Р Е Ш Е Н И Е

 

 

   4       /09.01.2014 година                                                   Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети декември                                                               2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                        АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

 

Секретар С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1476 по описа за  2013 година

 

 

Обжалвано е решение № 1114/27.09.2013г., постановено по гр. дело № 1956/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивниците Я.Д.Т., Т.Т.Н., Д.Т.Н. и Ц.Т.Т., действаща чрез законния си представител Я.Д.Т., молят да се обезсили, респективно, да се отмени решението на районния съд в частта, в която е отхвърлен предявеният установителен иск и е прието, че К. Д. У. не дължи на наследниците на Т. Т. сумата над 7 500 евро, до претендираните 10 000 евро и признаете за установено, че се дължи сумата над 7 500 евро, до претендираните 10 000 евро и присъдят извършените деловодни разноски.

 

Въззивникът К.Д.У. моли да бъде отменено решението  и вместо него се отхвърли изцяло предявеният установителен иск, както и да се присъдят направените разноски по делото. 

 

Постъпил е отговор от другата страна във връзка с въззивната жалба подадена от К.У., с който молят да се остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението в обжалваната част.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с  правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

1. По първата въззивна жалба, с която се обжалва  частично решението.

 

На 10.11.2011г. ответникът У. и наследодателят на ищците Т.  са сключили договор за паричен заем, по силата на който последният предал на същата дата в собственост на ответника сумата от 10 000 евро, а последният се е задължил да му я върне като уговорения в договора падеж за връщане не може да бъде разчетен от представеното по делото заверено копие на договора. За обезпечаване на връщането на заетата сума ответникът е издал на същата дата в полза на ищеца и запис на заповед със същия номинал. С този запис на заповед ответникът е поел безусловно задължение да плати на падежа 20.12.2011г. сумата от 10 000 евро на Т. Н. Т. – частно гр. дело № 914/2013г. на С. районен съд, което е приложено.

 

На 15.01.2013г. заемодателят Т. е починал, като призовани да го наследят по закон са ищците по делото. Последните са подали на 21.02.2013г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за заетата сума. Ответникът е подал задължение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, поради което са предявени настоящите искове.

 

За да се приеме, че ищците са придобили по наследство заетата на ответника от наследодателя процесна сума, същите следва да докажат, че са приели наследството на този си наследодател по чл. 49, ал. 2 от ЗН. За пълнолетните ищци – Я.Т., Т.Н. и Д.Н. следва да се приеме, че те са приели наследството на 21.02.2013г. с подаване на същата дата в съда на заявлението за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК. За малолетната ищца Ц.Т. редът по чл. 49, ал. 2 от ЗН е неприложим, предвид разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗН, съгласно която недееспособните приемат наследството само по опис. Не са представени доказателства за приемането от същата по опис, въпреки указанията на първоистанционния съд с доклада по делото. Поради това малолетното лице не е придобило до този момент полагащата й се по закон останала ¼ ид. част от същото наследство, респективно, и приспадащата й се останала част от 2 500 евро от процесното вземане за връщане на заетата сума. На това основание ответникът не й дължи тази полагаща й се част от исковата сума.

 

Поради това само вземания на три ищци за връщане от ответника на полагащите им се части в общия размер от 7 500 евро от тази заета му от наследодателя сума са възникнали и съществуват към момента. Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като предмет на настоящото дело не е делба на наследство, за да се определя каква част следва да се включи в него, а установителен иск по чл. 422 ГПК. Претенцията на ищците е предявена като наследници на починалото лице, за това следва да се изследват предпоставките за правото на наследяване по Закона за наследството. Неоснователно е и твърдението, че е налице липса на активна процесуална легитимация по отношение на малолетното дете. Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на вземането, което води до неоснователност на иска, а не до неговата недопустимост. Не се касае за липса на активна процесуално-правна легитимация. Процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, а материално-правната легитимация предпоставя съществуващо правоотношение – само такова правоотношение може да има свои носители. Между впрочем не е оправдано да се говори за активна и пасивна процесуална легитимация, а за активна и пасивна материално-правна легитимация.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

 

2. Относно жалбата на К.Д.У.

 

По делото не е спорно, а също се е установило и причината за издаването на процесния запис на заповед, а именно, че на датата 10.11.2011г. наследодателят на ищците и ответникът – въззивник са сключили договор за заем за потребление, с който първият е предоставил в заем на втория сумата от 10 000 евро, а последният се е задължил да му я върне с уговорена лихва, като за гарантирането на връщането им ответникът е издал процесния запис на заповед на същата дата. С този запис на заповед ответникът се е задължил безусловно да заплати на наследодателя на ищците на падежа 20.12.2011г. сумата от 10 000 евро. Този запис на заповед съдържа всички реквизити на чл. 535 от ТЗ, поради което е действителен. Поради това ответникът носи според чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да установи, че е върнал тази сума, но същият не е представил доказателства за това.

 

С направеният доклад РС на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК е дал указания на ответника, че не сочи доказателства за подлежащите на доказване от него спорни факти: че с наследодателя на ищците се били споразумели заетата сума по договора да бъде преведена по банковата сметка на ответника че по същата не му била преведена същата сума от този заемодател, че при среща с последния се разбрали, той да не превежда на ответника тази сума, защото последния се бил отказал от договора за заемането й, а наследодателят на ищците го уверил след тази среща, че договора и записа на заповед били унищожени.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението, че ответникът е изпълнил вменената му тежест на доказване с представените годишни данъчни декларации на заемодателя и заемателя, където наследодателят на ищците не е декларирал процесния заем в годишната си декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011г., а ответникът не е подал такава за същата година. Безспорно е, че този заем е следвало да бъде деклариран от наследодателя на ищците и ответника, но неизпълнението на това задължение води само до административно наказателна отговорност по чл. 80, ал. 1 и чл. 80а, ал. 1 от същия закон. Реалното предаване на сумата е удостоверено от страните в договора за заем, което доказва предаването й, което е удостоверено и с подписа на длъжника по договора.

 

Поради изложеното въззивният съд намира за установено, че в деня на сключване на договора за заем заетата с него сума от 10 000 евро е била предадена реално от наследодателя на ищците на ответника.

 

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

Не следва да бъдат присъдени разноски на нито една от страните по делото, поради потвърждаване на решението както в обжалваната част, така и изцяло.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

                                        Р  Е  Ш  И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 1114/27.09.2013г., постановено по гр. дело № 1956/2013г., по описа на С. районен съд, в обжалваната част и изцяло.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от решението, пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, от страна на ответника К.Д.У..

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

                                                                             2.