Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 23 ……………………29.01.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На петнадесети януари………………………….……………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1474…...по описа за 2013……...……...година.

 

        Обжалвано е решение № 136 от 20.09.2013 г., постановено по гр.дело № 417/2013 г. на Радневския районен съд, с което са уважени предявените от И.В.И. против Рудник „Трояново 1” с.Трояново, община Раднево, клон на „Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ.

 

        Въззивникът Рудник „Трояново 1” с.Трояново, община Раднево, клон на „Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево, чрез юрисконсулт Г.В., счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з. Представена е и писмена защита.

 

        Въззиваемият И.В.И., чрез пълномощника си по делото адв.А.С., взема становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на районния съд- оставено в сила като правилно. Претендира за присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

        Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. Ищецът И.В.И. твърди в исковата си молба, че работил по безсрочен трудов договор в Рудник "Трояново-1" клон на "Мини Марица Изток" ЕАД - Раднево на длъжността "машинист еднокофов багер- от 0.5 до 2.4 куб.м" в участък "Водоотлив". На 22.05.2013 г. му била връчена заповед, с която му било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, във вр. с чл.188, т.3, чл.187, т.3, чл.187, т.5 и чл.126, т.2 КТ - за това, че на 22.05.2013 г. употребил алкохол през работно време. Наложеното му наказание било незаконосъобразно, тъй като заповедта не отговаряла на изискванията на чл.195 КТ и била вътрешно противоречива; не ставало ясно кое точно е нарушението на трудовата дисциплина; не било констатирано, че не е могъл да изпълнява възложената му работа; неправилно било квалифицирано описаното нарушение; съдържанието на алкохол в кръвта било установено с апарата „Дрегер”, а не с кръвна проба. Моли уволнението му да бъде признато за незаконно и процесната заповед отменена; да бъде възстановен на предишната работа и ответникът да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за шест месеца в размер на …лв. В отговора си по чл.131 ГПК ответникът оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни с доводите, че: визираното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина било безспорно установено; дисциплинарното производство било проведено по регламентирания в КТ ред; заповедта отговаряла на императивната разпоредба на чл.195, ал.1 КТ.

 

        Не е спорно по делото, че ищецът е работил по трудов договор на длъжност "машинист еднокофов багер- от 0,5 до 2,4 куб.м" в участък "Водоотлив" на ответното дружество. Със заповед № 41/22.05.2013 г. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.330, ал.2, т. 6 КТ, във вр. с чл.188, т.3, чл.187, т.3, чл. 187, т.5 и чл.126, т.2 КТ - за неспазване правилата за безопасни и здравословни условия на труд, а именно, че на 22.05.2013 г. е употребил алкохол през работно време- констатирано е съдържание на алкохол в издишания въздух 1.87 промила- регистрирано с апарат „Дрегер” Алкотест- 7410 Plus ARPH- 0173 в 12.10 часа и 1.89 промила при втората проба след 10-минутен интервал.

 

        От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.05.2013 г. към 10.30 часа ищецът не се чувствал добре и не могъл да изпълнява задълженията си, поради което била извикана линейка. Дежурният лекар констатирал наличие на възпален зъб, след което в изпълнение на заповед № ЗБТУ- 34- 27/05.11.2012 г. проверил ищеца за алкохол с апарат „Дрегер”. Пробата била извършена в 12.10 часа, при която с техническото средство е установено наличието на летливи вещества в дъха на ищеца и е съставен протокол, установяващ наличието на 1.87 промила съдържание на алкохол в дъха, а при повторната проба след 10- 15 минути- 1.89 промила. В протокола е отбелязано, че лицето е употребило алкохол през работно време. Протоколът е подписан без възражения от ищеца. В депозираните на същата дата обяснения по случая ищецът изрично не отрича употребата на алкохол, но твърди, че пиел хапчета за нерви и употребявал „помпичка” за астма.

        Съдът намира, че по време на работа ищецът е употребил алкохол, с което е намалил способността си да изпълнява своите трудови задължения и е нарушил правилата по охрана на труда. Наличието на следи от употреба на алкохол в такава висока концентрация в 12.10 часа доказва, че алкохолът е употребен след началото на работния ден. Този извод се подкрепя и от свидетелските показания- свидетелите Д.Я., К.В. и Д.А. твърдят, че при провеждането на назначенията преди началото на работния ден не са забелязали ищецът да е употребил алкохол, докато свид. И.В., при която ищецът е бил доведен, за да даде обяснения и стоял около 2 часа установява, че същият е бил зачервен и завалял думите. Употребата на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства, в т.ч. признанията на страните и свидетелски показания /Р 551- 2010- ІV г.о. на ВКС по чл.290 ГПК/. В случая с признанието на констатацията в подписания от него протокол ищецът дори е направил излишно събирането на такива доказателства от работодателя. Неоснователно е твърдението, че апарата „Дрегер”, с който е извършена пробата е бил неизправен- по делото са приложени писмени доказателства /л.74- 76/, установяващи годността на това техническо средство, а свид. Д.А. твърди, че по време на извършване на пробата на ищеца и той се е подложил на проверка, при която апаратът е показал „0”.

        Процесната заповед отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Неправилно се твърди, че дисциплинарното наказание е наложено поради наличието на алкохол в кръвта на ищеца Това обстоятелство е посочено в заповедта за уволнение, но в нея е посочено също, че ищецът е бил повлиян от употребата на алкохол в работно време, което е нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред и Инструкцията за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Касае се до констатирана употреба на алкохол в работно време, поради което неоснователно също така е твърдението на защитата на ищеца, че описаното в заповедта дисциплинарно нарушение било по чл.187, т.2 КТ, а не по чл.187, т.5 КТ, както работодателят е посочил в заповедта.

        Безспорно е, че за работодателя съществува задължението да изслуша работника или да приеме неговите писмени обяснения. В случая това задължение е изпълнено, защото по делото са приложени дадените на 22.05.2013 г. писмени обяснения на ищеца / вх. № 6205 Б/22.05.2013 г.- л.103 от делото/. Безспорно е, че обясненията са дадени във връзка с нарушението- ищецът саморъчно е записал като причина за обяснението- „отчетен алкохол с дрегер”. В КТ няма изискване за нарочно уведомяване относно започнала дисциплинарна процедура /в този смисъл: О 293- 2012- ІІІ г.о.; Р 49- 2011- ІV г.о. по чл.290 ГПК; О 814- 2009- ІІІ г.о.; О 1074- 2013- ІV г.о. на ВКС/, без да е необходимо и в искането за обяснения нарушенията на трудовата дисциплина да бъдат индивидуализирани от обективна и субективна страна по идентичен начин като в последващата заповед за уволнение. Дадените писмени обяснения относно дисциплинарното нарушение, за което е наказан ищеца, са изискани и приети от работодателя преди налагането на наказанието, с което изискванията на закона са изпълнени. Неоснователни с оглед на това са твърденията на ищеца за ненадлежно спазено от работодателя задължение по чл.193, ал.1 КТ.

        Видно от изложеното извършеното нарушение на трудовата дисциплина, макар и единствено, е тежко. Освен, че намалява способността на работника да изпълнява трудови си задължения, то повишава риска от трудова злополука /ищецът е машинист на еднокофов багер/, а работодателят е длъжен да създава нетърпимост към нарушаването на правилата за охрана на труда. Тежестта на наложеното наказание е съответна на тежестта на извършеното нарушение, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество за отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.8 ГПК въззивникът ще следва да заплати на ответника- въззивник в настоящото производство, юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер общо на … лв.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд                                                                    

                                    Р  Е  Ш  И :

        ОТМЕНЯ решение № 136 от 20.09.2013 г., постановено по гр.дело № 417/2013 г. на Радневския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        ОТХВЪРЛЯ предявените от И.В.И., ЕГН **********,***, срещу Рудник "Трояново 1", със седалище и адрес на управление: с.Трояново, община Раднево, ЕИК 8330175520023, клон на "Мини Марица-изток" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Раднево, ул.”Г. Димитров" № 13, ЕИК 833017552, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 41/22.05.2013 г. на управителя на рудника; на основание  чл.344, ал.1 , т.2 КТ за възстановяване на предишната работа-  "машинист еднокофов багер- от 0,5 до 2,4 куб.м" и на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на …лв. за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, като неоснователни.

        ОСЪЖДА И.В.И., с посочен адрес,  да заплати на Рудник „Трояново 1”, клон на „Мини Марица Изток” ЕАД, с посочен по- горе адрес, сумата … лв. /…лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.