Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер   22                         28.01.2014 година                        град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        Втори граждански състав

На четиринадесети януари                                                             2014 година

В открито заседание в следния състав: 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

    2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1477 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на “Р.” ООД, представлявано от управителя И.З. К., чрез адв. П. от АК - С, против решение № 939 от 17.07.2013 год., постановено по гр. д. № 4906/2009 год. по описа на съд.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Излагат се подробни съображения в жалбата, която е докладвана в съдебно заседание. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите страни И.М.И. и М.И.И., чрез адв. П. ***, в депозиран общ отговор на въззивната жалба оспорват същата, като молят да се остави без уважение жалбата и се потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемите страни Й.Г.Й. и С.Г.Й. не са депозирали отговор на въззивната жалба и не се явяват в съдебно заседание.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на въззиваемите, намира от фактическа и правна страна следното:

 

При извършената служебна проверка на въззивната жалба съдът намира същата за процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК правомощията на въззивния съд се разпростират до служебно произнасяне по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно постановено.

В конкретния случай въззивният съд обаче намира, че обжалваното решение е недопустимо.

Производството пред районния съд е започнало по искова молба на И.М.И. и М.И.И., чрез адв. П. ***, с която е предявен срещу “Р.” ООД установителен иск по чл. 33, ал. 3 от Закона за собствеността с искане за прогласяване настъпилото по силата на закона обезсилване на влязлото в сила Решение № 344 от 13.01.2012 г., постановено по в.гр.д. № 501/2011 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, поради неплащане от изкупвача “Р.” ООД на купувачите по сделката - И.М.И. и М.И.И., изкупната цена в размер на 3958,70 лв. в едномесечния срок от влизане в сила на решението.

С Решение № 344 от 13.01.2012 г., постановено по в.гр.д. № 501/2011 г. на Окръжен съд – С., след отмяна първоинстанционното Решение от 12.07.2011 г. по гр.д. № 4906/2009 г. на С. районен съд, по иск на “Р.” ООД срещу Й.Г.Й., С.Г.Й., И.М.И. и М.И.И., е признато правото на изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС на “Р.” ООД на имот, предмет на договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № ., том ., рег. № ., нот.д. № ../2009 г. на нотариус Р. Б., а именно: навес метална конструкция с оградни стени, със застроена площ от 336 кв.м., построен в централната част на поземлен имот № 000174 в землището на с. К., ЕКАТТЕ  общ. С., за сумата от 3 958,70 лв., и е осъдено “Р.” ООД да заплати на И.М.И. и М.И.И. сумата от 3 958,70 лв., ведно със законната лихва, считано в едномесечен срок от влизане на решението в сила. С определение № 176 от 10.05.2012 г. по гр.д. № 358/2012 г., ВКС, състав на ІІ ГО, е прекратил касационното производство и е върнал касационната жалба като процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

След разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 3 ЗС, районният съд е намерил същия за основателен и е постановил обжалвания съдебен акт, с който е обезсилил Решение № 344 от 13.01.2012 г., постановено по в.гр.д. № 501/2011 г. на Окръжен съд – С..

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 3 ЗС ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право. Разпоредбата ясно посочва, че влязлото в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС се обезсилва по право, т.е. по силата на закона. Въпреки това, провеждането на производството по установителния иск с правно основание чл. 33, ал. 3 ЗС е необходимо и цели сигурност на гражданския оборот относно собствеността, с оглед отразяване в съответните регистри в Служба по вписванията на подлежащите на вписване актове относно принадлежността на правото на собственост. В исковото производство по установителния иск с правно основание чл. 33, ал. 3 ЗС следва да се съобрази само дали в законоустановения срок изкупвачът е платил посочената в решението сума и дали неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, т. е. дали не е била налице обективна невъзможност за изпълнение. При положително установяване на така посоченото съдът следва единствено да прогласи /констатира/ настъпилото по силата на закона (чл. 33, ал. 3 ЗС) обезсилване на влязлото в сила решение, т.е. със съдебното решение съдът единствено констатира настъпилия юридически факт – обезсиленото по право влязло в сила решение по чл. 32, ал. 2 ЗС.

 В никакъв случай обаче районният съд няма правомощие да обезсили решение на горестоящ съд, в това число и на окръжния съд, извън хипотезите на изрично предоставено му от закона правомощие в този смисъл. Обезсилването на решение е изрично предвидено в процесуалния закон като правомощие на въззивната и касационната инстанция при редовния способ за обжалване на съдебни актове (чл. 270, ал. 3 ГПК, чл. 293, ал. 4 ГПК, чл. 278, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК) или в други изрично посочени в закона хипотези (чл. 126, ал. 2 ГПК, чл. 231, ал. 1, изр. 2 ГПК, чл. 233, изр. 3 ГПК, чл. 249 ГПК), при които се обезсилва решение на нискостояща инстанция или на еднакъв по степен съд. Единственото изключение от този принцип е уредено в чл. 362, ал. 2 ГПК, който определя специална родова подсъдност на иска на първоинстанционния съд, разгледал иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, и предоставящ му правомощие да обезсили влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което може да е постановено от горестояща инстанция. Настоящият случай по иска с правно основание чл. 33, ал. 3 ЗС обаче не е такъв, като за производството по иск с правно основание чл. 33, ал. 3 ЗС законът не предвижда специална родова подсъдност, а се прилагат общите правила на подсъдността, уредени в ГПК. В това производство законът въобще не предвижда правомощие на съда да обезсилва влязлото в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като същото се счита обезсилено по право. Както се отбеляза по-горе, в това производство съдът само прогласява /констатира/ настъпилото обезсилване по право на влязлото в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС.

В исковата си молба ищците И.М.И. и М.И.И. са поискали от съда да постанови решение, с което да прогласи обезсилването по право съгласно чл. 33, ал. 3 ЗС на влязлото в сила Решение № 344 от 13.01.2012 г., постановено по в.гр.д. № 501/2011 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, поради неплащане от изкупвача “Р.” ООД на купувачите по сделката - И.М.И. и М.И.И., изкупната цена в размер на 3958,70 лв. в едномесечния срок от влизане в сила на решението. Съгласно чл. 6 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните чрез предявения иск и направените възражения, реплики, дуплики и т.н. При действието на новия ГПК съдът нито може да се самосезира, нито може да излезе вън от предмета на делото. Постановеното решение в нарушение на чл. 6 ГПК е недопустимо и подлежи на обезсилване. Като е постановил обжалваното решение, с което е обезсилил Решение № 344 от 13.01.2012 г., постановено по в.гр.д. № 501/2011 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, районният съд, освен че е излезнал вън от определения от ищците обем на дължимата защита, но е упражнил правомощие, каквото законът въобще не е предвидил. Излизайки извън дължимия обем на защита и произнасяйки се извън правомощията си, районният съд е постановил недопустимо решение.

По горните съображения, въззивният съд като констатира недопустимост на обжалваното решение и упражнявайки правомощията си по чл. 270, ал. 3 ГПК, следва да го обезсили и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения установителен иск с правно основание чл. 33, ал. 3 ЗС, като в случай на уважаване на иска следва да съобрази изложените в решението мотиви.

 

По разноските:

При този изход на делото въззивната страна има право на разноски, които се претендират за двете съдебни инстанции. Същите са доказани в общ размер на 679,18 лв., от които 300 лв. адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, 300 лв. адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и 79,18 лв. държавна такса за въззивното производство, която сума въззиваемите И.М.И. и М.И.И. следва да заплатят на въззивната страна “Р.” ООД.

 

Мотивиран от горното, Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 939 от 17.07.2013 год., постановено по гр. д. № 4906/2009 год. по описа на С. районен съд.

 

ВРЪЩА делото на С. районен съд за ново разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 3 ЗС, съобразно мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********, и М.И.И., ЕГН **********, двамата от с. К., общ. С., ул. “П.” № ., да заплатят солидарно на “Р.” ООД, вписано в търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК .…….., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “К.” № ., вх. ., ет. ., ет. ., представлявано от управителя И.З. К., със съдебен адрес гр. П., ул. “П.” № ., ет. ., офис . – адв. М.П., сумата от 679,18 лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.        

                    

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                               2.