробни съображения в писмения отговор и в писмените бележки.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД

 

От приетият по делото нотариален акт № 50/2009г. е видно, че ищецът Ж. е прехвърлил на ответницата Д. правото на собственост върху недвижим имот – апартамент находящ се в гр. С., като прехвърлителят си е запазил правото на ползване на целия имот безвъзмездно и пожизнено.

От събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите С. и В. се установява, че от началото на 2011г. ответницата не е изпълнявала поетите от нея задължения по договора. Съдът дава вяра на тези свидетели посочени от ищеца, тъй като същите са незаинтересовани, без родство със страната. Това се потвърждава и от признанието на ответницата в отговора на исковата молба, в която заявява, че до 2010г. се е грижила за него, но през 2011г. се разболяла и постъпила за лечение в болница, което продължило около година и половина. Имала е съзнанието, че е задължена лично да полага грижи за прехвърлителя.

 

  От приетите по делото медицински документи е установено, че ищецът е инвалидизиран още през 2001г. – експертно решение № 1181/20.07.2001г. Той е имал многобройни заболявания: паркинсонова болест, стенокардия, хипертонична болест на сърцето, задух и други. От представената етапна епикриза за периода от 01.01.2012г. до 30.05.2013г. е видно, че заболяванията на лицето са се увеличили и той се нуждае от непрекъснати грижи. От показанията на свидетеля Д. М. се установява, че той и неговата майка – приобретателката, са запознати със здравословното състояние на ищеца. Свидетелят установява случай през 2009г. когато болният е бил откаран спешно в болницата, където са му преливали кръв като изтъква в съдебно заседание, че в противен случай е щял да умре.

 

Съгласно поетите от ответницата задължения по договора от нея се е изисквало едно постоянно и непрекъснато изпълнение – грижи и издръжка в пълен обем. В договора е записано, че поетите задължения трябва да се изпълняват лично от нея.

 

Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение. Последното условия в конкретния случай не е необходимо, поради спецификата на насрещното задължение – гледане и издръжка, които следва да бъдат изпълнявани непрекъснато.

 

Установено е, че след като ищцата е престанала да се грижи лично за ищеца тя е възложила това първо на единия си син, а след това и на другия син и неговата съпруга, които заживели в имота на ищеца, както и понастоящем живеят там. Точно в този период ищецът споделял недоволството си от полаганите за него грижи и от отношението на лицата посочени по-горе.

 

Въззивният съд намира, че изпълнението давано от трети лица, макар и вписана уговорка за лично полагане на грижи, би следвало да се зачете като изпълнение по договора. От друга страна обаче ищецът е отказал да приема грижи от синовете и това не може да освободи от задължението ответницата. Освен това, липсата на съдействие от страна на кредитора не може само по себе си да освободи длъжника-приобретател, тъй като задължението за престиране на издръжка остава. Длъжникът може незабавно да поиска по съдебен ред трансформиране на алеаторното задължение в парично. Това не е сторено.

 

В настоящата въззивна инстанция е поискано да бъдат допуснати свидетели, които да докажат грижите на ответницата за ищеца. Съгласно изискването на чл. 266, ал. 1 ГПК въззивникът е посочил причините, които са му попречили да посочи свидетелите в първоинстанционното производство, напреднала възраст на свидетелите и заболявания към момента на ангажирането им на свидетели в първата инстанция и невъзможността им към онзи момент да свидетелстват. С определение от 28.11.2013г. в закрито заседание настоящият състав остави без уважение искането за допускане на свидетели, поради следното: първоинстанционният съд е допуснал всички поискани от страната свидетели. Посочените лица във въззивната жалба не са поискани като свидетели и не са посочени причините, които сега излагат в искането си.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че в случая е налице неизпълнение, за което ответницата отговаря, поради което предявеният иск е основателен. Постановеното решение от първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

 

                                        Р  Е  Ш  И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 1041/09.08.2013г., постановено по гр. дело № 630/2013г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА М.Й.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на Ж.Г.Ж. с ЕГН **********,***, сумата 500 /петстотин/ лева – направени разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от решението, пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.