Р Е Ш Е Н И Е

 

24/29.01.2014 година                                                            Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети януари                                                                   2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1481 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 1069/10.09.2013г., постановено по гр. дело № 2561/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът А.Р.Х. обжалва решението в частта, в която се отхвърля като неоснователен иска по чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнение, за периода от 28.08.2013г. до 01.10.2013г. в размер на 2 749.88 лева. Представена е писмена защита от адв. Т. Ф., в която се развиват подробни съображения. Претендират за направените пред въззивната инстанция разноски, както и разноските пред първата инстанция в пълен размер.

 

Въззивникът “Т.” Б.” ООД - гр. С. в подробна въззивна жалба излага съображения и моли решението да бъде отменено като неправилно и присъдят разноските по делото за двете инстанции.

 

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Т. Ф. като пълномощник на въззивника А.  Х., в който заявява, че жалбата на другата страна е неоснователна и недоказана.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявени са обективно-съединени искове по чл. 344, ал. 1,

т.т. 1-3 от КТ

 

По делото е установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност “мениджър–продажби” трудов договор № 2/09.03.2012г.

 

Със заповед № 1/29.03.2013г. на Управителя на работодателя трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 и т. 5 от КТ – поради намаляване обема на работа и поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата, като са изброени качествата, които ищецът не притежава – добра комуникативност и достатъчно търговски умения при работа с клиенти, недостигане на прогнозираните месечни продажби.

 

В уволнителната заповед са посочени две основания за прекратяване на трудовото правоотношение и според постоянната практика на ВКС, няма пречка в заповедта за уволнение да са посочени повече от едно основание като е достатъчно да се докаже наличието и на само едното основание. Въззивният съд счита, че делението на основанията за уволнение на съвместими и несъвместими не намира опора в закона. От друга страна не може да се приеме, че основанията по чл. 328, ал. 1, т. 3 и т. 5 от КТ са взаимно изключващите се. Посочените две основания за уволнение са алтернативни, едното не поглъща другото и двете могат да се осъществят едновременно.

 

По делото е представена икономическа експертиза, от която се вижда какъв е бил обемът на работата през различните периоди от назначаването на ищеца на работа до неговото уволнение. Направени са съпоставки между първото тримесечие на 2012г. и първото тримесечие на 2013г., между последното тримесечие на 2012г. и първото тримесечие на 2013г., както и между месеците февруари и март 2013г. Въпросът кой период следва да се вземе предвид при преценката дали има намаление на обема на работата не е решен от КТ и този въпрос се решава конкретно в зависимост от фактите по делото. В случая работодателят е имал предвид намаление обема на работата през първото тримесечие на 2013г. в сравнение с обема на работата през последното тримесечие на 2012г. и разликата между тези два периода, според експертизата е твърде голяма. Следва да се има предвид, че дружеството е регистрирано през м. август 2011г. и през първото тримесечие на 2012г. то е в началото на своята дейност и е естествено обемът на работата да е недостатъчен.

 

Същественото обаче в случая е, че работодателят не е доказал по делото, че е извършил подбор между ищеца и другият служител на същата длъжност, който е един от двата задължителни критерии посочени в чл. 329 КТ. Уволнение извършено в нарушение на чл. 329 е незаконно. Всъщност фактическата обстановка при разглеждането на делото в районния съд е следната: С определение от 27.08.2013г. съдът е оставил без уважение искането на ответника – работодател да бъдат приети като доказателства заповед № 01/04.03.2013г. за извършване на подбор между служителите в дружеството и протокол № 01/22.03.2013г. от дейността на Комисията за подбор на основание чл. 133 ГПК – ответникът не е представил доказателства, че е не имал възможност да представи тези документи в едноседмичния срок посочен в разпореждането на съда с доклада от 18.07.2013г., като в същото е посочено, че ако не се предприемат навреме съответните процесуални действия се губи възможността да се направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Това би било така ако се касаеше за права по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, а в случая се касае за представяне на писмени доказателства, а не за права по посочените текстове от ГПК. Въззивният съд неправилно и незаконосъобразно е отказал да приеме тези писмени доказателства и това действие представлява процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК. Ако страната – дружеството беше поискало от въззивният съд да бъдат приети посочените писмени доказателства, то това искане щеше да бъде уважено, но такова не е направено.

 

Относно установената липса на качества у служителя са събрани гласни доказателства. От свидетелските показания на К. М. – бивш служител в дружеството и К. Б., понастоящем служител в дружеството се установява, че ищецът не е бил организиран и съсредоточен, не е бил достатъчно отзивчив при писане на имейли към клиентите и не е спазвал сроковете за отговор на писма от същите и му липсвали професионални качества, които затруднявали работата. И двамата свидетели сочат, че в сравнение с другия служител на тази длъжност ищецът е реализирал значително по-малко продажби и след уволнението на ищеца, когато е бил назначен друг служител на неговата длъжност продажбите се увеличили. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели поради тяхната конкретност и непротиворечивост, като се отчита и фактът, че свидетелката К. М. е бивш служител на дружеството.

 

Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ означава липса на професионални качества, тоест, на професионални знания, умения и навици на служителя необходими за изпълнение на възложената му работа.  Тези качества и по-точно липсата им в случая трябва да бъде установена и доказана. Не е необходимо това да стане по специален ред, но е нужно тя да съществува като обективен факт, а не да бъде плод на субективното настроение в отношението на работодателя към съответния служител. От свидетелските показания въззивният съд приема, че тази липса отразява трайно състояние на служителя и свидетелства за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му работа.

 

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени и като е уважил същите районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

 

С оглед на изложеното по-горе неоснователни са претенциите на въззивника А.Р.Х. за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ изобщо за целия период от 01.04.2013г. до 01.10.2013г., включително за периода от 28.08.2013г. до 01.10. същата година, тъй като искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е акцесорен иск спрямо иска за отмяна на уволнението и когато уволнението се признае за законно, искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

На дружеството-въззивник следва да бъдат присъдени направени по делото разноски в двете инстанции в размер на 310 лева, съгласно т.16 от тълк. реш. № 6/2013г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, съгласно което минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание на 14.01.2014г. процесуалният представител на другата страна е направил възражение за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за защита по граждански дела, трудови дела, възнаграждението е 150 лева. По дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, която в конкретния случай е 310 лева. Въззивният съд счита, че определеното възнаграждение за трудови дела в размер на 150 лева се поглъща от изречение второ на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, тъй като искът за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се включва при исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 от КТ и искът за заплащане на обезщетение е акцесорен иск спрямо искът за отмяна на уволнение. Очевидно законодателят е имал предвид други трудови спорове например като отмяна на забележка и предупреждение за уволнение, по които размерът на възнаграждението за един адвокат е 150 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1069/10.09.2013г., постановено по гр. дело № 2561/2013г., по описа на С. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Р.Х. с ЕГН **********,***,  с адрес за призоваване: гр. П., ул. “Ц. И. А.” № .- партер, адв. Т.Ф., против “Т.” ООД  с ЕИК……, със седалище и адрес на управление гр. С., Южна промишлена зона, сграда “Т.”, представлявано от Управителя А. – М. В.., обективно-съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на предишната работа и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА А.Р.Х. с ЕГН **********,***,  с адрес за призоваване: гр. П., ул. “Ц. И. А.” № . партер, адв. Т.Ф. да заплати на    “Т.” ООД  с ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. С.,Южна промишлена зона, сграда “Т.”, представлявано от Управителя А. – М. В.. сумата 310 /триста и десет/ лева – адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС. 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                 2.